Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 28.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                           

Секретар: Силвия Димова

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1416 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Теленор България“ЕАД  и ответника Н.С.К. бил сключен Договор за мобилни услуги  на 01.09.2018г., като той получил клиентски №********* и станал титуляр на мобилен №+359********* с избран абонамент „Тотал 24.99“ за срок на действие 24 месеца до 01.09.2020г. Абонатът предпочел да сключи и втори Договор за мобилни услуги от 14.09.2018г. с избран втори клиентски №*********, като станал титуляр на мобилен №+359*********, с избран абонаментен план „Тотал 24.99“ за срок на действие 24 месеца от 16.10.2018г. При възползване на преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил Договор за лизинг към мобилен №+359********* от 16.10.2018г., с който му е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен №+359********* било фактурирано под клиентски №*********, а потреблението за мобилен №+359********* и +359********* е фактурирано под клиентски №*********.

За потребените от абоната -ответник услуги по мобилен №+359********* във връзка с клиентски №********* за периода от 05.09.2018г. до 04.11.2018г. ищецът издал две фактури, задълженията по които възлизали на обща стойност 43,76 лева.

За потребените от абоната-ответник услуги по мобилен №+359********* и №+359********* във връзка с клиентски №********* за периода от 18.09.2018г. до 17.11.2018г. „Теленор България“ЕАД издал две фактури, общото задължение по които възлиза на стойност 77,11 лева.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по така издадените общо 4 фактури, чиято обща стойност била 120,87 лева. В тази връзка ищецът издал по клиентски №********* на 05.01.2019г. Крайна фактура №********** и по клиентски №********* на 18.01.2019г. Крайна фактура №**********.

За предоставеното на ответника устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black той дължал цена от 75,39 лева или 20бр.лизингови вноски на обща стойност 71,80 лева за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г., както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 3,59 лева.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми. 

С оглед неплащането на горепосочените суми в срок, на 03.09.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. Образувано било ч.гр.д.№1001/2020г., по което на 08.09.2020г. съдът издал заповед №458 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Н.С.К. да заплати на заявителя сумата от 196,26 лева главница- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги- 120,87 лева и незаплатени лизингови вноски- 75,39 лева, ведно със законната лихва от 03.09.2020г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 145 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането му към длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите, визирани в Заповед №458/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1001/2020г. описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените по заповедното производство и настоящото дело разноски.

Ответникът Н.С.К., чрез назначения си от съда особен представител адв.Г.К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че тя следва да се остави без движение, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената й част и нейния петитум. На стр.2 от исковата молба било посочено, че договора за мобилни услуги е сключен с Милко Иванов Маринов, а иска се предявява срещу Н.С.К.. На стр.3 било посочено, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаментни вноски в общ размер на 257,65 лева, а по -надолу е записано, че това е сумата от 120,87 лева, която фигурира в петитума на исковата молба. На следващо място намира предявения иск за неоснователен, като го оспорва по основание и размер. Доколкото в исковата молба било посочено, че неплащането в срок на издадените фактури обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно договора, то следвало до абоната да бъде изпратено едномесечно предизвестие за това. Договорът за лизинг също бил прекратен ненадлежно и лизинговите вноски били обявени за предсрочно изискуеми неоснователно. В случая отново липсвало изпратено и получено от абоната писмено уведомление за прекратяване на договора и трансформиране на задължението в предсрочно изискуемо.

Във връзка с направените от особения представител възражения за недопустимост на предявения иск, поради противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, с молба-становище от 08.04.2021г. пълномощникът на ищцовото дружество прави уточнение, че искът е предявен против ответника Н.С.К., като посочването на стр.2 от исковата молба на името Милко Иванов Маринов е техническа грешка. На следващо място уточнява, че претендираната сума за неизплатени далекосъобщителни услуги е в общ размер 120,87 лева- общо задължение по процесните 4бр.фактури, като посочването и на сумата от 257,65 лева в исковата молба също се дължало на техническа грешка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 01.09.2018г., сключен между „Теленор България“ЕАД и Н.С.К., ответникът е станал абонат на ищцовото дружество по абонатен план „Тотал 24,99“ с предпочетен №+359********* за срок от 01.09.2018г. до 01.09.2019г.

На 14.09.2018г. между същите страни бил сключен и втори Договор за мобилни услуги, съгласно който ответникът станал абонат на ищеца по план „Тотал 24,99“ с предпочетен №+359*********, отново за срок от 12 месеца, считано от 14.09.2018г. до 14.09.2019г.

Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 16.10.2018г., сключен между същите страни, Н.С.К. преминал от предплатена услуга към план „Тотал 24,99“ с предпочетен №+359*********, като получил и мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3,59 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Стандартната цена на устройството била 359,90 лева, като отстъпката от нея е 203,74 лева, а лизинговата цена, която трябвало да заплати ответника била общо в размер на 156,16 лева.Договорът бил сключен за срок от 16.10.2018г. до 16.10.2020г.

Видно от представения по делото Договор за лизинг от 16.10.2018г., Н.К. се е задължил да заплати на ищеца първоначална лизингова вноска за мобилното устройство в размер на 70 лева, както и още 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 3,59 лева. Срокът на договора бил 23 месеца, считано от датата на подписването му-16.10.2018г.

На 05.10.2018г. ищецът е издал фактура №**********, като за отчетен период от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. на ответника с кл.№*********, е начислено задължение за плащане на предоставени му мобилни услуги 17,80 лева, като общото задължение по фактурата 54,25 лева. Задължението е трябвало да бъде платено до 20.10.2018г.

Съгласно фактура №********** от 18.10.2018г., издадена от „Теленор България“ЕАД, по договор за лизинг и за предоставени мобилни услуги през отчетен период от 18.09.2018г. до 17.10.2018г.  ответникът дължи плащане на такси за предоставени му мобилни услуги 22,95 лева, като общата дължима сума по фактурата е  56,01 лева, като срока за това е до 02.11.2018г.

Видно от фактура №**********/05.11.2018г., издадена за периода от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. Н.К. дължи за предоставени му мобилни услуги от ищеца, сумата от 25,96 лева, като общо дължимата по фактурата сума е 51,21 лева, която следвало да бъде платена до 20.11.2018г.

На 18.11.2018г. ищецът издал фактура №**********, съгласно която за периода от 18.10.2018г. до 17.11.2018г. ответникът следва да плати за предоставени му мобилни услуги и по договор за лизинг сумата от 54,16 лева, като общо дължимата по фактурата сума е 110,17 лева. Срокът за плащане бил до 03.12.2018г.

Съгласно крайна фактура №**********/05.01.2019г., издадена от ищеца за кл.№*********, Н.К. трябвало да заплати задължения от предходен период в размер на 43,76 лева. Срокът за плащане бил до 20.01.2019г.

Видно от фактура крайна фактура №**********/18.01.2019г., издадена от „Теленор България“ЕАД за кл.№*********, на ответника била начислена за плащане вноска за лизинг в размер на 75,39 лева, както и задължение от предходен период 77,11 лева. Срокът за плащане бил до 02.02.2019г.

Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по процесните фактури, на 04.09.2020г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Н.С.К.. Образувано било ч.гр.д.№1001/2020г., по което на 08.09.2020г. съдът издал Заповед №458 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Н.С.К. да заплати в полза на заявителя сумата 196,26 лева, от която незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги- 120,87 лева и незаплатени лизингови вноски- 75,39 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.09.2020г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на общо 145 лева.  Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск за установяване на своето вземане.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №458/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1001/2020г.

Безспорно установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника Н.С.К. са възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договори за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство. От страна на ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите лизингови вноски за предоставеното му на лизинг мобилно устройство. Безспорно е и обстоятелството, че падежа на задълженията по тези фактури е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Спорно по делото е спазени ли са законовите изисквания за едностранно прекратяване на сключените договори от страна на ищцовото дружество и отправено ли е било до ответника едномесечно предизвестие за това. Налице ли са били предпоставките за обявяване на Договора за лизинг за прекратен и за обявяване за предсрочно изискуеми на дължимите лизингови вноски, като уведомен ли е бил надлежно абоната за тези обстоятелства.

На първо място съдът намира, че от представените по делото 4бр.фактури: №**********/18.10.2018г., №**********/18.10.2018г., №**********/05.11.2018г. и №**********/18.11.2018г. се установява, че ответникът е следвало да заплати на ответното дружество такси за предоставени му мобилни услуги през периода в размер на общо 120,87 лева. От тази сума Н.К. дължи задължение за кл.№*********- 43,76 лева, а за кл.№*********- 77,11 лева. Въпросните фактури са били издадени за текущи ежемесечни задължения на ответника към мобилния оператор за предоставени мобилни услуги, като те се дължат на основание сключените между страните договори и следва да бъдат плащани всеки месец без да е необходимо същите договори да бъдат прекратявани едностранно и без задълженията по тях да бъдат обявявани на ответника за предсрочно изискуеми. Доколкото въпросното задължение за плащане на предоставени от мобилния оператор на абоната мобилни услуги за период на потребление от 05.09.2018г. до 17.11.2018г., не е било платено от Н.К. в уговорения от страните срок в договорите, то предявения иск против ответника за сумата от общо 120,87 лева се явява основателен и доказан, като следва да се признае за установено, че той дължи същата на ищеца. 

На следващо място, съгласно приетите като доказателство по делото Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.10.2018г. ответникът е получил от ищеца мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black, като за период от 23 месеца е трябвало да плаща лизингова вноска от 3,59 лева месечно, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Лизинговата цена, която трябвало да плати ответника е общо в размер на 156,16 лева, като първоначалната вноска за него била 70 лева. Срокът на Договора за лизинг бил 23 месеца, считано от 16.10.2018г., т.е. до 16.09.2020г.

От страна на ответникът по делото не се представиха доказателства, че същия е изпълнявал горепосочения договор и е внасял в уговорения срок дължимите лизингови вноски за периода от м.януари 2019г до м.август 2020г. Съгласно представения погасителен план към Договора за лизинг за този период ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата от общо 71,80 лева. Наред с това, съгласно процесния договор /чл.1 ал.2/, той имал право да закупи устройството след изпълнение на условията по него, както и след заплащане на допълнителна сума от 3,59 лева. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си по ал.2, устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора.

В настоящият случай, срокът на Договора за лизинг е изтекъл на 16.09.2020г., като по делото не бяха представени доказателства от страна на ответника, че в горепосочения едномесечен срок, т.е. до 16.10.2020г. той е върнал на ищеца мобилното устройство. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било депозирано в съда на 03.09.2020г., като самата заповед за изпълнение е издадена 08.09.2020г. Към тази дата е бил настъпил падежа на дължимите от ответника лизингови вноски за периода, претендиран от ищеца, а именно от м.януари 2019г. до м.август 2020г., като тези 20 бр.месечни лизингови вноски са на обща стойност 71,80 лева. Задължението за плащане на вноските през този период е настъпило без ищеца да е бил длъжен да прекратява договора за лизинг или да ги обявява на ответника за предсрочно изискуеми. Поради това и направените от страна на особения представител на Н.К. възражения, че договора за лизинг не е бил прекратен законосъобразно, нито пък предсрочната изискуемост на вноските е била обявена на ответника, съдът намира за неоснователни.

На последно място, съдът счита, че действително към момента на издаване на заповедта за изпълнение срока на Договора за лизинг все още не е бил изтекъл, като това е станало в последствие на 16.09.2020г. В периода до 16.10.2020г. ответникът не е върнал лизинговото мобилно устройство на мобилния оператор, но не е внесъл и дължимата за придобиване на собствеността му допълнителна вноска от 3,59 лева. Макар и изискуемостта на тази вноска да е настъпила на 16.10.2020г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение, то доколкото това е станало преди предявяване на настоящия установителен иск, съдът счита, че е налице нововъзникнало по смисъла на чл.147 от ГПК обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при постановяване на решението по делото. С оглед на това, предявения иск се явява основателен и доказан и в частта му по отношение на искането да бъде признато за установено, че Н.К. дължи на ищцовото дружество сумата от 75,39 лева, представляваща лизингови вноски за периода от м.януари 2019г. до м.август 2020г. в размер на 71,80 лева и допълнителна вноска от 3,59 лева, съгласно Договор за лизинг от 16.10.2018г.   

С оглед уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, от които 75 лева- платена държавна такса, 180 лева-адвокатско възнаграждение, и 300 лева- възнаграждение за особен представител на Н.К..

На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1001/2020г. по описа на РС-Димитровград, в размер на 145 лева.    

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.К., с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, действащо чрез пълномощника си адв.В.П.Г.,***, сумата от 120,87 лева /сто и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ - незаплатено задължение за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги от 01.09.2018г., от 14.09.2018г. и от 16.10.208г., както и сумата от 75,39 лева /седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/- незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №458/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1001/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА Н.С.К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 555 лева /петстотин петдесет и пет лева/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 145 лева /сто четиридесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№1001/2020г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: