РЕШЕНИЕ
№ 31
13.02.2019 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд
граждански
състав на шестнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 382 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „У.о.и
с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от С.К., против О.Н. ЕИК *******, с адрес ***, представлявано от Н.Д.в
качеството му на кмет. Твърди се, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р.,
о.Н. ***, с площ на имота от 3932 кв.м., стар номер **** квартал **, одобрени
със Заповед №РД-18- 58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В
поземленият имот били разположени две масивни сгради съответно с идентификатори
********и ********, собственост на дружеството. Този имот попадал на
територията и бил част от Почивна база „Р.-С.З.”, находящ се в с.Р., общ.
Несебър, обл. Бургас, която била апортирана в капитала на дружеството „У.О.С."
ЕООД (понастоящем ЕАД) въз основа на Решение на Министерски съвет №
1005/20.12.2004 г. (под номер 1**) за обявяване на имоти публична държавна
собственост за имоти- частна държавна собственост. Като част от капитала базата
била включена в счетоводното отчитане на дълготрайни активи на дружеството по
счетоводна сметка №o 201 „Земи, гори и трайни насаждения” и по сметка №o 203 „Сгради” от Индивидуален
сметкоплан на "У.о.и с." ЕАД. Днешната Почивна база "Р.-С.З."
представлявала бивш пионерски лагер на Окръжен народен съвет- С.З., формиран
след отчуждаване за държавни нужди на терени- частна собственост. Относно собствеността
на терена и сградите на почивната база ищецът разполагал с АДС №
3949/19.02.1960г. и АДС № 1642/16.01.1990г., обосноваващи вземането на решение
и изграждането на редица пионерски лагери в село Р., включително този на ОНС- С.З..
Преди 1991 г. ученическите лагери се стопанисвали от различни организации, като
в един дълъг период от време същите били използвани от Окръжните народни съвети
/ОНС/. В съответствие със съществуващите нормативни разпоредби ОНС били
изграждали пионерските лагери- в случая на черноморското крайбрежие, с цел
осигуряване почивката на децата от съответната община/окръг. На територията на
с.Р. през този период били изградени редица пионерски лагери, които носели
наименованията на ОНС, които са ги изградили и които са ги ползвали в
продължение на години- по този начин били отразени и в регулационния план на с.
Р. терените, върху които били разположени лагерите. Отделните лагери били
оградени и ясно обособени, поради това, когато били апортирани в капитала на „У.О.С."
ЕООД, те били посочени само със съответните си наименования. В с.Р. имало само
един лагер на ОНС- С.З., който бил и апортиран в капитала на ищеца. „У.О.С."
ЕООД, по-късно преобразувано в ЕАД, било създадено за осъществяването на
ученическия О. и всички имоти- включително процесния, като част от една от
апортираните почивни бази, били имоти, които преди 1990г. съставлявали
пионерски лагери. За да се запазят изградените и в продължение на години
съществуващи бази за детски и ученически О. и туризъм, те били включени в
капитала на "У.о.и с." ЕАД. След 1993г., на основание Постановление №
151 на МС от 04.08.1993г., ученическите лагери преминали на финансиране от
общините към Министерство на образованието и науката и били предоставени за
стопанисване и управление на обслужващи звена в системата на Народната
просвета, каквито се явяват НЦУОТС и НЦОВС. От тогава до края на 2004 г. имотът имал статут на публична държавна собственост, не е излизал
от патримониума на държавата, владял се е непрекъснато от различни държавни
ведомства, включително от Национален център за О. възстановяване и спорт-
праводател на „У.О.С.” ЕАД, и бил ползван за организиране на детски О..
Съгласно чл. 10, ал.2 от Закона за народната просвета, имотът, върху който бил
изграден пионерския лагер, бил в режим на публична държавна собственост и бил
предназначен за задоволяването на трайни и значими потребности на обществото,
свързани с О.а на децата, и това се осъществявало чрез общото им ползване и
съгласно целта, за която са изградени и предназначени. Част от терена на
бившият пионерски лагер, днес Почивна база „Р.- С.З. бил имот с идентификатор *********,
с площ от 3932 кв. м., адрес на имота: с. Р., п.к. ****, ул. „Л.", стар
пл. №**** квартал **, като същия бил неправомерно актуван като общинска
собственост от кмета на о.Н. въз основа на АОС № 483 от 14.04.2006 г. След
апорта си в капитала на дружеството с Решение на Министерски съвет №1005 от
20.12.2004 г. „У.о.и с." ЕАД управлявал и стопанисвал поземления имот като
негова собственост и същият представлявал имот частна държавна собственост.
Понастоящем и от създаването си "У.о.и с." ЕАД, в качеството си на
собственик на спорния имот, го владеел. Ежегодно през летният сезон, почивната
база се ползвала активно за нуждите на ученическия О.. Поради наличие на спор и
с оглед на изложеното, се моли да бъде прието за установено по отношение на
ответната о.Н. че ищецът бил собственик
на поземлен имот с идентификатор **********по кадастралната карта на с.Р., о.Н.
***, с административен адрес в с. Р., ул. Л., с площ на имота от 3932 кв.м.,
стар номер **** квартал **, трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване- до 10м,
при съседи имоти с идентификатори: ************, ************, ************,
************, включен в границите на Почивна база "Р.-С.З.".
В срокът по чл. 131 ГПК постъпи писмен отговор от
ответната община, с който същата оспорва предявената претенция. Твърди, че
държавата би станала собственик само и единствено ако било налице валидно
приключила процедура по отчуждаване на описаните в акта за държавна собственост
нива от 14 дка и лозе от 30 дка. В този смисъл се оспорва АДС № 3949/19.02.1960
год., като отразяващ неверни обстоятелства. Заявява се, че преди цитираните от
ищеца норми от 1998г., въз основа на които се претендира собственост, бил
съществувал друг правен режим, цитирайки нормите на чл.10, ал.3 от ЗНП /отм./ и
чл.11, ал.1 от ППЗНП /отм./. Заявява се, че не станало ясно с какъв акт и от
кого било образувано държавно обслужващо звено с национално значение, което претендирало,
че е собственик на пионерски лагер, почивна база или друг подобен обект. Твърди
се, че О.Н. не счита ищеца за собственик на процесния имот, тъй като нямало
доказателства за осъществено отчуждително производство и проведена процедура по
ЗПИНМ. Отчуждаване реално не било извършено, като липсвали и доказа-телства за
отчуждени имоти, от кои собственици, както и за извършено обезщетяване на
собствениците. Поради факта, че Държавата не била придобила собствеността върху
процесния имот преди апорта от 2005г., то и ищцовото дружество не било
собственик на имота. Ответникът заявява самостоятелни права върху имота по
силата на чл. 140 от КРБ, както и по силата на § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. В
случай, че в производството бъдело доказано наличието на пионерски лагер,
почивна база или подобен обект, то се твърди, че същият бил предназначен за
здравно и спортно обслужване на гражданите в о.Н. При условията на евентуалност
се твърди собственост на основание § 42 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за общинската собственост.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Претенцията
носят правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно от учредителен
акт на ,,У.о.и с.“ ЕАД, капиталът на дружеството е
образуван от непарични вноски, представляващи право на собственост върху
движимо и недвижимо имущество съгласно Приложение № 2 към т.1 и 4 от Решение №
1005 от 20.12.2004г. на МС за обявяване на имоти- публична държавна
собственост, за имоти- частна държавна собственост. Вноските в капитала на
дружеството са непарични под формата на апорт, представляващи право на собственост
върху недвижими имоти, заедно с двжимите вещи в тях. Под номер 1** е посочена
„Почивна база ”Р.- С.З.“, находяща се в с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, състояща
се от шест сгради, седем бунгала и земя, с обща площ на имота от 36 180
кв.м.” и с обща балансова стойност на недвижимия имот, ведно с
движимите вещи в него в размер на 960 384 лева. От представеното решение
по ф.д. № 14268/2004 г. на СГС е видно,
че е регистрирано ,,У.О.С.“ ЕООД, което впоследствие с решение № 3 от
10.02.2006 г. е било преобразувано в „У.о.и с.” ЕАД. Приложено е Решение № 1005
от 20.12.2004г. на Министерски съвет за обявяване на имоти- публична държавна
собственост, за имоти- частна държавна собственост, с което, на основание чл.6,
ал.1 от Закона за държавната собственост, Министърът на образованието и науката
е следвало да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност
на базата на недвижимите имоти с движимите вещи в тях съгласно приложение
№1 и №2. Представен е и списък на недвижимите имоти, подлежащи на внасяне в
капитала на едноличното търговско дружество, като под № 1** е включен имот в с.Р.,
обл.Бургас, с площ от 36.18 дка, шест монолитни сгради, 7 бунгала. Видно е от
приложената разпечатка на сметка 201- земя за обект- УПБ- Р., че
площта на поземления имот е 36 180 кв.м. Отразена е в сметка 203- сгради,
хронологията на застрояване на горепосочения терен, както и вида застрояване.
Приложена по делото е справка, изд. на 13.03.2006г., за документите, касаещи
преобразуването на структурите, на които регистрираното дружество ,,У.О.С.“
ЕООД е правоприемник за периода след 1974г., видно от която със Заповед № РД-09-376/16.03.2005г.
на МОН се прехвърлят като апортна вноска в дружеството от НЦОВС- МОН, ученически
почивни бази съгласно РМС № 1005/2004г. С Решение № 3/10.02.2006г. се
преобразува чрез промяна на правната форма от ЕООД в ЕАД със същия капитал и
едноличен собственик- държавата. Установява се от приложеното Постановление № 169
от 31.12.1975г., че Комитетът за О. и туризъм е предоставял на съответния
окръжен народен съвет подходящи временни жилища, спомагателни постройки,
съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване, за да бъдат
използвани за О. и туризъм на учащите се. Приложен е Акт за държавна
собственост № 3949/19.02.1960 г., с който са актувани нива на площ от 14 дка и
лозе от 30 дка, при граници: Казанлъшки пионерски лагер, запад- Новозагорски
пионерски лагер, юг- море. В същият е посочено, че имотите са бивша собственост
на ТКЗС- с. Р., както и че имотите се предоставят на „Старо- Загорски
Окръг/Пионерски лагер/” за ползване. Представен е и АДС № 1642/16.01.1990г.,
издаден от Общински народен съвет- Несебър, с който целият имот, находящ се в
с.Р., при граници: Казанлъшки пионерски лагер, запад- Новозагорски пионерски
лагер, юг- море, ведно с постройките и принадлежащата им държавна земя, е
предоставен за оперативно управление, с отстъпено право на строеж на Районни
пионерски лагери- гр.С.З., като са изброени масивни сгради- спални блокове с
номерация от 1 до 6, кухня- столова, бунгала, игротека с клуб, библиотека с
радиоуредба, лятна къпалня, портална будка, с принадлежащата им държавна земя,
като не е посочена нейната площ. В бр. 108/24.12.1993 г. на ДВ, е обнародвана Заповед № РД-14-**/13.12.1993г.,
с която на основание чл.10, ал.3 от Закона за народната просвета, е открит
Национален център за ученически О. и туризъм при Министерството на науката и
образованието като юридическо лице със седалище ***. Със Заповед № РД
14-110/29.12.1998г. на Министъра на образованието и
науката, Национален център за ученически О. и туризъм при Министерството
на науката и образованието е преобразуван в Национален център за ученически О.,
туризъм и спорт, като държавно обслужващо звено- юридическо лице със седалище ***.
Със Заповед № РД-09-376/16.03.2005г. на Министъра на образованието и науката е
наредено на Национален център за О., възстановяване и
спорт да предаде на ,,У.О.С.“ ЕООД- гр.София, владението върху имуществото,
представляващо непарична вноска на държавата в капитала на търговското
дружество. Приложен е списък на документите, с които е намалена
обработваемата земя на Бургаски окръг за времето от 01.01.1964г. до 01.01.1965г.,
както и справка, видно от която във връзка с изграждане на пионерски лагери в
с. Р., са отчуждени с регулационния план 990 дка. Със Заповед № 797 от 1963г.
на ДКСА е одобрен регулационният план на с. Р.. Представени по
делото са договори от 2005г., 2006 г., 2011 г., с който ищецът е
възлагал на различни дружества да извършват охрана на имота, както и договор за
организиране на о.и столово хранене, справки за резервации, договор за услуги,
фактури за заплащане на консумирана ел.енергия, договори за извършване на
дезакаризация, дезинфекция и дератизация. Видно от Удостоверение от 27.06.2018
г. на Областния управител на Област Бургас, след справка по досието на
процесния имот се установило, че не било подавано искане за деактуване и не било
извършено отписване на имота, актуван с АДС № 3949/19.02.1960г. Посочено е в
същото и че съгласно протоколно решение № 21/12.09.1958 г. на ИК на ОНС били
определени терени за устройство на пионерски лагери, за един от които бил
съставен цитирания АДС, като до момента на гърба на акта нямало отбелязана
промяна. Посочено е и че с писмо от 30.11.1989 г. до Председателя на ИК на ОНС-
гр. Несебър било поискано актуване на Старозагорски пионерски лагер-
построените сгради и прилежащата им държавна земя, въз основа на което бил
съставен АДС № 1642/16.01.1990 г. По делото е приложено писмо от АГКК-гр.Бургас
от 16.07.2018 г., в което е посочено, че на 07.04.1999 г. било подадено
заявление от Георги Костов Костов с искане за извършване на промяна на
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Р., по отношение на поземлен
имот с идентификатор *********, въз основа на което са били променени границите
на имота и се създал нов поземлен имот с идентификатор ************.
По делото бе
извършена съдебно- техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е
посочило, че за землището на с. Р. имало запазен план на парцелираната за
бежанци земя от 1929 г. с разписен списък към него, в който бил заснет имот с
площ от 32 дка, записан върху плана на Стефан Молдованов. За с. Р. имало
одобрени два кадастрални и регулационни плана- от 1963 г. и от 1988 г., последният
действащ и понастоящем. С плана за регулация от 1963 г., към населеното място
били включени нови терени, предвидени за различните ОНС от страната, като била
предвидена алейна мрежа, строителни петна и площи за озеленяване без да са били
образувани парцели и квартали. Определен бил терен и за ОНС- С.З., в границите
на който попадали части от три заснети в кадастралния план имота- пл.№21, пл.№
22 и пл.№ 23. И трите имота в разписният списък били записани на ТКЗС. В
кадастралната основа към плана от 1988 г. бил заснет имот, обозначен с пл.№
408, записан в разписния списък като двор на пионерски лагер- гр. Казанлък и
ОНС- С.З.. Вещото лице е посочило, че имотът, описан в приложение 1 по плана за
оземляване от 1929 г., възстановен по ЗСПЗЗ на Щ.А.А., бил пренесен в
действащия кадастрален план и обозначен с пл.№ 525а. Същият попадал частично в
терена, отреден за ползване на ОНС- С.З.. Със заповед № 483/14.04.2006 г.
кадастралният план на с. Р. бил попълнен с имот пл.№ 577 с площ от 6854, част
от имот пл.№ 525а. С приемане на кадастралната карта на селото и въз основа на
решение на РС- Несебър, със заповед от 2009 г. кадастралната карта била
изменена, като били променени границите на процесния имот и площта му. В
кадастралният регистър имота бил записан на О.Н.
По делото бе
разпитана св. П., работеща в ищцовото дружество като специалист „О.” от 2007
г., която заяви, че познава имота, както и че до месец април 2011 г. базата
била ученически лагер Р.- С.З.. Същият се посещавал от ученици от цялата
страна, но преимуществено от района на гр. С.З. и областта. Свидетелката описа лагера
ведно с намиращите се в него сгради.
С оглед на така
описаните доказателства, съдът намира следното:
Предявената
претенция е допустима с оглед заявеното от страна на ответника оспорване
правото на собственост на ищеца върху имота и претендиране на собственост на собствено
основание.
Съгласно чл. 57, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, държавата
учредява търговски дружества с държавно имущество- ограничено отговорни и
акционерни, по решение на Министерския съвет /МС/, като апортът в капитала на
дружеството на недвижими имоти и вещи- частна държавна собственост е
регламентирано, че се извършва също с решение на МС по предложение на
съответния министър. Редът за учредяване на тези дружества е посочен в
Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с
държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, според чл. 3 на който тези дружества
се образуват по реда на Търговския закон, с решение на МС, с изключение на
оценяването на непаричната вноска на държавата, което за тези дружества се
извършва по реда на глава VІІ от Правилника за прилагане на ЗДС/ППЗДС/ и
представлява завишена с 40% данъчна оценка на имота. Що се отнася до правата на
държавата, те съгласно чл. 8, ал.1 от ПРУПДТДДУК се упражняват от Министерския
съвет или от министрите, в рамките на отрасловата им компетентност. С
посоченото Решение № 1005/20.12.2004 г. е възложено от МС на Министъра на
образованието и науката да образува еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност, като от описаните по- горе представени по делото доказателства, се
установява, че такова е регистрирано и понастоящем негов правоприемник се явява
ищцовото дружество. Предвид на това настоящата инстанция приема, че ищцовото
дружество е било учредено от надлежния държавен орган, при спазване на
законовия ред за учредяване и внасяне на непарична вноска в капитала му, като
се установява твърдяното от ищеца правоприемство от държавата досежно внесения
в капитала му чрез извършения апорт недвижим имот- почивна база „Р.- С.З.”.
От описаните по- горе протоколи на ИК на ОНС- Бургас и С.З.
се установява, че във връзка с изграждане на пионерски лагери в с. Р., са
отчуждени с регулационния план 990 дка, като с протокол от 25.11.1958 г. е било
взето решение, с което е било одобрено отредения имот в землището на с. Р. да
бъде за пионерски лагер на море, като на ТКЗС- с.Р., е била заплатена сумата от
47600 лв. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответната страна
за липса на проведена процедура по отчуждаване на процесния имот. Установи се,
че същият е разположен в границите на отредения за ОНС- С.З. терен, застроен
като пионерски лагер. Старозагорският пионерски лагер бил заснет в плана на с. Р.
от 1988 г., като е било посочено, че в процесния имот попадат две триетажни
масивни сгради с предназначение- курортни, туристически сгради. От заключението
на вещото лице става ясно и че в плана на с. Р. от 1963 г. и този от 1988 г. е
бил отреден и впоследствие застроен само един терен за ОНС- С.З.. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, като въз основа на него и
останалите писмени доказателства, се налага извода, че е била проведена
процедура по отчуждаване на територия, част от която е процесния имот. Същата е
била отредена за пионерски лагер за ОНС- С.З. и заснета в плана от 1988 г.
именно като такава. Върху тази територия е бил построен Старозагорският лагер,
като в процесният имот са попадали две триетажни масивни сгради, т.е. имотът е
бил част от комплексно застрояване. Впоследствие, в сочената по- горе
хронология, е преминал в собственост от държавата в ищцовото дружество, което
прави претенцията основателна.
Що се касае до наведените от ответника твърдения за
наличието на самостоятелни основания, въз основа на които същия се счита за
собственик, съдът не ги споделя. О.Н. се позовава на нормите на чл. 140 от КРБ и §7, т. 6
от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно чл.140 от Конституцията, общината има право на своя
собственост, която да използва в интерес на териториалната общност, като с
влизане в сила на ЗМСМА в нейна собственост преминават държавни имоти,
съставляващи обекти на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване по
аргумент на §7, т.6 от ПЗР на същия закон. Процесният имот обаче не попада под
обхвата на цитираните норми, тъй като същия не е с местно значение и няма данни
да е бил предвиждан за това. Същият е с национално значение и е бил отчужден и
отреден не за нуждите на жителите на О.Н. а за нуждите на ученици от цялата
страна. Позоваването на § 42 от ПЗР на ЗОС, също е некоректно и неправилно, тъй
като същият касае застроените и незастроените парцели
и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове. Както бе посочено по- горе имотът е попадал на
територия, която още с плана от 1963 г. е била отредена на ОНС- С.З. и
предвидена за пионерски лагер, в какъвто вид е заснет и с плана от 1988 г.,
като Законът за общинската собственост е влязъл в сила през 1996 г., а
изменението, въвеждащо §42- през 1999 г.
С оглед на така
изложеното съдът намира претенцията за основателна, поради което следва да бъде
уважена. Приложените по делото писмени доказателства в своята съвкупност,
съотнесени със заключението на вещото лице, налагат извода за наличието на
право на собственост в полза на ищеца върху процесния имот.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, възлизащи на сумата от 635 лв.- съдебно- деловодни разноски за
удостоверения, справки, държавна такса, вещо лице, и сумата от 450 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно правилата на чл.25, ал.2 вр.
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед материалния интерес.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на О.Н. ЕИК *******, с адрес ***, представлявано от Н.Д.в
качеството му на кмет, че „У.о.и с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от С.К., Е СОБСТВЕНИК на поземлен
имот с идентификатор **********по кадастралната карта на с.Р., о.Н. ***, с административен
адрес в с. Р., ул. Л., с площ на имота от 3932 кв.м., стар номер **** квартал **,
трайно предназначение на територията- урбанизирана,
начин на трайно ползване- ниско застрояване- до 10м, при съседи имоти с
идентификатори: ************, ************, ************, ************.
ОСЪЖДА О.Н. ЕИК *******, с адрес ***, представлявано от Н.Д.в
качеството му на кмет, да заплати на „У.О. и с.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от С.К., сумата от 1085 лв. /хиляда осемдесет и пет лева/,
представляващи съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: