Р Е
Ш Е Н И Е
№ 39/06.02.2020год. град Перник
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на 26.09.2019год.
/ двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година / следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар Катя Станоева
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка въззивно гр.дело № 330 по описа за 2019год., за да се произнесе , взе
предвид следното:
С Решение №128/28.02.2019год. , постановено по гр.дело № 4021/2018год. „Колхида
Метал“ АД гр.П. e осъдено да заплати
на Д.Г.П. от *** на основание чл.200 от КТ сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди –болки и
страдания, настъпили в резултат от трудова злополука , станала на ***год. , ведно
със законна лихва, считано от ***год. до
окончателното й изплащане като е отхвърлен
иска за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
40 000лева като неоснователен.
Със същото решение „Колхида
Метал“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.Д.
сумата от 432 лева възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в
хипотезата на чл.38 от ЗА, както и да заплати по сметка на ПРС- сумата от
475лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
С решението Д.П. е осъден да заплати
на „Колхида Метал“ АД разноски по делото в размер на 1 672.50лева.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“ АД като трето
лице-помагач на страната на ответника „Колхида Метал“ АД.
Срещу решението, в частта, с която предявеният иск с правно основание
чл.200 от КТ е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от Д.П.. В жалбата се
твърди, че присъденото обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 10 000
лева е занижено и не може да репарира
претърпените в резултат на трудовата
злополука неимуществени вреди и по този начин е нарушена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД . Твърди се също
така, че районният съд неправилно е приел че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат и го е определил в размер на 50 %. Счита се, че
възражението за съпричиняване не е доказано
от ответника и че ако действително е допринесъл до настъпване на
вредоносния резултат, то не се касае за груба небрежност по смисъла на чл. 201
от ГПК и това не е основание за намаляване на присъденото му обезщетение. В
тази връзка е налице позоваване на Решение № 348/11.10.2011год. по гр.дело № 287/2010год.
на ВКС. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което да се присъдят още 30 000 лева обезщетение по чл.200 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от ***год. до окончателното й изплащане. При уважаване на жалбата се претендира
присъждане и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен
отговор от „Колхида Метал“ АД гр.П., в
който са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Твърди се, че присъдения с обжалваното решение размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е занижен, а напротив -завишен. Счита се, че правилно и законосъобразно районният съд е
приел, че е налице проявена от ищеца груба небрежност, с което е допринесъл до
настъпване на злополуката, както и че определения от съда процент на съпричиняване не само че не е
завишен, но е занижен. Посочва се, че степента, в която ищецът е допринесъл за
настъпване на трудовото злополука, на съответните увреждания и на вредоносния
резултат е изключително висока и същата следва да бъде определена на 99 %. По
изложените съображения въззиваемото дружество моли подадената от Д.П. въззивна
жалба да не бъде уважавана, а да се отхвърли като неоснователна с присъждане на
направените по делото разноски.
Писмен отговор е постъпил
и от третото лице-помагач ЗАД „Алианц България„ Ад гр. С., в който се поддържа
че подадената от Д.П. въззивна жалба е неоснователна и се прави искане за нейното
отхвърляне. Според третото лице-помагач обжалваното решение е правилно,
мотивирано и законосъобразно и постановено в съответствие с материалните норми
и процесуалните правила и следва да бъде потвърдено.
В срока за отговор е
подадена насрещна жалба от „Колхида
Метал“ АД гр.П. против решението на
районния съд, но в частта му, в която е уважен предявения против него иск с
правно основание чл.200 от КТ, в частта, в която е уважен предявения иск за
присъждане на законна лихва ,считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на главицата ,както и в частта му ,в която е осъдено да заплати на
адв. Н.Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 432лева за оказана безплатна адвокатска помощ и на ПРС -държавна
такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 475лева. В насрещната жалба се
поддържа ,че в нарушение на чл.52 от ЗЗД
районния съд е определили обезщетение за неимуществени вреди, тъй като
присъдения размер е несъразмерно и необосновано висок. Сочи се, че е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, които ищецът не е търпял, а дори и да се
приеме, че е търпял такива, то размерът на присъденото за тях обезщетение е
прекомерно висок и несъобразен с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че районният съд
неправилно е приел процент съпричиняване едва от 50 % при наличие на
доказателства за обективния принос на ищеца в настъпване на злополуката и
причиняване на уврежданията, съответстващ на 99%. Сочи се също така, че неправилно от присъденото
обезщетение не е приспаднато полученото от ищеца обезщетение по общественото
осигуряване в размер на 2 346.54лева, в който смисъл е и решение №
77/13.04.2018год., постановено по гр.дело № 2735/2017год. на ВКС. Неправилно
според жалбоподателя не е приспадната от присъденото обезщетение и сумата от
236.90лева, получена от ЗАД „Алианц България“ АД по силата на покритата
имуществена отговорност на работодателя
по застрахователна полица № ***, в който смисъл е Решение № 211/29.03.2010год. по гр.дело №
719/2009год. на ВКС. По изложените съображения жалбоподателят моли обжалваното
решение да бъде отменено в обжалваните му части като предявеният иск бъде изцяло
отхвърлен,ведно с произтичащите от това законни последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д.П., в който насрещната жалба се оспорва като
неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Д.П. против „Колхида Метал“
АД гр.П.. Ищецът претендира присъждане на обезщетение неимуществени вреди,
претърпени в резултат на трудова
злополука, станала на ***год.
Ответникът оспорва иска, като прави възражение по чл.201 от КТ. Поддържа, че претендираният
размер обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен, както и че не
са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди. Прави искане за приспадане от
евентуално присъденото обезщетение на заплатеното на ищеца обезщетение за
временна неработоспособност и застрахователно обезщетение.
По искане на ответника и на основание чл.
219, ал.1 от ГПК като трети лице-помагач по делото е конституиран ЗАД „Алианц
Бълагрия“ АД гр. С.. Последният оспорва иска, като твърди, че е налице хипотезата на чл.55, ал.3 от КСО, че
ищецът е проявил груба небрежност, както и че му е изплатил застрахователно
обезщетение по застраховка „Трудово злополука“ в размер на 236.90 лева. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и при
условията на евентуалност-да се вземе предвид изплатеното застрахователно
обезщетение.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск като е приел че ищеца е претърпял трудова
злополука на ***год. , при която е пострадал и че сумата от 20 000лева е достатъчна да го репарира за претърпените от
него болки и страдания. Приел е също така, че ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат и че приносът му
възлиза на 50 %, поради което е намалил обезщетението от 20 000 лева на 10 000
лева. Отхвърлил е искането за намаляване на тази сума със заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 236.90лева и плащане по обществено
осигуряване в размер на 2 346.54 лева , като е приел за недопустимо прихващането на тези суми с присъденото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Изводът на районния съд за основателност на исковата претенция, основана на чл.200, ал.1 от КТ е
направен в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон. Установено е по категоричен начин, а и това
обстоятелство не е спорно по делото, че ищецът е работил по трудов договор в ответното
дружество на длъжност „ ***“ в цех “***“
като с допълнително споразумение и считано от ***год. е преназначен на длъжност
“ ***“ . Установява се също така, че на ***год. по време на работа и при изпълнение на трудовите си задължения – *** и в резултат на накланяне на гредата и
затискане на левия крак, е претърпял
злополука, призната за трудова по надлежния ред- с влязло в сила Разпореждане №
***год. на ТП на НОИ гр.П.. Относно ангажиране отговорността на ответното дружество
за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от злополуката по чл.200 от КТ, районният съд е изложил мотиви, към които въззивната инстанция
препраща на основание чл.272 от ГПК .
Като спорни моменти , чрез
оплакванията в жалбата , се очертава наличието на принос от страна на ищеца за
настъпването на вредоносния резултат и процента на съпричиняване, вида на
претърпените от него неимуществени вреди
и размера на обезщетението, което се дължи за тях, както и наличието на
основания за прихващане на присъденото обезщетение с изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение и обезщетение по обществено осигуряване.
Целта на обезщетението по чл.200,
ал.1 от КТ е да репарира работника или служителя за причинените му в резултат
на претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди.
Следователно , предмет на обезвреда са само тези вреди, които са в причинно
следствена връзка с претърпяната трудова злополука.
От изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза от вещо лице-лекар травматолог се установява ,че в резултат от
притискането на левия глезен от металната греда ищецът е получил счупване на
фибуларния малелол. Последният съставлява частта на малкопищялната кост на ляв долен крайник, която образува глезенната
става от страничната / външната / й страна . Счупването е било с напречен ход
на фрактурната линия, без дислокация на фрагментите и под синдезмалната връзка.
Вещото лице уточнява ,че на ищеца е поставена диагноза освен за счупването и за
разкъсване на предната част на синдезмозата, както и че лечението при такова разкъсване е същото,
както при счупването, а именно с гипсова имобилизация за срок от 45 дни. От експертизата е видно, че фрактурата е
установена с рентгенографията извършена на *** г. в 11.09 ч. назначена от СПО, че
лечението е проведено по спешност с поставяне на гипсова имобилизация под
формата на ботуш като ищецът е носил гипса общо 75 дни. Вещото лице посочва, че при самата
травма ищецът е изпитал силни болки и страдания, бил е в невъзможност да стъпва
и ходи. Постепенно с времето за около 1-2 седмици по-силните болки са намалели,
като по време на носенето на гипсовата
имобилизация ищецът е ходил с патерици и е търпял неудобства и страдания в
битово и хигиенно отношение. В експертизата е посочено ,че след свалянето на
гипсовата имобилизация от контролните рентгенографии е установена остеопороза /намаление
на калция/ в костите дистално от фрактурата, което съставлява т.н. „ инактивитетна остеопороза ", дължаща се
на обездвижването на глезена и ходилото. Експертизата е определила това като временно
усложнение, което при лечение с раздвижване, натоварване на крайника и
криотерапия отзвучава за няколко месеца. Посочено е , че след отстраняването на гипса ищецът е започнал да натоварва крайника и да се
провежда рехабилитация, като отначало отново е търпял по-силни болки и
страдания. При прегледа вещото лице е установило, че счупването е зараснало,
като пострадалия стъпва и ходи с левия долен крайник. Констатиран е лек оток от латерално на левия, глезен с
палпаторна болезненост, като предвижданията са за вероятна болезненост за в
бъдеще при по-тежки физически
натоварвания и промяна на времето, но без особен функционален дефицит.
В с.з. на 23.01.2019год. вещото лице потвърждава
констатацията си, че поставената на ищеца гипсова имобилизация е свалена
на 75 ден, а не 19 ден, тъй като най-краткия срок за зарастване на счупване е
45 дни и сваляне на гипса на 19 ден е в нарушение на добрата медицинска
практика. Потвърждава също така, че счупването е зараснало,че лечението на
травмата е проведено правилно, че фрактурата е била без разместване. Определя
счупването като едноглезенно, от външната страна на глезена, противно на
посоченото в разпореждането на НОИ.
Видно от изявленията на вещото лице-травматолог,
експертизата е изготвена въз основа на представите от ищеца по делото
документи, които включват и амбулаторен лист № ***год., амбулаторен лист № ***год.,
амбулаторен лист № ***год., образна диагностика
№ ***год., образна диагностика № *** и № ***. Видно от цитираните
амбулаторни листове и на трите прегледа, извършени на посочени дати, е
констатирано от лекуващия лекар, че ищецът носи гипсова имобилизация, а в
цитираните образни диагностики, че състоянието на ищеца е „след ненапълно консолидирана фрактура“ .
Така представените от ищеца документи са
оспорени от ответната страна относно
констатациите за наличието на гипсова имобилизация и относно констатираното
състояние на „ непълно консолидирана
фрактура „.
По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза от вещо
лице-специалист по „ образна диагностика“ , от която се установява , че в деня
на злополуката е направена диагностична ренгенография на лява глезенна става и ляво стъпало на ищеца като е констатирана напречна фрактура на
фибуларния малеол на глезенната става без дислокация на фрагментите. На ***год.
е направена контролна ренгенография, при която е посочено, че ищецът е с
гипсова имобилизация без дислокация на фрагментите, интактна ставна междина и
конгруентни ставни повърхности. Установява се също така, че на ***год. е
направена поредна ренгенография, при която е констатирано, че състоянието на
ищеца е без промяна, а на направената такава на ***год е констатирано, че
напречната фрактура на фибуларния малеол е ненапълно консолидирана,че е налице костен колус с частично проследяване
на фрактурната ивица и че е налице нормално широка ставна междина със запазена
конгруентност на костите, образуващи глезенната става. Установява се, че към
ренгенотото изследване, извършено на ***год. не е приложено разчитане, а на
това от ***год.- че е налице състояние след ненапълно консолидирана фрактура на
фибуларния малеол, остеопоротично променена костна структура, дистално от
фрактурата. При последното
ренгенологично изследване, извършено на ***год. е констатирано състояние след
ненапълно консолидирана бималеоларна фрактура на глезената става, фрактурните
ивици се проследяват частично.
Според вещото лице, при
ренгенологичните изследвания, направени на ищеца на ***год. и на ***год.
е констатирано ненапълно консолидиране на фрактурата, а на ренгенографията от ***год.
е проектирано огнищно разреждане на костната структура на фибуларния малеол
дистално от фрактурната ивица. Посочва, че
липсват данни за остеопорозни изменения преди фрактурата ,както и че на ренгенографиите, извършени на ***год., ***год.
и на ***год. ищецът е бил с гипсова имобилизация, а на ренгенографията на ***год.-без гипсова имобилизация. Вещото лице посочва, че
извършването на поредни ренгенологични иследвания за проследяване и контрол на
процеса консолидация на фрактурата са обичайна медицинска практика и се
извършват по преценка на лекуващия травматолог. При извършване на контролна
ренгенография на ***год., вещото лице е констатирало, че са налице данни за
давностна напълно консолидирана напречна фрактура на фибуларния малеол,
интактна ставна междина, конгруентни ставни повърхности и липса на данни за
паталогично костно преустройство.
В с.з. на 23.01.2019год. вещото лице
е потвърдило становището си, че гипсовата имобилизация на ищеца е свалена на ***год..
Посочва, че след свалянето на гипса задължително се прави контролна
ренгенография, за да се установи дали се налага сваляне или не на нова гипсова
имобилизация като преценката за това е на лекуващия травматолог.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от която се
установява, че в резултат на процесната трудова злополука ищецът не
е получил остра стресова реакция, която да е довела до разстройство на адаптацията му към неговия
социален живот. Установява се също така, че в момента на травмата е изживял силен стрес и
страх, които обаче не са довели до психично разстройство. Констатирано е, че ищеца
е със сравнително устойчива психика и че към настоящия момент няма нарушения на
съня, тревожност или други психически разстройства. Не е налице промяна в
психологичното му състояние, не е
приемал , нито са му били
необходими медикаменти и консултации за лечението му. В експертизата е посочено
,че ищецът е бил в стрес непосредствено след инцидента и при изтърпяването на
болките и страданията свързани с лечението му.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. А.- майка на ищеца, преценени
по реда на чл.172 от ГПК се установява, че
синът й е изпитвал силни болки в непосредствено след злополуката, че работодателите
на сина й са настояли да не се извършва оперативно лечение на глезена,поради
което същият е гипсиран. Установява се също
така,че синът й е носил гипс над коляното около
4-5 месеца и около 1-2 месеца -такъв
до глезена, както и че по време на
гипсовата имобилизация се придвижвал с патерици и бил подпомаган в
битово-хигиенно естество от съпругата си и от нея, в почивните дни. Според
свидетелката лечението на сина й не е било проведено правилно и посочва, че
повторно не са му предлагали оперативно лечение на фрактурата.
При тези данни за вида и характера на увреждането, за обективните последици от злополуката, за
предприетите медицински интервенции, за продължителността на лечението и
възстановителния период /общо 180 дни/,
както и за негативните изживявания на пострадалия съдът намира, че размерът на определеното от
районния съд обезщетение в размер на 20 000 лева е завишен , поради което оплакванията за това, изложени във въззивната
жалба на „Колхида Метал“ АД се явяват основателни и респ. оплакванията за
противното, изложени във въззивната
жалба на Д.П. са неоснователни. Настоящият състав намира, че сумата от 16 000
лева е достатъчна да обезщети ищеца за
претърпените от него в резултат на трудовата злополука неимуществени вреди като
при определянето му съдът съобрази възрастта на ищеца и липсата сериозни негативни
отражения върху неговата психика. Ищецът не е претърпял психична травма, чиято
тежест да преминава границата с паталогията и да налага медикаментозно лечение,
освен изживения в момента на злополуката и в хода на лечението страх и стрес. Извод за противното не може да
се направи от обстоятелството, че
непосредствено след освобождаване на затиснатия глезен ищецът е станал и се е придвижил
самостоятелно към банята,преодолявайки стълбите към нея. Това поведение на
ищеца има отношение за преценката относно характера и степента на увреждането, но не и за
определяне психическите му изживявания в момента на счупването. Така определеният размер е съобразен с принципа
за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика при определяне на
обезщетения при сходни увреждания. Следва да се има предвид, че в случая е налице
счупване на фибуларния малелол, но без
дислокация на фрагментите,като лечението е проведено единствено чрез поставяне
на гипсова имобилизация и без да са извършвани оперативни интервенции. Така
определения от въззивния съд размер на обезщетението е съобразен и с
обстоятелството, че към настоящия момент счупването е напълно зараснало. Въпреки наличието на лек оток,
който се предвижда да отзвучи до няколко месеца, ищецът стъпва и ходи с левия
крак. Няма функционален дефицит, счупването не се е отразило на походката на
ищеца и на възможността да изпълнява на възможността да изпълнява трудовите си
задължения.
Макар и въззивният съд да счита определеното от районния съд обезщетение като
завишено, то този извод не се основава на продължителност на гипсовата
имобилизация на ищеца, различна /в случая по–кратка/ от възприетата от районния
съд. Последният е приел,че ищецът е носил гипсова имобилизация в продължение на
75 дни и този извод се подкрепя от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства-представените от ищеца медицински документи и изготвената от
вещото лице – травматолог съдебно- медицинска експертиза. Освен въз основа на оспорените три броя амбулаторни листове , вещото лице д-р М. дава
заключение за продължителността на
гипсовата имобилизация на ищеца и въз основа на записвания в личния му
амбулаторен картон, където е отразено че при извършен на ***год. преглед е констатирано, че ищецът „все още носи
гипсова имобилизация“. Действително личния амбулаторен картон на ищеца не е
представен по делото, но това не съставлява пречка експерта да се позове на
него, тъй като липсва законова забрана
допусната по дело експертиза да бъде
изготвяна въз основа на документи, които
не са приобщени към доказателствения материал по делото. Констатациите на вещото лице , направени въз основа на
такива документи, могат да бъдат оспорени и оборени чрез изготвяне на
допълнителна, повторна или тройна
експертиза, каквато в случая не е поискана. Записванията в оспорените лични
амбулаторни листове относно констатацията за наличие на гипсова
имобилизация на ищеца към съответните
дати- ***год., ***год. и ***год. и
съответно посочената в съдебно-медицинската експертиза на д-р М. продължителност на гипсовата имобилизация не
се опровергават от данните , изложени в изготвената по делото от в.л. д-р- И. М.-Т. - специалист по „образна
диагностика“ съдебно-медицинска експертиза. В
последната е посочено, че от
ренгенографията на ищеца, направена на ***год., е видно, че последният е без
гипсова имобилизация, както и че към ренгенографията на ***од. не е приложено разчитане на същата. Липсата на такова разчитане не налага
автоматичен извод, че при извършване на ренгенографията на ***год. ищецът е бил
без гипсова имобилизация. От горното и наличието
на отбелязване в личния амбулаторен картон на ищеца следва извод, че ищецът е бил с гипсовата имобилизация и
след ***год., тоест нейната продължителност
е 75 дни, така, както е посочена от
вещото лице д-р М. и приета от районния съд. Дори и от изявленията на вещото лице д-р М.-Т. е видно, че сваляне на
гипса за извършване на ренгенография за проследяване на възстановителния процес
е процедура, отговаряща на добрата медицинска практика, която не изключва
възможността, а в определени случаи и необходимостта от поставяне на нова
гипсова имобилизация.
При определяне размера на обезщетението, настоящият състав, съобрази и
продължителността на лечебния и възстановителен процес на ищеца. В резултат на
трудовата злополука ищецът е бил 180 дни в отпуск поради временна
нетрудоспособност или за периода от ***год.
до ***год. Предвид на горното, данните по делото, че при извършената на *** год ренгенография не е било налице пълно консолидиране на
фрактурата, а такова е констатирано на ***год.
от вещото лице д-р Т. при извършената ренгенография във връзка с
изготвяне на допусната по делото експертиза,то съдът приема, че лечебния и
възстановителен процес на ищеца е приключил на ***год. Не се доказва по делото, тази продължителност да е
в причинна връзка с поведението на ищеца, а именно с отказа му да бъде опериран.
Според вещото лице д-р М. оперативно лечение в случая не е било
необходимо с оглед на обстоятелството, че фрактурата е била без разместване, поради
което дори и да се приеме, че на ищеца е
предлагано оперативно лечение, което той да е отказал, то това не се е отразило на лечението и неговата
продължителност и респ. продължителността на възстановителния процес. Вещото
лице д-р М. е категоричен, че лечебния процес е проведен правилно и в него са
направени множеството ренгенологични
изследвания. Необходимостта от извършването на такива и техния брой се
преценява от лекуващия травматолог, като извършването на такива е обичайна
медицинска практика, доколкото чрез тях се проследява и контролира процеса на
консолидация на фрактурата.
Съгласно чл.201 от КТ определеният размер на обезщетението може да бъде намален, ако пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката.
Такова възражение е направено от работодателя.
Тук следва да се има предвид, че
имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ за
обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматичното увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката-съгласно чл.
200, ал.2 от КТ работодателят
отговаря имуществено дори и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е
настъпила по време на почивката на работника.
За това работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението
за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането- чл.201, ал.1 от КТ. В случаите
,когато пострадалият е допринесъл за увреждането ,допускайки груба небрежност
/чл.201, ал.2 от КТ/, размерът на обезщетението може да бъде намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ представлява виновно
допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането, определено като
неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил при подобни
обстоятелства. Преценката за проявена небрежност от работника се прави въз
основа на установения по делото механизъм на настъпване на злополуката, респ.
въз основа на извършени конкретни действия от пострадалия. В тежест на
работодателя е да установи приноса на работника в настъпването на злополуката,
което предпоставя установяване на негови конкретни действия, довели до същата.
В тази връзка по делото се установява следното:
Въз основа на Заповед № ***год. , на
основание чл. 121, ал.1 от КТ , считано от ***год. и за срок от 10 дни, ищецът
е командирован от участък „Метални конструкции“ в участък „горещо поцинковане“
на цех „ МКГП“. Няма спор по делото, че на ***год. ищецът е
бил на работа, когато при извършване на дейност- ***, последната се преобръща и
удря левия му глезен, в резултат на което получава счупване на фибуларния
малелол. От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
почистваната в момента на злополуката греда съставлява детайл, който е с дължина 11299 мм, и с тегло с тегло 3496 кг .
Каса е се за двойно теобразен профил с
т.н. „пети“ на три съседни страни-на едната страна 3 бр.“ пети“ с дължина
500мм, на двете и съседни са разположени: на адната-3 бр. „пети“ с дължина 330
мм, на другата-1 бр. „пета“ с дължина 315 мм. От експертизата става ясно ,че т.н. почистване се извършва по ръчен способ- с
пила, като за целта детайла се
поставя на стойки /т.н.“магарета“/ или
върху дървени опори ,които се намират на кота терен и допълнително подклинване
/укрепване/ с цел недопускане на преместването му по време на извършвани
дейности по него.
Като свидетел по делото е разпитан Н.
К. Ц., който се е намирал в един и същи цех и в близост до ищеца в момента на злополуката. Свидетелят
установява, че в деня на злополуката
ищецът и негов колега почиствали поцинкована греда, която не била поставена
върху „магаре“, а се намирала на пода на цеха и не била укрепена с трупчета.
Свидетелят, който инцидентно е извършвал такава дейност, обяснява че принципно почистването става с телени четки
и флексове, а когато се извършва пода следва да се сдървени трупчета, каквито
се намират в цеха. Посочва, че гредите са дълги около 6.7 метра, че тежат
около 2-3 тона и че имат пети. Знае, че съгласно инструктажа гредата следва да
се постави на трупчета, каквито при инцидента с ищеца не били поставени. Посочва, че работниците трябва да носят специални обувки, но не знае
дали ищецът е бил с тях в деня на злополуката.
Установява, че работейки в близост до ищеца е чул вик и че при
обръщането си е видял ищеца затиснат от гредата. Посочва че след преместването
й ищецът е седнал за 5 минути, изправил
се и отишъл към банята, изкачвайки самостоятелно стълбите към нея.
Като свидетел по делото е разпитан и П. К. Ц., работещ в
дружеството-работодател на длъжност „ ***“. Свидетелят установява, че почистването на поцинковани
греди се извършва с телени
четки-с ръка, с ръчна пила или с малък флекс с шкурка. Разяснява, че в
зависимост от конструкцията гредата тя трябва
да лежи стабилно или на земята или на „магаре“, а когато е с изместен център на
тежестта, следва да се укрепи чрез поставяне на дървени трупчета и дъски, каквито
са осигурени в цеха. Свидетелят посочва,
че се е намирал в съседно на цеха
помещение, когато са му съобщили за станалата с ищеца злополука. Връщайки се в
цеха свидетелят видял ищеца да лежи на дясната страна, със затиснат от гредата
крак, който след изваждането му от под гредата и куцукайки, се качил по
стълбите за към банята на цеха. Свидетелят сочи като причина за инцидента
неукрепването на детайла с дървени трупчета, за което всички работници,
включително и ищеца били инструктирани. Според свидетеля почистването на
детайла без укрепване е опасно, тъй като същият има център на тежестта, който
се измества при почистването. Сочи, че в конкретния случай , гредата е оставена
на пода на цеха от предходната смяна и на ищеца и неговия колега е било
наредено да извършват почистването. Същите обаче са имали
задължение да я укрепят, което не са сторили. Според свидетеля ищецът и
неговият колега са имали възможност сами да повдигнат гредата на удобна за
почистване височина или да направят това с помощта на кран, но не са го направили.
По делото са представени служебна
бележка № ***год. и списък, от който се установява, че на ищеца, като работник
на длъжността „***“, му е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на
работа. Такъв му е проведен и на ***год. и като работник на длъжността „***“.
От приложената програма за периодичен инструктаж в участък „горещо поцинковане“
на цех „Метални конструкции“ за 2018год. е видно, че проведеният инструктаж
касае безопасност и здраве при работа с ръчни механични инструменти. В т.3 от
раздел II на приложената по
делото Инструкция за безопасност и
здраве при работа с ръчни механични инструкции е посочено, че при работа с пили,
детайлът, който се изпилява, трябва да бъде закрепен здраво.
Обстоятелството, че ищецът е бил инструктиран за безопасна работа с ръчни
механични инструменти се потвърждава и от констатациите на цитираната по –горе съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, сочи неспазването на правилата за безопасност
при изпълнение на дейност по почистване на поцинкования детайл СА 56 като
основна причина за станалата с ищеца злополука. Според вещото лице ищецът е
нарушил „Инструкция за безопасност и
здраве при работа с ръчни механични инструменти“, тъй като не е укрепил
обработвания детайл, така както е бил инструктиран.
При тези данни относно механизма на
настъпване на злополуката настоящият състав намира за установено по категоричен
и несъмнен начин , че ищецът е проявил груба небрежност,с което е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Ищецът е извършвал почистване на
поцинкования детайл без да го закрепи
чрез поставяне на предвидените за това и налични в цеха дървени трупчета, с
което е пренебрегнал основно правило за безопасност и това му действие не
съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна
ситуация.
Когато при трудова злополука има
съпричиняване при допусната груба небрежност , отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен.
Степента следва да се определи като се отчетат всички обстоятелства,
имащи принос за резултата.
В случая се установи ,че причина за настъпване на злополуката е
непоставянето на дървените трупчета, чрез които се укрепва почиствания детайл и
се възпрепятства преместването му. Установи
се също така , че това е задължение на ищеца, за което същият е бил надлежно
инструктиран, но не е изпълнил. Такова задължение обаче е имал не само той, но
и колегата му, с когото съвместно са осъществявали почистващата дейност. Злополуката
е настъпила не само в резултат на неспазване на правилата за безопасност при почиствате на детайла от самия пострадал,
но и от неговия колега, поради което ищецът не е единственият, който е допринесъл
за настъпване на злополуката.
Установи се по делото също така, че ищецът
е следвало да извърши почистване на поцинкованата греда, която е оставена в
това положение от предходната смяна. При това положение и предвид техническите характеристики на гредата - дължина 12 метра и тегло 3 496 кг., ищецът е бил поставен
в положение да извършва почистването по този начин- на нивото на пода на цеха и
респективно в невъзможност да го направи по по-безопасния начин- на стойки /т.н.
„магарета“/ . Поставянето на гредата на стойки предпоставя оказване на
техническа помощ за това /кран/, осигуряването на която не се установи да е
задължение на ищеца.
Отчитайки всички тези конкретни
факти и обстоятелства, настоящият състав
намира, че процентът на съпричиняване на ищеца за вреденосния резултат е в
размер на 50 %,в който размер е определен и от първоинстанционния съд. Неоснователно
се твърди и поддържа от работодателя, че
приносът на работника за съпричиняването
на вредата е 99%. Както е посочено в решение № 252/30.09.2016год. по
гр.дело № 1364/2016год. на ВКС, при
условията на чл.201, ал.2 от КТ размерът на дължимото обезщетение може да бъде
само намален, но при спазване на принципа за справедливо овъзмездяване на
пострадалия за претърпените болки, страдания, неудобства и т.н. въз основа на
допусната от работника груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло
освободен от отговорността си ,каквото по същество представлява поддържаното в
жалбата искане. В решението е посочено, че работодателят може да се
освободи изцяло само при умишлено
причиняване на увреждането от пострадалия, която конструкция е неприложима към
хипотезата на обезщетяване на вреди от трудова злополука или професионална
болест.
По изложените съображения настоящият състав счита ,че са налице основания
за редуциране на дължимото обезщетение с 50 % като на ищеца се присъди
обезщетение по чл.200 от КТ в размер на
8 000 лева.
От представите по делото доказателства и изготвената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода от ***год. до ***год. на ищеца в първоинстанционното производство е
изплатено обезщетение за временна
неработоспособност в размер на
2 346.54лева, както и че му е изплатена сумата от 236.90 лева обезщетение по застрахователна полица № ***-задължителна
застраховка на работници и служители по риска „трудова злополука“. Работодателят
е направил възражението за намаляване на
обезщетението при приложение на
чл. 200, ал.3 от КТ и чл.200, ал.4 от КТ, което правилно, според настоящия
състав, районния съд е отхвърлил. Тези възражения, поддържани и във въззивната
жалба, са неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ и чл.200,
ал.4 от КТ е приложима само при репариране на причинени имуществени вреди под
формата на пропусната полза, а именно при настъпили имуществени вреди, водещи
до невъзможност за сигурно, респ. с по-голяма степен на вероятност увеличение
на имуществото. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е
получавал соц.помощи или обезщетение от общественото осигуряване, тъй като те
обезщетяват загубен доход, но не репарират претърпени неимуществени вреди. Този
извод е относим и към полученото от ищеца застрахователно обезщетение, предвид
уговорките на чл.3 от раздел II на Общи условия към задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „ трудова злополука“. В този
смисъл е Решение № 54/23.04.2019год. по гр.дело № 3649/2018год. на ВКС,
постановено по чл. 290 от ГПК.В него е даден отговор на релевантния и към
настоящия казус въпрос, а именно „При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
чл.200 от КТ, приспада ли се полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност на основание чл.200, ал.3 от КТ ?“.
Предвид всичко изложено съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят „Колхида Метал“ АД
гр.П. е осъдена да заплати на Д.Г.П. от ***
обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на ***год. трудова злополука за разликата над 8 000
лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането като претенцията за
посочената разлика се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за
разноските, а именно за сумата от 86.40 лева, представляваща възнаграждение на
адв. Д. за оказана безплатна адвокатска защита на Д.П. и за сумата от 95 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски за вещи лица. В
останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора, въззиваемото дружество следва да заплати на адв. Н.Д.
сумата от 365 лева, представляваща
възнаграждение за оказана на въззивника Д.П. безплатна адвокатска помощ
съгласно чл.38 от ЗА , определен в минимален размер по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразен факта на отхвърляне на подадената от Д.П. въззивна жалба и частичната
основателност /за сумата от 2000 лева/ на въззивната жалба на въззивника „Колхида Метал“ АД гр. П.. При
съобразяване на същите тези обстоятелства, въззиваемият Д.П. следва да бъде
осъден да заплати на въззивника „Колхида Метал“ АД гр.П. направени във
въззивното производство разноски в размер на 1 160 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 128/28.02.2019год., постановено по
гр.дело № 4021/2018год. по описа на Районен съд-П., В ЧАСТТА МУ, в която „Колхида Метал“ АД гр.П. е осъдено да заплати
на Д.Г.П. от *** обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на ***год., за
разликата над сумата от 8 000 лева
до размера на 10 000 лева, ведно със законната лихва, върху тази разлика
от 2 000 лева, считано от ***год. до окончателното й изплащане, както и в
ЧАСТТА, в която „Колхида Метал„ АД гр. П.
е осъдена да заплати на адв. Н.Н.Д.
възнаграждение за оказана на Д.П. безплатна адвокатска защита за сумата над 345.60лева /или за 86.40лева/ и в която „Колхида
Метал„ АД гр.П. е осъдена да заплати по сметка на ПРС държавна такса и разноски
за вещи лица за сумата над 380лева /или за 95 лева/ като ВМЕСТО
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.П. с ЕГН ********** от *** против
„Колхида Метал“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
иск с правно основание чл.200 , ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 2 000
лева - разликата над 8 000 лева до размера на сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука, станала на ***год., ведно със законната лихва, считано от ***год.
до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Колхида Метал“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на адв. Н.Н.Д.
с ЕГН ********** сумата от 365
лева, представляваща възнаграждение за оказа на Д.П. безплатна адвокатска защита на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА Д.Г.П. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Колхида Метал“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1 160лева
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“ АД като трето
лице-помагач на страната на „Колхида Метал“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: