Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2304 06.06.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6943 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът П.Г. Х.с ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от адв. ***е предявил
срещу ответника ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК *********, представлявано от И. Д.М.
иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева (сто
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
загубата и смъртта на баща й Г.В.Х., в резултат на трудова злополука,
претърпяна на 23.10.2016г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му – ***до
окончателното плащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ищцата, твърди, че е законен наследник на починалия Г.В.Х.,
който е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „**”,
преназначен на длъжност „***“ с доп. споразумение № */05.12.2006г. Твърди се, че,
наследодателят е бил командирован от работодателя си в село В, общ. **за
извършване на СМР на обект месокомбинат на „Мусан-Д“
ООД, като на 23.10.2016г. около 08,30 часа на обект метално хале за хладилни
камери Г.Х. е трябвало да започнал работа по обшивка на покрива на металното
хале. Във връзка с поставената задача същият е предприел изкачване по еднораменна алуминиева стълба, за да се качи на покрива на
халето, като при прехвърлянето от стълбата на покрива се подхлъзва, губи
равновесие и пада на земята от около 3 метра височина. Извикана е Бърза помощ,
след което пострадалия е откаран в болница. В резултата от сблъсъка с терена
при падането от височина са получени внезапни травматични увреждания изразяващи
се в политравма, контузия на главата, линеарно
счупване на черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна
хеморагия, мозъчен оток, фрактура на телата на
гръдните прешлени, контузия на торакс, белодробна
контузия двустранно и хемопневмоторакс. На
25.10.2016г. поради влошаване на общо мозъчната симптоматика се пристъпва към
операция, а в хода на лечението настъпват усложнения – двустранна
бронхопневмония, като на 12.11.2016г. е извършена ревизия на операцията,
пациентът е настанен в интензивно отделение, където на ***умира.
Твърди се, че въз основа на извършена проверка от ТП на НОИ е издадено разпореждане, от което се установява, че Г.Х.
е претърпял трудова злополука, в резултат на която са му причинени политравма, контузия на главата, линеарно счупване на
черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна
хеморагия, мозъчен оток, фрактура на телата на
гръдните прешлени, контузия на торакс, белодробна
контузия двустранно и хемопневмоторакс, което
разпореждане е влязло в сила, а по повод настъпилата смърт е образувано досъдебно производство, което не е приключило.
Ищцата твърди, че е претърпяла неим.
вреди, като болки и страдания от
загубата на баща си, за което претендира обезщетение от 100 000 лева,
ведно със зак. лихва от датата на смъртта – ***до
окончателното й изплащане.
По така
изложените съображения ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати
следните суми: сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, поради причинена смърт на баща й, при трудова
злополука, ведно със законната лихва от ***до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
взема становище за неоснователност на иска. Признава се, че ищцата е ***на
починалия работник, че към момента на злополуката е съществувало ТПО между
ответника и ** на ищцата.
Прави се възражение за съпричиняване
на вредите от страна на починалия, т.к. е действал
при груба небрежност, изпълнявайки трудовите си задължения употребил алкохол.
Прави се възражение за липса на причинноследствена
връзка между смъртта на работника и получените травматични увреждания при
трудовата злополука от ***на ищцата на
23.10.2016г. Относно претенцията за лихвата за забава, счита че такава следва
да се присъди от завеждане на исковата молба в съда.
Излагат се твърдения, че работодателят е застраховал
живота и здравето на работниците си със застраховка „трудова злополука” при
застрахователно дружество ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с полица № **/042892Т.
В тази връзка се прави искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за
конституиране на трето лице – помагач по делото на страната на ответника – ЗЕАД
„Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД с ЕИК ********* и се предявява срещу това
трето лице при условията на евентуалност обратен иск за сумата от 50 000
лева.
Като трето лице – помагач на ответника е конституирано
ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД с ЕИК *********, което е изразило становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователен
договор по групова застраховка „Злополука“ между ответника и застр. дружество за периода 16.04.2016г. – 15.04.2017г.,
със застраховано лице работника Г.Х.. Счита, че съгласно сключения договор
настъпилото с починалия събитие попада в хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 7 от
ОУ по застраховка „Злополука“ , т.к. е настъпило вследствие на небрежност на застрахования
и при грубо нарушаване на нормите за безопасност на труда. Прави се възражение
за съпричиняване на вредите от починалия, доколкото
последният е действал при груба небрежност.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да се уважи предявеният иск с
правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че починалия му
баща е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на
трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила
посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че
злополуката е довела до смъртта на ***на ищеца, както и твърдението му, че в
резултат на тази смърт е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания и
неудобство от липсата на подкрепа и обич.
При доказване на
тези обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да установи
възражението си за съпричиняване, на които основава
искането си за намаляване на обезщетението.
Между страните не се
спори, и от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор и
преписка на ТП на НОИ Пловдив се установява настъпилата с ***на ищцата трудова
злополука, която е призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по
което е настъпила, ***на ищцата е бил в трудово-правни
отношения с ответника, като злополуката е настъпила по време на извършване на
възложената работа.
От заключението по
допуснатата комплексна СМЕ и психологическа експертиза, която се кредитира от
съда като обективна и компетентно изготвена, от вещи лица, притежаващи нужните
специални знания в съответната област,
се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
описаните в епикризата травматични увреждания, настъпилата смърт на пострадалия
и претърпяната от същия трудова злополука на 23.10.2016г., ето защо
възражението на работодателя, че няма каузалитет е
неоснователно, понеже не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Установено е също така и правилно проведеното лечение, като настъпилото
усложнение в състоянието на пациента според вещото лице било закономерно и
често срещано усложнение при контузии на белите дробове.
От показанията на
свидетелите на ищеца Р.П.и П.Х.се
установява, че П. понесла тежко случилото се с баща й, понеже живеела с заедно
с родителите си, и се разбирала чудесно с тях и най-вече с баща й, с когото
имали дълбока емоционална връзка, а и баща й бил този който осигурявал
финансово семейството, понеже майка й работила на минимална заплата.
Свидетелките споделят, че след смъртта на баща й П. посещавала психолог, а след
това заминала в чужбина с приятеля си, за да се откъсне от спомените си, както
и че изпитвала трудности в работата си, понеже не можела да се съсредоточи. От
изслушаното заключение на вещото лице се установява, че преживяното с баща й
има характер на значим стресор за ищцата, като
първоначално е изпитан шок, с последвала симптоматика от спектъра на остра
стресова ситуация, с проявления на няколко равнища: емоционално, когнитивно, физиологично и
социално. Според вещото лице процесът на справяне е приключил, без да са налице
проявления на посттравматично разстройство.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира, че ищецът безспорно
доказва да са му причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й, като
следва да се вземе предвид младата възраст на ищцата, шокът от преживяното,
доколкото събитието е било неочаквано, понеже ***е бил здрав и в трудоспособна
възраст, продължилото във времето психо-емоционално състояние, изразяващо се в завишение на
ситуативната и личностна тревожност, както и установената по делото дълбока и
силна привързаност между ищцата и нейния баща.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за
всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по делото,
настоящият съдебен състав съобрази и най-новата съдебна практика относно
размера на обезщетенията за подобни случаи, касаеща обезщетения за
неимуществени вреди на низходящи в резултат от смъртта на техни родители.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия към момента на настъпване
на деликта 27.12.2016 година, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на
100 000 лева. Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно
всички факти и обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
Ето защо претендираната сума от 100 000 лева обезщетение съдът
приема за изцяло съответстваща на неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
поради което искът следва да се уважи изцяло, като тези суми се присъдят на
ищеца. На осн. чл. 84, ал. 4 ЗЗД, вр.
с чл. 212 от КТ на ищеца се дължи законната лихва върху обезщетението от деня
на увреждането – ***г. до окончателното плащане на обезщетението.
По
възражението с основание чл. 201, ал. 2 КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване
на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Възражението се
свежда до това, че ***на ищцата се е явил в нетрезво състояние на работа, в
резултат на което, е залитнал и паднал от покрива на сградата. Изрично
възражение за това, че не е ползвал
лично предпазно средство - защитна каска не е направено. За установяване на
твърдението, че ищецът е бил в нетрезво състояние са изслушани свидетели на
ответника. Свидетелят Д.казва, че сутринта преди
инцидента ищецът миришел на алкохол, като завалял говора, а св. С.казва, че спял в една стая с него, и че Г.пиел нон стоп и бил завършен
алкохолик.
Съдът не кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите се намират в трудовоправни
отношения с ответника, а и доколкото същите са разпитани и в образуваното досъдебно производство, като пред разследващия полицай не
са казали, че Г.е бил под влиянието на алкохол при
настъпване на инцидента, за което по делото са представени протоколи от
разпитите им. Освен това по делото няма събрани други доказателства, в това
число и писмени, че ищецът е употребил алкохол, като няма снета проба от кръвта
или урината му, при постъпването му в болница, като не е ясно какво и колко е
изпил, ако въобще е употребил алкохол, за да се прецени наличието и/или степента на алкохолно опиянение и как това би
повлияло на движенията и координацията на загиналия работник. В протокола за
установяване на трудовата злополука няма упоменаване за извършени нарушения на
нормативните актове. По изложените съображения, съдът намира възражението на
работодателя за недоказано и неоснователно.
Адвокатът на ищеца е претендирал присъждането на адв. възнагаждение по реда на
член 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като ще му бъде присъдено адв.
възнаграждение в размер на 3530 лева.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 4000 лева. В
негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски за
СМЕ в размер на 383,84 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЕТ „Металик – И. М.“ с ЕИК *********, представлявано от И. Д.М. да заплати на П.Г.
Х.с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адв. ***сумата от 100 000 лева ( сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от загубата и
смъртта на баща й Г.В.Х., в резултат на трудова злополука, претърпяна на
23.10.2016г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му – ***до
окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА ЕТ
„Металик – И. М.“ с ЕИК *********, представлявано от И. Д.М. да заплати на адв. ***адв. възнаграждение в
размер на 3530 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „Металик – И. М.“ с
ЕИК *********, представлявано от И. Д.М. да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 4000 лева държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 383,84 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. “Света София” № 6.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.