Р Е Ш Е Н И Е
№: 1570 22.10.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав
На тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2. Димитър Гальов
Секретаря: К. Л.
Прокурор: Росица Дапчева
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1685 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена
от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
Бургас, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт А.К., против решение № 260366/26.04.2021г.
постановено по НАХД № 4910/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено
издаденото от него наказателно постановление (НП) № 104/09.11.2020г., с което
за нарушение на чл.17, ал.2 от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства (НИУМПС), вр. чл.13, ал.1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), на основание чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО, на „Ресайклинг
България“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10`000 лева.
От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания съдебен акт и да потвърди НП. Излагат се възражения, че дори
в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да е допусната
неточност, същата е санирана с приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Ответникът
по касация не е разполагал със шредерна инсталация, надлежно установено по
време на проверката, поради което е осъществил визирания състав на нарушение. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са ангажирани нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П.,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Ответникът по касация – „Ресайклинг
България“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Крайезерна №121, представя отговор
на касационната жалба в който счита същата за неоснователна и моли за
отхвърлянето й. Пред съда се представлява от адв.Г., която пледира за оставяне
в сила на атакувания съдебен акт, представя писмена защита и претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по нарочен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира
за потвърждение на обжалваното решение.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Районен съд - Бургас с оспореното решение, е отменил НП №
104/09.11.2020г. на директора на РИОСВ-Бургас, с което на ответника по касация за
нарушение на чл.17, ал.2 от НИУМПС, вр. чл.13, ал.1 от ЗУО, на основание
чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО, е наложена имуществена санкция от 10`000 лева за това, че „при проверка на
10.09.2020г. се установило, че извършва дейности по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или цели автомобили на площадката в УПИ
I-2, поземлен имот с № 07079.827.49 по КК на гр.Бургас, водеща се под номер 1 в
разрешително с решение № 02-ДО-454-03/24.10.2019г., без шредерна инсталация,
която трябва да използва според т.ІІ от решението“. Наказателното
постановление бил съставено въз основа на АУАН № 104/23.09.2021г. съставен за
това, че по време на проверката не била открита изискуемата шредерна
инсталация. Същата по думите на служител на дружеството била на ремонт, което
не било доказано документално.
Пред районния съд са представени обосновават документалното доказване на
този факт, а именно договори за наем на шредерна инсталация, сключени между „Трикс
Лоджистик“ЕООД, като наемодател, и „Ресайклинг България“ЕООД, като наемател,
съответно от 01.04.2019г. и от 01.04.2020г., със срок на действие 12 месеца.
Представени са също анекси, договори за покупко-продажба на скрап, фактури,
платежни нареждания, спецификация на мобилен шредер, потвърждение за употреба,
товарителница, декларация за съответствие, потвърждение за представянето на
шредера, както и електронна кореспонденция по повод на техническата част на
шредера. Представени са също констативни протоколи от 07.03.2019г. и
11.10.2019г. от които се установява, че към момента на извършване на проверките
по тях от служители на РИОСВ-Бургас, на процесната площадка в кв. Долно
Езерово, гр.Бургас е имало налична шредерната инсталация. От представените констативни
протоколи от 17.05.2019г. и 19.06.2020г. /л. 137-146/ се установява, че
проверки на служители на РИОСВ-Бургас на същата площадка било установено, че шредерната
инсталация не е там.
За да постанови решението си районният съд е приел, че е налице разминаване
между описаната фактическа обстановка в АУАН и в наказателното постановление. В акта е констатирано само, че на площадката нямало шредерна инсталация, а
в НП са добавени нови факти – извършване дейности по разглобяване на
употребявани автомобилни компоненти или цели автомобили на площадката без
наличие на шредерна инсталация. Освен това съдът е приел, че в НП е допуснато
противоречие и между описанието на нарушението от фактическа страна и правната
му квалификация по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО. В АУАН и НП не
се съдържат твърдения за осъществяване на дейност на терена в нарушение на
минималните технически изисквания към площадките, каквото е основанието за
приложение на тази разпоредба. От друга страна шредерната инсталация е мобилна и
не е част от площадката, а средство, съоръжение за раздробяване на ИУМПС, поради
което неустановяването на тази техника на площадката не може да се квалифицира
по чл.143 от ЗУО. На тези две основания районният съд е приел, че атакуваното
пред него НП е незаконосъобразно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Бургас е правилно, но не по всички изложени в
него мотиви, защото второто от съображенията довели до извод за
незаконосъобразност на НП не може да бъде споделено изцяло.
Настоящият съдебен състав приема на основание чл.221, ал.2 от АПК мотивите,
изложени от районния съд относно различието във фактическа обстановка в АУАН и
НП. На практика в наказателното постановление са добавени нови факти, които не
присъстват в акта. Към установената с АУАН липса на шередерна инсталация е
добавено, че дружеството е извършвало дейности по разглобяване на употребявани
автомобилни компоненти или цели автомобили на площадката без наличие на такава
инсталация, което представлява допълнение на административно-наказателното
обвинение и то във фактическата му част. Несъответствието на посочената в НП
форма на деятелност с тази посочена в АУАН, не може да се приеме за техническа
грешка, а пряко влече до извод за различно нарушение за което наказващият орган
е наложил наказание, от това за което е бил съставен акта.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по
силата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, както очевидно се е опитал да стори наказващият
орган, за да обоснове налагането на санкция по чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО.
Последната изисква извършването на дейност, каквато дейност не е констатирана в
акта. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната
нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е основание за
саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване
обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл.44 ал.1 от ЗАНН процедура
за това. Така недопустимо е по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН да се отстранява
допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като
нарушена правна норма в последствие в НП. Подобно противоречие би могло да се
отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига да не са изтекли
сроковете, регламентирани в чл.34 от ЗАНН. Поради това съдът счита, че в
конкретния случай не може да намери приложение нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Тези правни съждения отчасти се отнасят и към втория мотив за отмяна на
районния съд. Вярно е, че АУАН не се съдържат твърдения за осъществяване на
дейност на терена в нарушение на минималните технически изисквания към
площадките, каквото е основанието за приложение на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО. В
наказателното постановление обаче има такива твърдения и в него не е налице противоречие и между описанието на
нарушението от фактическа страна и правната му квалификация по тази правна
норма. Поради това този мотив за незаконосъобразност не се споделя от настоящия
съдебен състав.
Независимо от това, заради установеното различие между санкционираните
факти по АУАН и НП се налага извода, че като е отменил НП № 104/09.11.2020г. на
директора на РИОСВ-Бургас, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е неоснователна,
искането за присъждане на разноски на ответника по касация за настоящата
инстанция следва да бъде уважено, на основание чл.143, ал.3, вр. чл.228 от АПК,
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени такива общо
в размер на 830 лева – за платено адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна помощ на л.17 от делото. Не може да бъде уважено възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото същото е в минимален
размер, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260366/26.04.2021г. постановено по НАХД №
4910/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите - Бургас, да заплати на „Ресайклинг България“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ул.Крайезерна №121, сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева за направени по
делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.