Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… година 2014 гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
В открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
мл.
съдия ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на:
СЕКРЕТАР: К.А.
ПРОКУРОР: ЖЕНЯ ЕНЕВА
след като разгледа докладваното от мл. съдия Пушевски
ВНОХД № 17 по описа
на съда за 2014 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор
при Районна прокуратура – Варна срещу Присъда № 415,
постановена на 05.12.2013 г. от Районен съд – Варна, XXIX състав, по НОХД №
3154 по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна, с която подс. М.Б.И. е била
призната за невинна в това, че на 30.04.2009 г. в гр. Варна, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у р.к.п. – продавач – консултант в
ЕТ ,,Мони 2004” заблуждение, че ще плати по банков път сумата от 1169, 27 (хиляда
сто шестдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лева по фактури с
номера 00392/30.04.2009 г., 00396/30.04.2009 г. и 00397/30.04.2009 г. за
покупка на строителни материали и с това причинила на х.к.п., управител на ЕТ
,,Мони 2004” имотна вреда в размер на 1169, 27 (хиляда сто шестдесет и девет
лева и двадесет и седем стотинки) лева – престъпно деяние по чл. 209, ал. 1 от НК. На основание разпоредбата
на чл. 304 от НПК, Районен съд – Варна е оправдал подс. И. по повдигнатото й обвинение.
В депозирания
протест прокурорът от Районна прокуратура – Варна намира постановената присъда
за неправилна, необоснована и издадена в противоречие със събраните доказателства
по делото. Представителят на държавното обвинение твърди, че
първоинстанционният съд е кредитирал само и единствено обясненията, дадени от
подс. И., като акцентира, че са събрани достатъчно доказателства относно
умисъла на подсъдимата да въведе в заблуждение свид. Петров. Прокурорът счита,
че в конкретния случай не се касае за гражданскоправни отношения, както е приел
първоинстанционния съд, а с действията си подс. И. е осъществила престъпния
състав на чл. 209, ал. 1 от НК, като подчертава, че след извършена справка в
регистрите на Районна прокуратура – Варна е установено, че по отношение на
подсъдимата са били водени около 10 (десет) наказателни производства по
идентични случаи.
Представителят на Районна прокуратура – Варна предлага отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на нов, осъдителен съдебен акт, с
който подс. И. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
В проведеното на
30.01.2014 г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Варна,
представителят на въззивната прокуратура не поддържа депозирания протест. Изразява
съгласие с мотивите на първоинстанционния съд за постановяване на оправдателна
присъда и моли за нейното потвърждаване.
Защитникът на подс.
И. – адв. С.П. *** намира депозирания от Районна прокуратура – Варна протест за
неоснователен и моли въззивния съд да остави в сила първоинстанционната
присъда.
В последната си
дума пред въззивната инстанция, подс. И. моли да бъде призната за невинна по
повдигнатото й обвинение.
На основание разпоредбата
на чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящият състав на въззивния съд извърши изцяло
проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и като взе предвид възраженията
по протеста, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи следното: протестът на Районна прокуратура – Варна срещу Присъда №
415, постановена на 05.12.2013 г. от Районен съд – Варна, XXIX състав, по НОХД
№ 3154 по описа за 2012 г. по описа на Районен съд – Варна е неоснователен.
От фактическа
страна по делото се установи следното:
Подс. М.Б.И. била
собственик и управител на ДЗЗД „Конеферма Илкови“, което стопанисвало конеферма
в с. Орешак, общ. Аксаково, обл. Варна. Във връзка с дейността на дружеството,
подс. И. често посещавала различни търговски обекти, в които се продавали
строителни материали. Именно по този начин, тя се запознала със свид. х.к.п. –
управител на ЕТ „Мони 2004 – Христо Петров“ – гр. Варна и свид. М.С.К.,
управител на търговското дружество „Мстрой“ ООД – гр. Варна, които съвместно
стопанисвали борса за строителни материали, находяща се в местността „Акчелар“
в гр. Варна.
На 29.04.2009 г.
подс. И. посетила строителната борса в местността „Акчелар“ и поръчала
строителни материали. Тъй като посещението й било в края на работния ден, тя
заявила, че на следващия ден отново ще посети борсата, за да поръча и да закупи
още стока. Поради тази причина, свид. х.к.п. не съставил и не издал фактура, а
двамата с подс. И. се уговорили, фактурата да бъде издадена на следващия ден и
в нея да бъдат включени, и отразени всички поръчани от подсъдимата строителни
материали.
На следващия ден –
30.04.2009 г. подс. И. посетила другата борса, стопанисвана от ЕТ „Мони 2004 –
Христо Петров“ в гр. Варна, която се намирала на ул. „Девня“ № 1В (Товарна ЖП
гара – Варна) и отново поръчала строителни материали, като този път била
обслужена от св. р.к.п..
Свид. Петрова
съставила три броя фактури, съответно с номера № 00392/30.04.2009 г., № 00396/30.04.2009
г. и № 00397/30.04.2009 г. Първата фактура била на стойност 249, 79 лева с ДДС,
втората фактура била на стойност 212, 76 лева с ДДС, а третата фактура била на
стойност 706, 76 лева с ДДС.
Трите фактури били
на обща стойност от 1169, 27 лева с ДДС, като включвали строителните материали,
които подс. И. поръчала предния ден от борсата в местността „Акчелар“, така и тези,
поръчани от борсата на ул. „Девня“ № 1В.
Във фактурите било
отразено, че плащането ще се извърши с наложен платеж, тъй като подс. И.
поискала да заплати поръчаната стока по банков път.
Част от
строителните материали подс. И. натоварила в автомобила си и лично ги откарала,
а друга част й била доставена още същия ден от свид. Калдаръмов и свид. Петров
на посочения от нея адрес на ДЗЗД „Конеферма Илкови“ в с. Орешак, общ.
Аксаково.
В края на месец май
2009 г., след като направил справка за постъпленията в банковата си сметка в
„Обединена Българска Банка“ АД, свид. Петров установил, че не е постъпвало
плащане от подс. И. на издадените три броя фактури. Поради тази причина свид.
Петров и свид. Калдаръмов неколкократно се опитали да се свържат с подс. И. по
телефона. В крайна сметка те успели да се свържат с нея, но тя им заявила, че
вече е погасила финансовото си задължение към тях, като е превела дължимата
сума по банков път, което обаче не отговаряло на истината.
На 28.06.2012 г.
Тонка Илиева Петрова, в качеството на пълномощник на свид. х.к.п. и подс. И.
сключили писмено споразумение, с нотариално удостоверяване на подписите, в
което се договорили за начина, по който подсъдимата ще заплати на ЕТ „Мони 2004
– Христо Петров“ дължимите суми по трите броя фактури. В споразумението двете
страни изрично са посочили, че дължимата сума по процесните фактури възлиза на 482
лева, както и, че нямат никакви имуществени претенции една към друга по трите
броя фактури.
Фактическата
обстановка се установи и потвърди въз основа на събраните от първоинстанционния
съд писмени доказателства; показанията на свид. Стефан Събев Томов; показанията
на свид. р.к.п., показанията на свид. М.С.К., показанията на свид. Иван Димчев
Иванов и показанията на свид. Керана Стоянова Калдаръмова, депозирани
непосредствено пред първоинстанционния съд; показанията на свид. х.к.п., дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
реда и на основание чл. 281, ал. 6 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, заключението на
съдебно – графологическата експертиза и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза.
Първоинстанционният
съд е възприел напълно идентична фактическа обстановка и съвсем правилно е
преценил, че липсват доказателства, от субективна страна подс. М.Б.И. да е
извършила престъпно деяние по чл. 209, ал. 1 от НК.
От правна страна.
Престъпният състав
на чл. 209, ал. 1 от НК е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това
причини нему или на другиго имотна вреда.
От субективна
страна, престъпният състав, предвиден в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК,
може да бъде осъществен само и единствено с пряк умисъл, като кумулативно за
съставомерността на деянието е необходимо да е налице и особена користна цел у
дееца.
В конкретния
случай, безспорно се установи, че ДЗЗД „Конеферма Илкови” и ЕТ „Мони 2004 –
Христо Петров” са се намирали в трайни търговски правоотношения. В тази посока
са показанията на свид. х.к.п., който признава, че подс. И. е посещавала
няколко пъти борсата за строителни материали, намираща се в местността
„Акчелар” и е закупувала стока. В своите обяснения пред първоинстанционния съд
подс. И. напълно потвърждава това обстоятелство. Управителят на ЕТ „Мони 2004 –
Христо Петров” – свид. х.к.п. и управителят на „Мстрой” ООД – М.С.К. признават,
че не са имали никакви други имуществени претенции към подсъдимата, т.е. тя
винаги е заплащала закупената от нея стока.
При това положение,
за да бъде съставомерно извършеното от подсъдимата деяние на 30.04.2009 г. е
необходимо, още преди да посети борсата за строителни материали на инкриминираната
дата, подс. И. да е имала намерение да вземе строителни материали, като
същевременно въведе в заблуждение представителите на ЕТ „Мони – 2004 – Христо
Петров”, които са щели да я обслужат в търговския обект, че ще заплати по
банков път взетата от нея стока, без обаче да има никакво намерение в
действителност да я заплаща, нито по банков път, нито по някакъв друг начин. Доказателства
в тази посока обаче липсват.
Подс. М.Б.И.
обяснява, че не е заплатила веднага издадените фактури, тъй като останала
недоволна от качеството на част от доставените й стоки, а друга част от
стоките, описани в процесните фактури, въобще не са й били доставяни. Тези
нейни обяснения се потвърждават в известна степен от представеното в хода на първоинстанционното
производство писмено доказателство – споразумението от 28.06.2012 г., където ЕТ
„Мони 2004 – Христо Петров” и ДЗЗД „Конеферма Илкови” се договарят, че размерът
на реалното финансово задължение на представляваното от подс. И. дружество към
едноличния търговец възлиза на 482 лева, а не както е посочено в процесните
фактури – 1169, 27 лева с ДДС. Очевидно в един последващ момент се е постигнала
договорка между подсъдимата и ЕТ „Мони 2004 – Христо Петров” за корекция на
цената на закупените строителни материали, което не е нещо необичайно за
търговските правоотношения, в които безспорно са се намирали представляваното
от подсъдимата дружество и едноличния търговец.
Поради тези
причини, въззивната инстанция напълно подкрепя и се присъединява към изводите
на първоинстанционния съд, че в конкретния случай се касае за гражданскоправни
отношения между ДЗЗД „Конеферма Илкови“ и ЕТ „Мони 2004 – Христо Петров“.
Действително представляваното от подс. И. дружество е получило строителни
материали, без да ги заплати в един сравнително дълъг период от време, но не
може всяко неизпълнение на гражданскоправни задължения да бъде инкриминирано и
квалифицирано като измамливо действие по смисъла на наказателния закон.
Законодателят е предвидил в Гражданско – процесуалния кодекс достатъчно
възможности за зашита на правата и интересите на страните по търговски сделки,
които напълно обхващат конкретния случай.
В хода на
производство няма нито едно доказателство, което да сочи за някакъв умисъл у
подс. И. да извърши престъпното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, докато
същевременно дадените от нея обяснения за причините, поради които не е
заплатила финансовото си задължение, се подкрепят от представените писмени
доказателства.
Доколкото се
установи, че процесното деяние не е съставомерно от субективна страна, то
въззивният съд намира за безпредметно да изследва дали деянието е осъществено
от обективна страна.
Изводът,
че извършеното от подс. М.Б.И. деяние не е престъпно, обуславя и единствената
възможност пред въззивния съд, а именно на основание разпоредбата на чл. 304,
предл. 3 – то от НПК, да признае подсъдимата за невинна по повдигнатото й обвинение.
В
тази връзка следва да се отбележи, че възражението на прокурора, наведено в
депозирания протест, а именно, че въззивният съд следва да има предвид
обстоятелството, че срещу подсъдимата са водени и други наказателни
производства за идентични нейни действия, е несъстоятелно, доколкото напълно
противоречи на законовата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл. 16 от НПК, която гласи, че всеки е невинен до установяване на противното с влязла в
сила присъда. Поради което и съдът не следва да взима под внимание този факт.
Поради съвпадение
на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
протестираната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и напълно
правилна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 415, постановена на 05.12.2013 г. от Районен съд – Варна, XXIX състав, по
НОХД № 3154 по описа за 2012 г. на Районен съд – Варна.
Решението е
окончателно, като не може да бъде обжалвано и протестирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: