Решение по дело №2755/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 90
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20212330102755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Ямбол, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20212330102755 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от В. К. Д.
против КР. Г. Д., с която се моли съдът да определи начина на разпределяне на
ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ незастроена
част от дворно място,находящо се в гр. Я., ***, подробно описано в исковата молба.
В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на процесното
дворно място, при съответните ид.ч. Относно дворното място не можели да постигнат
съгласие за начина на разпределение на ползването.Иска се уважаване на претенцията.
В законоустановения срок, ответницата е депозирала отговор, с който оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Незастроената част се ползвала
дълги години от съсобствениците по определен начин и нямало спорове по този
въпрос. Ето защо ответницата счита, че не се налага съдебна намеса.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и процесуалния й
представител.Излага се становище за основателност на иска, като се изразява
предпочитание към вариант 3 от СТЕ на вещото лице Ж..
Ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа изложеното в отговора.
Изразява предпочитание към вариант 3 от експертизата на вещото лице Ж..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че
страните са съсобственици на процесното дворно място , като ищцата В.Д. по силата
на НА №***20.04.1995 год. притежава 307 ид.ч., а ответницата К.Д.по силата на НА
№***/17.03.2021 год. останалите 113 ид.ч. И двете страни притежават сгради
индивидуална собственост построени в имота.
1
За изясняване на обстоятелства, относими към настоящия правния спор, а
именно какъв е най-удачния начин за разпределение на ползването на процесния имот
съобразно квотите на страните и изградените в същия постройки, по делото са
изслушани първоначално и допълнително заключения на СТЕ. Вещото лице
първоначално е предложило два варианта за разпределение на ползването, като е
отчела правата на страните в съсобствеността и техните квоти. По представеното
допълнително заключение вещото лице е предложило три варианта за разпределение,
като при изготвянето му е са отчетени освен правата на страните в съсобствеността и
техните квоти, и съществуващите в дворното място постройки към момента на
изготвяне на експертизата. Вещото лице при всички 3 предложени варианти е отчело
ползваните от страните входове за достъп до двора и до основната жилищна сграда.При
вариант 1 и 2 не е предвиден достъп на ответницата до ползваната от нея външна
тоалетна. И в трите варианта е предвидена част за общо ползване, която според вещото
лице е невъзможно да бъде избегната предвид спецификата на достъп до жилищната
сграда. Варинат 2 предвижда преустройство посредством изграждане на вход за достъп
от улицата. За онагледяване на заключението са изготвени скици, на които графично е
отразен всеки от предлаганите варианти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС.
Горецитираната разпоредба овластява съда при предявено искане на един от
съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на
съсобствената вещ. С решението по чл. 32,ал.2 от ЗС съдът замества липсващото
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ
съобразно правата на всеки съсобственик. Съдът следва да определи частите за реално
ползване за всеки съсобственик по начин, който да съответства на правата от
съсобствеността, да осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Със съдебното
решение частите за реално ползване следва да са определени по начин, който да не
създава предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно
постановеното разпределение на ползването. Освен това същото следва да бъде
постановено при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на
вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи
преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.
Страните не спорят относно притежаваните права в съсобствеността.
При преценката си съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да бъде
кредитиран вариант втори на експертизата, който предвижда преустройства в имота,
което в настоящото производство е абсолютно недопустимо според трайната съдебна
практика. Ето защо и съдът счита, че следва да подложи на анализ предложените от
вещото лице вариант 1 и 3.
В процесния случай и двата горепосочени варианта за разпределение са
съобразени с действителното фактическо състояние на имота, включително са в
максимално възможна степен съобразени с правата на страните в
съсобствеността.Както беше посочено по-горе и двата варианта предвиждат част за
общо ползване, което е неизбежно предвид застрояването в имота и наличните входове
за достъп. При вариант 1 обаче, не са взети предвид ползваните от страните постройки
второстепенни постройки и по-специално външна тоалетна.
2
Като взе предвид изложеното, становищата на страните изразени в о.с.з., както и
че според съдебната практика начинът на ползване следва да е съобразен както с обема
на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване
възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ, съдът приема, че
разпределението следва да се осъществи по вариант трети от експертизата, който
освен, че е съобразен с действителното положение и не предвижда бъдещи
преустройства, единствен е съобразен и осигурява достъп и на двете страни до
построените в дворното място второстепенни и обслужващи постройки.
По разноските:
В практиката на ВКС е прието, че в хипотезата когато съдът е сезиран с искане за
разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част
от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите
понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в
съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правила и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е
уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и
признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се
разпределят както в първоинстанционното производство.
Предвид изложеното в тежест на ответницата следва да бъде възложено
заплащане на сумата в размер на 114, 34 лева, представляваща припадащата й се част
от внесени от ищцата държавна такса и депозит за вещи лица. Водим от
гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
Разпределя ползването на съсобствения между В. К. Д., ЕГН ********** и
КР. Г. Д., ЕГН ********** имот, представляващ незастроено дворно място, цялото с
площ 420 кв.м., имот № 87374.550.49 по КККР на град Я. по вариант трети от
експертизата на в. л. инж. Ж.Ж. както следва:
На В. К. Д., ЕГН ********** се определя за ползване оцветения в оранжев
цвят дял от незастореното дворно място от 137 кв.м., между точки
2,3,16,15,14,13,12,11,10,9,8 и незастореното дворно място от 30 кв.м., между
точки17,18,19,20,21,22,23.
На КР. Г. Д., ЕГН ********** се определя за ползване оцветеният в син
цвят дял от незастореното дворно място с площ от 21 кв.м , между точки
1,8,2,3,4,5,6,7.
За общо ползване на страните се определя незастореното дворно място от
52 кв.м., между точки 1,8,9,27,26,25,24,20,21,22,28.
3
Скицата към заключението изготвено от в. л. инж. Ж.Ж. – вариант 3 ,
подписана и от председателя на настоящия съдебен състав, да се счита неразделна част
от решението.
ОСЪЖДА КР. Г. Д., ЕГН ********** да заплати В. К. Д., ЕГН **********
сумата от 114, 34 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4