Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260235 / 15.06.2021г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 18.05.2021г., в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1054 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Е.Г”ЕАД, ЕИК:*** против
Решение №260069/24.01.2021 по гр.д. №6303/2019г. по описа на Районен съд-Стара Загора, с което е осъдено „Е.Г“ЕАД,
гр.П., с адрес на управление гр. П., ***, ЕИК *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище гр.Стара Загора и адрес на управление гр.***сумата в размер на
514,80 лева
по фактура № **********/30.11.2014г., представляваща недължимо платена сума за
„такса достъп” до
ел.разпределителната мрежа до обект ИТ№ ***, извод ***" за периода
01.11.2014г. до 30.11.2014г., ведно със законната лихва от 29.11.2019г., до
датата на окончателното заплащане на сумата, както и 480 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение. Направено е искане да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения от „ВИК” ЕООД, гр. Стара
Загора иск като неоснователен.
В законния срок е постъпил отговор от „ВИК” ЕООД, в
който подробно е взето становище по
всички направени във въззивната жалба възражения и оплаквания по отношение на
първоинстанционното решение Направено е искане да се потвърди решението на
Районен съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.55, ал.1,
т.1 ЗЗД за осъждане на „Е.Е.” ЕАД да заплати на ищеца, като получена без
основание, сумата от 514,80лева, по фактура № **********/30.11.2014г.,
представляваща недължимо платена сума за „такса достъп до ел.разпределителната
мрежа до обект ИТ№ ***, извод ***", за периода 01.11.2014г. до
30.11.2014г., ведно със законната лихва от 29.11.2019г., до датата на
окончателното заплащане на сумата.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата се поддържа, че е налице основание за плащане
на начислената на ищеца такса за достъп до електроразпределителната мрежа, като
независимо дали измервателната група е била поставена на ниво средно напрежение
или на ниво ниско напрежение, ищецът дължи заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то „Е.Г" ЕАД
или „Е.“ЕАД. Твърди се, че цената за достъп до разпределителната мрежа се
формира на база предоставена/заявена от клиента мощност и не зависи от
консумацията на електроенергия и се изчислява по следния начин: цената за
достъп е равна на предоставената до обекта мощност, умножена по броя на дните
от отчетния период, посочен във фактурата, умножени по одобрената от КЕВР цена
за достъп, затова дължимата сума за достъп до електроразпределителната мрежа не
зависи от нивото на напрежение, на което става измерването на електрическата
енергия, като при измерване на страна ниско и при измерване на страна на високо
напрежение, тя би била еднаква. Поддържа, че начинът на измерване на
електрическата енергия има отношение единствено към дължимостта на цената за
пренос. Твърди също, че по делото не са налице никакви доказателства някога „В."ЕООД
да е разтрогвало договорът си с дружеството, собственик на
електроразпределителната мрежа, нито да се е отприсъединявало само от
електроразпределителната мрежа, нито да е провело процедура по присъединяване
към друга мрежа или да плаща цена за достъп на друг мрежови оператор. Счита, че
водещо за това дали се дължи или не цена за достъп до електроразпределителната
мрежа е не правото на собственост на съоръженията, а дали обектът на клиента е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Поддържа, че задължението на
клиентите за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа намира
своето основание в самото легално определение на понятието „достъп",
съдържащо се в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, която има следното
съдържание: "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба“. Съгласно § 1,
т. 41а, б. „а" от ДР на ЗЕ, "ползвател на мрежата" е лице,
доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна
мрежа или снабдявано от такава мрежа, следователно няма съмнение, че „В."ЕООД
дължи цена за достъп. Посочва изричната разпоредба на чл. 104а, ал. 1 от ЗЕ,
според която „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия ",
т.е. тъй като от „В."ЕООД не са представени доказателства, че са сключили
договор за достъп и пренос с оператора на електропреносната мрежа, тези услуги
са били предоставяни именно от оператора на електроразпределителната мрежа.
Поддържа, че задължението на „В."ЕООД да заплаща цена за достъп, произтича
не само от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г„ но от закона, т.е. „В."ЕООД
дължи цена за достъп, на основание на изрични законови разпоредби, поради
качеството си на клиент на енергия (§ 1, т. 276 от ДР на ЗЕ). Излага съображения,
че цената за достъп до електрическите мрежи отразява разходите, които се
предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по
цялостно управление и администриране на електроенергийната система, включително
разходите по диспечериране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа, като тя няма нищо общо с цената за пренос
и между двата компонента не следва да се поставя знак за равенство. Намира за
изцяло ирелевантно обстоятелството как и къде се извършва измерването на
електрическата енергия, тъй като стойността на достъпа, като ценови компонент
на крайната цена, дължима от потребителя, изобщо не се формира по отношение на
отделния потребител според това как и къде е извършено измерването на
електрическата енергия. Видно от съдържанието на решенията на КЕВР, цена за
достъп до електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители
съобразно нивото, на което е присъединен обекта им (средно напрежение (Ср.Н)
или ниско напрежение (НН)), независимо от факта как и къде се извършва
измерването на електрическата енергия. Потребителите, присъединени на ниско и
средно ниво на напрежение заплащат цена за достъп на оператора на
електроразпределителната мрежа, а тези, присъединени на високо ниво на
напрежение - на преносния оператор. В случая, оператор на
електроразпределителната мрежа за Югоизточна България се явява „Е.Г"ЕАД,
което дружество, по силата на разпоредбата на чл. 89 от Закона за енергетиката
има задължение да осигурява разпределение на електрическата енергия, постъпваща
в разпределителната мрежа; непрекъснатост на електроснабдяването и качество на
доставяната електрическа енергия; управление на разпределителната мрежа и т.н.,
като тези дейности са вменени на разпределителното предприятие, без да се
отдава значение на собствеността на съоръженията. В заключение, въззивникът
счита предявеният иск за неоснователен и моли да се отхвърли.
Така изложените възражения не могат да бъдат споделени,
по следните съображения:
Няма спор, че считано от 01.07.2008г., с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
С разпоредбата на чл.29, ал.1 от ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, (в сила от 26.07.2013г.), издадени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, „Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени.“ Съгласно ал.2 от същия член, „Клиент и производители,
присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други
мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които
заплащат на независимия преносен оператор.“ Съгласно ал.3 от същия, „Клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл.12 и 13.“
Според т.24 (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от
08.09.2006 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., в сила от 08.10.2019 г.)
от §1 на ДР на Закона за енергетиката, "Енергийно предприятие" е
лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството,
преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и
снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на
издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз
основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по
производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва търговия с
природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него
дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и
нефтопродукти по тръбопроводи.
Съгласно § 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) от ПЗР на Закона за енергетиката, „Енергийните обекти и
съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети
лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие
в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от
влизането в сила на този закон.“
Според въззивния съд, тълкуването на горецитираните норми
налага извод, че дължимостта на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа е пряко обвързана, както от това обектът на клиента да е присъединен към
тази мрежа, така и от придобиването от страна на електроразпределителното
дружество на енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната разпределителна мрежа, чрез които се извършват услуги от
лицензираните енергийни предприятия, каквото е ответника, когато тези обекти са
собственост на трети лица. И това е напълно логично, тъй като, както е посочил
и ответника в отговора си, енергийните предприятия са длъжни да изпълняват
лицензионната си дейност чрез собствени активи, доколкото услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“ представлява предоставяне правото на ползване
на същата за пренос на ел. енергия до обекта на клиента.
Не е спорно по делото, че ответникът е имал качеството на
оператор на електроразпределителната мрежа за територия, в чийто обхват попада
собственият на ищеца обект Извод З. – с.З., ИТН *** и електропроводът „З.“ 20kV,
изходящ от постанция „Д*“, както и че страните са били обвързани от договор да
достъп и пренос на електрическа енергия през електоразпределителната мрежа от
19.06.2013 г.
Не е спорно, а и се установява, че през процесния период 01.11.-30.11.2014г.,
ищецът е собственик на обект Извод З. – с.З., ИТН *** и на електропровода
„З.“ 20kV, изходящ от постанция „Д*“. Това се установява и от представените по
делото писмени доказателства.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза,
през периода от 01.11.-30.11.2014г., електропровод „З.“ 20 kV, изходящ от
подстанция „Д*“, е бил собственост на ищеца, като границата на собствеността му
са изводите на електропровод „З.“ в ЗРУ на подстанция „Д*“ на ниво средно
напрежение – или това е извод „З.“. ЕВН ЕР ЕАД е монтирало измервателна група
на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно
напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на
извод „З.“20 кV на електропоровод „З.“ в подстанция „Д*“. Според СТЕ,
процесният обект няма никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на
ответника, а се захранва по собствен електропровод директно от подстанция на „Е.“ЕАД.
Нещо повече, ответното дружество няма технически достъп до подстанция „Д*“ на
електропровод „З.“, няма разходи по този достъп и няма техническо основание да
калкулира на ищеца цена за достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво
ниско напрежение. Поисканата и предоставена на ищеца мощност се определя от
вида, параметрите и техническото състояние на електроразпределителните
съоръжения в подстанция „Д*“ , като ответникът няма техническата възможност да
прецени дали поисканата от ищеца ел. мощност съответства на присъединителните
съоръжения в подстанция „Д*“ и да я обяви за предоставена мощност, по която да
се начислява такса „достъп“. Съдът кредитира заключението като компетентно и
обосновано.
Съгласно представеното и прието като доказателство по
делото писмо изх.№ 11-275-8/20.07.2020г. на НЕК –София, „ в резултат на
преобразуване на НЕК ЕАД през 2000г., правото на собственост върху
далекопроводи и електрически уредби средно и ниско напрежение, ведно със
съпътстващата документация, е преминало към съответните електроразпределителни
дружества, а в резултат на вписано в търговския регистър на 04.02.2014г. преобразуване
на НЕК ЕАД, чрез отделяне на имуществото, свързано с дейността „пренос на
електрическа енергия“, правото на собственост върху далекопроводи и
електрически уредби високо напрежение, ведно със съпътстващата документация, е
преминало към Е. ЕАД.“ Това се потвърждава и от представеното писмо изх. №
05-00-1854/1/20.11.2019г. на НЕК ЕАД – с протокол № 71-2013 от 11.12.2013г. на
Съвета на директорите на „БЕХ“ЕАД, в качеството му на едноличен собственик на
капитала на НЕК ЕАД и Е. ЕАД е взето решение за преобразуване чрез отделяне на
имущество, представляващо съвкупност от права и задължения, свързано с
дейността на „пренос на електрическа енергия“ от НЕК ЕАД към Е. ЕАД. По силата
на преобразуването, считано от датата на вписването в търговския регистър, а
именно - 04.02.2014г. Е. ЕАД става универсателн правпориемник на НЕА ЕАД на
прават и задълженията, свързани с тази дейност.
С оглед естеството на електропровода „З.“ – 20кV, следва
да се приеме, че се касае за електропровод високо напрежение, като от двете
страни на извод „З.“, собственици на далекопроводната мрежа са ищцовото
дружество и Е. ЕАД, като ответникът е монтирал измервателни уреди и извършва
измерване, без в случая да осигурява реално достъп до електропреносната мрежа.
Съвкупната преценка на коментираните доказателства по
делото, установяващи, че обектът на ищеца не е свързан към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, мотивира съдът да приеме,
че с начисляване и получаване на такса за "достъп до
електроразпределителната мрежа" за обект Извод З. – с.З., ИТН *** за
периода 01.11.2014г. – 30.11.2014г. в размер на 514,80 лв, за което от
ответника е издадена фактура №**********/30.11.2014г, заплатена от ищеца,
ответникът е получил тази сума без основание. Това е така, тъй като за да
предоставя услугата достъп до електропреносната мрежа досежно процесния обект
на ищеца, енергийното предприятие е следвало да е придобило същата от ищеца. В
случая, обаче, ответникът е начислил на ищеца такса за достъп до собствените му
съоръжения, които не са част от електроразпределителната мрежа, оперирана от
ответника. Поради това, платената от ищеца такса за достъп е била недължима и
на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане, което обуславя
основателност на предявения иск.
Тъй като районния съд е стигнал до същия извод, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като се препрати към мотивите
му на основание чл.272 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззивникът „Е.Г”ЕАД следва
да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260069/24.01.2021 по гр.д.
№6303/2019г. по описа на Районен
съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА "Е.Г" ЕАД П., със седалище и адрес на
управление гр.***, ЕИК
***, да заплати на „В.“ ЕООД, гр.***, ЕИК ***, представлявано от Р.Т.Р. направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
по банкова сметка *** “***” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.