Решение по дело №2649/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ вр. чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на заместник-председателя на КФН, подадена чрез пълномощник- юриск. А.Г., срещу решение № 958/11.07.2022 г. , постановено по анд № 1739/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се недопустимост на атакуваното съдебно решение , тъй като същото е постановено по повод подадена просрочена жалба от нарушителя. НП е влязло в сила на 17.09.2021г. на основание чл. 58, ал.2 от ЗАНН , като по преписката се налице доказателства за опити да се открие лицето на неговия постоянен адрес , както и чрез администрацията на община Варна, които опити са се оказали безуспешни. Касационният жалбоподател се позовава и на разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, според която лицето има задължение да уведоми наказващия орган при промяна на своя адрес.

Твърди се неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на закона при неговото издаване - касационно основание за обжалване по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл. 63в от ЗАНН. С оглед нормативното предписание на чл.116в, ал. 2 от ЗППЦК гаранцията за управление следва да бъде внесена в 7-дневен срок от избирането , а не от вписването на членовете на управителните и контролни органи на дружеството в търговския регистър. В тази връзка се твърди, че ЗППЦК е специален закон по отношение на Търговския закон. Подателят на жалбата се позовава на съдебна практика в защита на тази своя правна теза. Не се споделя становището на решаващия съд и за маловажност на случая заради краткото закъснение на Д. по внасяне на гаранцията . Закъснението е 8 дни , а освен това нарушителят участва в управлението на още 6 други търговски дружества и би следвало да е запознат с нормативната уредба в областта на капиталовите пазари. Пандемията също не може да се разглежда като аргумент в насока приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, понеже законодателят не е удължил срока по чл. 116в от ЗППЦК предвид § 45 от ЗМДВИПОРНСПП, а и не е имало пречки Д. да внесе гаранция , дори и в условията на пандемия , например посредством електронно банкиране. Отправеното искане към съда е за обезсилване на атакувания съдебен акт , в условията на евентуалност се иска неговата отмяна с присъждане на съдебно-деловодни разноски .

Заместник-председателят на КФН е подал частна жалба и срещу определение № 1410/06.10.2022г. на РС- Варна, с което е изменено цитираното съдебно решение , като е намален размера на присъденото юриск. възнаграждение от 400 лв. на 300 лв. с довод за фактическа и правна сложност на делото , предвид събраните множество писмени доказателства по случая.

В съдебно заседание касаторът , редовно призован, не се явява , но чрез пълномощник поддържа частната и касационна жалби . Претендира се присъждане на юриск възнаграждение и се прави възражение за прекомерност.

Касационният ответник Д.А.Д. , се представлява от адв. С.Н. , която изразява позиция за неоснователност на жалбата, обективирана в депозиран нейн писмен отговор. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък. .

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на оплакването за недопустимост на решението на Районен съд – Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните, мотивите на обжалваното решение и фактите, които районният съд е извел от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението. Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следното:

Производството пред Районен съд – Варна е било образувано по жалба на Д.А.Д. *** срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-409/25.05.2021г. на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор / КФН/ , с което му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.221, ал.1, хип.1, т.2 от ЗППЦК.

ВРС е приел от фактическа страна, че няма спор между страните, че ///е публично дружество по смисъла на чл.110 ал.1 от ЗППЦК. На 02.09.2020 г. това дружество е провело редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството, на което Д.Д. бил избран за член на надзорния съвет на юридическото лице. На 14.09.2020г. това обстоятелство било вписано в търговския регистър. На 17.09.2020г. Д. внесъл сумата от 3000 лева в полза на дружеството, която била блокирана като гаранция за управление. С писмо, вх. № РГ-05-870 от 18.09.2020г. жалбоподателят представил в КФН банково удостоверение № 54515-1-6909 от 17.09.2020г., издадено от „Тексим Банк“ АД, удостоверяващо, че Д. е титуляр на сметка в банката, по която е налична и блокирана гаранция в полза на акционерното дружество.

На 09.12.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Д. за това, че не е изпълнил задължението си да внесе съответна гаранция за управлението си в 7-дневния срок по чл. 116в, ал.2 от ЗППЦК, считано от вземане на решението за избор на член на надзорния съвет, а именно- до 09.09.2020г. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя; впоследствие бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. На 25.05.2021г. било издадено атакуваното по съдебен ред наказателно постановление.

Според предходната съдебна инстанция съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-заместник-председател на КФН, чиято компетентност произтича от разпоредбата на чл.222, ал.1 от ЗППЦК и по начало не се оспорва от жалбоподателя. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на жалбоподателя, тъй като след надлежна покана не се е явил за съставянето му.

Районният съд счита, че вписването в ТР е предпоставка, за да се породят правните последици на решението за избор, като именно с вписването завършва фактическия състав за избор на член на НС на дружеството. В подкрепа на тази своя правна теза ВРС посочва в своето решение разпоредбите на чл. 231, ал. 4 от ТЗ и чл.10, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Срокът по чл. 116в. ал. 2 от ЗППЦК започва да тече от момента на вписване на избора на жалбоподателя за член на надзорния съвет в ТР. В случая вписването на избора в търговския регистър е осъществено на 14.09.2020г., а гаранцията за управление е внесена на 17.09.2020г.- преди изтичането на срока по чл. 116в. ал. 2 от ЗППЦК.

Дори и да се приеме, че е налице нарушение, ВРС счита , че случаят би следвало да се счете за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН с оглед константната практиката на съдилищата, според която закъснение по изпълнение на правно задължение в рамките от 5 до 7 дни, се явява пренебрежимо кратко за да бъде санкционирано.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно , но също така и допустимо.

Процесното НП е било връчено по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Новелата на тази правна норма гласи, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Видно от материалите по делото Д. не е променял своя постоянен адрес . Активността на наказващия орган по връчване на издадено от него НП се изразява в изпращане по пощата на постановлението по постоянен адрес и по месторабота на нарушителя, както и изпращане за връчване от общинска администрация . Последната видно от изготвения протокол от 09.08.2021 г. е посетила еднократно постоянния адрес на Д. в рамките на работното време както на общинските служители, така и през работното време на нарушителя, което обяснява защо не е бил открит на домашния си адрес. Конкретиката само за едно посещение от общинката администрация на постоянния адрес на нарушителя за връчване на НП , пасивността й да посети домашния адрес на Д. и извън работно време имат за последица неосъществен фактически състав на разпоредбата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и поради тази причина не следва да се счита ,че НП е влязло в сила на 17.09.2021г.

При постановяване на атакувания съдебен акт РС-Варна е допуснал нарушение на закона поради погрешно тълкуване на относимита към казуса разпоредба на чл. 116в, ал.2 от ЗППЦК, към която препраща административнонаказателната норма чл. 221, ал.1 , т.1 от същия закон . Посоченото нормативно правило гласи ,че членовете на управителните и контролни органи на публичните дружества са длъжни в 7-дневен срок от избирането им, съответно от вписването на дружеството в регистъра по чл.; 30, ал.1 т. 3 от ЗКФН, да внесат гаранция за управлението си .

Районният съд е направил разширително тълкуване на чл. 116в, ал.2 от ЗППЦК , което няма нормативна опора . Счел е ,че правното задължение по внасяне на гаранция за управление възниква едва след вписване на членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество в търговския регистър, но подобно изискване не може да се изведе от хипотезиса на разпоредбата . Законодателят е определил за начало на срока по внасяне на гаранцията настъпването на един от посочени два юридически факта : 1. избиране на членовете на управителните и контролни органи на публичното дружество ; 2. вписване на публичното дружество в регистъра по чл. 30, ал.1 , т.3 от ЗКФН.

Сред нито един от тези юридически факти не фигурира вписване в търговския регистър на промяна в членовете на управителните и контролни органи на акционерното дружество. Нарушителят Д. е бил избран за член на надзорния съвет на споменатото юридическо лице, което е публично дружество т.е. осъществява търговия с ценни книжа, а правната регулация на тези обществени отношения се съдържа в ЗППЦК. При отчитане на спецификата на този вид търговска дейност и най-вече за постигане на легитимните цели, зададени в чл. 1 от този закон - защита на инвеститорите в ценни книжа; създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар; поддържане на стабилността и на общественото доверие в капиталовия пазар, нормотворецът е въвел особени нормативни правила за осъществяване на този вид дейност . В потвърждение на това становище е чл. 116в, ал.2 от закона , който определя като начало на срока по внасяне на гаранцията за управление не датата на вписване на членовете на управителните и контролни органи в търговския регистър т.е. оповестяване на промяната в състава на управление и контрол на дружеството , противопоставимо на трети добросъвестни лица, а още по-рано- от датата на избирането им .

На следващо място , настоящият случай не попада и във втората хипотеза на чл.116в, ал.2 от ЗППЦК , тъй като се касае за вписването на дружеството , но не в търговския регистър, а в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал.1 т.3 от ЗКФН . Освен това според регламентацията на Наредба № 15/05.05.2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от КФН и за подлежащите на вписване обстоятелства , издадена на основание чл. 30, ал.2 от ЗКФН, промяна в управителните и контролни органи на публични дружества не подлежи на вписване в цитирания регистър .

Предвид гореизложеното 7-дневният срок по чл.116в, ал.2 от ЗППЦК е започвал да тече на 02.09.2020г. , когато Д.Д. е бил избран за член на надзорния съвет на ///и е изтекъл на 09.09.2020г. Тъй като касационният ответник е внесъл гаранцията за управление на 17.09.2020г., той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение и неговото поведение подлежи на санкция .

Настоящият касационен състав споделя тезата на обжалващото лице, че случаят не е маловажен. Характерът на извършеното правонарушение- противоправно бездействие по внасяне на гаранция от член на управителния орган на публично дружество, осъществяващо търговия на капиталовия пазар, която гаранция има за цел да обезпечи дружеството за евентуални вреди от участие в управлението на това лице , не предполага съждение за незначителна обществена опасност на деянието. Освен това видно от административната преписка на нарушителя Д. са били издадени и други 5 акта за установяване на административни нарушения от КФН , което е индиция , че не се касае за изолиран случай по неспазване на законовите правила от дееца .

Предвид легалното определение на понятието „ маловажен случай“, дадено в §1, т.4 от ЗАНН, квалифицирането на деяние като маловажно се гради на индивидуален анализ на данните по случая – на липса или незначителност на вредните последици , на други смекчаващи отговорността обстоятелства . В тази връзка е погрешен подходът на районния съд да преценява случая като маловажен заради съдебна практика , че забава по изпълнение на правно задължение , без значение на неговата специфика, до 7 дни е пренебрежително кратък период и не следва да се санкционира,защото не се отчитат всички обстоятелства по случая , включително вида на засегнатите обществени отношения .

В настоящия казус има две смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на предходни наказания с влезли в сила НП и внасяне на гаранцията за управление с 8 дни закъснение. Тези две смекчаващи отговорността обстоятелства не обосновават извод за приложимост на чл. 28 от ЗАНН т.е. не представляват основания за освобождаване на дееца от административно-наказателна отговорност , защото същите следва да се разглеждат в единство с изложените по-горе обстоятелства- видът на засегнатите обществени отношения по търговия с ценни книжа , характерът на конкретното противоправно деяние , съществуването и на други извършени нарушения от Д. , за които са му съставени 5 АУАН.

Съществуващите две смекчаващи отговорността обстоятелства могат да обусловят справедлив размер на наказанието в рамките на законоустановения минимум, както е постъпил административнонаказващият орган , но но не и освобождаване на нарушителя от отговорност . В обобщение подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена като се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.

При този изход на правния спор – отмяна на обжалваното съдебно решение съдът трябва да удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции , като му се присъдят от по 100 лв. или общо 200 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 958/11.07.2022г. , постановено по анд. № 1739/2022 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-409/25.05.2021г. на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор , с което на Д.А.Д. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.221, ал.1, хип.1, т.2 от ЗППЦК.

ОТМЕНЯ определение 1410/06.10.20022г. на Районен съд – Варна, постановено по анд. № 1739/2022 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява

ОСЪЖДА Д.А.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Комисия за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста / лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: