МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 16.06.2016г. на
КРС по АХНД № 324/ 2016г.
Районна прокуратура гр.Кърджали е внесла за разглеждане
постановление
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Р.С.Р.
за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Производството по делото се движи по реда на чл.269 ал.3
т.3 от НПК, тъй като обвиняемият е редовно призован, не е посочил уважителни
причини за неявяването си и е предупреден, че делото може да бъде разгледано в
негово отсъствие. На обвиняемият Р.Р. е назначен
служебен защитник.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението. В ход по същество настоява, че по
безспорен начин се установило, че деецът Р. е извършил престъплението, за което
бил предаден на съд, а именно по чл.343в, ал.2 от НК. За допуснати множество
нарушения по ЗДвП той бил наказван по административен ред, включително и за
нарушение на чл.150 от ЗДвП с Наказателно постановление № 1933 от 12.09.2014г.
на началник сектор „Пътна полиция“- гр.Пазарджик, което е влязло в сила на
10.12.2014г. За това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1200лв. Обвиняемият не бил осъждан и не
бил освобождаван от наказателна отговорност за посоченото деяние. С оглед на
това предлагал да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.
Назначеният служебен защитник пледира за безспорност на
фактическата обстановка. В случая били налице предпоставките обвиняемият да
бъде освободен от наказателна отговорност, поради което моли съда да го
освободи по реда на чл.78а и да му наложи наказание „глоба“ в минимален размер.
Съдът като обсъди всички
доказателства, събрани по делото прие
за установено следното от фактическа
и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият Р.С.Р., роден
на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, неженен, с висше образование,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно по делото се
установи следната фактическа обстановка: Обвиняемият Р.Р. бил
неправоспособен водач, тъй като със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15- 1006- 000318 издадена на 21.05.2015г. от началник
група към ОДМВР- Пазарджик при сектор Пътна полиция, влязла в сила поради
необжалването й, на дееца била наложена административна санкция по чл.171 т.1
б.Д от ЗДвП, а именно „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач“ турско СУМПС № 385694/ 27.01.2005г. до заплащане на дължимата глоба. И
поради това на датата 08.10.2015г. той бил неправоспособен водач, тъй като не
притежавал свидетелство за управление на МПС. Въпреки това обвиняемият Р.Р. на посочената дата решил да управлява моторно превозно
средство. За целта около 01.00ч. в гр.Кърджали той привел в движение товарен
автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № РА9320АС по ул.Стефан Стамболов. По това
време на тази улица до магазин „Миш маш“ се намирал автопатрул на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали, в състав свидетелите Т. Т. и С. С..
Те спрели за проверка товарния автомобил управляван от дееца Р. и му поискали
документите за проверка. Той дал само личната си карта, от която снели
самоличността на водача, който не представил свидетелство за управление на МПС.
Полицаите изпробвали обвиняемия Р.Р. с техническо
средство за алкохол, при което уредът отчел 1,19 промила алкохол в издишания
въздух. По този повод му бил издаден талон за медицинско изследване. По- късно
същият ден свидетелят Т. Т. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 778914 за нарушения на чл.5 ал.3 т.1 и на чл.150 от Закона за
движението по пътищата, който обвиняемият Р.Р.
подписал без възражения.
Видно от препис на
Наказателно постановление № 14- 1006- 001933/ 12.09.2014 издадено от началник
група към ОД на МВР- Пазарджик, сектор Пътна полиция, влязло в сила на 10.12.2014г.,
обвиняемият Р.Р. бил санкциониран по административен
ред за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Това означава, че
едногодишният срок на наказването му с цитираното наказателно постановление
започва да тече от 10.12.2014г. и инкриминираната дата 08.10.2015г. попада в
този срок.
От Справка на нарушител/ водач се установява, че
обвиняемият Р.Р. не притежавал СУМПС издадено от
България.
По делото са приети като доказателство копие турско
свидетелство за управление на МПС № 385694 серия Y/ 640805 издадено на
27.01.2005г. в Бурса и превод на български език към него. Същото е издадено на
лице с име Р. С. и родители: баща- С. и майка- М.. От Справка извършена в
Национална база данни „Население“ се установява, че майката на дееца Р. се
казва Мелят. Безспорно е, че обвиняемият има и турско гражданство с имена R.S.. На това име е
издадено и издадено и турското СУМПС, който го притежава с правоспособност за
категория „В“, видно от съобщение от Интерпол Анкара получено в Дирекция
Международно оперативно сътрудничество при МВР.
Тази фактическа
обстановка съдът възприе на база гласните доказателства дадени от Т. Т. и С. С., както и
от писмените такива- НП № 14-
1006- 001933/ 12.09.2014 издадено от началник група към ОД на МВР- Пазарджик, сектор
Пътна полиция, Справка за нарушител/ водач, копие на турско
свидетелство за управление на МПС № 385694
серия Y/ 640805 издадено на 27.01.2005г. в Бурса и превод на български език
към него, Справка в Национална база данни
„Население“ по отношение на обвиняемия Р.Р., Писмо рег.№
А- 1906/ 21.01.2016г. от Дирекция Международно
оперативно сътрудничество при МВР.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият Р.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.343в,
ал.2 от
НК. Това е така, тъй като към инкриминираната дата той не е
притежавал и не е представил на контролните органи свидетелство за управление
на МПС, защото то му е било отнето със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.“Д“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата
на чл.343в, ал.2 от НК криминализира управлението на
МПС от неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние. Текстовото съдържание на чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП не създава двойствен режим на административнонаказателна
отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на
нарушенията- първоначална липса на свидетелство за правоуправление и последваща в резултат отнемането му. С последнато
се преустановява притежаването му от титуляра, който
макар и временно е изгубил качествата, позволяващи управлението на МПС. Поради
това разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК се прилага както по отношение на
административно санкционираните водачи, непритежаващи съответно свидетелство за
управление, така и за тези, на които е било отнето по реда на чл.171 ал.1 и т.4
от ЗДвП. В случая е налице втората хипотеза за липса у водача на съответно
свидетелство за управление на МПС. В този смисъл е и константната съдебна
практика обективирана в Решение № 377/ 29.06.2010г.
на ВКС по н.д.№ 328/ 2010г. III н.о., Решение № 204/ 28.06.2012г. на ВКС по н.д.№ 518/
2012г. III н.о., Решение № 588/ 20.01.2009г. на ВКС по н.д.№
570/ 2008г. II н.о. Освен това той в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач с Наказателно постановление № 14- 1006- 001933/ 12.09.2014 издадено
от началник група към ОД на МВР- Пазарджик, сектор Пътна полиция, влязло в сила
на 10.12.2014г., е извършил същото на 08.10.2015г. Това означа, че деянието е
налице от обективна страна. Престъплението
е извършено и при пряк умисъл, тъй като деецът Р.Р. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал
е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието
се коренят в неуважение на дееца
към закона и ниско правосъзнание.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид
предвиденото в НК наказание
за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК- лишаване от свобода
от 1 до
3 години и глоба от 500 до 1200лв., като същото е извършено
при пряк умисъл, а също и че обвиняемият Р. не
е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван
от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че той
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание. Съдът като взе
предвид степента на обществена опасност-
типична, предвид
на големия брой извършвани такива престъпления; като отчете наличието
на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и младата възраст, намира, че едно административно
наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно глоба
в размер на 1000.00лв., ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.
Районен съдия: