№ 316
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Вероника Александрова Димитрова (СГП-
София)
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.02.2021 година, постановена по НОХД № 2312/2020 по
описа на СРС, НО, 107 състав, подсъдимият Р. К. К., роден на ****г. в гр.
София, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
неработещ, осъждан, адрес в гр. София, ж.к. ****, ЕГН: **********, е
признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.12.2018г. до 11.02.2019г. в
гр.София при условията на продължавано престъпление, с 3 /три/ деяния
/първото и второто от които са останали в стадия на опита, а третото е
довършено, но не се отразява значително върху характера на цялостната
престъпна дейност/, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при
което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, направил опит да отнеме чужди движими
вещи, собственост на "Л.Б. ЕООД енд КО" КД, „К.Б. ЕООД енд Ко“ КД и
"Б.Б." ЕООД, на обща стойност 152,51 лева, от владението на Л.Т.И., С.Д.Н. и
Г.Ц.Т., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
цялостната престъпна дейност е останала недовършена по независещи от
обв.К. причини, а отделните деяния са осъществени след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
1
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66
НК, а именно:
с определение от 10.03.2016г. по н.о.х.д.№ 4345/2016г. по описа на
Софийски районен съд, с което е одобрено споразумение от същата дата,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ НК, по което му е наложено
наказание лишаване от свобода“ за срок от 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА което
да се изтърпи при първоначален „строг“режим в затвор;
с определение от 30.06.2017г. по н.о.х.д.№ 11223/2017г. по описа на
Софийски районен съд, с което е одобрено споразумение от същата дата,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“ НК, по което му е наложено наказание
лишаване от свобода“ за срок от 5 /ПЕТ/ МЕСЕЦА което да се изтърпи
при първоначален „строг“ режим в затвор,
като отделните деяния, включени в гореописаното продължавано
престъпление са осъществени, както следва:
1. На 19.12.2018г. в гр.София, ул. “****, от търговски обект „Лидл“,
направил опит да отнеме чужди движими вещи - собственост на
търговското дружество "Л.Б. ЕООД енд КО"КД - 2 броя парчета
кашкавал, всеки на единична стойност от 10,99 лева и 2 броя шоколад
марка „Милка“, всеки на единична стойност от 2,19 лева или всички на
обща стойност 26,36 лева, от владението на Л.Т.И. - управител на
търговския обект, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини - обв.К. бил задържан след като преминал касовата зона на
търговския обект от св.В.Б.Я. - охранител при обекта;
2. На 17.01.2019г. в гр.София, ул.“****, от търговски обект „Кауфланд“ -
филиал № 2800, направил опит да отнеме чужди - собственост на „К.Б.
ЕООД енд Ко“КД, движими вещи - 8 броя масла марка „Президент“,
всяко на единична стойност от 8,39 лева, или всички вещи на обща
стойност 67,12 лева, от владението на С.Д.Н. - управител на търговския
обект, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини
- обв.К. бил задържан след като преминал касовата зона на търговския
обект от св.А.Ж.А. - охранител при обекта;
3. На 11.02.2019г. в гр.София, ул.“****, от търговски обект „Билла“, отнел
чужда - собственост на "Б.Б." ЕООД, движима вещ - 1,2 килограма
хамон, марка „Серано“ на стойност 59,03 лева, от владението на Г.Ц.Т. -
управител на търговския обект, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“ НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл.
58а НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година
и четири месеца.
2
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС СРС е определил
първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК съдът е приспаднал от
наказанието лишаване от свобода времето, през което подс. К. е бил задържан
по ЗМВР на 19.12.2018г., на 17.01.2019г. и на 11.02.2019г., за срок до 72 часа
по НПК, както и с мярка за неотклонение задържане под стража от
12.02.2019г. до 01.05.2019г.
Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3
от НПК да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР направените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 231.29 лева.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия - адв. С.Б.. В жалбата се навеждат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Претендира се също така несправедливост на наложеното
наказание. Иска се присъдата да бъде отменена, а подс. К. оправдан,
алтернативно да се наложи по-леко наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият К., редовно
призован, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.
Процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК е изпълнена по надлежния ред, поради
което е даден ход на делото в негово отсъствие и с участието на неговия
защитник.
Пред въззивния съд адв. Б. поддържа въззивната жалба и изнесените в
нея възражения. Твърди, че по делото са налице достатъчно доказателства, за
да бъде подзащитният му признат за невиновен и оправдан, с които СРС не се
е съобразил, като е постановил присъда, която не се подкрепя от
доказателствената съвкупност. В заключение моли въззивния съд да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подс. К..
Представителят на СГП пледира подадената въззивна жалба да бъде
оставена без уважение, тъй като е неоснователна. Представителят на
държавното обвинение намира обвинението за безспорно доказано въз основа
на събраните по делото доказателства, а наложеното наказание за
справедливо определено. В тази връзка моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
3
Производството пред СРС е протекло по реда на глава XXVII от НПК
(съкратено съдебно следствие) като на основание чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият Р. К. К. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти, като това съгласие е било одобрено от
първоинстанционния съд.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционният съд в мотивите на присъдата правилно е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия
самопризнание. Вярна е и констатацията на първата инстанция, че това
самопризнание на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебното производство и липсват основания за корекция на този извод на
СРС. Ето защо и настоящият съдебен състав следва да приеме съществените
релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този
извод следва от естеството на диференцираната процедура по точка втора на
чл. 371 НПК.
Вземайки това предвид, въззивната инстанция, въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят,
възприема фактическа обстановка, идентична на възприетата от
първоинстанционния съд и отразяваща изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Р. К. К. е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, не работи,
многократно осъждан, адрес в гр. София, ж.к. ****, ЕГН: **********.
С определение от 10.03.2016г. по н.о.х.д. № 4345/2016г. по описа на
Софийски районен съд, с което е одобрено споразумение от същата дата, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ НК, на подсъдимия К. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
С определение от 30.06.2017г. по н.о.х.д. № 11223/2017г. по описа на
Софийски районен съд, с което е одобрено споразумение от същата дата, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“ НК на подсъдимия К. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален строг режим в затвор.
4
На 19.12.2018г. подсъдимият К. влязъл в търговски обект „Лидл“,
находящ се в гр. София, ул. “****“ № 2 с управител св. Л.Т.И., който
упражнявал фактическа власт върху стоките в обекта, които били собственост
на търговското дружество "Л.Б. ЕООД енд КО"КД. Непосредствено след това
подс. К. взел решение да се облагодетелства неправомерно и в изпълнение на
намисленото взел от щанд в обекта 2 броя парчета кашкавал, всеки на
единична стойност от 10,99 лева и 2 броя шоколад марка „Милка“, всеки на
единична стойност от 2,19 лева или всички на обща стойност 26,36 лева,
собственост на "Л.Б. ЕООД енд КО"КД, които укрил у себе си, след което
преминал заедно с тях касовата зона на търговския обект, без да ги обяви за
заплащане. Непосредствено след това последният бил задържан от св. В.Б.Я. -
охранител при обекта, който уведомил органите на 06 РУ - СДВР и на място
бил изпратен полицейски екип.
Непосредственото освобождаване след задържането му в 06 РУ - СДВР
провокирало подс. К. да вземе ново решение да се облагодетелства
неправомерно. В изпълнение на намисленото, на 17.01.2019г. подсъдимият К.
влязъл в търговски обект „Кауфланд“ — филиал № 2800, находящ се в
гр.София, ул. “**** с управител св. С.Д.Н., която упражнявала фактическа
власт върху стоките в обекта, които били собственост на търговското
дружество „К.Б. ЕООД енд Ко“КД. Непосредствено след това подс. К. взел
решение да се облагодетелства неправомерно и в изпълнение на намисленото
взел от щанд в обекта 8 броя масла марка „Президент“, всяко на единична
стойност от 8,39 лева, или всички вещи на обща стойност 67,12 лева,
собственост на „К.Б. ЕООД енд Ко“КД КД, които укрил у себе си, след което
преминал заедно с тях касовата зона на търговския обект, без да ги обяви за
заплащане. Непосредствено след това последният бил задържан от св.А.Ж.А.
- охранител при обекта, която уведомила органите на 05 РУ - СДВР и на
място бил изпратен полицейски екип.
Тъй като подс. К. отново бил освободен непосредствено след
задържането му в 05 РУ - СДВР, същият взел ново решение да се
облагодетелства неправомерно. В изпълнение на намисленото на 11.02.2019г.
подсъдимият К. влязъл в търговски обект „Билла“, находящ се в гр. София,
ул. “**** с управител св. Г.Ц.Т., която упражнявала фактическа власт върху
стоките в обекта, които били собственост на търговското дружество "Б.Б."
ЕООД. Непосредствено след това подс. К. взел решение да се облагодетелства
неправомерно и в изпълнение на намисленото взел от щанд в обекта 1,2
килограма хамон марка „Серано“ на стойност 59,03 лева, собственост на
"Б.Б." ЕООД, който укрил у себе си, след което заедно с посочената вещ
напуснал търговския обект, без да я обяви за заплащане.
Съгласно заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна
експертиза общата стойност на инкриминираните вещи е 152,51 лева.
От престъпната деятелност на подс. Р.К. е направен опит да се причинят
съставомерни имуществени вреди на ощетените юридически лица "Л.Б.
ЕООД енд КО"КД в размер на 26,36 лева и на „К.Б. ЕООД енд Ко“КД в
размер на 67,12 лева и са причинени съставомерни имуществени вреди на
5
ощетеното юридическо лице "Б.Б." ЕООД в размер на 59,03 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - самопризнанието на подсъдимия Р.К., с което
същият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят: показания на св. К.Ц.М. /л. 70, том 1 от д.пр./, показания
на св. Ю.С.Г. /л.71, том 1 от д.пр./, показания на св. С.А.Л. /л.72-73, том 1 от
д.пр./, показания на св. Д.П.В. /л.74-75; л.80-81, том 1 от д.пр./, показания на
св. К.К.Л. /л.76-77, том 1 от д.пр./, показания на св. Б.М.Л. /л.78, том 1 от
д.пр./, показания на св. М.Е.В. /л.79, том 1 от д.пр./, показания на св. Г.Ц.Т.
/л.82-83, том 1 от д.пр./, показания на св. Т.В.С. /л.84, том 1 от д.пр./,
показания на св. Г.И.З. /л. 85, том 1 от д.пр./, показания на св. С.Д.Н. /л.86,
том 1 от д.пр./, показания на св. Т.И.П. /л.93, том 1 от д.пр./, показания на св.
Р.С.М. /л.158, том 1 от д.пр./, показания на св. А.Ж.А. /л.61, том 2 от д.пр./,
показания на св. Л.Т.И. /л.8-9; л.74-75, том 3 от д.пр./, показания на св. В.Б.Я.
/л. 11-12, том 3 от д.пр./, показания на св. Ц.Н.Й. /л.14, том 3 от. д.пр./,
показания на св. Р.Р.М. /л.15, том 3 от д.пр./; писмени доказателства и
доказателствени средства - справка за съдимост /л. 127-150, том 1 от д.пр.,
съд.д./, протокол за доброволно предаване /л. 8, том 2 от д.пр./, разписка /л. 9,
том 2 от д.пр./, протокол за доброволно предаване /л. 6, том 3 от д.пр./;
веществени доказателствени средства - оптични носители, съдържащи записи
от камери за видео- наблюдение /л. 62/; експертни заключения - видео-
техническа експертиза /л. 55-62, том 1 от д.пр./, съдебно-оценителна
експертиза /л. 64, том 1 от д.пр./, допълнителна съдебно-оценителна
експертиза /л. 67-68, том 1 от д.пр./.
Настоящият състав счита, че описаната фактическа обстановка се
установява непротиворечиво от направеното самопризнание на подсъдимия
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които го подкрепят. Съдебното следствие по
делото пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава Двадесет и
седма от НПК, с направено самопризнание от подсъдимия К. по чл. 371, т. 2
от НПК, като за да приеме за установена така описаната фактическа
обстановка, СРС е обсъдил направеното признание на фактите по
обвинителния акт и правилно е установил, че същото се подкрепя изцяло от
останалия доказателствен материал. Настоящият съдебен състав, след като
извърши самостоятелна проверка, намира, че доказателствата по делото са
изцяло еднопосочни и в тях не са налице противоречия, като преценени в
съвкупност, те водят до единствен и категоричен извод, че описаните в
обвинителния акт обстоятелства отразяват напълно обективната истина. В
този смисъл възражението на адв. Б., че по делото са налице доказателства,
6
въз основа на които подзащитният му следва да бъде признат за невиновен, се
явява неоснователно, а също така и бланкетно, доколкото защитникът не сочи
кои са тези доказателства, чиито анализ според него води до изводи за
невиновност на подсъдимия и не излага аргументация за това свое твърдение.
Въззивният съд констатира, че по делото не са налице доказателства, които да
оборват фактите, описани в обвинителния акт или да развиват защитна теза,
като събраните по делото доказателства в целостта си са безпротиворечиви и
напълно подкрепящи направеното от подсъдимото лице самопризнание.
В подкрепа на обвинителната теза са всички събрани по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, които както стана ясно са еднопосочни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи. От показанията на св.К.М., Ю.Г.,
Д.В., К.Л., А.А., Т.П., Л.И. и В.Я. се установява, че при всяко едно от
деянията подс. К. е бил преминал касовата зона на съответния магазин, без да
заплати укритите в него вещи, като по този начин ясно и красноречиво е
демонстрирал желанието си за тяхното незаконосъобразно отнемане, без
тяхното заплащане. В подкрепа на този извод са приобщените по делото
писмени доказателства и протоколи за доброволно предаване, а така също и
част от инкриминираните вещи.
По изложените съображения въззивният състав счете, че
доказателствената съвкупност обосновава категоричен извод за осъществен
от подсъдимия обективен и субективен състав на престъпление по чл. 196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б „Б“ от
НК, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящата инстанция счита, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
правилно наказанието е било определено от СРС при условията на чл. 58а,
ал.1 вр. чл.54 от НК.
Тук е мястото да бъде разгледано възражението, релевирано от страна
на защитата на подсъдимия, че при определяне на наказанието първата
инстанция е следвало да приложи чл. 58а, ал.4 във връзка с чл. 55 от НК, като
вместо това неправилно е приложила чл. 58а, ал. 1 във връзка с чл. 54 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, когато са налице
едновременно условията по чл. 58а, ал. 1-3 от НК и условията на чл. 55 от
НК, съдът следва да приложи само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятно за
7
дееца. Когато подсъдимият признава фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът
следва да прецени налице ли са условията за определяне на наказанието по
реда на чл. 55 от НК, съответно да извърши преценка дали по делото се
установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и дали най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежка санкция за престъпната дейност на подсъдимото
лице. В настоящият случай първоинстанционният съд правилно е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на
инкриминираните вещи, както и обстоятелството, че две от деянията са били
останали във фазана на опита по независещи от подсъдимия причини. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел осъжданията на
подсъдимия, извън тези, определящи квалификацията на престъплението като
опасен рецидив. При тези констатации, настоящият съдебен състав се
солидализира с преценката на първоинстанционния такъв, че не са налице
условията за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на
подсъдимия К., тъй като по делото не се установяват нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито наличието на едно, изключително по
своя характер такова. Нещо повече, налице са доказателства за това, че
подс.К. е лице със завишена степен на обществена опасност, имайки предвид
реализираните до настоящия момент множество осъждания за тежки
умишлени престъпления от общ характер и налагани наказания „лишаване от
свобода“.
В тази връзка СРС законосъобразно е определил наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 58, ал.1 във връзка с чл. 54 от НК, тъй като
съдебното следствие по делото пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на глава Двадесет и седма от НПК, като съобразявайки превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства, е определил на подс. К.
наказание лишаване от свобода в минималния предвиден за извършеното от
него престъпление размер от две години, което е намалил с една трета и е
наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, което настоящият съдебен състав намира за
справедливо и подходящо за постигане на целите на наказанието, предвидени
в чл. 36 от НК.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в
тежест на подсъдимия направените в хода на досъдебното производство
8
разноски в размер на 231 лв.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК във вр.
чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, НО, 107-ти състав от 23.02.2021 г.
по НОХД № 2312 по описа за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9