Решение по дело №1498/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 236
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20201320101498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Видин, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир К. Крумов
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело №
20201320101498 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ”ЕАД гр. София срещу С.Й.С. с адрес
гр.Видин, ул.Св.Кирил № 3 за установяване вземане на ответника към ищеца за обща сума
от 531.82 лева, представляващи незаплатена стойност на фактурирани услуги , от които
200.02 лева месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 331.80 лева
неизплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва. Вземанията са
индивидуализирани във фактури с № ********** /25.02.2017г., издадена за сумата от 95.64
лева неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски за периода
25.01.2017г.-24.02.2017г., фактура с № **********/25.03.2017г за сумата 50.55 лева
,представляваща неплатени такси и лизингови вноски за периода 25.02.2017г.-24.03.2017г.,
фактура с № **********/25.04.2017г за сумата 47.57 лева , представляващи неплатени
абонаментни такси, ползвани услуги и лизингови вноски за периода 25.03.2017г. -
25.04.2017г. Издадена е крайна фактура № **********/25.06.2017г. , в която е включена
процесната сума от 331.80 лева обявени за предсрочно изискуеми лизингови вноски.
В условията на обективно евентуално съединяване е предявен и осъдителен иск за
сумата 331.80 лева ,представляващи стойността на дължимите предсрочно изискуеми
лизингови вноски. Излага се, че между страните е съществувало облигационно задължение,
възникнало на основание договор за мобилни услуги от 20.06.2009г. , изменен с
допълнително споразумение от 07.03.2015г. и такова от 07.02.2017г., както и договори за
лизинг от 07.03.2015г. за предоставено за възмездно ползване устройство HTC Desire Eye
White за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 39.59 лева, и
договор за лизинг от 07.02.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black с
месечна лизингова вноска от 16.59 лева.
Поради неизпълнение на задълженията от ответника, на 15.05.2019г. е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, образувано е
ч.гр.д.№ 1309/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК , която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника, поради което вземанията са
1
предявени от заявителя по исков ред по настоящото дело.
Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 1309/2019г.на ВРС.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена
на ответника, който чрез назначен особен представител е отговорил . Оспорват се
претенциите, като се твърди,че са погасени по давност.Други възражения не се правят.
По делото са събрани писмени доказателства ,
Видинският районен съд , като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна: Не се спори, а е видно и от
представените договори , че между страните е възникнало облигационно правоотношение
на основание сключените договори Договор за мобилни услуги от 20.06.2009г., изменен с
допълнителни споразумения от 07.03.2015г. и от 07.02.2017г., както и договори за лизинг от
07.03.2015г. за предоставено за възмездно ползване устройство HTC Desire Eye White и
договор за лизинг от 07.02.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black. В
договорите са посочени параметрите на представяните от ищеца далекосъобщителни
услуги, по които факти и обстоятелства липсва спор. Не се спори , и че ответника е ползвал
предоставените по договорите за лизинг мобилни устройства. Подписани са декларации –
съгласие към договорите , устройствата са получени от ответника в изпълнение на
задълженията на ищеца по сключените договори за лизинг, ответникът е заявил , че е
получил устройството във вид, годен за употреба, както и че е получил екземпляр на ОУ и
се е задължил да ги спазва. Подписано е от ответника и Приложение -ценова листа за
абонаментни планове за частни лица от същата дата. Подписите върху описаните писмени
доказателства не са оспорени от ответника, при тези обстоятелства, съдът приема, че са
налице облигационни правоотношения, основани на сключените договори между страните с
описаните в същите права и задължения.
За процесните периоди са издадени фактури с № ********** /25.02.2017г. за
периода 25.01.2017г.-24.02.2017г., фактура с № **********/25.03.2017г за периода
25.02.2017г.-24.03.2017г., фактура с № **********/25.04.2017г за периода 25.03.2017г. -
25.04.2017г. Издадена е крайна фактура № **********/25.06.2017г., от която е видно, че
стойността на ползваните устройства, претендирана по делото е 331.80 лева. Образувано е
ч.гр.д. 1304/2019г. на ВРС, с оглед подаденото заявление от Теленор България ЕАД и е
издадена заповед за процесните суми.
С оглед установената фактическа обстановка съдът намира за установено вземането
на ищеца за стойността на предоставените далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в
поисканите размери. Видно от събраните писмени доказателства издадените фактури
отразяват стойността на предоставените и ползвани от ответника услуги по сключения от
страните договор, същите не се събраха доказателства да са платени и се дължат на ищеца.
Установи се и вземането на ищеца за лизинговата стойност на предоставените устройства.
Видно от писмените доказателства, такива са получени от ответника и не се установи, а и не
се твърди, че са върнати, нито че са платени лизинговите вноски. С оглед изтичането на
срока на договорите за лизинг преди подаване на заявлението вноските са с настъпил падеж
и са изискуеми.
По направеното възражение за давност не се установи основателността на същото.
Първата издадена фактура, № ********** /25.02.2017г. по която се претендира вземане за
периода 25.01.2017г.-24.02.2017г. е със срок на плащане 12.03.2017г. , на която дата е
настъпила изискуемостта на вземането и от която дата е започнала да тече погасителната
давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 15.05.2019г., поради което видно е , че
тригодишната давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е изтекла. Същото се отнася и за
следващите издадени фактури от ищеца.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да
2
заплати на ищцовата страна сумата от 205.00 лева разноски в производството по ч.гр.д.№
1304/2019г.на ВРС, от които 25.00 лева ДТ и 180.00 лева адвокатско възнаграждение и
555.00 лева разноски в производството по настоящото производство, от които 75.00 лева ДТ,
300.00 лева възнаграждение на особен представител и 180.00 лева адвокатско
възнаграждение .
Воден от горното Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Й.С., ЕГН:********** с адрес
гр.Видин, ул.Св.К № *, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, и посочен
съдебен адрес гр.София, бул.България №81, ет.8, ап.22 има вземане спрямо С.Й.С.,
ЕГН:********** с адрес гр.Видин, ул.Св.К № *, за сумата от общо 531.82 лева, съгласно
фактури № № ********** /25.02.2017г. за периода 25.01.2017г.-24.02.2017г., фактура с №
**********/25.03.2017г за периода 25.02.2017г.-24.03.2017г., фактура с №
**********/25.04.2017г за периода 25.03.2017г. -25.04.2017г. Издадена е крайна фактура №
**********/25.06.2017г, от които 200.02 лева неплатени мобилни услуги, и 331.80 лева,
неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.05.2019 г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 1322-РЗ от
28.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ,издадена по ч.гр.д. №
1304/2019 г. на Районен съд Видин.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН:********** с адрес гр.Видин, ул.Св.К № *, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, и съдебен адрес гр.София,
бул.България №81, ет.8, ап.22, сумата от 205.00 лева разноски в производството по ч.гр.д.№
1304/2019г.на ВРС и 555.00 лева разноски в производството по настоящото производство.
На особения представител адвокат М. П. Г. да се изплати възнаграждение в размер на
300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Видински окръжен съд.


Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3