МОТИВИ:
С обвинителния
акт подсъдимият Т.Ж.С. е предаден на съд
затова, че:
1. На 22.01.2020 г. в с. ***, Плевенска
област, при условията на опасен рецидив, се опитал да отнеме чужди движими вещи
– сумата от 500 лева, от владението на собствениците Б.Ц.К. и А.Б.С. ***, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът останал
недовършен поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и
буква „б“, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК;
2. На 22.01.2020 г. в с. ***, Плевенска
област, се опитал да принуди Б.Ц.К. *** пропусне нещо противно на волята му –
да сигнализира на органите на МВР чрез телефон 112, като опитът не бил довършен
поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 143, ал. 1, във връзка
с чл. 18, ал. 1 НК;
3. На 12.05.2020 г. в с. ***, Плевенска
област, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от
90 лева, от владението на В.Й.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка
с чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК.
Прокурорът
поддържа обвиненията, намира, че те са доказани по несъмнен начин и предлага на
подсъдимия да бъдат наложени наказания към предвидения в закона максимум.
Служебният
защитник на подсъдимия Т.Ж.С. – адвокат Г.А., изразява становище, че
обвиненията срещу подсъдимия не са доказани, поради което той следва да бъде
признат за невинен и оправдан.
От анализа
на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът
намира за установено следното:
Подсъдимият
Т.Ж.С. е роден на *** ***, но е с постоянен и настоящ адрес ***. Неграмотен е,
не е женен и е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от общ
характер.
1. На 22.01.2020 г. вечерта, след като
употребил алкохол, подсъдимият Т.Ж.С. се разхождал по улиците на с. ***,
Плевенска област. Около 23,30 часа той влязъл в двора на къщата на А.Б.С., в
която С. живеел заедно с Ц.К.А., с която се намира във фактическо съжителство,
с дъщеря си С.Ц.К. и сина си Б.Ц.К.. Приближил се до къщата и погледнал през
прозореца на една от стаите, в която в този момент се намирала свид. С.К.. К.
видяла силуета на подсъдимия зад прозореца, изплашила се и започнала да крещи.
Подсъдимият побягнал към входната врата на двора. От виковете на С.К. се
събудили А.С. и Б.К., които излезли от къщата и започнали да преследват Т.С..
Междувременно С. успял да излезе от двора и побягнал по улицата, но бил
настигнат и задържан на около 10 метра от портата на двора от свид. Б.К..
2. След като подсъдимият бил задържан
на улицата, Б.К. го въвел в двора на къщата, а оттам – с помощта на А.С., го
вкарал в къщата. Свид. Ц.К. взела телефона, за да се обади в полицията и да
съобщи за случилото се. Виждайки това Т.С. се обърнал към свид. Б.К. с думите:
„Не викайте полиция, че ще си имате проблеми!“ Въпреки това Ц.К. се обадила на
телефон 112.
След телефонното обаждане на Ц.К., в дома й пристигнали
полицейските служители Д.И.Ц. и Г.К.Ф., които транспортирали със служебен
автомобил подсъдимия до РУ-град Долни Дъбник.
3. Свид. В.Й.М. е
роден на *** г. в с. ***, Плевенска област. Той е вдовец и живее в същото село,
на ул. ***.
На 11.05.2020 г., около 18.00 часа, след като вечерял, М.
заключил дървената входна врата на къщата, след което легнал да спи в стаята
си.
Около 02.00
часа на 12.05.2020 г. подсъдимият Т.Ж.С. проникнал, по неустановен по делото
начин, в къщата на В.М., след което влязъл и в стаята на пострадалия.
Подсъдимият насочил фенерче в очите на В.М., който малко преди това се бил
събудил. Тъй като бил заслепен от светлината на фенерчето, М. не успял да
разпознае Т.С., а само се изправил в седнало положение в леглото си.
Подсъдимият на два пъти извикал: „Давай парите!“. В.М. му отговорил, че няма
пари и взел намираща се до леглото му брадва с намерение да се отбранява. Т.С.
издърпал брадвата от ръцете на пострадалия и я оставил до печката, след което
нанесъл няколко юмручни удара на М. в стомаха, гръдния кош и лицето. Изплашен
от действията на подсъдимия, пострадалият извадил от коженото портмоне, което
се намирало в пазвата му, сумата от 90 лева – две банкноти с номинал 20 лева и
една банкнота с номинал 50 лева, и я предал на Т.С.. С. претърсил стаята с
намерение да намери още парични средства и други ценни предмети, но след като
не открил нищо напуснал къщата на пострадалия.
Сутринта на
12.05.2020 г. В.М. излязъл на улицата и помолил случайно преминаващ свой съселянин
да съобщи на кмета на селото – свид. Й.Й.М., за случилото се с него. М.
разговаряла по телефона с пострадалия, а след това го посетила в дома му,
изслушала разказа му и уведомила полицията.
След
извършване на престъплението Т.Ж.С. се укрил, но на 20.05.2020 г. бил задържан.
От
назначената по делото съдебна психолого-психиатрична експертиза е видно, че
след проведеното изследване на Т.Ж.С. не се установени данни за умствена
недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае
се за диссоциално личностово разстройство и инфантилен нарцисизъм. С. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От
назначената по делото дактилоскопна експертиза става ясно, че иззетите при
огледа на местопроизшествието на 12.05.2020 г. в с. ***, Плевенска област, 2
бр. следи от външната страна на алуминиева врата на стая в къщата, са негодни
за идентификация.
От
заключението на назначената по делото ДНК експертиза на веществени
доказателства е видно, че биологичният материал по изследваните области от
дръжката на брадвата напълно съвпада с ДНК профила на В.Й.М.. Вероятността да
се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен от някой друг
индивид, освен В.Й.М., е: 1 на 20 800 000 000 000 000 000.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се с
показанията на разпитаните свидетели Б.Ц.К., А.Б.С., Д.К.К., Н.Б.А., С.Ц.К., Ж.Ф.Д.,
Д.И.Ц., Г.К.Ф., А.С.М., Л.Д.К., М.А.С., Р.М.С., Ц.К.А., Г.И.С., Й.Т.К., В.И.Й.
и Й.Й.М., с показанията на свидетеля В.Й.М., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по време на съдебното следствие със съгласието на
страните по делото, със заключенията на вещите лица Т.Я.О., д-р Н.Ф.Л. и А.А. и
Н.Г.Т., както и със събраните по делото писмени и веществени доказателства.
Според
прокурора, с деянието, описано в пункт 1 от мотивите, подсъдимият Т.Ж.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“
и буква „б“, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Съдът намери, че деянието на подсъдимия по
пункт 1 от мотивите, не съставлява престъпление. Съображенията за това са
следните:
Преди
всичко следва да се отбележи, че твърденията на прокурора, че Т.С. е влязъл в
двора на къщата на А.Б.С. и Ц.А.К., с намерение да извърши кражба на парични
средства от къщата, както и че е имал информация, че семейството разполага с
пари в брой, тъй като и преди бил извършвал кражба от дома им, са декларативни
и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че С.
е многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността, както и
че преди години е проникнал в дома на С. и К. с намерение да извърши кражба на
пари, не водят непременно до правния извод, че отново е влязъл в дома на С. и К.
със същата цел. Прокуратурата изобщо не е установила и не е събрала
доказателства с какви намерения подсъдимият е влязъл в дворното място. Ето защо
обвинението по този пункт от обвинителния акт почива на предположение.
Освен изложеното дотук, следва да се изтъкне и това, че
деянието на подсъдимия, така, както е описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт, е несъставомерно.
Изпълнителното
деяние на кражбата е отнемането на вещта. Отнемането обхваща два акта –
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. Деецът установява свое владение върху вещта, предмет
на кражбата, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с
вещта. Едва в този момент той довършва изпълнителното деяние, а заедно с това и
цялото престъпление.
Очевидно е,
че в разглеждания случай не е налице довършено престъпление „кражба“. Открит
остава въпросът налице ли е опит за кражба. Съобразно непротиворечивата
практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 347 от 30.10.1989 г. по
н. д. № 348/89 г., І н. о. и решение № 639 от 28.10.1992 г. по н. д. № 628/92
г., І н. о., опит за кражба има, когато деецът е предприел действия, пряко
насочени към отнемане на вещта от владението на другиго. Следователно
изпълнителното деяние започва с предприемането на действия, пряко насочени към
прекъсване на досегашното владение на вещта.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 НК, опитът е започнатото изпълнение на умишлено
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици. Това легално определение ясно разграничава два вида
опит – недовършен и довършен, като разграничителният критерий е само във връзка
с обективната страна. Същественото е, че и при двата вида опит е започнало осъществяването на изпълнителното
деяние, но когато то не е довършено, опитът се квалифицира като недовършен.
В
разглеждания случай подсъдимият не е влизал в къщата на А.С. и Ц.К., където –
според прокурора, се е намирала сумата от 500 лева, а само е гледал през
прозореца на една от стаите. Поради това обективно той не е имал възможност да
извърши действия, насочени към отнемането на паричната сума от владението на нейните
собственици, както и действия по
установяване на свое владение върху тази сума.
Подготвянето
на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за
извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото
изпълнение, представлява приготовление. То обаче – приготовлението, е
престъпление само в случаите на чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 12 НК, съобразно разпоредбата
на член 195, ал. 5 НК.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия Т.Ж.С. за невинен по този пункт от обвинението и го оправда по
обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с
чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Според
прокурора, с деянието, описано в пункт 2 от мотивите, подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 143, ал. 1, във
връзка с чл. 18, ал. 1 НК.
Съдът намери, че деянието на подсъдимия по
пункт 2 от мотивите, не съставлява престъпление. Съображенията за това са
следните:
Принудата
по чл. 143, ал. 1 НК представлява противоправно мотивиране на пострадалия към
поведение, което той не желае. Въздействието върху психиката на последния се
постига посредством упражняването на физическа сила или заплашване. Това
престъпление е резултатно, като престъпният резултат е поведението на
пострадалия, който извършва, пропуска или претърпява нещо, противно на волята
си. В този смисъл е и решение № 483 от 25.11.2009 г. по н. д. № 463/2009 г., І
н.о.
Вън от
съмнение е, че в конкретния случай подсъдимият не е упражнявал физическа сила.
Той, според обстоятелствената част на обвинителния акт, се обърнал към свид. Б.К.
с думите: „Не викайте полиция, че ще си имате проблеми!“.
Според
прокурора използвания от Т.С. израз представлява заплашване. Този правен извод
обаче е погрешен и незаконосъобразен. Легална дефиниция на термина „заплашване“
се съдържа в разпоредбата на чл. 198, ал. 2 НК, съобразно която „под заплашване
се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка
опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое
присъстващо лице“. Очевидно е, че изречените от подсъдимия думи в никакъв
случай не са застрашили с конкретно деяние, излагащо на тежка опасност живота,
здравето, честта или имота на Б.Ц.К. или на неговите близки. Тези думи
представляват едно обикновено предупреждение, което не е било в състояние
противоправно да мотивира пострадалия
към поведение, което той не желае.
По изложените съображения, съдът призна
подсъдимия Т.Ж.С. за невинен да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 1, във
връзка с чл. 18, ал. 1 НК и го оправда по това обвинение.
С деянието,
описано в пункт 3 от мотивите, подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с
чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК.
По делото
не са събрани преки доказателства относно авторството на престъплението – Т.С.
не се признава за виновен, пострадалият не е разпознал извършителя на грабежа,
липсват свидетели-очевидци, а по изследваната от вещото лице Н.Т. брадва не е
намерен биологичен материал от подсъдимия.
По време на
досъдебното производство и на съдебното следствие обаче се събраха косвени
доказателства, въз основа на които може да бъде направен единствено възможният
извод, че извършител на деянието е Т.Ж.С.. Първото от тях е направеното от
подсъдимия на 20.05.2020 г., в ОД на МВР-Плевен, извънсъдебно признание – в
присъствието на свидетелите Н.Б.А. и Г.И.С.. По време на проведения разговор
между подсъдимия и двамата полицейски служители подсъдимият не само е признал
вината си, но е описал къде точно в с. ***, Плевенска област се намира къщата
на пострадалия, по какъв начин е влязъл в нея, къде се намира стаята на В.Й.М.,
къде точно в стаята е било разположено леглото на пострадалия, подробности от
обстановката в същата стаята и описание на отделни мебели, къде е намерил
мобилния телефон на М. и къде го е хвърлил, отнетата от пострадалия парична
сума, включително номиналите на отделните банкноти, къде са се намирали
банкнотите. Това са подробности, които С. не е възможно да знае, ако не е автор
на престъплението.
Обясненията
/сведението/ на Т.Ж.С. са приложени на л. 194 – л. 195 от том 1 от досъдебното
производство. Те са протоколирани от свид. Н.А., тъй като С. е неграмотен, но
са прочетени на С., който ги е подписал.
Разговорът
с подсъдимия е проведен на 20.05.2020 г., но преди той да бъде привлечен в
качеството на обвиняем и да бъде задържан под стража. Привличането на Т.С. в
качеството на обвиняем е извършено на 20.05.2020 г., в 17.30 часа. На същата
дата и час той е задържан от прокурора за срок от 72 часа. Поради това не е
възможно да се твърди, че разговорът /беседата/ с подсъдимия е осъществен от
полицейските служители в нарушение на закона, респективно, че тази беседа
представлява заобикаляне на закона. Съобразно непротиворечивата практика на ВКС
по наказателни дела, например решение № 1114 от 14.02.2006 г. по н. д. №
506/2005 г., ІІ н. о., полицейският служител може да установява при разпита му
в качеството на свидетел извънпроцесуални изявления на други лица, включително
и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес придобиват
качеството на обвиняеми, стига да ги е възприел.
Съвкупната
оценка на установеното от свидетелите Н.А. и Г.С. с останалите доказателствени
източници – протокол за оглед на местопроизшествие от 12.05.2020 г. и
свидетелските показания на Д.К., А.М., Л.К. и Й.К., в тяхната логична връзка и
последователност, позволяват да се направи обоснован извод, че автор на
престъплението е подсъдимият. Между свидетелските показания на Н.А. и Г.С.,
които са еднозначни и безпротиворечиви, и останалите доказателствени средства
не са налице съществени противоречия, които да поставят под съмнение
достоверността на установеното от тях извънсъдебно признание за извършения
грабеж.
Косвено
доказателство е и поведението на подсъдимия веднага след извършване на
престъплението – бягството на Т.С. от дома му на 12.05.2020 г. и укриването му
от органите на МВР, включително и в село ***, Плевенска област, обясненията,
дадени от него пред свид. Д.К.К., че е издирван от полицията във връзка с
извършен грабеж на възрастен човек, тревожното му състояние по време на престоя
в с. ***.
Косвените
доказателства – уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена
основа за изграждане на осъдителна присъда, при положение, че направеният въз
основа на тях извод е единствено възможният, както това е и в разглеждания
случай. В този смисъл е и решение № 34 от 06.02.1985 г. по н. д. № 6/85 г., ІІ
н. о.
Заключенията
на вещите лица Т.Я. и Н.Т. не разколебават обвинителната теза. Тези заключения
по никакъв начин не изключват възможността Т.Ж.С. да е извършил деянието, а
установяват единствено, че иззетите при огледа на местопроизшествието 2 бр.
дактилоскопни следи не са годни за идентификация, както и че биологичният
материал по изследваните области от дръжката на брадвата е оставен от
пострадалия, а не от подсъдимия.
Подсъдимият
Т.С. не се признава за виновен. Не отрича, че при проведения на 20.05.2020 г.
разговор с полицейските служители в ОД на МВР-Плевен е направил извънсъдебно
признание, но твърди, че е сторил това след като спрямо него е било упражнено
физическо и психическо насилие, включително и след като по него е било стреляно
с огнестрелно оръжие.
Съдът не
прие обясненията на подсъдимия, а ги отхвърли, намирайки ги за избрана от него
форма на защитна позиция. Тези обяснения са декларативни и не са подкрепени с нито
едно доказателство, а в частта им, в която се сочи, че спрямо него е било
използвано огнестрелно оръжие – абсурдни. Обясненията на подсъдимия са
доказателствено средство, но и средство за защита, което той упражнява по
собствено усмотрение. Подсъдимият има право да дава такива обяснения, каквито
намери за нужно т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори
истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета
на доказване, се оценява на общо основание с данните от всички други
доказателства и доказателствени средства.
Подсъдимият
Т.Ж.С. е осъществил грабежа при условията на опасен рецидив – хипотезите на чл.
29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК, след като е бил осъден с присъда по нохд №
533/2015 г. по описа на Районен съд-Плевен на четири години лишаване от свобода
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т.
4, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква
„б“ НК, както и с определение за решаване на нохд № 677/2019 г. по описа на
Районен съд-Плевен със споразумение, на една година лишаване от свобода и не са
изминали пет години от изтърпяване на наказанията по посочените присъди.
При
определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът съобрази и прие:
а/ като
отегчаващи обстоятелства – многобройните предходни осъждания на Т.С. – извън
тези, квалифициращи деянието му като осъществено при условията на опасен
рецидив, високата обществена опасност на конкретното престъпление, обусловена
от времето и начина на извършването му, изключително високата лична обществена
опасност на подсъдимия, както и обстоятелството, че е извършил грабежа по-малко
от 4 месеца след последното му освобождаване от затвора /л. 82 от том 1 от ДП/.
Съдът при
наличието единствено на отегчаващи вината обстоятелства, ОСЪДИ подсъдимия Т.Ж.С.
на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, във връзка с
член 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ НК на дванадесет години лишаване от
свобода.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание в размер на
дванадесет години лишаване от свобода.
На
основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачете предварителното задържане на
подсъдимия, считано от 20.05.2020 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът
постанови, след влизане на присъдата в сила приложеният по делото като
веществено доказателство мобилен телефон „Самсунг Галакси S7“ да бъде върнат на подсъдимия Т.С., а
приложените по делото като веществени доказателства 2 бр. брадви, да бъдат
върнати на В.Й.М. ***.
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Т.Ж.С. да заплати по сметката
на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното производство разноски
по делото в размер на 1521 лева, а по сметката на Окръжен съд-Плевен,
направените по време на съдебното следствие разноски в размер на 500 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата.
14.07.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: