Решение по дело №1572/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Фор-моко“ ЕООД, с ЕИК ********, против Решение № 883/12.06.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 20233110201687/2023 г. по описа на същия съд, с което е изменено Наказателно постановление № 03-013948/21 07 2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, като е намален размерът на имуществената санкция на 1500 лева.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че районният съд не е обсъдил възраженията за неправилна квалификация на нарушението и за маловажност на случая. Счита се, че са налице основанията за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на ВРС и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Варна, чрез своя представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Фор-моко“ ЕООД е ангажирана за неизпълнение на даденото с т. 11 от Протокол № ПР2110814/28.04.2021 г. задължително предписание дружеството да държи на разположение на контролните органи във всички обекти, стопанисвани от него, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред съобразно чл. 403а, ал. 1 от КТ, което е било със срок на изпълнение: 20.05.2021 година. Нарушението е установено при извършена на 07.07.2021 г. проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в обект: пекарна, находяща се в гр. Варна, ул. „*****“ № ***, стопанисван от „Фор-моко“ ЕООД, резултатите от която са обективирани в Протокол № ПР2122785/16.07.2021 година. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, за което срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС наказателно постановление, с което на „Фор-моко“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че съдържанието на АУАН и на наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил мотиви за установеност на описаното в наказателното постановление административно нарушение, но счел, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен, поради което го намалил до предвидения в санкционната разпоредба минимум.

Решението е правилно.

Предвид установеното с Протокол № ПР2122785/16.07.2021 година, отразяващ резултатите от извършена последваща проверка на 07.07.2021 г., че даденото по т. 11 от Протокол № ПР2110814/28.04.2021 г. задължително предписание за държане на разположение на контролните органи на инспекцията по труда на екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред на дружеството съгласно изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ, не е изпълнено от работодателя „Фор-моко“ ЕООД в определения от контролните органи срок, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Задължението на работодателя да държи на разположение на контролните органи в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, е регламентирано в 403а, ал. 1 от КТ, както правилно е посочено в т. 11 от Протокол № ПР2110814/28.04.2021 г., чието неизпълнение е констатирано при извършена последваща проверка на 07.07.2021 година. При това положение правилно районният съд е приел за доказано извършването на административното нарушение от страна на касационния жалбоподател.

Не може да бъде споделен касационният довод за наличие на предпоставките за квалифициране на случая като маловажен. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН същото да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че неизпълнението на даденото задължително предписание за държане на разположение на контролните органи на инспекцията по труда на екземпляр от правилника за вътрешен трудов ред е констатирано на 07.07.2021 г., т.е. месец и половина след изтичане на определения краен срок за изпълнението му /до 20.05.2021 г./, с което в един продължителен времеви период се засягат в голяма степен защитаваните от нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ обществени отношения. Обстоятелството, че процесното нарушение не е резултатно, а такова на просто извършване, не означава, че от извършването му не са налице общественоопасни последици, а че същите са включени в самото изпълнително деяние, като не е необходимо настъпване на престъпен резултат. Това е така, тъй като формалните престъпления са довършени със самия факт на извършване на престъпното деяние. С оглед горното не са налице основания да се приеме, че процесното деяние разкрива признаците на маловажен случай на административно нарушение.

Констатирайки липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно решаващият състав на ВРС е редуцирал размера на наложената имуществена санкция до предвидения в санкционната норма на чл. 415, ал. 1 от КТ минимум от 1500 лева.

Неоснователно е възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Районен съд – Варна е събрал необходими и допустими доказателства, като въз основа на тях е достигнал до обоснован извод за наличие на основания за изменение на наказателното постановление относно размера на наложената с него имуществена санкция. Предвид наличието по делото на достатъчно данни за извършеното от „Фор-моко“ ЕООД административно нарушение неоснователно касаторът поддържа наличието на процесуално нарушение, свързано с неизясняване на спора от фактическа страна. Противно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на съдебния си акт решаващият състав на ВРС е обсъдил възраженията на санкционираното дружество, в т.ч. тези за приложимостта на чл. 415в от КТ, като аргументирано е счел същите за неоснователни.

В обобщение обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение второ от ЗАНН. При извършена извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 883/12.06.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110201687/2023 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Фор-моко“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК ********, представлявано от Е. Т. А. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: