Решение по дело №112/2021 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 49
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева - Георгиева
Дело: 20214410200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. ЛЕВСКИ , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -

Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200112 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. А. Б. от гр.***** против Наказателно
постановление №21-0241-000108/01.04.2021г. на ВПД Началник РУ - Белене
при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата е наведен довод за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради липсата на субективен елемент у жалбоподателя за
извършване на процесното нарушение. Иска се наказателното постановление
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.Х. –
ПлАК. Излага подробни съображения, че от събраните по делото
доказателства било установено, че жалбоподателят Е.Б. не е знаела за
извършената смяна на купе на процесния лек автомобил. Моли наказателното
постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Ответникът по жалбата – РУ Белене към ОДМВР Плевен не се
представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище, че жалбата е
неоснователна, и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на претендиран от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
През лятото на 2016г. свидетелят П. И. Б. закупил лек автомобил ******
с рег.******, с номер на рама:********** който бил регистриран на негово
име. Същият работел като международен шофьор и често пътувал извън
страната. Притежаваният от него автомобил св.Б. предоставил за управление
на своята майка – жалбоподателя Е. А. Б.. Същата управлявала автомобила,
плащала данъци и винетни такси, дължими за него. С ремонтните дейности,
свързани с процесното МПС се занимавал свидетеля Б.. През края на месец
октомври 2020г. свидетелят П.Б. се завърнал в страната и установил, че
купето на автомобила е изгнило. Поради тази причина същият поръчал по
интернет ново купе и оставил автомобила в сервиз в град София за подмяната
му. Номерът на рамата на новото купе бил ********.
На майка си свидетелят Б. съобщил, че колата е на ремонт, без да й бил
разяснил, че ще бъде подменяно купето. Свидетелят Б. знаел, че след
подмяната на купето следва да бъде извършена пререгистрация на автомобила
в КАТ, но тъй като отново му се наложило да пътува в чужбина, не направил
такава. След ремонта оставил автомобила пред дома им в ******, за да може
жалбоподателката да го управлява и отново заминал за чужбина.
На 18.11.2020г., около 16,00ч., жалбоподателката Б. управлявала
процесното МПС по ул.“Патриарх Евтимий“ в гр.Белене, до ОДЗ „Мечта“. По
същото време свидетелите П. К. П., И. К. Д. и И.С.П. – служители на РУ –
Белене, изпълнявали служебните си задължения, като спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя Е.Б. автомобил. При извършената проверка
2
било установено, че е налице несъответствие между отбелязания върху
рамата на процесния автомобил номер, и номера на рамата, вписан в
свидетелството за регистрация на автомобила, част II. След извършена
справка било установено, че автомобил с отбелязания върху процесното МПС
номер на рама не е регистриран.
По случая било образувано ДП №ЗМ90/2020г. по описа на РП – Плевен
за престъпление по чл.345 НК, което приключило с Постановление за
прекратяване от 22.03.2021г. на прокурор при РП – Плевен.
На 01.04.2021г. било издадено обжалваното Наказателно
постановление №21-0241-000108 от ВПД Началник РУ Белене при ОДМВР
Плевен, с което на Е. А. Б. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 18.11.2020г.,
около 16,00ч. в гр.Белене, на ул.“Патриарх Евтимий“ до ОДЗ „Мечта“,
управлява лек автомобил *****, рег.**** с номер на рама: ******, без да е
регистриран по надлежния ред. Регистрационните табели са издадени за лек
автомобил ***** с номер на рама: ****, собственост на П. И. Б. - нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите П. И. Б., П. К. П., И. К. Д., И.С.П.; писмени доказателства –
Постановление за прекратяване на наказателно производство – ДП
№ЗМ90/2020г., на Прокурор при РП-Плевен, СРМПС част II, Наказателно
постановление №21-0241-000108/01.04.2021г. на ВПД Началник РУ - Белене
при ОД на МВР-Плевен, Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като
последователни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си. Даде се вяра
и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от
закона писмена форма от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН – без съставен акт за
3
установяване на административно нарушение, въз основа на постановление за
прекратяване на наказателно производство.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че с оглед събраните в хода на съдебното следствие
доказателства вмененото на жалбоподателя нарушение е недоказано от
субективна страна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
безпротиворечиво се установява, че на посочените в наказателното
постановление време и място жалбоподателката Е.Б. е управлява процесното
МПС, което е било с номер на рама, който не е регистриран по надлежния
ред. Посочените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите
П. К. П., И. К. Д. и И.С.П., които са безпротиворечиви, че при извършената
проверка е било установено, че с номера на рама ******, отбелязан върху
рамата на управлявания от Б. автомобил, не е регистрирано МПС, както и че
същият е различен от номера на рама, вписан в представеното СРМПС за
същия автомобил. Посочените обстоятелства се подкрепят и от представеното
писмено доказателство – СРМПС, част II, както и от показанията на свидетеля
П.Б., от които се изяснява, че било сменено купето на процесното МПС с
друго, върху което е отбелязан друг номер на рама, но не била извършена
пререгистрация в КАТ от собственика.
С оглед на така установеното, жалбоподателката Е.Б. е осъществила от
обективна страна вмененото й нарушение на чл.140 от ЗДвП, тъй като е
управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
От субективна страна обаче се установява, че деянието не е извършено
виновно. От показанията на свидетеля П.Б. се установява, че същият е лицето,
което извършвало ремонтни дейности по автомобила, както и оставило колата
на ремонт за смяна на купето, при което върху автомобила било сложено
друго такова, с друг номер на рама. Установява се, че свидетелката Б. не е
знаела извършената подмяна на купето, същата е била известена, че
автомобилът е на ремонт, но не и за същността му. Съдът даде вяра на
показанията на свидетеля П.Б., като отчете възможната му заинтересованост
от изхода на делото, като син на жалбоподателката, но намери, че показанията
му са добросъвестно дадени, поради което достоверни, тъй като са подробни,
4
последователни, логични и безпротиворечиви. Същите не се опровергават
останалия доказателствен материал, а се подкрепят от показанията на
свидетелите П. К. П., И. К. Д., И.С.П., които установяват, че при извършената
проверка жалбоподателката е заявила, че няма представа за установеното
несъответствие, тъй като автомобилът е на сина й, че е знаела, че са правени
някакви промени по автомобила, но не и точно какви.
Предвид на изложеното, по делото не е установено жалбоподателката
Е.Б. да е съзнавала, че управлява МПС с номер на рама, за който не е
извършена надлежна регистрация. Липсва интелектуалния момент на вината
по смисъла на чл.11 от НК. С оглед на това осъщественото от нея нарушение
не извършено виновно. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е
това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Изложеното води до извод, че не е налице
вмененото с обжалваното наказателно постановление нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП, поради което същото се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника на
жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. По делото е представен договор за правна
защита, видно от който жалбоподателят е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв. От ответника по жалбата е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира същото
за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер, изчислен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 300
лв., за която сума следва да бъде осъдена ОДМВР да заплати на
жалбоподателя
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0241-000108/01.04.2021г.
на ВПД Началник РУ - Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на Е. А. Б.,
ЕГН:**********, адрес: ********на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
5
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Областна дирекция на
МВР – Плевен да заплати на Е. А. Б., ЕГН:**********, адрес: ********,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6