№ 786
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100602087 по описа за 2024 година
С Присъда, постановена на 15.03.2023 година по НОХ дело №
10653/2020 година Софийски районен съд е признал подсъдимия И. З. Н., ЕГН
********** за виновен в това, че на 19.07.2018 година, около 15,15 часа в град
София, по улица „Христо Силянов“, с посока на движение от улица „Екзарх
Стефан“ към бул. „Ломско шосе“, при управление на лек автомобил, марка
„Хюндай“, модел „Елантра“, ДК № ******* нарушил правилата за движение
по пътищата, /чл.20,ал.1 ЗДвП, чл.21,ал.1 ЗДвП, чл.42,ал.2,т.1 ЗДвП/, като
водачът Н. се движел със скорост от 80 км./ч., при която не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС и при изпреварване не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваните ППС,
вследствие на което причинил по непредпазлИ.ст пътно-транспортно
произшествие със значителни имуществени вреди на единадесет автомобила с
обща стойност на щетите 11 007,20 лева, поради което на основание чл.343,
ал.1, б.“А“, във вр. с чл.342,ал.1, прдл.3 от НК го е осъдил на лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66,ал.1 от
НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, във
вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК съдът е наложил и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от девет месеца.
Производството е проведено пред първоинстанционния съд по реда
„съкратено съдебно следствие“, като при условията на чл.371,т.2 от НПК, Н. е
заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
1
обвинителния акт.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият И. З. Н.. Обжалва я чрез
защитникът си с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, като
първоначалното искане е за пълна отмяна на присъдата. Впоследствие, в
допълнителна жалба уточнява, че атакува присъдата единствено досежно
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от девет месеца.
В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия уточни, че с
подзащитният му атакуват присъдата единствено в частта по наложеното
наказание по чл.37,ал.1,т.7 НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
постановяване на Решение, с което атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Въззивният съд, съобразявайки становищата на страните, материалите
по делото и закона намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирана страна.
Разгледана „по същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
Първоинстанционният съд е достигнал до изводи „по фактите“, с които
настоящият въззивен състав е напълно съгласен.
Сам подсъдимият е признал фактите по реда на чл.371,т.2 от НПК, което
е предопределило до голяма степен изхода от процеса пред първата инстанция.
Установено, в хронологична последователност е, че:
Към инкриминираната дата, /19.07.2018 година/ И. З. Н. е бил водач на
таксиметров автомобил.
Управлявал процесния лек автомобил, марка „Хюндай“, модел
„Елантра“, ДК № *******, изпълнявайки трудовите си функции и на тази дата
около 15,00 часа.
Движел се по бул. „Княгиня Мария Луиза“.
На кръстовището с бул „Рожен“ Н. не спрял на забранителен за него
червен сигнал на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището, засичайки
автомобил, управляван от свидетеля Л.З.П., който вече бил навлязъл в същото
кръстовище, но при разрешителен за него зелен светлинен сигнал на
светофара.
Между двата автомобила не настъпил сблъсък, но Н., за да избегне
удара, който и сам щял да предизвика бил принуден да удари гумата на своя
автомобил в бордюра на тротоара.
Продължил движението си по бул. „Рожен“.
Зад него с автомобила си се движел свидетеля П..
На кръстовището с ул. „*******“ Н. отново преминал на червен
светофар, при което Л.П. спрял да изчака на кръстовището разрешителния
сигнал на светофара.
2
Л.П. сигнализирал за нарушенията по телефона на 02-ро РУ при СДВР.
Малко по-късно П. отново видял автомобила на Н., който бил спрял до
сервиз за гуми на адрес бул. *******.
В този момент в близост преминавал и екип на ОПП-СДВР в състав
мл.автоконтрольори Г.П. и С.С., /свидетели в производството/.
Л.П. ги спрял и бързо разказал за случилото се. Полицейският
автомобил се насочил към Н..
Последният ги видял, качил се в таксиметровия автомобил и скоростно
потеглил от бул. Рожен“ към улица „Никола Жеков“. Полицейският автомобил
се движел зад него с включен светлинен сигнал.
Н. се принудил да спре на кръстовището с ул.“Христо Силянов“, тъй
като преди него и други автомобили били спрели на „червен светофар“.
Спрели зад него и полицаите.
Свидетелят С.С. слязъл от автомобила и приближил таксиметровия. Н.
седял на шофьорското място с подпряна глава върху волана.
С. отворил вратата на таксиметровия автомобил към водача и му
наредил да слезе. Н. го погледнал, според С. бил видимо „неадекватен“.
Вместо да слезе подсъдимият рязко потеглил с автомобила, заобикаляйки все
още чакащите други МПС. Свил на кръстовището по улица „Христо
Силянов“.
Полицейският автомобил го последвал. Управлявал го
мл.автоконтрольор Г.П..
Около 15,15 часа, все така движейки се по ул.“Христо Силянов“
таксиметровият автомобил, около адрес № 55 подсъдимият застигнал движещ
се пред него лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е200“, ДК № *******,
управляван от свидетеля А.Г..
Н. предприел изпреварване, но тъй като осигурил достатъчно
разстояние от изпреварваното МПС реализирал ПТП „приплъзващ удар“
между страничната дясна зона на управлявания от него таксиметров
автомобил и този, управляван от Г..
Н. не спрял. Продължил движението си по този начин, като скоростта, с
която се движел била около 80 км./ч., при разрешена за населено място скорост
от 50 км./ч.
Подсъдимият застигнал втория от пострадалите автомобили – лек
автомобил „Рено“, модел „Меган Сценик“ ДК № *******, собственост на
Л.Н., но управляван от свидетелката М.С.. По идентичен начин с първия, Н.
отново реализирал ПТП с „приплъзващ удар“ между двата автомобила.
И при това произшествие подсъдимият не спрял.
Продължил така, панически да се движи по платното на ул.“Христо
Силянов“, с посока „Ломско шосе“.
Приближил кръстовището с ул. „Марко Лерински“.
Там, в близост до това кръстовище били спрени, наредени един зад друг
няколко автомобила:
3
„Ситроен - Евизион“, „Мазда 323“, „Тойота Корола“, „Форд – Фокус“,
„Ланчия-Делта“, „Ситроен ЦЗ“, „Шкода-Фабия“, „БМВ-320“ и товарен
автомобил „Ивеко – 35Ц“.
По старателно отразен в мотивите на първоинстанционния съд начин,
към което описание въззивната инстанция препраща, Н. със своя автомобил се
ударил във всеки един от тези девет моторни превозни средства,
причинявайки им различни по вид, но добре описани и прецизно доказани
щети.
Едва при реализиране на последния удар – този с товарния автомобил Н.
спрял.
Полицейските служители го извадили от таксиметровата кола.
Изглеждал им неадекватен. Питали го дали е употребил алкохол или
упойващи вещества. Той отрекъл, но и отказал да бъде изпробван с
технически средства. Впоследствие отказал и да даде кръвна проба за
установяване съдържанието на алкохол и наркотици. Такива дал едва на
следващия ден. От направените изследвания е установено, че към 20.07.2018
година Н. не е имал алкохол или наркотици в кръвта.
Това са фактите, които са установени в производството. Те са
внимателно изяснени и прецизно описани от първоинстанционният съд.
Въпреки, че подсъдимият е признал фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, районният съд е направил и
внимателен, самостоятелен анализ на доказателствата, при който анализ е
достигнал отново до извода, /първо е направил такъв извод още по реда на
чл.372,ал.4 от НПК/, че фактите в обвинителния акт са подкрепени от
доказателствата, събрани в досъдебната фаза.
Деянието е осъществено толкова „видимо“ и дръзко, че е предложило
„потресаваща“ гледка най-вероятно за множество, ако не и за десетки други
лица, които са могли да изнесат същите факти, които са разказани от
свидетелите, част от тях и очевидци – А.Г., Д.С., М.В., В.П., Л.К., Л.Н., Г.С.,
В.К., Ч.Ц., М.Д., , О.А., Р.К., М.С., Л.П., Н.Р., А.В., А.А., Н.Д.С. С., Н.К., Г.П.,
Г.А. и Д.К..
Съдебната автотехническа експертиза е установила механизмите на
причиняване на единадесеттте ПТП-та, които механизми са достатъчно
детайлно описани и от свидетелите А.Г., Д.С., С. С. и Г.П..
Оценителните експертизи са дали стойността на причинените щети,
които стойности пък са предопределили и характера на повдигнатото
обвинение.
Няма какво въззивният съд да допълни към доказателствения анализ на
първата инстанция. Единствено може да наблегне на обстоятелството, че
подсъдимият е имал фактическата възможност да възприема ситуацията,
възникваща или вече стационирана на пътя пред него. Имал е и възможността
да вижда движещия се след него с включени светлини, сигнализиращи му, че
трябва да спре полицейски автомобил, но не го е сторил.
Тази инстанция е напълно съгласна и с изградените от първата изводи
4
„по правото“.
И от обективна, и от субективна страна подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“А“, във вр. с чл.342,ал.1, прдл.3 от
НК.
Основен, поставен на въззивната проверка въпрос е този за вида и
размера на наказанията.
Предвиденото в разпоредбата на чл.343, ал.1, б.“А“ наказание е
„лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.
Съдът е отмерил наказанието обективно – по вид то е „лишаване от
свобода“, а по размер, определено е в горната третина.
Напълно обосновано не е наложено наказание „пробация“.
Обществената опасност на извършеното е висока за такъв род деяния, тъй като
са настъпили щети по единадесет автомобила, едната от които щети е
призната като „тотал щета“.
Определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца,
редуцирано по реда на чл.58а НК на шест е умерено и разумно, съобразено и с
отегчаващите, и със смекчаващите отговорността обстоятелства.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, за което
районният съд е изградил ясни мотиви, които е излишно да бъдат
преповтаряни.
Съвсем обосновано първоинстанционният съд е наложил и наказание по
чл.37,ал.1,т.7 от НК. Немислимо е при подобно деяние да не бъде наложено
възпиращото и мотивиращото към повече отговорност водачите наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“.
Обжалваният от подсъдимия срок на лишаване от това право от девет
месеца при тежестта на извършеното може да се приеме, че е определен дори
снизходително, което говори на въззивната инстанция, че районният съд вече е
взел предвид оплакванията, които се релевират жалбоподателите и сега – И. Н.
си изкарва прехраната като водач на автомобил.
В този смисъл, неоснователно е оплакването в жалбата за
необоснованост на това наказание и няма основания за намаляване на
наказанието, наложено по реда на чл.343г, във вр. с чл.37,ал.1,т.7 от НК.
Обобщавайки, Софийски градски съд намира присъдата за правилна и
законосъобразна. Тя следва да бъде потвърдена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА, постановена на 15.03.2023 година по
НОХ дело № 10653/2020 година от Софийски районен съд, като правилна и
законосъобразна.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6