Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260272
гр.Русе, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1019 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответницата със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 5780/2019 г. по описа на РРС за сумата
от 600 лв., представляваща главница, 47,90 лв.-договорна
лихва за периода 15.01.-04.06.2018 г., 207,10 лв.–неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за времето 19.02.-04.06.2018 г., 216,49 лв. –обезщетение
за забава от 15.01.2018 г. до 29.09.2019 г., съставляващи вземания по Договор за
паричен заем № 163619/ 08.01.2018 г., със законната
лихва върху първата стойност от 30.09.2019 г., както и 75 лв.-разноски за
заповедното производство.Актът бил връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
08.01.2018 г. от “Сити Кеш” ООД на ответницата бил предоставен кредит в размер
на 600 лв. Заемополучателката удостоверила с подписа си получаването на сумата,
че се задължава да я върне по начин и в срок, указан в контракта, както и че
приема Общите условия към него.Ответницата се съгласила да върне заема, ведно с
договорната лихва от 57,26 лв., на 21 броя седмични вноски, две от които от по
4,68 лв., а останалите-по 34,10 лв., начиная от 15.01.2018 г. и в срок до 04.06.2018
г.
Според чл.6 от
договора във вр. с чл.9 ал.2 от ОУ, страните се споразумели да гарантират
изпълнението на контракта с поне две
обезпечения, визирани в документа.В чл.8 заемополучателката декларирала, че ако
в 3-дневен срок не спази това изискване, ще й бъде начислена неустойка.Твърдят, че задължението не било
изпълнено.В тази връзка на кредитополучателката била начислена неустойка от
287,74 лв., разсрочена на 21 вноски съгласно подписания между съконтрахентите погасителния
план.Така се формирала погасителна вноска от 45 лв.В чл.7 ал.1 от ОУ било
предвидено, че при забава в плащанията, заемополучателката ще дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден
просрочие.Признават, че клиентът погасил само 90 лв. от задължението.Сумата
била отнесена към договорната лихва и неустойката.На ответницата било начислено
обезщетение за забава за периода 15.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
Твърдят, че
договорът за кредит съдържа изрична клауза, даваща право на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 25.03.2019
г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) на
основание чл.99 ал.3 от ЗЗД между ”Сити Кеш” и ”Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който
първото дружество им прехвърлили вземанията си към неизрядни платци, в това
число и тези на ответницата, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, като ищецът бил упълномощен да съобщи за цесията на длъжниците.
На 29.03.2019
г. на заемополучателката било изпратено уведомление за извършената цесия с
изх.№ УПЦ-П-СТК/163619, посредством Български пощи, върнато като непотърсено.На
23.01.2020 г., чрез куриерска служба, неуспешно било изпратено второ съобщение
със същото съдържание.Намират, че длъжникът трябва да се счита уведомен за
извършената цесия с факта на връчване на книжата по настоящото дело.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 5780/2019 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Р.К.А.
не взема становище по предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 5780/2019 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р.К.А. за сумите,
заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор
за паричен заем № 163619/08.01.2018 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2019 г., както и 75 лв.–разноски за заповедното
производство.Актът е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя,
че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането е връчено на страната на 22.01.2020 г.Исковата молба по
настоящото дело е постъпила на 21.02.2020
г.
По делото няма
спор, че на 08.01.2018 г., по искане на ответницата от същата дата (л.8), между
нея и ”Сити Кеш” ООД бил подписан Договор за паричен заем № 163619 за сумата от
600 лева, разсрочен на 21 седмични вноски, две от които от по 4,68 лв., а
останалите-по 34,10 лв., платими от 15.01.2018 г. до 04.06.2018 г., с включена
договорна лихва от 57,26 лв., ГПР от 49,96 % и ГЛП от 40,08 %.
Заемополучателката е удостоверила с подписа си, че е
получила сумата, погасителен план, неразделна част от договора (л.7), и че е
запозната с Общите условия за заеми на дружеството от 01.05.2016 г. (л.9 и л.10),
надлежно връчени й ведно със Стандартен
европейски формуляр (л.11,л.12).
Според чл.6 във
вр. с чл.8 от договора, заемателката се задължила в 3-дневен срок от подписване
на контракта да предостави на кредитора обезпечения, по вид, както е описано в
посочената разпоредба.По делото няма спор, че ответницата не е изпълнила това
задължение.В тази връзка в договора е предвидено, че кредиторът има право на
неустойка в размер на 287,74 лв., разсрочена на 21 равни вноски, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем или
окончателната седмична вноска по кредита била определена на 45 лв.
Съгласно чл.7
ал.1, при допусната забава, заемополучателят дължи законната лихва за всеки ден
просрочие.
Според чл.5
ал.3 от ОУ, кредиторът е в правото си да прехвърли вземането в полза на трети
лица.
“Агенция за събиране
на вземания” ЕАД признават, че ответницата е погасила 90 лв. от дълга на стария
кредитор.
С Договор за
прехвърляне на вземане от 25.03.2019 г., с Приложение 1 към него от същата
дата, ”Сити Кеш” ООД прехвърлили на ищеца вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията, в
това число и дълга на Р.А. (л.19), за
което било направено изисканото в чл.99 ал.3 от ЗЗД потвърждение (л.17).Цедентът
дал съгласието си и упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за
цесията всички длъжници (л.21).
По делото са представени доказателства, че до ответницата е
било изпратено уведомително писмо за прехвърлянето на дълга от 29.03.2019 г. (чрез БП), върнато като
непотърсено.На 23.01.2020 г., след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, чрез куриерска служба, неуспешно било изпратено второ съобщение със същото
съдържание.В обратната разписка е удостоверен отказ по телефон.
Тези книжа са
връчени на ответницата, чрез съпруг, в хода на настоящото дело на 28.06.2020 г.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства и извършена проверка при ищеца и
при стария кредитор, е посочило, че към
датата на подаване на заявлението дългът на ответницата възлиза на 600 лв., 47,90 лв.-договорна лихва за периода
29.01.-04.06.2018 г., неустойка за същото време от 207,10 лв. и обезщетение за
забава за периода 30.01.2018 г./първо просрочие на кредита/ и до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-90,57 лв.Експертът е посочил, че
кредиторът неправомерно е начислявал лихва за забава и върху възнаградителната
лихва. Във вариант без съобразяване на неустойката за непредставяне на
обезпечение главницата е определена на 532,71 лв. за периода 12.02.-04.06.2018
г., а договорната лихва за времето 19.02.-04.06.2018 г.-на 34,55
лв.Обезщетението за забава от 13.02.18 г. до 29.09.2019 г. е изчислено на 79,30
лв.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл.415 ал.4 от ГПК, предвид което
претенциите са допустими.
По делото са
ангажирани доказателства, че “Сити Кеш” ООД и ответницата са
били обвързани от облигационно
правоотношение във връзка със сключени между тях договор за паричен заем от 08.01.2018 г. със срок на действие
до 04.06. 2018 г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата
молба.Няма спор по въпроса, че заемодателят е предал реално уговорената кредитна
сума.
Ищецът твърди, че е кредитор на заемополучателката,
като правата му произтичат от договор за цесия от 25.03.2019
г.Няма спор, че с този контракт ”Сити Кеш” ООД надлежно са прехвърлили вземането си към ответницата
на ”Агенция за
събиране на вземания”.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на
трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност.В процесния случай страните са постигнали съгласие по този въпрос.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго
лице, в това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в
този аспект.Уведомяването на длъжника за смяната на кредитора е станало в хода
на настоящия процес (Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., ІІ т.о.,
ВКС, Решение № 3/ 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о., ВКС, Решение №
78/ 09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., ІІ т.о., ВКС).
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответницата, която е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне по ЗЗП, както и нормите на
Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, както и
предвид чл.7 ал.3 от ГПК, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес, касаеща правата на потребителя.
Общата
потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни,
когато липсва индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
В случая процесният договор за потребителски кредит е
сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на праводателя
на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че той
не е бил предмет на предварително договаряне между страните.Това налага извод,
че ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му.В случая е
бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е било предварително
изготвено от кредитора.Видно от договора, финансовата институцияя е посочила абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване.Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 49,96 % .Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.Тези съставни елементи обаче, в случая остават неизвестни.Трябва да
се има предвид също, че уговореният ГЛП надвишава четири пъти законната лихва,
което представлява нарушение на добрите нрави.В съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва /Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС ІІ г. о., Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/14 г. на ВКС, ІV г.о./.С оглед изложеното, съдът
намира, че тази уговорка също се явява нищожна и като такава не произвежда никакво действие.В този смисъл следва да се
приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответницата.Така липсата на индивидуално договаряне на съществените
параметри на договора, неконкретизирано формирания ГПР и некоректно уговорения
размер на ГЛП нарушават правата на потребителя, тъй като се явяват
неравноправни и на основание чл.146 от ЗЗП съответно са и нищожни.
Съдът
намира за нищожна и клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечения
по кредита.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.В този
смисъл е съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.Разгледана в този аспект, клаузата от договора за заем, според която се
дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или банкова
гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната
с целта на транспонираната в ЗПК директива.Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като в процесния
случай то е драстично.Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността на
потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно тогава
да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му, да се сключи договора за кредит.В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответницата
формуляр и след като кредитът е бил
разрешен, от лицето е изисква да
представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена
по размер и разсрочена в погасителните вноски.
Неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди /няма данни за кредитора да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване.Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1
от ЗПК.С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.Подобна неустойка
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33
ал.1 от ЗПК.По изложените съображения, с
оглед нищожността на клаузата за неустойка, съдът намира, че ответницата не дължи
сумата от 207,10 лв.
С оглед констатираната нищожност на договора,
поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по контракта.Ответницата
има заплатени вноски в полза на първоначалния кредитор в размер на 90 лв.В този
случай тя ще дължи на цедента сумата от 510 лв., ведно със законната лихва от датата, посочена в
заповедта за изпълнение.Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита
при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния
случай се явява исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за
двете производства съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.А.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 510 лв.-главница по Договор за паричен
заем № 163619/08.01.2018 г., цедирана им на 25.03.2019 г. от “Сити Кеш” ООД, със
законната лихва върху нея, считано от 30.09.2019
г. до
окончателното плащане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
под № 2811 от 01.10.2019 г. по ч.гр.дело № 5780/2019 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да бъде признато за установено по отношение на Р.К.А.,
ЕГН **********,***, че
им дължи присъдените суми със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 2811 от 01.10.2019 г.
по ч.гр.дело № 5780/2019 г. по описа на РРС над 510 лв. до 600 лв. за главница
по Договор за паричен заем № 163619/ 08.01.2018 г., 47,90 лв.-договорна лихва
за периода 15.01.-04.06.2018 г., 207,10 лв.–неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за времето 19.02.-04.06.2018 г. и 216,49 лв.–обезщетение
за забава от 15.01.2018 г. до 29.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.К.А., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка ***: ***:UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 345,08 лв.-разноски по настоящото
дело и 35,70 лв.-разноски за заповедното производство.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/