№ 447
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200938 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***** ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление: обл. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „*****" №7, представлявано от
управителя - П.Г.Х.К., против Наказателно постановление № 13-002554 /11.03.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда", с което на дружеството за нарушение на
чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа от представител на жалбоподателя на базата на
неоспорвани факти по нарушението, но твърдян погрешен правен извод относно състава на
нарушението . Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
1
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 17.09.20г. свидетелите Д. и А. – инспектори от ДИТ Пазарджик посетили около
15ч. стопанисвано от дружеството заведение за хранене в гр. Пазарджик .
Обектът бил в работен режим и в него бил св. Ч., който приготвял гръцки гироси –
печено месо, завито с хлебче и овкусено с добавки , салати и сосове.
Ч. попълнил декларация (на л. 15) на основание чл. 402 от Кодекса на труда в която
отразил, че работи в „**** " ЕООД от „3 седмици" като „работник", с работно време „от
14:00 до 16:00часа", почивни дни „два за седмица" и трудово възнаграждение „152лв.", като
в съдебно заседание уточни, че това възнаграждение е седмично.
Последвала на 30.11.2020г. документална проверка въз основа на представени от
дружеството документи от дружеството и справка в НОИ за уведомления за сключен с
лицето договор. Представен бил трудов договор № 49/26.11.2020г., сключен между
дружеството и завареното да работи лице А.Ч., който обаче не е подписан от него.
Изготвена била и справка от ТД на НАП за регистрация на същия с изх.№
16388203159798/26.11.2020г., от която е видно, че трудовият договор е регистриран на
същия ден в 15:37:05, т.е. след началото на проверката.
При тези данни св. Д. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2
във връзка с чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал до работа
лицето АНГ. П. Ч., ЕГН **********, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.
За такова нарушение и съставил против дружеството процесния АУАН, който е
надлежно предявен и връчен на пълномощник в препис, а въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
Претенциите против него са в две посоки - процесуално-правни и материално правни,
като първите са само декларативно заявени. Констативният и санкционният акт са издадени
от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП - те отразяват като констатации завареното в обекта лице,
дейността, която е изпълнявало; данните, които то попълнило в декларацията, , датата на
извършване и на констатиране а нарушението и състава на възприетото нарушение –
допускане до работа на работника без преди това да му е предоставено копие от трудов
договор, подписан от двете страни и уведомление до ТД на НОИ за сключването му. Една и
2
съща е и възприетата квалификация на нарушението и тя е съответна на описанието на
обстоятелствата по извършването му - чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представената упълномощителна заповед легитирима авторите на двата
административни акта като териториално и материално компетентни за издаването им. При
издаването/съставянето им, предявяване, връчване са спазени закноустановените срокове и
процедури.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници, но те обуславят извод за нарушение, различно от възприетото от
административните органи, както правилно претендира процесуалния представител на
дружеството.
На процесната дата св. Ч. е престирал труд в полза на дружеството. В попълнената от
него декларация (данните от която са изцяло възприети от страна на наказващия орган)
отразил, че работи в ***** ЕООД от „3 седмици" като „работник", с работно време „от 14:00
до 16:00часа", почивни дни „два за седмица" и трудово възнаграждение „152лв.", като в
съдебно заседание уточни, че това възнаграждение е седмично.
Тоест верни са констатациите , че има престация на труд по смисъла на КТ, но тя не е
била в нарушение на изискването по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от НК. Дни след фактическата
проверка и по указание на ДИТ дружеството представя изискани документи, сред които
трудов договор №49/26.11.2020г., сключен между дружеството и завареното да работи лице
А.Ч., който обаче не е подписан от него. Това обстоятелство установи на първо място
самият свидетел с показанията си , а на второто – това е съвсем очевидно от л. 15 –
декларацията, която на място към момента на проверката е несъмнено установено, че
попълнил и подписал сам. Сатана ясно, че както договорът , така и справката за
сключването му са подписани от други лице , а не от лицето, което се сочи като автор на
подписа за работник .
Липсата на подпис на едната страна по договора – в случая работника, означава, че
договорът не е сключен.
Съгласно чл.61, ал.1 КТ – „ Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа“. Трудовото правоотношение
по сключения трудов договор възниква със сключването му, като резултат от това
сключване.
Процесният трудов договор въобще не е сключен, което обуслява извод за друго
нарушение, а не това, което са приписали контролният и наказващият орган.
3
Те са приели е, че работникът е допуснат до работа без да му се предоставят
документите по чл. 63, ал.1 от КТ. За да се счита, че има неизпълнение на това задължение,
следва да е била налице обективна възможност за неговото изпълнение и въпреки това то
да е останала неизпълнено. Задължението за предоставяне на допуснатия до работа работник
на копие от сключения трудов договор и уведомление до НАП за сключването му ( чл. 63,
ал.1 от КТ) систематично следва в КТ задължението за сключване на договора ( чл. 62, ал.1
от КТ) . И това е напълно логично, тъй като, за да се връчи копие от един документ, той
следва да съществува - респ. да е сключен трудовия договор и да е изпратено уведомление
до НАП. Само след това може да се връчи уведомлението на работника. В случая обаче
констатациите са, че към момента на установяване и извършване на нарушението трудов
договор с Лапарова не е бил сключен. Затова и извършеното нарушение е по чл. 62, ал.1 от
КТ, а не по чл. 63, ал.2 от КТ, както неправилно е прието . ( В този смисъл са решение на
ПРС по анд 1396/15г., потвърдено с решение на АС Пазарджик по канд 76/2016г. , според
което, когато не е сключен трудов договор - нарушението е по чл. 62 от КТ; и решение
1290/15г. на ПРС, потвърдено с решение на АС Пазарджик по канд 687/15, според което
след като е сключен ТД, непредставянето на копие от него и уведомлението до НАП за
сключването, са нарушения по чл. 63 , ал.2 вр. ал.1 от КТ и Решение от 13.2.2019г. по канд
1139/2018 Административен съд – Пазарджик; решение 494/19 по канд 509/19 на АС Пз-
к; решение 197/19 по канд 1218/18).
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството-
жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар, против следва да се приеме наличие на
възражение за прекомерност ( виж становище на юрисконсулта). Последното е в
действително прекомерен размер – 1500 лева. Като се имат предвид броя на проведените
съдебни заседания (едно, в което реално не взел участие пълномощника, а е депозирал
съдържащата само общи доводи молба на л. 35) и обема на доказателствения материал
възнаграждението следва да се присъди именно в размер 150 лева.
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002554 /11.03.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда", с което на „***** ЕООД, гр.
Пловдив, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр.
Пловдив, ул. „*****" №7, представлявано от управителя - П.Г.Х.К., на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена
4
имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр.
София да заплати на „***** ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ****** сума в размер
на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5