Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 1429 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД и възражение за неизпълнен договор по чл.
90 ЗЗД.
Ищецът – Р.
ЕООД, ЕИК: ******* твърди, че с ответниците – Н. ООД, ЕИК:*******И М.Б.2 ЕООД,
ЕИК: ******* са били обвързани от договорни правоотношения за обект –
построяване на многофамилна жилищна сграда, като първият ответник - в
качеството на изпълнител и вторият – като възложител. Сочи, че от своя срана и
като номиниран от възложителя подизпълнител е сключил с Н. ООД договор за
изработка, доставка и монтаж на алуминиеви конструкции от 21.03.2018 година, но
при изискването при изпълнение на работата да се ползва конкретен производител
на алуминиеви профили. Твърди, че с това дружество /производител/ е сключил
също договор, на 22.03.2018 година, с цел изпълнение по договора с ответниците
по делото, като ищецът е закупил определено количество алуминиеви профили и е
направил авансово плащане. Поддържа, че заплащането на извършената от него
работа /изработка и монтаж на доставения от ЕТЕМ АД материал- профили/ е
следвало да се извърши в размери съгласно Приложение 1 и количествено –
стойностна сметка, в 10-дневен срок от приемо-предавателен протокол и фактури
при етап завършен строеж, като плащанията се дължат от главния изпълнител –
първи ответник по делото. Твърди, че още първата поръчка е доставена със забава
от Етем АД, а след това дружеството е поискало 100 % предплащане на материала,
поради което предплатеният от ищеца аванс се е оказал недостатъчен за материала,
необходим за изработване на поръчаното от възложителя. Твърди и че през м.
06.2018 г. ответниците са започнали директни доставки на материала от ЕТЕМ АД.
Сочи, че това е довело до забава в изпълнение на изработеното, поради което пък
му е била начислена неустойка за забава, която заедно със задържана сума от 5%
за добро изпълнение от всяка фактура, са били удържани от дължимото на ищеца
възнаграждение.
В
уточнителните молби не поддържа претенцията си за осъждане на ответниците на
неустойка по чл. 36 от договора. След разпореждането от 03.08.2020 година,
ищецът изрично е уточнил исковите си претенции, като е посочил същите конкретно
по вид и размер в молбата от 14.09.2020 година, в която петитум за присъждане
на неустойка по чл. 36 от договора в конкретен размер, а и въобще няма. В
справката по чл. 366 ГПК са посочени същите суми и размери. Тоест, към този
момент исковата молба относно броя и размера на предявените е редовна и е
очертан окончателно предметът на делото.
Ищецът намира,
че т.нар. възложителят отговаря за процесните суми солидарно с главния
изпълнител - страна по договора от 21.03.2018 година. Претендира разноски.
Ответникът М.Б.2
ЕООД оспорва исковете, като твърди, че няма преки облигационни отношения и
задължения към ищеца, че ищецът не е и страна по описания в исковата молба
договор от 21.03.2018 година, тъй като преди завеждане на иска е бил заместен в
правата и задълженията по договора от друго дружество, че ищецът е направил
извънсъдебно признание за виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
Претендира разноски.
Ответникът Н.
ООД оспорва исковете, като намира, че за ищеца не съществува активна
процесуална легитимация да претендира процесните суми, тъй като не е носител на
заявените права и е бил изцяло заместен като страна по договора от 21.03.2018
година с тристранно споразумение от 29.01.2019 година. Поддържа, че ищецът е
бил в забава изпълнението на възложеното по договора от 21.03.2018 година и
дължи неустойка по чл. 35 от договора в размер на 25 000 лева. Твърди, че е
извършил сам част от договорената работа на стойност от 11 861,06 лева, а по
тристранното споразумение сумата за гаранция за добро изпълнение е договорено
да се възстанови на заместилия ищеца в правоотношението. В обобщение твърди, че
извършената работа е разплатена, че работа на стойност 11 861,06 лева не е
изпълнена от ищеца, а неустойка от 25 000 лева е дължима от ищеца поради
забавата, а сумата от 18 689, 40 лева ответникът е задържал като гаранция и не
подлежи на връщане на ищеца, а и отделно – не е изтекъл срокът по чл. 15 от
договора за връщането й. Претендира разноски.
Прави и
евентуално възражение по чл. 90 ЗЗД.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с първия ответник по
договор с елементи на изработка, по който е изправна страна, изпълнение на
предпоставките за изплащане на претендираното възнаграждение по договора -
извършване на поръчаната работа, съобразно изискванията по договора и приемане
на работата от ответника без забележки, размер на дължимото и договорено
възнаграждение, съответно на свършената работа, удържана гаранция за добро
изпълнение и нейния размер. Основание за солидарна отговорност на ответниците.
Ответниците
носят тежест да докажат възраженията си, вкл. размер на прихванатата неустойка за
забава, основание за задържане на гаранцията за добро изпълнение, заместване в
правата и задълженията на ищеца от друго лице преди предявяване на иска.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Между страните
не са спорни и съответно съдът приема за доказани следните факти.
МеждуР.– 2000
ЕООД и Н. ООД е сключен договор от 21.03.2018 година, чието съдържание разкрива
елементите на договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД и чието
съдържанието не се оспорва да е това по представени препис от документа,
приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото. Видно от същия,
Н. ООД иР.- 2000 ЕООД са постигнали съгласие ищецът да изработи, достави и
монтира срещу възнаграждение алуминиеви конструкции /врати, прозорци и плъзгащи
се позиции/ за обект многофамилна жилищна сграда с подземен гараж - етап 1 и
етап 2 - в количества и срокове съгласно Приложение 1, неразделна част от
договора. Срокът по договора е съгласно линеен график – Приложение 3, в който е
определен крайният срок за приключване на работата /чл. 6/. Страните са се
съгласили срокът да се счита спазен, ако преди тази дата е съставен двустранен констативен
протокол за количеството и качеството на изработеното. Уговореното
възнаграждение е по цени по оферта и количествено-стойностна сметка и по реално
извършената работа /която при несъответствия с договореното по Приложение 1 се
остойностява по единични цени за съответното СМР/. Изискуемостта на вземанията
за възнаграждение настъпва съгласно по чл. 15, ал. 1 след изтичане на 10
работни дни от подписване на приемо-предавателен протокол, акт за извършени СМР
и издадена фактура.
В чл. 15, ал.
2 от договора е уговорено и правото на възложителя да удържи гаранция за точно изпълнение на
задълженията на ищеца - качествено и в срок - в размер от 5% от стойността на
всяка издадена фактура по чл. 15, ал. 1, както и в случай на неизпълнение и
възникване право на неустойка за възложителя по чл. 35 от договора. Уговорено е
и връщане на гаранцията при условията на ал. 3 и ал. 4 от договора. Според чл.
35 , изпълнителят дължи неустойка за вреди от забавено изпълнение в размер
на 0.1% за ден забава и не повече от 10 % от стойността на забавеното
изпълнение.
На 22.03.2018 година
е сключен и рамков договор с продължително изпълнение и еднотипни доставки
между ищеца и Е.Б.ЕАД, по силата на който Р. ЕООД е следвало да закупува от
произвежданите от Е.Б.ЕАД стандартни и др. алуминиеви профили, PVC профили и др., специфицирани по фактури и платими
в 7-дневен срок от издаването им. Договорът разкрива, обаче, единствено
възникналите между посочените търговци отношения и не е обвързан с условията по
договора от 21.03.2018 година. В този смисъл наведените от ищеца доводи,
свързани с изпълнението или не на задълженията на продавача по него са
неотносими към изпълнение на задълженията на изпълнителя по сделката от
21.03.2018 година.
Видно от
Констативен протокол от 11.12.2018 година, съставен и подписан в присъствието
на представител и на възложителя и на изпълнителя по договора от 21.03.2018
година, са приети изпълнените по обекта СМР, като са направени забележки по
реда на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Обективирано
е и постигнато съгласие за възникнало вземане за неустойка по чл. 35 от
рамковото споразумение и нейния размер от 25 000 лева, като изрично е
отразено, че неустойката е за вреди от забавено изпълнение. Установява
се, че страните са подписали общо 6 приемо-предавателни протокола /л. 42 и сл.
от делото/ в периода 11.06.2018 г. – 26.11.2018 година, от които се установява
количеството и стойността на изпълнената и приета работа по тях,
издадени са и процесните 6 фактури, последната от които на 11.12.2018 година. Страните
не спорят и че от стойността на изработеното е удържана общо гаранция по тях в
размер на 18 689,55 лева на основание чл. 15 от рамковото споразумение и
неустойка от 25 000 лева по чл. 35 от договора, като останалото дължимо
възнаграждение за изпълнените работи, начислено по протоколите и фактурите е
заплатено на изпълнителя.
Видно от
тристранно споразумение, считано от 29.01.2019 година /датата на сключване/,Р.–
2000 ЕООД е бил заместен за напред в своя дълг/задължения по рамковото
споразумение от трето, неучастващо в настоящото производство дружество, като
видно от изразената от страните воля, са касае до заместване в дълг по смисъла
на чл. 102 ЗЗД, при изричното съгласие на кредитора. В споразумението ясно са
описани и останалите неизпълнени /разплатени или незаплатени/ СМР, за които
ищецът се е задължил на 21.03.2018 година и от отговорността за изпълнението на
които по силата на споразумението се е освободил. Същевременно, обаче, тристранното
споразумение представлява и договор за цесия, по силата на който ищецът е
прехвърлил на ответника Н. ООД, при условията на чл. 2 и чл. 3, своето вземане
за възнаграждение за изпълнени СМР в размер на 18 689, 40 лева, удържани като
гаранция за точно изпълнение. Доколкото в споразумението участва и кредиторът,
прехвърлянето му е противопоставимо и като титуляр на това вземане след
29.01.2019 година се лигитимира само Бормио ЕООД /с настоящо наименованиеР.И.“
ООД/, а не и ищецът в производството. Липсата на активна материална легитимация
води до неоснователност на исковата претенция.
По отношение
на удържаната неустойка от 25 000 лева. Същата сума не е предмет на тристранното
споразумение и не може да се приеме, че е прехвърлена като вземане на
заместващата в дълга страна. Ищецът претендира сумата като неизплатена част от
възнаграждението за изпълнените и приети СМР, като поддържа, че неустойката не
е дължима. Или, вземането, което е възникнало преди тристранното споразумение от
29.01.2019 година не е придобито от новия длъжник, поради което негов титуляр е
старият такъв, а именно - ищецът.
В конкретния
случай, съдът намира, че за възложителя е възникнало правото на неустойка по
чл. 35 от договора – за забавено изпълнение. Ответникът е релевирал такова правопогасяващо
възражение в отговора на исковата молба - за настъпило извънсъдебно прихващане между
това негово вземане и част от дължимото възнаграждение на ищеца. В констативен
протокол на л. 39, неоспорен от страните, изрично е обективирано съществуването
на вземане за неустойка по договора в размер на 25 000 лева, чието
основание е чл. 35 от споразумението от 21.03.2018 година. В неоспорените като
документи, двустранно подписани протокол № 6 и Сметка № 22-
6 към него, са описани количеството извършена и приета работа в периода
15.09.2018 година – 26.11.2018 година, като същата е остойностена и също е
отразено приспадането на сумата от 25 000 лева за неустойка за забава, по
отношение на размера на която страните също са се съгласили. Посочените
доказателства установяват и извършване и приемане на СМР след крайния срок –
30.06.2018 година. От показанията на свидетеля Я., дадени под страх от
наказателна отговорност, се установява също изпълнение на възложените работи
след края на месец юни, като при изготвяне на Констативния протокол през м.
12.2018 година са останали възложени, но неизпълнени СМР. Застъпеното едва в
писмената защита становище на ищеца, че крайният срок по чл. 7 от договора следвало
да се приеме за спазен при съставен констативен протокол до крайната дата на
последните по вид СМР в линейния график, е неоснователно. При изследване общата
на воля на страните относно уговореното в чл. 6 и чл. 7, по реда на чл. 20 ЗЗД,
следва да се вземе предвид обстоятелството, че СМР винаги следват определен,
обективно необходим алгоритъм на реализиране /с оглед технологичните особености
на строителната дейност/. В този смисъл линейният график е план във времето за
последователността и продължителността на отделните строителни мероприятия.
Същият отразява прогнозното времетраене на всяко отделно по вид СМР. Като
изрично са свързали срока по договора с този график, страните са приели за краен
срок за изпълнение именно отразената крайна дата за монтаж на външна дограма - 30.06.2018
година. По делото не се събраха доказателства за наличието на обективни пречки
или неоказано съдействие от кредитора, което да е обусловило невъзможност за
монтиране на външната дограма в срок. Следователно, ищецът е бил в забава към
датата, на която страните са обективирали съгласие да бъде удържана процесната
сума.
Изводът за
виновно забавено изпълнение не се опровергават и от свидетелските показания,
като тези на св. Ц. са общи, без конкретика във вида на извършените дейности и
тяхното приключване, а и не противоречат и на заявеното от св. Я.. Не се
събраха доказателства и за продължаване на срока или наличие на някоя от
причините по чл. 8 от договора. Отношенията с третото лице - производител на
алуминиеви профили, противно на възраженията на ищеца, остават неотносими към
предмета на делото, тъй като не са част от отношенията между страните по
процесния договор, нито са поставени като условие по него.
Или, за
ответникът Н. ООД е възникнало потестативното право на извънсъдебно прихващане
на задължението за неустойка срещу част от вземането за възнаграждението за
извършената работа.
То е настъпило
с плащането по фактура № 264/11.12.2018 година, по която е отразено прихващане
на сумата от 25 000 лева, когато двете насрещни вземания, предвид двустранно
подписаните протокол и сметка са били ликвидни и изискуеми, а страните са
обективирали извънсъдебно, писмено съгласие, както за размера на
възнаграждението, така и за дължимостта и размера на неустойката и ответникът Н.
ООД е отправил материалноправно изявление за прихващане с вземането си за
неустойка за забава.
За пълнота
следва да се добави и че изпълняваните от самия ищец и приемани от първия
ответник СМР поне до м. 12.2018 година опровергават наведените твърдения, че
договорът от 22.03.2018 година е бил прекратен преди сключване на тристранното
споразумение през 2019 година.
На следващо
място, между ищеца и втория ответник въобще не се констатираха, каквито и да е
правоотношения, по силата на които да е възникнала облигационна връзка /договор
или закон/, вследствие на която да са произтекли парични задължения за
ответника. Такава не изхожда и от посоченото в чл. 50 от договора, която
разпоредба при тълкуване волята на страните и предвид, че ищецът е бил
подизпълнител, е формулирана с оглед яснота в параметрите на възложената
работа, но не обективира постигнато съгласие за сключване на договор между
ищеца и втория ответник.
По разноските.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и заявено своевременно искане, на ответника Н. ООД
са дължими разноски за адвокат съгласно представен списък и доказателства за
заплащането им в размер на 2900 лева.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.
ЕООД, ЕИК: ******* срещу Н. ООД, ЕИК:*******И М.Б.2 ЕООД, ЕИК: ******* иск по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД
за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумите от 18 689,40
лева и 25 000 лева, представляващи част от дължимото възнаграждение за
изпълнени работи – СМР, възложени по договор с ответника Н. ООД, сключен на
21.03.2018 година, и удържани от ответника Н. ООД, както следва: първата сума -
като гаранция за добро изпълнение и на основание чл. 15, ал. 2 от договора и
втората сума – като неустойка за забавено изпълнение по чл. 35 от договора,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. ЕООД, ЕИК:
******* да заплати на Н. ООД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 900 лева - съдебни
разноски, сторени в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: