Решение по дело №12451/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  27.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 12451 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.06.2019 г. по гр.д. № 27394/18 г., СРС, І ГО, 169 с-в е осъдил на основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 70 от Закона за платежните услуги и платежните системи-ЗПУПС /отм./ „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******да заплати на Ц.К.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 39,41 лева, представляваща невъзстановена на платеца сума в резултат на неизпълнена платежна операция от 30.04.2013 г. и сумата от 19,59 лева, представляваща платена от ищеца лихва, вследствие неизпълнението на същата платежна операция, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2018г. до окончателното им плащане Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******да заплати на Ц.К.З., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 407,50 лв. - разноски за производството.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника  „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, представлявано от Изпълнителните директори   Т.П.и Е.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Р.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид направеното още с отговора на исковата молба и поддържано в хода на заседанията възражение на ответното дружество по чл.55, ал.1 и ал.2 от Закона за платежните услуги и платежните системи-ЗПУПС /отм./. Счита, че въз основа на неупражненото в срок право на възражение от страна на ищеца, предявената искова претенция се явява изцяло просрочена и недопустима. Дори и да се приеме, че не е изтекла погасителната давност на правото на иска, както е възприел СРС, то неупражненото в срок право по чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС/отм./ предвид квалификацията на исковете обосновава предявените искове като изцяло недопустими и като такива подлежащи на отхвърляне. Ищецът е следвало да уведоми Банката „без неоснователно забавяне“ ако е считал, че внесената от него сума не е постъпила, но не и 5-години по-късно, което обстоятелство не е отчетено от съда. Ищецът е следвало да се поинтересува дали са погасени данъчните му задължения, а не да чака съобщение от НАП през 2018 г. С оглед на това, се позовава и на чл.58, ал.2 от ЗПУПС/отм./, съгласно който платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени/респ. неточно изпълнени/ платежни операции поради  груба небрежност, в които случаи платецът понася вредите, независимо от размера им.  Твърди се, че съдът е приел за неотносими към предмета на настоящето производство всички възражения на банката относно правилно изчисляване на дължимия данък, но въпреки това, съдът е допуснал доказателствените искания на ищеца за представяне на удостоверение от НАП за дължимия и платен данък и по този начин да проточи разглеждането на делото в няколко съдебни заседания, както и да бъде натоварен ответникът/Банката с допълнителни разходи. Задава се въпрос, защо след като определени доказателства се определят като неотносими, същите биват допуснати за събиране, генерират се разходи, които впоследствие се присъждат срещу Банката.

Твърди се още, че представеното от ищеца платежно нареждане не е коректно изпълнено, тъй като липсват изискуеми реквизити съгласно Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни документи/отм./, обн. ДВ, бр.62 от 04.08.2009 г., в сила до 08.05.2018 г./Наредбата/. В платежното нареждане липсва международен номер на банкова сметка/ *** / ***ата на наредителя съгласно чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата. Ако ищецът твърди, че сумата е внесена в брой, то тогава е налице некоректно попълнено платежно нареждане и за Банката не е налице задължение да го изпълни, тъй като съгласно чл.23, ал.1, т.2 от Наредбата, платежното нареждане за наличен паричен превод трябва да съдържа адрес на платеца, включително държава на платеца, а в приложеното платежно нареждане липсва адрес на платеца. Платежното нареждане е некоректно, тъй като не е положен подпис от страна на банковия служител/касиер/, като платежното нареждане не подлежи на изпълнение от страна на Банката, тъй като в горния му десен ъгъл не е посочен уникален регистрационен номер, какъвто би следвало да има при евентуално изпълнение на платежната операция. Във връзка с приложеното платежно нареждане, ищецът твърди, че е внесъл на каса в „У.Б.“ АД на 30.04.2013 г. дължимия от него данък, но Банката е направила изрична проверка за всички постъпили касови плащания в посочения „Филиал София Слатина“, за периода 26.04.2013 г. до 07.05.2013 г./ не само за посочената дата 30.04.2013 г./, като видно от представената информация за сметка за този период, не фигурира внасянето на сумата от 39,41 лв. от Ц.З..

Счита, че в хода на цялото производство не е доказано, че на 30.04.2013 г. ищецът да е внесъл процесната сума, то с оглед на хронологията и времевия 5-годишен период, се явява основателно възражението на Банката за изтекла погасителна давност на правото на иска. Предвид, че не са ангажирани доказателства за началната дата на превода, счита за неоснователна обосновката на СРС по отношение на началния момент на погасителната давност. Независимо от това, се поддържа и възражение за изтекла 3-годишна давност по чл.111 ЗЗД, доколкото претенциите на ищеца касаят вземане за обезщетение, както и в условията на евентуално възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Ето защо моли съда да постанови решение с което да отмени процесното и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Ц.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Д. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.68, ал.2, вр. ал.1 и чл.70 от Закона за платежните услуги и платежните системи-ЗПУПС/отм./ от Ц.К.З., ЕГН ********** срещу „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК ****** за сумата в размер общо на 58, 59 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че в следствие на извършена продажба на търговското предприятие на ЕТ „Р.И.-Ц.З.“ и деклариране на дължимия от продажбата данък, на 30.04.2013г. извършил превод на каса в „У.Б.“ АД на сумата от 39,41 лв. по сметка на НАП, представляваща дължимия данък „общ доход“ от горната сделка. През 2018г. получил съобщение от НАП, че срещу него е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител за декларирания и незаплатен данък общ доход през 2013г. Установил, че внесената от него сума на каса на ответника на 30.04.2013г. не е преведена по сметка на получателя - НАП, а е задържана в банката, за което обстоятелство не бил уведомен независимо, като бил дългогодишен клиент ответника, който разполагал с негови контакти. Обърнал се към банката за извършване на проверка и изпълнение на наредената операция, но го информирали, че в информационните архиви не се съдържала информация за твърдяната операция. Сочи, че ответникът не изпълнил платежното нареждане за превод на дължимия данък, поради което се наложило да заплати повторно на НАП същата сума от 39,41 лв., ведно с натрупаната върху нея лихва в размер на 19,59 лв. Ето защо, претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от общо 58,59 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в следствие на повторното заплащане на НАП на сумата от 39,41 лв. за дължим данък общ доход, поради нареден от ищеца на 30.04.2013 г., но неизпълнен касов превод по сметка на НАП от за същата сума, както и дължимата поради неизпълнението на процесния касов превод лихва в размер на 19,59 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2018г. до окончателното плащане.

Ответникът „У.Б.“ АД е оспорил изцяло иска по основание и размер.

По направените във въззивната жалба възражения настоящата  инстанция излага следните мотиви:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 70 от Закона за платежните услуги и платежните системи –ЗПУПС /отм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39,41 лв., представляваща невъзстановена на платеца сума в резултат на неизпълнена платежна операция и сумата от 19,59 лева, представляваща платена от ищеца лихва, вследствие неизпълнението на същата платежна операция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.04.2018г. до окончателното плащане.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване - по иска с правно основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПУПС (отм.) - подаване в качеството му на платец до ответника (доставчик на платежни услуги) на платежно нареждане за извършване на платежна операция, представляваща "Наличен паричен превод" по смисъла на т. 11 от ДР на ЗПУПС (отм.), както и предоставяне на средствата необходими за извършване на услугата (плащане в брой, на каса сумата от 39,41 лв.). По иска с правно основание чл. 70 ЗПУПС (отм.) в тежест на ищеца е да установи заплащането на сумата от 19,59 лв., представляваща лихва, начислена вследствие на неизпълнената от ответника платежна услуга. За ответника се поражда тежест да установи, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил сумата по платежната операция в срока по чл. 64, ал. 2 ЗПУПС (отм.).

В отговора на исковата молба и в подадената въззивна жалба Банката/ответник излага две основни групи възражения:

Първата, че плаженото нареждане е некоректно изпълнено, тъй като липсват изискуеми реквизити съгласно Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни документи/отм./ и за Банката не е налице задължение за изпълнението му и Втората-наличие на погасителна давност както по смисъла на чл.55, ал.1 и ал.2 от Закона за платежните услуги и платежните системи-ЗПУПС /отм./, като счита, че неупражненото в срок право на възражение от страна на ищеца прави предявената искова претенция изцяло просрочена и недопустима, така и възражение за кратка погасителна давност по чл.111 ЗЗД и 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението, че плаженото нареждане е некоректно изпълнено, поради което и за Банката не е налице задължение за изпълнението му. По делото е  представено копие на платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета, от което се установява, че на 30.04.2013 г. ищецът е внесъл в брой (на каса) в клон на „УниКредит Булбанк“ - офис „Слатина“ сумата от 39,41 лв., като е наредил извършването на платежна операция в полза на посочено от него лице - ТД на НАП-София, офис „Красно село“. За целта същият е попълнил Формуляр-образец на платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета - Приложение № 4 от Указание за съставяне на платежни документи, издадено въз основа на чл. 14 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.). Настоящата инстанция също намира, че посоченият платежен документ съдържа всички нормативно установени реквизити, необходими за неговото валидно съставяне, удостоверено от служител на банковия офис, приел извършването на операцията. Относно възражението на ответника за липса на уникален регистрационен номер, то присвоеният от банката номер се поставя на всеки представен платежен документ от служител на Банката, като същият има за цел идентификация на платежното нареждане. Въззивната инстанция също намира, че ответникът не може да черпи изгодни за себе си правни последици, настъпили в резултат на собственото му неправомерно поведение, а именно неизпълнение на задължението за попълване на уникален регистрационен номер в приет за изпълнение платежен документ. Неоснователно е и възражението за липса на IBAN ***, доколкото предоставянето на средствата необходими за извършване на услугата е извършено чрез плащане в брой, на каса за сумата от 39,41 лв., удостоверено с подпис на касиер, получил внесената сума и поставен печат на банката. В този смисъл възражението за липсата на подпис също се явява неоснователно, тъй като в съдебно заседание на 15.02.2019 г. от съда е била направена констатация  по  представения от ищеца оригинален платежен документ, съдържащ подпис и печат на банката. Действително, ответникът е депозирал извлечение за постъпили касови плащания, в което е посочено, че е не е регистрирано внасяне на процесната сума. Липсата на отбелязване в системата на ответника, за извършено касово плащане не води автоматично до извод за неговото неосъществяване, предвид обстоятелството, че за предаване на процесната сума във владение на ответника е съставена „разписка“ - нарочен документ, съдържащ подпис на служител на банката - касиер.

Относно втората втората група възражения, касаещи приложението на погасителната давност, въззивната инстанция намира следното:

Съгласно чл.55 от ЗПУПС/отм./ (1) Доставчикът на платежни услуги коригира платежната операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без неоснователно забавяне, след като е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция, която поражда възможност за предявяване на правата му, включително по смисъла на чл. 68, 69 и чл. 70, ал. 1, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му. (2) Смята се, че ползвателят на платежни услуги е узнал за неразрешената или неточно изпълнената платежна операция най-късно с получаване на информацията по чл. 38, ал. 1 или чл. 46, ал. 1. (3) Срокът по ал. 1 не се прилага, когато доставчикът на платежни услуги не е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация за платежната операция съгласно глава трета.

От една страна, СГС намира, че не е настъпила  предвидената в чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС /отм/ преклузия, доколкото по делото не са представени доказателства за предоставена информация за платежната операция съгласно Глава III от ЗПУПС (отм.).

От друга страна, дори и да се приеме, че е изпълнена хипотезата на ал.1, то възражението се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗПУПС/отм./ предвижда възможност за ползвателя на платежни услуги в срок до 13 месеца от задължаване по сметката му/ в процесния казус става въпрос за внасяне на каса/, да поиска поправка на неразрешена и неточно изпълнена операция от банката. След изтичането на този срок, безспорно потребителят на платежни услуги губи правото да иска такава корекция от банката, по извънсъдебен път, но това не изключва отговорността на банката като доставчик на платежни услуги да заплати обратно при поискване на ползвателя на платежни услуги внесената сума, която неправилно не е била преведена по сметката на НАП в конкретния казус, нито препятства предявяване на претенциите по исков ред.

СГС намира за неоснователно твърдението за наличие на груба небрежност по смисъла на чл.58, ал.2 от ЗПУПС/отм./, съгласно който платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени/ респ. неточно изпълнени/ платежни операции поради груба небрежност, в които случаи платецът понася вредите, независимо от размера им. Твърди се, че ищецът е следвало да се поинтересува дали са погасени данъчните му задължения, а не да чака съобщение от НАП през 2018 г. Въззивникът излага общи твърдения и съмнения за груба небрежност, при наличие на която банката може да бъде освободена от отговорност, съгласночл.58, ал.2 ЗПУПС/отм./, но не доказва същата по безспорен и убедителен начин. Не могат да бъдат квалифицирани като груба небрежност действията на ищеца, състоящи се в неизвършване от негова страна на  справки и проверки дали е заплатил данъка и по този начин дали е  изпълнил задължението си да внесе в полза на НАП дължимия от него данък. Ищецът е попълнил съответния платежен документ в полза на НАП, който е бил приет и обработен от служител на банката, като по този начин е бил със съзнанието за успешно извършена платежна операция, съответно за платен данък, още повече, че  в продължение на години до изпращане на уведомление от НАП, никой не се е свързал с него да го уведоми за съществуващ проблем.  

Относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл.110 ЗЗД, същото се явява неоснователно. Процесното задължение за сумата от 39,41 лв. се погасява с изтичане на общия 5 годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 111 ЗЗД, за които е предвидена кратката тригодишна давност/в този смисъл е неоснователно  възражението за прилагане на кратката 3-годишта погасителна давност./ В конкретния казус, ищецът е узнал, че разполага с вземане спрямо ответника едва през 2018 г., но дори да се приеме, че давностният срок е започнал да тече на датата на която е наредена платежната операция - 30.04.2013 г., то към датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно27.04.2018 г., давностният срок не е изтекъл. Неоснователно е и възражението по отношение на вземането от 19,59 лв., което е възникнало в патримониума на ищеца на 11.04.2018 г., с плащането на цитираната сума в полза на НАП, а с предявяване на настоящия иск давността е прекъсната преди нейното изтичане.

Настоящата инстанция също намира за неотносими към предмета на спора възраженията на ответника за правилното изчисляване на дължимия данък, както и твърденията във въззивната жалба, че съдът е допуснал доказателствените искания на ищеца за представяне на удостоверение от НАП за дължимия и платен данък и по този начин да проточил разглеждането на делото в няколко съдебни заседания, като са били генерирани разходи, които впоследствие са били присъдени срещу Банката. Ответникът развива доводи по смисъла на чл.255 ГПК и ако е счел, че съдът не е извършил своевременно определено процесуално действие, то е следвало да защити правата си по посочения ред. По делото е представена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г., от която е видно, че ищецът на 30.04.2013 г. е декларирал доход за предходната година, реализиран от прехвърляне на предприятие на ЕТ със заличаване, изчислил е дължимото от него данъчно задължение и на същия ден е внесъл в полза на НАП, сумата от 39,41 лв., като за целта е наредил извършване на платежна операция от ответника. Ответникът от своя страна, нито сочи, нито доказва такава да е била действително извършена, въпреки нейното обработване и приемане (включително и на предоставената в брой сума).

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно с оглед направеното възражение в този смисъл.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.06.2019 г. по гр.д. № 27394/2018г. на СРС, І ГО, 169 състав.

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, представлявано от Изпълнителните директори Т.П.и Е.М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Р.да заплати на Ц.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Д.Д. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.