Р Е Ш Е Н И Е
№275
гр. Хасково, 18.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №54/2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по
жалба от „АРНИ - М 2020“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, подадена от
представляващия М. Т.
А., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-428-0121474/21.12.2022г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ
„запечатване на търговски обект – сергия №59-60 за търговия на едро и дребно
със спално бельо, находящ се в *, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“.
В жалбата се
развиват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че наложената
ПАМ е прекомерна и несъразмерна на извършеното нарушение. Твърди се също, че доколкото
от обуславящото налагането на ПАМ нарушение не са произтекли никакви вредни
последици за фиска, обжалваният административен акт се явява постановен при
несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези,
произтичащи от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната
административна мярка. Сочи се, че не става ясно дали извършеното нарушение не
е инцидентна проява, случайност, тъй като е констатирано на 18.12.2022г.,
седмица преди коледни и новогодишни празници, точно когато има най-голямо
движение на хора, т. е. създава се суматоха и така човек се обърква и е
възможно да пропусне да издаде касов бон. Твърди се, че размерът на нарушението
(20 лева) не накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата и по този начин наложената ПАМ се явява несъразмерно наказание за
извършеното нарушение. На следващо място се сочи, че на база извършената
проверка е издаден протокол, в който е визирано извършеното нарушение и на база
на констатациите в протокола е издаден и съответния АУАН. Твърди се, че актът
за установяване на административно нарушение предшества протокола за извършено
нарушение – АУАН серия AN №F689700 е от дата 18.12.2022г., протокола за извършена
проверка на обекта с № серия АА №0121474, с който се констатира извършеното
нарушение, е с дата 19.12.2022г., не ставало ясно как протокола за извършена
проверка е с дата, следваща дата на издадения АУАН. Още повече, че обекта, в
който е извършена проверката, е с работно време от петък до неделя от 06:00 до
14:00 часа, а протокола за извършена проверка в обекта с № серия АА №0121474 е
съставен на 19.12.2022г. – понеделник. Твърди се, че няма как АУАН да
предшества протокола за извършена проверка. Няма как да бъде извършена
проверката от органите по приходите в неработещ обект. Предвид изложените
съображения се моли съдът да отмени заповедта за ПАМ.
Ответникът -
Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника
си в съдебно заседание изразява становище в насока законосъобразност на
заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
– Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Протокол за
извършена проверка (ПИП) в обект, серия АА №0121474/19.12.2022г., на 18.12.2022г.,
в 08.30 ч., в присъствието на М. Т. А. – представляващ
„Арни М 2020“ ООД, длъжностни лица в ГДФК, МГ – Пловдив, Сектор ОД на НАП са
извършили проверка на обект „сергия 59-60“, находящ се в ***, на който дейност извършвало „АРНИ - М 2020“ ООД, ЕИК *********.
В протокола е вписано,
че сергията е за търговия на едро и дребно със спално бельо. При извършена
контролна покупка преди легитимацията на проверяващия екип на 1 брой покривка
за легло, на стойност 20,00 лева, платени в брой от А.
К. П. – проверяващ, не
бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
ФУ Daisy Perfect S 01 с ИН на ФУ DY470386
и ИН на ФП 36628422, нито от кочан с ръчни касови бележки. Установената при
проверката фактическа наличност на парични средства била 1180.00 лева, а
разчетената касова наличност от ФУ била 1124.50 лева.
С оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-428-0121474/21.12.2022г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС,
на „АРНИ - М 2020“ ООД, ЕИК *********, *, представлявано от М.
И. А. и М. Т. А. – заедно и поотделно, е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – сергия №59-60 за
търговия на едро и дребно със спално бельо, находящ се в ***, стопанисван от „А. – М ****“ ООД с ЕИК на ЮЛ ********* и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е
посочено, че за извършена контролна покупка на 18.12.2022г. в 08:00 ч., преди
легитимацията на проверяващия екип, на 1 брой покривка за легло, на стойност
20,00 лева, платени в брой от А. К. П. – проверяващ, не е
издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Daisy Perfect S 01 с ИН на ФУ DY470386
и ИН на ФП 36628422, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18 от 2006г. на МФ. Лицето, приело плащането в брой,
е М. Т. А., представляващ дружеството и извършващ дейността в
обекта. Извършеното нарушение се доказвало и от установеното наличие на
положителна касова разлика в размер на 55,50 лева между наличните парични
средства, съгласно приложен Опис, и тези, маркирани във ФУ, както и от дадените
от А. обяснения. От така установеното следвало, че „АРНИ - М
2020“ ООД с ЕИК на ЮЛ ********* не е издавало
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, което било нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Това се явявало основание за прилагане на принудителна административна мярка по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени конкретни мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Взети са
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – с поведението
си проверяваното лице накърнявало съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като не позволявало да бъдат проверени извършените
от лицето продажби и като последица се явявало неправилното определяне на
дължимите данъци. Съобразен е и вида на търговския обект – сергия, с обща площ
от 16 кв. м., от които 8 кв. м. – закрита и 8 кв. м. – открита площ, на която
са изложени артикулите за продажба, както и характера на търговска дейност. Във
връзка с последното е посочено, че става дума за търговия на едро и дребно,
като се предлага разнообразен асортимент от стоки – олекотени завивки, различни
комплекти от спално бельо, долни чаршафи, шалтета, одеяла, покривки, с широк
диапазон на цените. Това давало възможност за реализиране на значителни обороти
и с множество потенциални клиенти, имайки предвид местоположението на търговския
обект, който се намирал в *, на място, където е
съсредоточена голяма по обем търговска дейност – най-големият открит пазар не
само в България, но и на Балканския полуостров, с голям човекопоток. Под
внимание е взето и работното време на обекта, както и редица други подробно
описани обстоятелства.
Видно от разписката
в заповедта, същата е връчена срещу подпис на М.
Т. А. на 03.01.2023г.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Оспорваната заповед
е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е издаден
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.186,
ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на
обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от
оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като
орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3, предл. трето на Закона за Националната
агенция за приходите, както и е надлежно оправомощен, съгласно т.1 от приетата
като доказателство по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП, да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по
чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са
посочени фактическите и правните основания за издаването ѝ.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Във връзка с наведените в
жалбата възражения относно обстоятелството, че протоколът за извършена проверка
на обекта серия АА №0121474, с който се констатира извършеното нарушение, е с
дата 19.12.2022г., следва да се посочи, че според настоящата инстанция не е
налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
прилагане на ПАМ. Дори да е допусната грешка при посочване на датата на
съставяне на протокола за извършена проверка, действителната дата на проверката
се установява по безспорен начин от неговото съдържание, още повече, че в
протокола ясно е записано, че проверката е завършила на дата 18.12.2022г. Освен
това, представляващият оспорващото дружество е запознат със съдържанието му и е
записал, че няма възражения. В тази връзка съдът намира, че не е налице неяснота
относно релевантните за спора факти.
По отношение на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно приложимата
материалноправна норма - чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118. С чл.118, ал.1 от ЗДДС е въведено
задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са
хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Задълженията по чл.118, ал.1 от ЗДДС по-подробно са регламентирани в издадената
от министъра на финансите на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС, Наредба №
Н-18/13.12.2006г. В чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. изрично е
предвидено задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Процесният обект -
сергия №59-60 за търговия на едро и дребно със спално бельо, находящи се в ***, отговарят на легалната дефиниция за търговски обект по
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно която „търговски обект“ е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито
или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за
други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван
недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Ето
защо, при извършването на продажби на стоки на сергия №59-60 за търговеца на
общо основание съществува задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респективно по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В случая е установено неспазване на
това задължение, като документът, на който се е позовал и административният
орган, за да приложи ПАМ, е съставеният от контролните органи Протокол за
извършена проверка №0121474, който като изготвен по установените форма и ред от
органи по приходите при изпълнение на служебните им правомощия, представлява на
основание чл.50, ал.1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при
проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в
протокола и приложени по административната преписка писмени доказателства.
Обективираните в
констативния протокол констатации не се обориха по делото, поради което съдът
приема за безспорно установено, че „АРНИ - М 2020“ ООД, гр.Хасково с ЕИК *********,
не е изпълнило задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. - да издаде фискална касова бележка при извършване
на плащането. Това неизпълнение на задължение е юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от ЗДДС. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща
материална законосъобразност на приложената мярка. Доказателство за
неотразената продажба при извършената покупка на стока на стойност 20.00 лева е
и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в
касата и липсата на отразена такава във фискалното устройство. Видно от
констативния протокол и приложения опис на касовата наличност, към момента на
проверката фактическата наличност на паричните средства е в размер на 1180.00
лева, а разчетената касова наличност от ФУ 1124.50 лева, съответно касовата
разлика е 55.50 лева. Наличието на такава разлика, съпоставена със стойността
на извършената при проверката продажба, за която не е издадена фискална бележка
– 20.00 лева, свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
По делото се установява
по безспорен начин, че получената от контролния орган стока е била заплатена и
това заплащане е станало известно на М. Т. А., за когото не се
спори, че е бил продавач-консултант на обекта на ПАМ – сергия №59-60,
експлоатиран от дружеството жалбоподател на дата 18.12.2022г. Ето защо е бил
длъжен да издаде съответен на продажбата документ – в случая фискална касова
бележка. Също така ПИП серия АА №0121474 е подписан от Арнаудов, който е вписал
„Нямам възражения“, което означава, че се е съгласил с неговото съдържание,
като последващо несъгласие с това съдържание от страна на дружеството не е било
изразено. От всички събрани по делото доказателства се установява, че описаното
в него отговаря на действителната фактическа обстановка по случая.
Атакуваната заповед
е издадена и при съблюдаване на законовата цел. В тази връзка следва да се
отбележи, че при налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, с произтичащата от
това забрана достъпа до обекта по чл.187, ал.1 от ЗДДС, административният орган
действа при обвързана компетентност, което означава, че при установяване
посочените в чл.186 от ЗДДС обстоятелства, в т. ч. и по чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“, органът е длъжен да наложи ПАМ. В същото време законодателят му е
предоставил правото да прецени за какъв конкретен срок следва да бъде наложена
мярката, стига този срок да се вмества в законовите рамки – до 30 дни. От това следва,
че при упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи спазването на пределите на оперативната
самостоятелност.
С оспорената в
настоящото производство заповед е постановено запечатване на търговския обект
за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни, което е в средния
диапазон на срока. Според съда, при така определения срок, може да се предположи,
че от страна на ответника са взети предвид обстоятелства, които са преценени
като утежняващи отговорността на нарушителя. С оглед конкретно установените
факти по случая, съдът намира, че определеният срок от 14 дни е
незаконосъобразно определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното
нарушение, нито е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 от ЗАНН за
налагане на ПАМ, включително и е определен при неспазване на принципа за
съразмерност, поради което и процесната заповед се явява незаконосъобразна.
Действително, в
оспорената заповед са изложени съображения относно определената продължителност
на срока от 14 дни, но те са обичайните при този вид актове и по-конкретно
досежно обектите, намиращи се на Неделен пазар в гр. Димитровград, което е
служебно известно на съда от предходни идентични дела, поради което и не
отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито
цялостното поведение на търговеца. Продължителността на административната мярка
следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане. Няма спор, че в случая е установено нарушение, което несъмнено предполага
постановяване на ПАМ от вида на процесната, като установено от нашия
законодател правно средство за защита на важен обществен интерес – опазване на
фиска, правилно установяване на данъци и др., но предвид конкретиката на
случая, настоящият съд приема, че същата би постигнала преследваната легитимна
цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при
по-ниска продължителност на срока от този, който е определен от ответника и
който срок ще е в пълно съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК,
без да води до накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от
необходимото, т. е. срок по-малък от така определените 14 дни ще е напълно
достатъчен за постигане на посочените по-горе цели.
Установява се от
фактите по делото, а и не е спорно, че в случая се касае за търговски обект,
чиито местоположение и характер на дейността водят до генериране на приходи, но
не може да се сподели твърдението на административния орган за наличието на възможност
от реализиране на значителни обороти, имайки предвид, че по делото е представен
дневен отчет само за 18.12.2022 г., без да е направен сравнителен анализ с
други отчетни периоди. Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл.186
ал.1 от ЗДДС не се свързва с размера на неотчетената продажба, която в случая е
от 20.00 лв., но за определяне продължителността на действието на ограничението,
изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да
бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност,
е необходимо констатирането не само на факта на неотчитането на продажбата, но
установяването и на други обстоятелства, от които да може да се направи
обосновано предположение за нееднократно извършване на констатираното нарушение.
Иначе казано, да се касае за последователност в поведението на задължения
субект. В случая обаче, видно от събраните по делото доказателства, наличието
на такива обстоятелства нито е обосновано, нито е доказано. Липсват данни за
наличие на допуснати нарушения в обекта за предходни периоди и от същия вид или
други системни неспазвания на данъчното законодателство, установяващо реда и
начина на регистриране на приходите от продажби. В този смисъл и няма как да се
приема за обоснован доводът, че поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина. Наличието на други, конкретно визирани
обстоятелства, които да влияят върху така коментираното решение относно срока
на продължителност на мярката от 14 дни не се сочат. В обобщение, мотивите на
административния орган относно продължителността на определения в случая срок
се свързват с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца, като е посочено, че целта е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи, съдържащите се в издаваните ФКБ нормативно установени
реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният –
недопускане на вреда за фиска. Предвид по-скоро превантивния характер на
мярката, съдът намира, че наличието в търговския обект на регистрирано ФУ
предполага вече да е създадена организация за отчитане на извършваните в този
обект касови продажби на стоки и/или услуги, поради което запечатването му и
забраната на достъпа до него не осигуряват, a осуетяват създаването на
„организация“.
Отделно от горното,
въпреки, че разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС предвижда, че ПAM се прилага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва
да се преценява и с оглед предвидените в чл.22 от ЗАНН законови цели. B този
контекст, налагането на процесната ПAM не би могло да преустанови евентуалното
административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй
като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи.
Прилагането на ПAM не би могло и да предотврати бъдещи административни
нарушения и вредните последици от тях, a само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на
данъци за фиска. B случая налагането на ПAM не съответства на предвидените в
чл.22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност,
поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано
нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли
определени вредни последици за фиска, налагането на ПAM за срок от 14 дни не би
могло да се определи като съразмерно. Както вече бе споменато, при така
определената продължителност на срока реално ще се засегне съществено правната
сфера на адресата на ПAM и то в степен, по-голяма от необходимото за
постигането на легитимната цел, a именно - защита на обществения интерес чрез
налагането на адекватни на нарушението мерки – последното, в пряко нарушение на
чл.6 ал.2 от АПК. Установеното неспазване на закона досежно определената
продължителност на срока на действие на мярката само по себе си се явява
достатъчно основание за пълната отмяна на процесната заповед.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-428-0121474/21.12.2022г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ
„запечатване на търговски обект – сергия №59-60 за търговия на едро и дребно
със спално бельо, находящ се в ***, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни“.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: