О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч,………...2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и
пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 411 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл.396, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, с ЕИК
*********, представлявано от синдиците Ангел Николов Донов и Кристи Христова
Маринова, чрез пълномощника адв.Силвия Овчарова против
Определение № 608 от 27.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 996/2019 г. по
описа на Ловешки районен съд за
С цитираното определение е допуснато обезпечение на
бъдещ иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК, предявим от „Пегемекс-ойл"
ЕООД против „Корпоративна търговска банка" АД /н/ и „Ню лайф проджект" ООД, чрез
спиране на изпълнителните действия по изп. д. № 1420/
Счита, че обжалваното определение е недопустимо и
евентуално неправилно. На първо място излага съображения, че Ловешкият районен
съд не е компетентен ла се произнесе по молбата за обезпечение на бъдщия иск. „Пегемекс-ойл"
ЕООД е подало молба по чл. 390, ал. 4 от ГПК за допускане на обезпечение на
бъдещ отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1
от ГПК за собственост на открит басейн с навес към него чрез спиране на
изпълнението, поради което родово компетентният съд се определя по правилата на
чл. 390, ал. 2 от ГПК, а местно компетентния - съобразно нормата на чл. 390,
ал. 4 от ГПК. При искове за собственост, какъвто е иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, законът разграничава родовата подсъдност на първоинстанционните
съдилища според това дали цената на иска е над или под 50 000 лв., а тази цена
за искове за недвижими имоти пък се съизмерява с
данъчната им оценка - чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Басейнът, построен в процесния имот, не представлява движима вещ, въпреки
твърденията на молителя, поради което следва да се приеме, че искът е за
собственост на недвижим имот.
Според разпоредбата на чл.390, ал.2 от ГПК при искове,
при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на
недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота,
независимо от цената на иска. Законът императивно установява, че искането за
обезпечаване е от родовата компетентност на окръжен съд, независимо от цената
на иска. В рамките на тази родова подсъдност следва да бъде определен и местно
компетентният съд по чл. 390, ал. 4 ГПК - по мястото на изпълнението, когато се
иска обезпечителната мярка "спиране на изпълнението". Мястото на
изпълнение по отношение на провежданото принудително изпълнение върху посочения
имот е в гр. Априлци, което е в района на Окръжен съд Ловеч, на когото молбата
за обезпечаване е родово и местно подсъдна.
Поради изложените съображения счита, че Ловешкият
районен съд се е произнесъл по молба за обезпечение, по която не е компетентен,
поради което е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
На второ място твърди, че съставът на Ловешкия районен
съд е допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнението при недопустимост на
бъдещата претенция и абсолютна липса на доказателства за вероятна основателност
на иска, което нарушава правата на „Корпоративна търговска банка" АД /н/
като взискател и ипотекарен
кредитор.
За да уважи молбата на ищеца по чл. 390, ал. 4 от ГПК,
съдът е приел, че същата е основателна, тъй като претенцията на молителя била
вероятно основателна, налице е обезпечителна нужда за молителя, защото чрез
допускане на обезпечението той ще защити правата си до приключване на спора с
влязло в сила решение и по този начин ще се предотврати възможността ответниците да се разпореждат с процесната
движима вещ. Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка - допустимост на
обезпечението, тъй като е висящо изпълнително дело, по което молителят се явява
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, поради което и за него
единствената възможност да защити правата си е чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК
против ответниците, с който да установи с влязло в
сила решение, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника.
Счита тези изводи на първоинстанционния
съд за очевидно неправилни и необосновани, тъй като не е налице никоя от
предпоставките на чл. 391 от ГПК за допускане на обезпечение, а от друга страна
мотивите на съда са изцяло бланкетни, което ги
приравнява на липса на мотиви. Излага, че определението няма мотиви, тъй като
съдът не е извършил преценка на представените по делото писмени доказателства,
нито е извършил преценка относно допустимостта на бъдещия иск, а е приел
направо, че е вероятно основателен.
Счита, че в конкретния случай предявеният иск е
недопустим, тъй като молителят твърди, че е собственик на открит плувен басейн
с навес, който макар да не е самостоятелен обект на право на собственост,
представлявал движима вещ. Басейнът безспорно не е самостоятелен обект на право
на собственост, поради което не може да бъде предмет на разпоредителна сделка,
а от друга страна не е и не може да бъде движима вещ, тъй като е трайно прикрепен
към поземления имот, в който е построен,поради което и искът по чл. 440, ал. 1
от ГПК по отношение на басейна е недопустим. С оглед недопустимостта на бъдещия
иск, молбата за обезпечение се явява неоснователна, но РС Ловеч е посочил само,
че бъдещият иск има за предмет право на собственост върху басейн, който е
движима вещ.
Твърди, че не са налице и другите предпоставки за
основателност на молбата за обезпечение на бъдещ иск, тъй като от представените
писмени доказателства не се установява вероятна основателност на претенцията, а
твърденията на молителя, освен че са противоречиви, са и недоказани. Представените
по делото фактури доказват единствено, че праводателят
на молителя е закупил някакви материали, които може да е ползвал за всякакви
строително-монтажни работи, но доказателства, че именно същите материали са
вложени в процесния басейн, не са представени.
Дори и да се приеме, че СМР са извършени от
изпълнителя и приети от възложителя, басейнът не е движима вещ, а подобрение,
поради което ако молителят е изградил същия и не му е заплатено възнаграждение,
може да претендира единствено паричното си вземане и то в сроковете по чл. 685
и чл. 688 от ТЗ, които отдавна са изтекли.
Районният съд е приел, че са представени достатъчно
убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иска при липса
дори на писмен договор, от който молителят твърди, че произтичат правата му,
при явно неадекватни и противоречиви твърдения относно вида на вещта, предмет
на бъдещия иск. Счита, че единствената цел на молбата е спиране на изпълнението
срещу недвижимия имот на длъжника на банката „Ню лайф
проджект" ООД, което освен това е предмет на
ипотека. Молителят е свързано с длъжника лице, тъй като едноличният собственик
на капитала и негов управител Дора Петкова Георгиева е съдружник в „Ню лайф проджект" ООД, видно от
вписванията в търговския регистър.
С допуснатото обезпечение чрез спиране на изпълнението
се осуетяват последващи продани
на целия имот, тъй като е абсурдно да се продава имота без басейна, поради
което определената от съда гаранция е многократно по-малка от вредите, които
банката ще претърпи в резултат на обезпечението.
Затова счита, че обжалваното определение е
недопустимо, съответно неправилно.
Молим съда да постанови определение, с което да
обезсили, евентуално да отмени определение № 608 от 27.05.2019 г., постановено
по ч.гр.д. № 996/2019 г. по описа на Ловешки районен съд и да постанови друго,
с което да отхвърли молбата на „Пегемекс-ойл"ЕООД
за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК против
„Корпоративна търговска банка" АД /н/ и „Ню лайф
проджект" ООД за признаване за установено, че процесният басейн с навес не е собственост на втория
ответник и му присъди направените по
делото разноски.
В срока по чл.396, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от "ПЕГЕМЕКС-ОЙЛ"
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Дора Петкова Георгиева, в който твърди, че постановеното определение е правилно и
законосъобразно, а депозираната частна жалба следва да бъде оставена без
уважение. Счита, че разпоредбата на чл. 390, ал.2 oт ГПК е неприложима, тъй като доказателства и изложените обстоятелства се
установява, че в случая се касае за съоръжение - открит плувен басейн. Отново
твърди, че процесното съоръжение представлява движима
вещ, предвид трайно залегналата съдебна практика, че когато съоръжение лежи
върху собствената си тежест, то представлява движима вещ и при липса на друга
уговорка остава собственост на лицето, което го е поставило или изградило.
На следващо място счита за нелогично твърдението на жалбоподателя, че родовата подсъдност на
иска следвало да бъде определена съгласно чл. 390, ал. 2 от ГПК, а пък местната
подсъдност cъгласно чл. 390, ал. 4 от ГПК. Посочените
разпоредби уреждат напълно различни хипотези и същите не следва да се прилагат
кумулативно.
Невярно е твърдението на жалбоподателя и относно
обосноваността на постановения съдебен акт, с който е допуснато поисканото
обезпечение. Съдът подробно е изследвал всички представени към молбата писмени
доказателства, като при извършване на преценка по реда на чл. 391 от ГПК е
приел, че искът е допустим и вероятно основателен, както и че е налице
обезпечителна нужда и поисканото обезпечение е съответно. Обезпечението чрез
спиране на изпълнително дело № 1420 /
Несъстоятелни са и направените от процесуалния
представител на жалбоподателя твърдения, че обезпечителната мярка осуетява последващи продани на целия имот,
тъй като процесният външен басейн е само един актив
от цял хотелски комплект, състоящ се от хотел, постройки и земя.
По отношение на твърденията за „злоупотреба с право”
счита, че същите не почиват на никакви доказателства, а изложените аргументи са
неоснователни. Макар и Дора Георгиева да е съдружник в „Ню Лайф
Проджекг” ООД, същата притежава единствено
дружествени дялове. Дружеството има свои управител, чрез когото се
представлява, различен от лице Дора Георгиева.
Моли съда да остави без уважение депозираната частна
жалба от „Корпоративна търговска банка'' АД - в
несъстоятелност и да потвърдите Определение № 608/27.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 996/2019 г. по описа
на ЛРС като правилно
и законосъобразно.
В срока по чл.396, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на
частната жалба и от ,.НЮ ЛАЙФ ПРОДЖЕКТ" ООД, с ЕИК: *********,
представлявано от Радостин Иванов. В него излага съображения, че изложени в
частната жалба аргументи по отношение на недопустимостта на предявения иск са
напълно неоснователни. Счита за неприложима разпоредбата на чл.390, ал.2 от ГПК, отнасяща се до недвижими имоти. Конкретният правен спор касае съоръжение -
открит плувен басейн, който не може и не следва да бъде третиран като недвижим
имот. Затова сезираният съд, допуснал обезпечението е компетентен, а жалбата на
„КТБ" АД /н/ в тази й част е неоснователна поради неправилно
интерпретиране на правните норми. Твърди, че към настоящия момент изграденото
съоръжение - басейн е собственост именно на „Пегемекс
Ойл" ООД.
Моли съда да оставите без уважение депозираната частна
жалба от „Корпоративна търговска
банка" АД/н/ и потвърди постановеното от РС-Ловеч определение като правилно,
обосновано и законосъобразно.
От
данните по делото съдебният състав прави извод, че частната жалба срещу определението на ЛРС е депозирана преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за
обжалване на същото.
Съдът като взе предвид изложените от страните
доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима,
а разгледана по същество - основателна.
В практиката на ВКС последователно се
застъпва становището, че подсъдността в обезпечителното производство /родова и
местната/ е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно. В случая до РС Ловеч е подадената молба за обезпечение на бъдещ
иск чрез налагане на обзепечителна мярка „спиране на
изпълнението” по посоченото изп.дело на ЧСИ Велислав
Петров с район на действие Окръжен съд - Ловеч и компетентността на съда се
преценявана съобразно правилото на чл.
390, ал. 4 ГПК. В същия е посочено, че молбата се подава до родово
компетентния съд по мястото на изпълнението.
С оглед изложените от молителя фактически
твърдения, бъдещият отрицателният установителен иск
следва да се квалифицира по чл. 440 ГПК. С него се цели да се отрече, че правото към което е насочено
изпълнението за събиране на парично вземане, принадлежи на длъжника. Целта на
този иск е да се осуети възможността да се насочи изпълнение върху имущество,
което не принадлежи на длъжника. Съдебният състав не споделя изложеното в
отговорите на частната жалба, че процесният басейн е
движима вещ. Съгласно чл.110, ал.1 от ЗС недвижими имоти са земята, растенията,
сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята. Следователно определящо за
вида на вещта е признака „трайност”. Това означава, че не са недвижими имоти
онези постройки и съоръжения, които могат да се отделят от терена и същите са самостоятелно уредени в ЗУТ. В
случая от приложените по делото доказателствата, вкл. и чл.1 от Договора за
възлагане и извършване на СМР от 11.01.2001 год. се установява, че процесният
басейн е трайно прикрепен към земята и следва да се определи като недвижим
имот по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС,
тъй като не може да се отдели от земята без значително повреждане.
В случая за удовлетворяване вземането на взискателя, ЧСИ е насрочил публична продан на недвижими
имот, находящ се в гр.Априлци. Действително съгласно
разпоредбата на чл.390, ал.1 от ГПК исканията за обезпечаване на бъдещ иск са в
компетентността на съда, в чиято родова компетентност попада и самия бъдещ иск,
което се определя от правилото на чл.104
от ГПК. При исковете за собственост законът също разграничава родовата
подсъдност на първоинстанционните съдилища според
цената на иска – под или над 50 000.00 лв. При недвижимите имоти тази цена
се определя от данъчната оценка – чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. В чл.390, ал.2 от ГПК законодателят е установил изключение от това правило. Според цитираната
разпоредба при искове, при които родовата компетентност се определя от размера
на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжния съд по
местонахождението на имота, независимо от цената на иска. В случая посочената
от молителя цена на бъдещия иск е 13
956.00 лв., но с оглед на изложените съображения тя е ирелевантна за определяне на родово компетентния съд по
настоящето искане. В рамките на тази родова компетентност следва да бъде
определен и местно компетентния съд по
мястото на изпълнението съгласно разпоредбата на чл.390, ал.4 от ГПК, който е
Окръжен съд Ловеч. В този смисъл е и определение № 1763/25.05.2016 г. по
ч.гр.д. № 2265/2016 г. на САС.
Поради изложените съображения въззивната
инстанция счита, че след като РС Ловеч не е бил местно и родово компетентен да
се произнесе по молбата за обезпечаване на бъдещия иск на „Пегемексойл”ЕООД
чрез спиране на изпълнението по цитираното изп.дело, същият
е следвало да прекрати производството и изпрати делото по подсъдност на
съответния компетентен съд. Съгласно установената практика на ВКС, когато въззивният съд прецени, че първоинстанционният
съд не е бил местно компетентен, постановеното определение се обезсилва и молбата
се изпраща за произнасяне на съответния местно компетентен съд. В този смисъл
са определение № 399
от 21.11.2008 г на ВКС по ч. т. д. № 433/2008 г., II т. о., определение № 248 от
1.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 225/2010 г., II т. о., определение № 527 от
7.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 260/2011 г., II т. о., определение № 930 от
30.12.2011 г. по ч. т. д. № 880/2011 г., I т. о.
Изхождайки от изложените мотиви, съдебният
състав счита, че следва да обезсили определение № 608/27.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 996/2019 г. по описа на РС Ловеч и издадената обезпечителна заповед № 608 от
27.05.2019 г. и изпрати молбата на „Пегемексойл”ЕООД
за произнасяне от местно и родово компетентния Окръжен съд Ловеч.
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА
определение № 608/27.052019 г., постановено по ч.гр.д.№ 996/2019 г. по описа на
Районен съд – Ловеч.
ОБЕЗСИЛВА
издадените въз основа на отмененото определение обезпечителна заповед №
608/27.05.2019 г.
ИЗПРАЩА молбата на „Пегемексойл”ЕООД
за обезпечаване на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изп.дело
20168790401420 на ЧСИ Велислав Петров спрямо конкретно съоръжение за
произнасяне от компетентния Окръжен съд Ловеч.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.