Р Е Ш Е Н И Е
№………./........
08.2018 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
607 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото т.д. №607/2018г. е образувано след като с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2018г., първоначално
сезираният със спора Варненски районен съд е прекратил образуваното при него производство
по гр.д. №13539/2017г. и е изпратил същото по подсъдност на родово компетентния
с оглед на увеличената цена на един от главните искове съд - Варненски окръжен
съд.
С искова
молба вх. №50963/08.09.2017г. по описа на ВРС от „ЕМ -ПАК” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на
управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3,
представлявано от М.Н.Н., срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул.
„Владислав Варненчик” №258, са предявени следните искове:
1.
за връщане на сумата 5 298,28 лева (с ДДС), представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. - 31.07.2013г.
цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на
основание за плащането им предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ
собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното
или разпределителното дружество, поради което и в съответствие с относимата
нормативна уредба – Закона
за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи
(обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия,
не дължи цена за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение,
2.
а в условие
на евентуалност - за връщане на сумата 3
842,54 лева (с ДДС), представляваща
разликата между недължимо платената в периода 23.11.2012г.
- 31.07.2013г. цена за пренос на електрическа
енергия на ниско напрежение и дължимата цена
за пренос на електрическа енергия на средно напрежение;
3.
за връщане на сумата 6
484,23 лева (с ДДС), представляваща разликата
между платени в периода 01.08.2013г.
- 31.01.2015г. цени
за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, за които, предвид факта,
че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби,
които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в
съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.),
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за
търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени за пренос на електрическа
енергия на средно напрежение;
4.
за връщане на сумата 31
076,15 лева (с ДДС), представляваща разликата
между платени в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г. цени на
електрическа енергия за
тарифни зони - върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че
ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби,
които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в
съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.),
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за
търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и
нощна на средно напрежение;
5.
за заплащане на
обезщетение в размер на
законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на
исковата молба (08.09.2017г.) до окончателното им плащане.
Наред с
това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски
за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
В хода на
съдебното производство исковете се поддържат.
В
последното по делото заседание, в което е даден ход на устните състезания, ищецът чрез процесуалния си
представител адвокат Ж.Д.,***,
обосновава становище за доказаност на исковете както по основание, така и по
размер и моли за пълното им уважаване. С оглед претенцията си за присъждане на
разноски е представил списък по чл.80 от ГПК. Доводите на страната допълнително
са развити в писмени бележки
Както в
подадения отговор на исковата молба, така и в хода на съдебното производство ответникът „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД оспорва предявените искове по основание.
Не оспорва
факта, че в процеса на приватизация ищцовото дружество е придобило
собствеността както върху недвижим имот – част от Военно-ремонтен завод „Цар Калоян” гр.
Разград, така и върху процесния трафопост, кабелите и проводниците, осъществяващи захранването с
електрическа енергия на ниско напрежение, но твърди, че в нарушение на изискванията на чл.4, ал.1,
т.4 от Наредба №6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от
24.08.2004 г., отм.) същото не е инициирало процедура за проучване на условията за присъединяване на обособения обект към
електрическата мрежа, а единствено и само е сменило партидата на негово име.
Такава процедура не е била предприета и от други лица, придобили в собственост
отделни обекти от бившия военен завод. Ищецът не е поискал и преместване от
разпределителното дружество на средството за търговско измерване на страна
средно напрежение. Именно поради това измерването на електрическата енергия на
обекта е продължило да се извършва със съществуващото към този момент мерене на
електрическата енергия на страна ниско напрежение. И понастоящем липсва искане
от страна на ищеца за преместване на монтираното средство за търговско
измерване (СТИ) на страна средно напрежение (СрН), това положение е било
потвърдено и в подписания договор за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД (със сегашно
име „Електроразпределение Север” АД) №СвП15-045/20.01.2015г. Поради това
счита, че цените за мрежовите услуги достъп и пренос ниско напрежение (НН)
правилно са били начислявани в издаваните фактури, съответно претенциите за
тяхното връщане и/или на разликата с дължимите цени за пренос СрН са
неоснователни.
По отношение
на иска за връщане на разликата между недължимо платените суми за електрическа
енергия по утвърдени цени за НН, вместо по цени на електрическата енергия за
СрН счита, че поради липсата на наведени твърдения и представени доказателства
не може да се установи по безспорен начин от какъв доставчик на електрическа
енергия би се снабдявал ищеца, ако беше присъединен на ниво средно напрежение,
тъй като в случай, че е бил присъединен на ниво средно напрежение, за част от
процесния период, а именно за периода 05.03.2013г. - 31.05.2015г., за него не
съществува нормативно предвидена възможност за снабдяване с електрическа
енергия на регулиран пазар. Обосновано, в този случай според ответника, било да
се предположи, че и по време на процесния период ищецът би се снабдявал с ел.
енергия от доставчик от последна инстанция, чиито цени са по-високи от цените
на търговците на електрическа енергия, а не от търговец на електрическа
енергия.
Отделно от
това обосновава твърдение, че монтираното СТИ измерва потребената ел. енергия
не само на ищеца, но и на още единадесет лица, чиито обекти (бивша собственост
на военния завод) се захранват от процесния трафопост. Същите не са
присъединени по надлежен ред към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи” АД, а стойността на потребената енергия заплащат на ищцовото дружество
въз основа на показания на монтирани контролни електромери. С оглед на това
обосновано може да се приеме, че ищецът е получил обратно част от платените от
него суми за ел. енергия за процесния период, поради което връщането от страна
на ответното дружество на разликата в цената на ел. енергията няма да
доведе до възстановяване на равновесието в правоотношението между страните, а
напротив, ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на
ответника.
Моли за
цялостно отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски, за което
своевременно е представил списък по чл.80 от ГПК.
За да се
произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе
предвид следното:
Предявени
са искове от потребител - „краен
клиент” по смисъла на § 1, т.27г от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката (ЗЕ) срещу доставчик на електрическа енергия за връщане
на част от платените суми по издадени фактури в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г.,
съставляващи недължимо начислени задължения за цени за пренос на електрическа
енергия на ниско напрежение и цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и
нощна на ниско напрежение. Същите се претендират ведно с дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 08.09.2017г. до окончателното погасяване на задълженията.
Искът за
връщане на част от начислените цени за потребена ел. енергия в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г.
първоначално е предявен като частичен за сумата 6 758,91 лева, представляваща
част от дължимите неоснователно платени цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и
нощна на ниско напрежение, вместо на такива за ниво средно напрежение, цялото
в размер на 39 497,19 лева. След
допуснато от първоначално сезирания съд изменене на размера, претенцията е
заявена в пълен размер от 31
076,15 лева (с ДДС).
Предявените
главни искове се квалифицират правно по чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Правна
квалификация на предявените акцесорни искове – чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При
предявен иск за неоснователно обогатяване ищецът е този, който следва да
установи, че е престирал при липса на основание за това. При оспорване на иска
от страна на ответника същият следва да установи наличието на основание за
получаването на престацията или за задържане на полученото (в този смисъл
решение №189/04.02.2014г., постановено по т.д.141/2012г., ТК, I т.о.).
В
конкретния случай по делото не е налице спор, че ищцовото дружество „ЕМ -ПАК”
ООД, ЕИК *********, е краен потребител
на електрическа енергия, присъединен към електроразпределителната мрежа. През
процесния период същият е бил клиент на ответното дружество „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД с клиентски №********** и абонатен №11032053, като е заплатил всички
начислени му задължения за този период.
Не е спорно
между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства,
че ищцовото дружество се легитимира като собственик на следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е отреден УПИ №L- 2519, в кв. 334 с площ от 2563
кв.м., находящ се в гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Перистър” №1,
заедно с югозападно-северозападната част от построения в имота САМОСТОЯТЕЛЕН
ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ЦЕХ №2 със застроена площ от 1215.50 кв.м. при граници на
имота: от три страни улици и УПИ LIII-2519; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, за който е отреден
УПИ №LI- 2519, в кв. 334, с площ от 1491 кв.м., находящ се в гр. Разград, общ.
Разград, обл. Разград, ул. „Перистър” №1, заедно с построения в имота
САМОСТОЯТЕЛЕН ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ОЕМИ (електромеханичен и инструментален
отдел), със застроена площ от 315 кв.м., при граници на имота: от две страни
улици и УПИ XLIV-2519; поземлен
имот и електрическа подстанция/трафопост „ЕМЗ”, находящи се в гр. Разград, ул.
„Перистър” №1. Собствеността върху тези недвижими имоти е придобита последователно през
2007г. и 2012г. като сделките са обективирани в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №13, том IV, peг. №7398, дело №538 от 2007г.
на нотариус peг. №312 на НК и вх. рeг. №4935 от 27.08.2007г., акт №143, том 14,
дело №3275/2007г. стр. 25813 на Агенция по вписванията, съответно Нотариален акт за покупка-продажба на
недвижим имот с вх.рег. №6067/25.10.2012год., акт №107, том 19, дело №3709/2012г.,
партидна книга: том 58433, стр. 58434 на Служба по вписванията.
Съгласно цитираните в нотариалния акт
документи подстанцията/ТП „ЕМЗ” е построена само за нуждите на „Военно-ремонтен
завод - Цар Калоян” гр. Разград („ВРЗ-Цар Калоян”) през 1968г. - 1976г. и в
съответствие с функционално си предназначение е оборудвана и ползвана за
нуждите на бившия Електромеханичен завод, чиито правоприемник е Военно-ремонтен
завод „ВРЗ-Цар Калоян”, гр. Разград.
Фактът, че подстанцията/ТП „ЕМЗ” е
построена в периода от 1968г. до 1976г. и въведена в експлоатация през 1976г. с
основно предназначение да захранва с електроенергия всички цехове и работилници,
изградени на територията на „ВРЗ-Цар Калоян” гр. Разград се потвърждава и от
заключението на допуснатата и изслушана по делото без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Съгласно същото, ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV се
захранва с 20kVот Подстанция „Разград” 110/20 kV и е включен в
електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД чрез
кабелна линия средно напрежение. От момента на построяването си и въвеждането
си в експлоатация тази подстанция представлява част от електроразпределителната
мрежа на гр. Разград, с диспечерско наименование ТП „ЕМЗ” и служи за пренос на
електрическа енергия СрН до други трафопостове, собственост на „Енерго-Про
Мрежи” АД. В ТП „ЕМЗ” 20/0.4kV се извършва преобразуване на електрическата
енергия от средно напрежение 20 kV в електрическа енергия ниско напрежение 0.4
kV. Това съоръжение, както и обект „Цех за производство на стъклопакети и
обработка на стъкло” са заведени в Инвентарната книга на ищцовото дружество ЕМ
-ПАК” ООД като дълготрайни материални активи 31.12.2015 г., като за поддръжката
на ТП „ЕМЗ” 20/0.4kV са сключени два договора за ремонт на покривна конструкция
от 26.10.2012 г., съответно за абонаментно техническо обслужване 12.01.2016г.
Липсва и
спор по отношение на факта, че потребяваната ел. енергия в обекта на ищеца -
„Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло”, се измерва със
средство за търговско измерване на ниво ниско напрежение, монтирано в уредбата
на ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV, килия ниско напрежение.
Между
страните липсва спор и по отношение на факта, установен и от вещото лице по
СТЕ, че от ТП „ЕМЗ” 20/0.4kV ce захранват с електрическа енергия НН общо
единадесет други фирми, които не са абонати на Енерго-Про АД. Консумираната от
тях електроенергия се измерва с електромери, които не са собственост на
електроразпределителното предприятие.
Правният
спор е предизвикан от отказа на ответното дружество да коригира издаваните
фактури за потребена от ищеца ел. енергия след придобиването от него на
собствеността върху електрическата
уредба като не начислява такса пренос за ниско напрежение, заявен в подадения
отговор изх.
№181/15.01.2013г. на искането на потребителя от 19.12.2012г.
С нормите
на относимите към процесните периоди Правила за търговия с електрическа енергия
(ПТЕЕ), приети от ДКЕВР с решения по протоколи №94/25.06.2010г. и
№110/18.07.2013г. (обнародвани съответно в ДВ, бр.64/17.08.2010г. и ДВ, бр.66/26.07.2013г.), е
въведено задължение за потребителите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, да заплащат на крайния снабдител (какъвто е ответника) утвърдени от
ДКЕВР цени за енергия, за достъп до и пренос по електропреносната мрежа,
съответно за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа. Последният
от своя страна дължи да възстанови на разпределителното предприятие цените за
достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа. Същите се определят
съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия на местата
на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите за продажба. Дължимостта на тези две цени е пряко
обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да е измерена в местата, установени в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп
и цената за пренос (така решение №227
от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, II т.о., ТК).
В
конкретния случай нито се твърди от страните, нито се доказва, че за процесния
период между ищеца и оператора на електроразпределителната мрежа „Енерго-Про
Мрежи” АД (със сегашно наименование „Електроразпределение Север” АД) е
бил сключен индивидуален договор или допълнително писмено споразумение относно
мястото на монтиране на СТИ, поради което в отношенията между тях намират
приложение публично известните Общи условия на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителните мрежи, одобрени с решение ОУ-060 на
ДКЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, и
общите правила, регламентирани в нормативната база, уреждаща сектора
енергетика.
Посочените
Общи условия (чл.9) възпроизвеждат залегналото в относимата нормативна база
(чл.27 от Наредба №6/09.06.2004г.) положение, че границата на собственост се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Средството за търговско измерване следва да бъде поставено до
или на границата на имота на ползвателя (чл.31, т.1 от ОУ). Съгласно чл.29, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа (Наредба
№6/09.06.2004г.; Наредбата) границата на собственост е в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
В случая
основният въпрос е дали съобразно тази регламентация потребеното количество ел.
енергия е измерено в местата, определени съобразно посочените нормативни
правила.
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
идентична и в двете им приложими към процесния период редакции (обн., ДВ,
бр.38/11.05.2007г., съответно, обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г.), при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
От
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ се установява, че в случая се
касае за присъединяване на кабелен електропровод (и от двете подстанции),
собственост на разпределителното предприятие, към електрическата уредба на
потребител „ЕМ-ПАК” ООД. Средството за търговско измерване (СТИ) е поставено в
ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV, – място, в което се извършва преобразуване на
електрическата енергия от средно напрежение 20 kV в електрическа енергия ниско
напрежение 0.4 kV, килия ниско напрежение, и служи за измерване на
консумираната активна ел.енергия от обекта на ищеца „Цех за производство на
стъклопакети и обработка на стъкло”. Тъй като в случая е налице понижаващ
трансформатор, собственост на ищеца, СТИ
следва да се монтира в електрическата уредба на потребителя на ниво
средно напрежение, а не на страна ниско напрежение, на която именно същото е
монтирано. По мнението на експерта, това е сторено преди години, след
построяването на трафопоста, когато измерванията са се извършвали на страна
ниско напрежение, но вече съгласно новите изисквания СТИ следва да се монтира
на по-високата страна на понижаващия трансформатор.
Гореизложеното
обуславя извода, че в конкретния случай границата на собственост е в мястото на присъединяване на
кабелните накрайници към уредбата, поради което СТИ не е разположено правилно.
Предвид
безспорния по делото факт, установен и от заключението на техническата
експертиза, че през процесния период трансформирането на електрическата енергия
от средно в ниско напрежение е извършвано в трафопост ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV,
собственост на „ЕМ-ПАК” ООД, като ищцовото дружество е потребител, който
захранва производствения си обект по мрежа ниско напрежение, която е негова
собственост, поради което измерването на потребената ел. енергия следва да се
извършва на ниво СрН и в съответствие с чл.30 от ПТЕЕ (обн., ДВ, бр. 64/17.08.2010г., отм.)
следва да се приеме, че за периода (23.11.2012г. - 31.07.2013г.) ищецът не дължи
цена за пренос през електроразпределителната мрежа на разпределителното
предприятие, а единствено цена за достъп до тази мрежа.
Изрично с
разпоредбата на чл.29, ал.4 от ПТЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 66/26.07.2013г., отм.) е предвидено, че производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собствени на преносното и
разпределителното предприятие не дължат цена за пренос през съответната мрежа.
Следователно,
за втория процесен период 01.08.2013г.
- 31.01.2015г. ищецът
дължи заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на разпределителното предприятие единствено на
ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение, на каквото именно му е
била начислявана тази мрежова услуга.
Изпълнението
на тези задължения обаче се дължи само ако е осъществено условието количеството
консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по
нормативен ред. В случая това условие не е налице. Количеството потребена от
ищеца електрическа енергия през целия исков период (23.11.2012г. - 31.01.2015г.)
е измервано не на границата на собственост в мястото на присъединяване на кабелните накрайници на собствения
на разпределителното предприятие кабелен електропровод към уредбата на ищцовото дружество на страната
с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя, а в самия
трафопост ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV, килия ниско напрежение, намираща се след тази
граница.
Следователно,
събраните от ищеца суми за цена за пренос ниско нарежение по
електроразпределителната мрежа са недължими и подлежат на възстановяване –
изцяло за първия процес период 23.11.2012г.
- 31.07.2013г.,
съответно за разликата над дължимата цена за пренос средно нарежение за периода
01.08.2013г. - 31.01.2015г.
Доколкото
дължимостта на този компонент от цената на консумирана електрическа енергия е
обвързано от изричното условие за правомерно измерване, без значение са
твърдените от ответника обстоятелства, че ищецът – потребител е бил наясно с
факта, че измерването се осъществява на страна ниско напрежение, изрично потвърдено и в
сключения впоследствие договор с „Енерго-Про Мрежи” АД АД от 21.01.2015г. за
достъп до електроразпределителната мрежа (неотносим
към процесния период), в нито един момент от процесния период не е поискал
от разпределителното дружество преместване на средството за търговско измерване
на страна средно напрежение, съответно, че същият е заплащал
цената на количеството доставена му електрическа енергия по издадените му от
ответното дружество фактури.
Казаното
относно неправилното разполагане на СТИ спрямо границата на собственост е
относимо и към третия главен иск за възстановяване на разликата в платените цени на
електрическа енергия за
тарифни зони - върхова, дневна и нощна в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г., тъй като
именно това е довело до неправомерното остойностяване на измерените количества консумирана
електрическа енергия на ниско напрежение вместо на дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и
нощна на средно напрежение.
В
качеството на краен снабдител „Енерго-про Продажби” АД продава електрическа
енергия на потребителите, като издава на своите клиенти фактура за дължимите
суми за закупена електрическа енергия за пренос и достъп като възстановява на
електроразпределителното предприятие събраните суми за достъп и пренос. С оглед
на това и тъй като сумите са получени от него, обосновано следва да се приеме,
че обогатяването е възникнало в патримониума на ответното дружество.
Безспорен
между страните и надлежно установен по делото от събраните писмени
доказателства и заключението на СТЕ е факта, че за периода 23.11.2012г. - 31.07.2013г. събраните от ищеца суми
за цена за пренос по електроразпределителната мрежа (НН) са в общ размер на 5 298,28 лева (с ДДС).
Разликата в
цената на дължимата за периода от 01.08.2013г. до 31.01.2015г. мрежова услуга
пренос средно напрежение и събраните от ищеца суми за цени за пренос ниско
напрежение през този период, установен от вещото лице (Приложение 2 от СТЕ), е в размер на 6 484,23 лв. (с ДДС).
Вещото лице
установява, че при мерене на ниво СрН, в това число и при цени на доставчик от
последна инстанция (какъвто за част от процесния период се явява ответника),
цената, която трябва да се заплати за измерените количества ел.енергия за
периода от 23.11.2012г. до 31.01.2015г. е с 31 076,15 лв. по-малко
от заплатената от ищеца за същия период (при мерене на ниво НН).
Именно в тези размери предявените
искове се преценяват като основателни, поради което се уважават.
Възражението
на ответника за изтекла погасителна давност спрямо претенцията за
възстановяване на разликата между платената цена за консумирана ел. енергия за
НН вместо по цена за СрН в увеличената й в съдебното заседание на 11.04.2018г.
част, е неоснователно, тъй като единствено периодичните плащания за
извършените услуги се ползуват с тригодишна давност, а в процесния случай
основанието е неоснователно обогатяване, вземането по което се погасява с
петгодишна давност, считано от датата на извършеното плащане.
По акцесорните
искове за заплащане на обезщетение за забава.
Безспорно
е, че задължението за връщане на неоснователно получени суми не е срочно,
поради което за да бъде поставен ответника в забава, същият следва да бъде
поканен. По делото нито се твърди, нито се установява, че в предхождащ
предявяването на исковете период ищецът е отправил покана до ответника за
заплащане на задължението. Ролята на такава покана обаче има самата искова
молба, поради което и от тази дата ответникът е в забава и дължи нейното обезщетяване.
С оглед на това исковете за присъждане на подлежащите на връщане суми ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (08.09.2017г.) до окончателното им
плащане се преценяват като основателни и се уважават.
При този
изход на спора и в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
претенцията на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сторените разноски
за производството по делото се преценява като основателна. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК (л.10, дело ВОС) и доказателствата за
направа (л.2, л.189, л.295, дело ВРС; л.9, дело ВОС), разноските на ищцовото
дружество са в общ размер на 3 864,34 лева и се възлагат изцяло в тежест на
ответника.
Въз основа
на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, да заплати на „ЕМ -ПАК” ООД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3,
представлявано от М.Н.Н., сумата 5 298,28 лева (пет хиляди двеста деветдесет и осем лева и
двадесет и осем стотинки), с включено ДДС, представляваща общия размер на
платени в периода 23.11.2012г. -
31.07.2013г. цени за пренос на
електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на основание за
плащането им предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ
собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното
или разпределителното дружество, поради което и в съответствие с относимата
нормативна уредба – Закона
за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи
(обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия,
не дължи цена за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й
плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 6
484,23 лева (шест хиляди четиристотин осемдесет и четири лева
и двадесет и три стотинки), с включено ДДС, представляваща разликата между платени в
периода 01.08.2013г. - 31.01.2015г. цени за пренос на
електрическа енергия на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е
потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са
собственост на преносното или разпределителното дружество, и в
съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.),
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за
търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени за пренос на електрическа
енергия на средно напрежение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание
чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата 31
076,15 лева (тридесет и една хиляди и седемдесет и шест лева и петнадесет стотинки),
с включено ДДС, представляваща разликата
между платени в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г. цени на
електрическа енергия за
тарифни зони - върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че
ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби,
които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в
съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.),
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за
търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и
нощна на средно напрежение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание
чл.55, ал.1, предл.1-во и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както
и сумата 3 864,34 лева (три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща дължими за възстановяване сторени
разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: