Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 69

град Габрово, 21.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на пети февруари ......................................................... през две хиляди и двадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1103 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя С.Ш. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-1752-000288, издадено на 03.06.2019 г. от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП същият е бил санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, както и с отнемане на 8 контролни точки – същото постановено съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г.). По съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателят е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателя С.Ш. e правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново. Справката, приложена на л. 11-12 от делото, сочи, че до 27.04.2019 година той е бил санкциониран по административен ред с общо пет влезли в сила наказателни постановления за нарушения на различни разпоредби от ЗДвП, извършени при управлението на МПС. От същата справка се установява, че освен чрез въпросните пет наказателни постановления, жалбоподателя е бил санкциониран и чрез 7 броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към тази дата.

На 27.04.2019 година жалбоподателя С.Ш. ***. Управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел „А3” с Рег. № ВТ 89-98 КН, собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД, като се движел с него по булевард „Априлов” в посока на улица „Юрий Венелин” в същото населено място.

Около 10,35 часа на посочената дата жалбоподателя спрял МПС на светофарна уредба, изградена на булеварда срещу № 68 пред пешеходна пътека, светеща с червен сигнал заради пресичащ по него пешеходец. След като той преминал по пешеходната пътека, жалбоподателя потеглил с автомобила си и продължил своето движение без да изчака смяната на сигнала, до която оставали още 4 секунди. Тези действия били забелязани от свидетелите Д.Д. и М.С. ***, които пътували в служебен полицейски автомобил, който бил спрял на светофарната уредба зад този на Ш.. Поради тях управлявания от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка. След като установил самоличността на водача, свид. М.С. съставил против него акт за установяване на административно нарушение – Серия Д, № 921874/27.04.2019 година, тъй като приел, че след не е съобразил поведението със светлинните сигнали на въпросната светофарна уредба, работеща в нормален режим, и е преминал при наличие на червен сигнал от нея, забраняващ това, жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е бил съставен в личното присъствие на Ш., който го подписал и получил препис от него, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Въз основата на този акт и останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 14 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 08.10.2019 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 11.10.2019 г., или преди изтичането на визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление преди всичко се предпоставя от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Актът, който е бил съставен против жалбоподателя С. Ш., безспорно се явява такъв. Неговия автор (на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово) е представлявал компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП лице, тъй като е бил служител в служба за контрол, предвидена в този закон. Същият е съставен при спазване на процедурата, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна и съдържа всички  реквизити, които са предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Той е издаден в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение и поради това очевидно е съобразен с изискванията по отношение на съответните давностни срокове, установени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление също е съобразено с тях, тъй като е издадено преди изтичането на предвидения в посочената разпоредба шестмесечен срок от момента за съставянето на акта. Нарушението е не само установено, но и санкционирано в съгласие с предвидения от закона ред. Съдържанието на обжалваното наказателно постановление води до извод, че то отговаря на изискванията, предвидени в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с това то също е издадено от надлежен орган, тъй като от отбелязването в неговата титулна част и приложената заповед  № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно лице във връзка с неговото издаване по смисъла на указаното в чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Данните от приложените доказателствени източници водят до извод, че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е бил санкциониран. Дадените пред съда показания от св. М.С. и Д.Д. установяват, че същият е потеглил с автомобила си при наличие на червен сигнал на светофарната уредба. Показанията на тези полицейски служители кореспондират помежду си, като се явяват дадени под страх от наказателна отговорност. Поради това заявените от двамата данни следва да бъдат кредитирани с необходимото доверие, още повече че по делото не са установени други обстоятелства, които да водят до обективни съмнения по отношение на истинността на потвърденото от тях. Обстоятелството, че според свидетелските показания до изтичането на този сигнал са оставали още 4 секунди, не променя изложения извод, тъй като при съществуването на сигнал от въпросния вид на водача е било забранено да преминава линията (а в конкретния случай - пешеходната пътека), пред която е била монтирана съответната светофарна уредба, съгласно изрично указаното в нормата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. Преминаването на пресичащия пешеходец по тази пътека пред автомобила и липсата на други пресичащи по нея лица, също не води до изводи с различна правна или фактическа насоченост заради естеството на сигнала от светофарната уредба, който е продължавал да забранява преминаването към момента, в който жалбоподателя е потеглил с МПС. С оглед на изложеното следва да се заключи, че посредством извършените от него действия Ш. действително не е изпълнил задълженията си като водач, предвидени в чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като при управлението на МПС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, подадени от тази уредба. Поради това той е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, от обективна страна. Последното е осъществено и от субективна страна. Като правоспособен водач, който е преминал през обучение преди да придобие правоспособност за управление на МПС от категория „В”, жалбоподателя положително е бил запознат със законовото задължение да спазва тези сигнали, като съзнателно и умишлено не се е съобразил с тях.

Освен за определено правилно по вид, съдът намира, че наложеното за нарушението наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. Глобата е наложена въз основа на текст, който изрично е предвидил такава за водач, преминал при сигнал на светофара, който не е разрешавал преминаването (т.е. при обстоятелства, каквито са установени в настоящия случай). Разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП сочи, че същото наказание няма предвиден минимум и максимум, както и че се явява определено именно в установения с нея размер от 100 лева. Тъй като последният е абсолютен, няма никаква възможност за намаляне на самата глоба да по-ниска стойност, още повече и при данните за многото на брой наказания, наложени по административен ред на жалбоподателя С.Ш. за други нарушения на норми от ЗДвП до датата за издаване на обжалваното постановление. Отнемането на 8 контролни точки също е определено в съгласие със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за налагане в чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. при наличието на извършено нарушение, санкционирано въз основа на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, или при обстоятелства, каквито са безспорно констатирани в настоящия случай. Въз основа на това прие, че няма основания, които да налагат изменяването или отмяната на обжалваното постановление, като намери, че същото следва да се потвърди. С оглед на това жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Габрово направените разноски в рамките на производството по настоящото дело, свързани със заплатените парични средства за пътуването на един от свидетелите (Д.Д.)*** и обратно на датата 05.02.2020 година, както и сумата от 5 лева, съставляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на това присъдено вземане за разноски от съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000288, издадено на 03.06.2019 година от Началник на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на С.К.Ш. ***, ЕГН **********, са били наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева – на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, както и ОТНЕМАНЕ на ОСЕМ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – последното постановено в съответствие с Наредба Із-2539 от 17.12.2012 година, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С.К.Ш. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Габрово: сума в размер на 9 (девет) лева, дължима за възстановяване на направените разноски в съдебното производство по НАХД № 1103/2019 г. – на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189 ал.3 от НПК; както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист – същата в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на така присъденото вземане за разноски по делото в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................