№ 59
гр. София , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600034 по описа за 2021 година
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 34 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 903875 от 21.09.2020 г. по НОХД № 504/2019 г. ОКРЪЖЕН СЪД -
БЛАГОЕВГРАД е признал ПОДСЪДИМИЯ С. В. К. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 23.04.2017 г. около 09:30 ч. в гр. Белица, ул. „Димо Хаджидимов“ пред сградата на
ОДЗ „Надежда“ управлявайки МПС – т.а. „Форд Транзит“ с рег. № ********, е нарушил чл.
40, ал. 2 от ЗДвП (че по време на движение назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности), в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на Т. И. З. на 64 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за две години, чието изпълнение е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години; на основание чл. 343г вр.
чл. 343 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е ОСЪДЕН и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
С присъдата подсъдимият К. е оневинен и оправдан по обвинението да е нарушил и
чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, с присъдата подсъдимият е осъден да заплати
разноските по делото: 3 206,44 лв. на ОДМВР - Благоевград, 645,78 лв. – на ОС -
Благоевград, и 960 лв. на тримата частни обвинители.
1
С присъдата е постановено товарният автомобил и откъснатият от него калобран да
бъдат върнати на собственика – „Джи Пи Груп“ АД - София, а дрехите на пострадалия да се
върнат на неговите наследници.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за оневиняване и оправдаване
на подсъдимия, тъй като защитникът смята, че е останало неизяснено в кой момент
пострадалият е стъпил на пътното платно поради неизползваемост на тротоара, от което е
зависела възприемаемостта му от подсъдимия като водач на товарен автомобил; освен това
автоекспертните заключения на експертизите били противоречиви относно механизма на
ПТП; също така защитникът смята, че подсъдимият не е бил длъжен и не е имал възможност
да предвиди, че пострадалият ще се окаже зад управлявания от подсъдимия автомобил,
вследствие на което деянието е случайно поради липса на вина. Защитникът смята още, че
подсъдимият е направил всичко след инцидента, за да окаже помощ на пострадалия, поради
което е приложен неправилно материалният закон и поради което присъдата следва да се
измени чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – чл. 343а, ал. 1, б. „б“
от НК. Като трета алтернатива защитникът иска намаляване на наказанията поради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: неосъждането на
подсъдимия, невъзпрепятстването от него на производството, добрите му характеристични
данни, съдействието му за разкриване на обективната истина, искреното му съжаление за
станалото, като същевременно съдът не е обсъдил, че и пострадалият е допринесъл за ПТП;
поради всичко това е следвало да се приложи чл. 55 от НК. Като друга алтернатива
защитникът иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на
процесуални правила: твърди се постановяване на присъдата при неизясненост на
съществени факти; твърди се противоречивост и неяснота на мотивите относно това какво е
приел съдът - имало ли е или не забрана за преминаване на пешеходци през ремонтирания
участък.
Във въззивните съдебни прения защитникът и подсъдимият поддържаха исканията и
обосноваването им съобразно изложението в жалбата, а прокурорът, повереникът и
присъстващата частна обвинителка Е.С. заявиха, че присъдата следва да бъде потвърдена
поради правилността й.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените
източници по делото в изпълнение на задължението си по чл. 314 от НПК за цялостна
проверка на присъдата; при това съдържанието на всяко отделно доказателствено средство
беше подложено на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно –
на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до изводи за фактите и правото, съвпадащи с тези на
първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за доказани по делото следните факти със
значение за правилното му решаване:
На 23.04.2017 г. в гр. Белица продължавало извършването на ремонт на улица „Димо
Хаджидимов“, като се сменяла асфалтовата настилка. В посока към автогарата (или към
центъра, което е и посоката на огледа – ДП, т. 1, л. 9-19 вр. 20-26 вр. 27) лявата част на пътя
с ширина 3,5 м е била новоасфалтирана, а дясната му част с ширина 3,4 м е била фрезована и
подготвена за асфалтиране. Гледано по посоката на огледа (което е срещу предницата на
товарния автомобил), левият тротоар е бил значително неравен вследствие на много
изкъртени плочки (ДП, т. 1, л. 20-21, снимки № № 1-4 и 6-8), като на него е имало и
контейнер за битови отпадъци (снимка № 6). Гледано пак в посоката на огледа, десният
2
тротоар е бил без плочки и силно разкопан (ДП, т. 1, л. 12 – точка 2 или л. 82, точка 2 вр. л.
20-21, снимки № 1-4 и 6). Ремонтираният участък бил ограден в двата му края с метални
парапети, ограничаващи движението на превозните средства, но за придвижване на
пешеходците нямало ограничения.
Участъкът от пътя е бил прав, с малък наклон от 1,8 %. На мястото е нямало пътни
знаци, липсвала е пътна маркировка и пешеходни пътеки, а също е липсвала и разделителна
линия.
Подсъдимият бил на работа в ремонтиращата пътя бригада като управляващ валяк и
шофьор на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******** (НОХД, л. 406). На работа
бил и свидетелят С. С. (НОХД, л. 77 гръб-78), който бил машинист на асфалтополагаща
машина.
Около 09:30 часа подсъдимият се качил на товарния автомобил, за да превози капаци
на шахти от едно място на улицата до друго, като автомобилът се намирал на асфалтираната
част от улицата с посока на предницата обратна на автогарата; вместо да обърне посоката на
движение чрез обратен завой, подсъдимият решил да придвижи автомобила на заден ход в
посока към автогарата. Огледал се назад и след като според собствените му обяснения
(НОХД, л. 406) не видял препятствия, потеглил на заден ход, изминал известно разстояние и
усетил притропване и преминаване през нещо, в който момент натиснал спирачките. Когато
слязъл от автомобила, подсъдимият видял, че между него и тротоара лежи възрастен човек,
до който се намирали бастунът и очилата му. Подсъдимият се обадил веднага на тел. 112
(ДП, т. 3, л. 115 вр. 118 и 119) и съобщил за инцидента.
Почти веднага на мястото дошли полицаите от пътен патрул свидетелите М. И.
(НОХД, л. 78 гръб-79) и И. С. (НОХД, л. 79 гръб-80), а малко след тях до мястото на
произшествието дошъл и свидетелят С. С., който установил липса на пулс и завил тялото, в
случай че излязат хора от близката детска градина. Подсъдимият седял до автомобила,
държал главата си с ръце и плачел. Много бързо след това дошла линейка със свидетеля д-р
Л. С. (НОХД, л. 379-380), който установил настъпилата на място смърт на пострадалия Т. З..
Малко след линейката дошла и втора полицейска кола със свидетелите Н. Г. (НОХД, л. 80
гръб-81) - който съставил установителен протокол за ПТП (ДП, т. 3, л. 169-170), и Васил
Колев.
Мястото на произшествието било запазено от полицейските служители до идването
на групата за оглед, като дотогава тялото на пострадалия и автомобилът не били местени.
На място пред свидетелите М. И., И. С. и С. С. подсъдимият казал, че при движение
на заден ход е блъснал човек, а свидетелят Н. Г. (НОХД, л. 80 гръб-81) чул подсъдимия да
казва и че не е видял, че зад автомобила има човек.
СМЕ на тялото на пострадалия (ДП, т. 3, л. 76-92 вр. НОХД, л. 380 гръб-381) е
установила, че при пострадалия Т. З. има автомобилна травма – прегазване от движещ се
автомобил, при което е получена тежка гръдна травма и наранявания по главата и
крайниците; вследствие на острата кръвозагуба и нарушеното дишане е настъпила остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, които са били причината за смъртта. Тя е
настъпила много бързо и е била неизбежна – сърцето е било разкъсано. Прегазването е
станало на мястото, на което е бил намерен пострадалият, тъй като травматичните му
увреждания на се му позволявали никакви активни движения. Установените възрастови и
болестни увреждания (атеросклероза, цироза на черния дроб) не са причина за настъпилата
смърт. Уврежданията добре отговарят да са получени от прегазващ движещ се автомобил –
имало е двустранно притискане от колело на автомобил върху земната повърхност.
Основният удар и прегазването са били почти надлъжно през гърба, седалището и бедрата, с
вероятна посока отгоре-надолу и леко отклонение отляво-надясно; след удрянето тялото е
паднало по лице и тогава е било прегазено.
3
Трасологичната ектспертиза на дрехите на пострадалия и грайферния рисунък на
гумите на товарния автомобил (ДП, т. 3, л. 61-66 вр. НОХД, л. 381 гръб-382) е установила,
че отпечатъкът върху десния крак на пострадалия е от задната дясна външна гума на
товарния автомобил, а калобранът на задния десен калник на автомобила е бил откъснат при
движение на заден ход.
АТЕ на инж. С. М. (ДП, т. 1, л. 86-94 вр. НОХД, л. 382 гръб-384) заключава, че зад
задната част на автомобила съществува невидимо пространство във формата на остроъгълна
призма с основа – габаритите на задната част на каросерията. Същевременно видимостта от
лявата страна на пътя е неограничена и там има тротоар с ширина 1,8 м; независимо дали се
е движел или е бил неподвижен, независимо в каква посока се е движел пешеходецът и
независимо дали се е движел по тротоара или в новоположената ивица асфалт в лявата част
на път, пешеходецът в ранната фаза преди блъсването, както и преди попадането му в
невидимата зона зад автомобила, е бил видим за водача на товарния автомобил – поради
което за водача е съществувала техническа възможност своевременно да види пешеходеца и
да предприеме адекватни мерки, т.е. да намали скоростта или да спре. Пешеходецът в
момента на удрянето му е бил с гръб към товарния автомобил, а той към удрянето се е
движил с 11,55 км/ч. Като причина за ПТП вещото лице определя предприемането на
маневрата „движение в обратна посока“ при конструктивни особености на автомобила –
силно ограничена видимост назад, без наложителна причина и без водачът да огледа
улицата зад автомобила, а също и без водачът да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности зад автомобила. ПТП е било предотвратимо от страна на водача на автомобила
или чрез непрекъснато наблюдение на движението зад товарния автомобил и предприемане
на аварийно спиране при поява на опасност (пешеходеца в случая), или чрез осигуряване на
лице, което да му сигнализира за възникнала опасност зад автомобила. От страна на
пешеходеца ПТП е било предотвратимо, ако той се е движел по тротоара вместо по
платното или ако е пресичал – чрез оглеждане и пропускане на движещия се на заден ход
товарен автомобил.
КМАТЕ на инженер Р. Ч., инженер В. Н. и извършилият аутопсията съдебен лекар д-
р Я. З. (ДП, т. 4, л. 36-46 вр. НОХД, л. 400 гръб-405) е определила мястото на удара по
ширина на пътното платно – на 3,55-4,10 м от ъгъла на къщата на № 20 на улицата, както и
скоростта на товарния автомобил преди употребата на спирачките – 14 км/ч. При
движението си по улицата пострадалият е попадал в обхвата на видимост чрез огледалото за
обратно виждане на товарния автомобил. При движението на пешеходеца по посока към
автогарата и при настигането му в гръб от задната част на движещия се на заден ход
автомобил, пешеходецът е бил ударен в гръб от задната броня и товарната платформа на
автомобила, след което пешеходецът е паднал по лице с краката в посока към автогарата и е
бил прегазен в гръб от задна дясна гума на товарния автомобил, като прегазването е
започнало от главата през торса към крайниците; при това прегазване се е откъснал
калобранът. Ако пешеходецът преди удрянето му и слизането му на платното се е движел по
левия (неравен и с контейнер) тротоар, той е бил видим за подсъдимия в огледалата за
странично виждане, а ако пешеходецът се е движил по десния (без плочки и изцяло
разкопан) тротоар преди слизането му на платното, има само един участък, в който е бил
невидим за подсъдимия, и то в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца – около
16 м от цялата траектория на пешеходеца, която е общо 52,6 м от слизането от тротоара до
момента на удара. Този автомобил има две огледала за странично виждане – едното,
позволяващо видимост в периферията назад, и друго, поставено по-ниско от първото,
обхващащо т.н. „мъртва зона“, т.е. периферията встрани. И в двете огледала попада
видимостта на пешеходеца, ако се движи по улицата: при движение на пешеходеца по
пътното платно той е бил видим през цялото време за водача на товарния автомобил.
Вещите лица са избрали най-ниската скорост от възможните за движение на пешеходеца, но
дори да се е движил с по-висока скорост и дори и да е тичал, пешеходецът пак е попадал във
видимата зона за водача на автомобила. Колата е ударила със задната си броня първо десния
крак на пешеходеца в гръб и торса също в гръб, той се е завъртял по посока на
4
часовниковата стрелка и е паднал по лице, като е последвало прегазването му в гръб;
инициалната повърхност на автомобила е най-издадената задна част на товарната му част.
Няма очевидци на това дали пешеходецът първо известно време е бил на тротоара и после е
слязъл на пътя или през цялото време се е придвижвал по пътя, поради което вещите лица са
изследвали обективната невъзможност за движение по тротоарите в определен участък:
единият тротоар е бил изцяло разкопан, а другият – много неравен, което обуславя слизане
на пешеходците на пътя, каквото именно придвижване на пешеходеца са приели вещите
лица. Вещите лица са отчели, че липсват обективни данни за внезапно навлизане на
пешеходеца на пътя - предвид мястото на уврежданията му и начина му на падане, както и
че по време на движението си по платното пешеходецът е бил видим за водача на товарния
автомобил. Най-съществената разлика между КМАТЕ и АТЕ е, че комплексната експертиза
приема, че инициалният удар по пешеходеца е бил в десния му крак отзад, а не в гърба – за
което вещите лица дават убедително обяснение в съдебно заседание: КМАТЕ е изследвала
всички данни комплексно за разлика от АТЕ, която е била обоснована с по-ограничена база
фактически данни, като в състава на КМАТЕ освен автоинженерите е участвал и съдебният
лекар, направил аутопсията.
Съпоставката на АТЕ и КМАТЕ установява, че между заключенията на двете
експертизи липсва съществено противоречие, че са налице известни допустими и обясними
различия и че двете са в съотношение на взаимно допълване за оформяне на цялостната
фактическа картина на произшествието. Определената скорост на движение на автомобила
към момента на удара е близка по стойност в заключенията на двете експертизи – около 11
км/ч според АТЕ и 14 км/ч според КМАТЕ. Механизмът на произшествието е приет еднакво
от двете експертизи – движение на автомобила на заден ход, при което е съборил в гръб
пешеходеца, след чието падане по лице той е бил прегазен през гърба. Най-съществената
разлика между двете експертизи - относно инициалната част от тялото на пешеходеца, в
която е бил ударен от автомобила, е обяснена убедително в съдебно заседание от
експертите, изготвили КМАТЕ и следва да се приеме, че пешеходецът е бил ударен най-
напред в задния крак отзад. И двете експертизи твърдят, че при движение по тротоара –
било десния, било левия, пешеходецът е бил видим за водача на товарния автомобил чрез
огледалата за външно обратно виждане, като КМАТЕ уточнява, че единственият участък, в
който при движение на пешеходеца по десния тротоар той е бил невидим за водача на
товарния автомобил, е с дължина само 16 м. Заключенията на експертите са категорични, че
при движение на пешеходеца не по тротоара, а по пътното платно, той е могъл да бъде
видян от водача на товарния автомобил. Въззивният състав намира, че състоянието на
тротоарите (единият – изцяло разкопан, а другият – много неравен и препречен с контейнер
за боклук, поради което и двата са били много трудно проходими) разглеждано съвкупно с
възрастта и здравословното състояние на пострадалия – 64-годишен, придвижващ се с
помощта на бастун, обуславят като обоснован фактически извод твърдението, че
пострадалият се е движил по асфалтираната част на пътното платно: тя е била асфалтирана
едва предния ден, била е равна и е предлагала много по-удобно придвижване за възрастния
човек, подпомагащ ходенето си с бастун; пострадалият е трябвало да се придвижи на
значително разстояние от дома си до стопанисваното от него кафене, който маршрут
преминавал по протежението на ремонтираната улица. Поради това съдът намира за
правилна фактическата констатация в този смисъл, направена и от експертите в КМАТЕ и
приета от тях като фактическа база за обосноваване на следващи експертно установявани от
тях факти.
Двете експертни заключения на АТЕ и КМАТЕ установяват всички необходими за
правилното решаване на делото факти, като категорично няма непълнота на заключенията
или неяснота на твърдените от тях експертно установени факти. В тази връзка не се налага
по делото установяване на височината на товарния автомобил – за което е имало искане от
защитника, тъй като този параметър от характеристиките на МПС не влияе на правно
значимите факти. Освен това, както са заявили и вещите лица от КМАТЕ в съдебно
заседание, тази височина е могла да бъде измерена при огледа на местопроизшествието в
5
конкретното тогавашно състояние на автомобила, т.е. с конкретната му тогавашна степен на
натовареност, от която и зависи височината; тъй като това състояние вече не може да бъде
възпроизведено в точно същия вид, в каквото е било към момента на ПТП, то такава
експертиза не би могла да има достоверност и актуалност спрямо времето на ПТП. Предвид
изложеното за обосноваване и съдържание на заключенията на АТЕ и КМАТЕ въззивният
състав намира, че същите, разглеждани съвкупно, установяват безпротиворечиво основните
параметри на ПТП и механизма му.
Въззивният състав намира за безспорно установено по делото и това, че подсъдимият
по време на придвижването на товарния автомобил на заден ход в същата посока, в която се
е движил и пешеходецът и така го е застигал, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад себе
си и по тази причина подсъдимият не е възприел присъствието и придвижването на
пешеходеца по пътя зад товарния автомобил; освен това в същото време подсъдимият не е
осигурил човек, който да му сигнализира за наличието на опасности по пътя зад товарния
автомобил. Самото придвижване на автомобила на заден ход – по протежение на около 80 м
според свидетеля С. С., е убедително доказателство за това, че подсъдимият е управлявал
автомобила, без да възприема намиращия се зад него пешеходец: няма никакви данни по
делото за умишлено насочване на МПС към пешеходеца, поради което следва да се приеме,
че продължаващото движение на автомобила на заден ход и застигането и удрянето на
пешеходеца са останали извън възприятията на подсъдимия като водач на товарния
автомобил. В същото време обаче той е имал обективната техническа възможност да види
пешеходеца зад автомобила, а освен това е нямало никаква пречка да си осигури сигналист.
Поради това няма хипотеза на случайно деяние, както твърди защитникът. Подсъдимият и е
бил длъжен, и е могъл да предположи, че по новоасфалтирания участък от пътя могат да се
придвижват пешеходци – както жители на града, за които придвижването по тротоарите е
било силно затруднено и поради това много неудобно, така и лицата от ремонтната бригада.
Поради това подсъдимият е бил длъжен да използва техническите възможности
(огледалата), за да поддържа непрекъснато наблюдение на пътя зад автомобила при
положение, че е решил да предприеме движение на заден ход без сигналист. Поради
ненаблюдаването на пътя обаче извън възприятията на подсъдимия е останал пешеходецът,
което категорично обосновава извода за непредпазливото отношение на подсъдимия към
пътната обстановка и в частност към наличното в момента препятствие (пешеходецът) за
продължаване на придвижването на автомобила на заден ход. В подкрепа на факта, че
подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си са и свидетелските показания
на полицай Н. Г., който е чул на местопроизшествието подсъдимият да казва, че „при
маневра назад не е видял, че зад него има човек и го е блъснал“.
Предвид гореизложеното за съдържание на свидетелски показания, експертизи, оглед
и писмени доказателства по делото, въззивният състав намира за безспорно установено по
делото, че на 23.04.2017 г. в гр. Белица, в ремонтиран участък на ул. „Димо Хаджидимов“
подсъдимият като водач на товарен автомобил е извършил с него движение на заден ход,
при което е могъл и е бил длъжен, но не е наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си и не е
осигурил сигналист за евентуални опасности; при това движение на автомобила назад
траекторията му е съвпаднала с придвижването в същата посока – към автогарата на града,
на пострадалия, който се е придвижвал с гръб към застигащия го товарен автомобил; при
настигането на пешеходеца от товарния автомобил, най-задната част на товарната
платформа на товарния автомобил е ударила пешеходеца най-напред в десния крак отзад,
при което той е бил съборен по лице, след което товарният автомобил го е прегазил в гръб –
в посока от главата през торса към крайниците. Вследствие на това прегазване пострадалият
е бил тежко увреден – сърцето му е било разкъсано, поради което на място и много бързо е
настъпила смъртта му. След като усетил удара с тялото на пострадалия („притропване“) и
прегазването, подсъдимият слязъл от автомобила, видял тялото на пострадалия, обадил се
на спешния телефон 112 и седнал на тротоара, където заплакал, държейки главата си с ръце.
Подсъдимият и е бил длъжен, и е могъл да предвиди наличие на пешеходци на пътя,
6
във всеки един негов участък, включително – пътя зад автомобила, поради което е следвало
във всеки момент на извършваната от него маневра движение на заден ход или сам да
наблюдава непрекъснато пътя зад себе си и да възприема дали той е свободен, или да
осигури лице, което да му сигнализира за наличие на опасности – каквато е съществувала в
момента. Пострадалият е бил възприемаем, т.е. видим за подсъдимия, но извършеното
движение на заден ход на автомобила показва, че подсъдимият не е възприел пострадалия
зад автомобила; това означава, че подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътя зад себе
си. Това поведение е в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, пряка последица от което е
удрянето на пешеходеца и причиняването на смъртта му вследствие на автомобилната
травма. Поради това следва да се приеме за доказано по делото извършването от подсъдимия
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, извършено чрез
непредпазливо нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и непредпазливо отношение спрямо
вредоносната последица по НК: подсъдимият е бил длъжен и е могъл да наблюдава пътя зад
себе си или да осигури сигналист, но не го е направил, и също така е бил длъжен и е могъл
да предположи, че удрянето на пешеходец от управлявания от него автомобил може да
доведе до смъртта на пешеходеца.
Подсъдимият е оправдан по обвинението, че при извършване на престъплението по
чл. 343 от НК е извършил нарушение и на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение касае
поведението на водача преди започване на маневрата „движение на заден ход“, като няма
данни, които да оборят твърдението на подсъдимия в обясненията му, че преди да започне
придвижването на товарния автомобил на заден ход е погледнал пътя зад себе си и е го е
възприел като свободен. Поради това както предвид липсата на обективни фактически данни
за извършването на такова нарушение, така и предвид процесуалната ситуация за въззивно
разглеждане на делото – само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване на
положението му, това произнасяне на ОС следва да се запази като правилно.
По възраженията на защитника в жалбата, по които не е взето отношение в
изложението дотук, въззивният състав намира следното:
Защитникът смята, че неизясняването на момента, в който пострадалият е стъпил на
пътното платно, прави присъдата необоснована. Въззивният състав намира, че това
възражение е неоснователно. Въпреки невъзможността да се установи колко точно време и
на какво точно разстояние пешеходецът се е придвижвал зад товарния автомобил и гърбом
към него, установеното безспорно място от пътя на удрянето му – на новоасфалтираната
част на пътя, категорично обосновава извод за достатъчно по време присъствие на
пешеходеца на пътя, за да бъде застигнат, ударен и съборен от автомобила. Освен това
експертите обосновават категорично твърдението, че при движението на пешеходеца по
пътното платно зад товарния автомобил пешеходецът е бил видим за водача на застигащия
го товарен автомобил. Поради това не е налице такава именно фактическа непълнота, която
да повлияе на правилното решаване на делото.
Защитникът смята, че в случая са налице данни за прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление, тъй като подсъдимият след деянието бил направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. В случая действията на подсъдимия
след възприемането на прегазения пострадал са се изразили в обаждане на спешния телефон
112. Обективно обаче травмата на пострадалия е била толкова тежка, че настъпването на
смъртта на място е било неизбежно и много бързо; дошлият с линейката лекар е могъл само
да установи настъпването на смъртта, признаци за което преди него е бил установил и
свидетелят С. С., и дошлите на мястото полицаи. Предвид липсата на обективно възможни
за извършване действия по реално оказване на помощ на пострадалия – изцяло заради
тежестта на причинената от подсъдимия на пострадалия травма, следва да се изключи
приложението на чл. 343а от НК. Поведението на подсъдимия обаче – обаждането на
спешния телефон и безспорно изразеното от него още на мястото разкаяние (плачел), следва
да се оцени при индивидуализиране на наказанието, за престъпление по чл. 343 от НК.
7
Защитникът твърди, че в мотивите на присъдата има противоречие при изразяване на
становището на съда има ли или не забрана за движение на пешеходците в ремонтирания
участък от улицата. Въззивният състав установи, че на стр. 4-та от мотивите ОС е заел
изрично и ясно формулирано становище, че в ремонтирания участък на улицата не е имало
ограничение за придвижване на пешеходците (НОХД, л. 421 гръб). На стр. 11-та – 12-та от
мотивите (НОХД, л. 425 долу- 425 гръб) ОС е формулирал изречение, чийто смисъл
въззивната инстанция възприема в насока, че в ремонтирания участък от улицата е било
създадена такава организация на движението, че е било забранено придвижването на ППС,
но е било възможно движение на хора по тротоарите. Въззивният състав не намира
противоречие между това изречение и изречението на стр. 4-та от мотивите, поради което
липсва твърдяното от защитника вътрешно противоречие в мотивите и няма нарушения на
процесуални правила в сочения от защитника смисъл.
За престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години, а съобразно чл. 343г от НК – и лишаване от право да се
управлява МПС.
При налагане на лишаването от свобода в законово предвидените граници ОС е
наложил най-лекото възможно наказание – две години лишаване от свобода. За налагането
на точно такова наказание ОС е отчел следните обстоятелства: Облекчаващи отговорността
фактори са неосъждането на подсъдимия (ДП, т. 1, л. 38 или т. 4, л. 58), добрите му
характеристични данни, неизвършването от него до момента на нарушения на ЗДвП,
съдействието му за установяване на обективната истина, изразеното силно и дълбоко
съжаление за станалото – още на местопроизшествието и веднага след него. Друго
смекчаващо отговорността обстоятелство, отчетено от ОС, е свързано с личността на
пострадалия, който се е придвижвал по пътя, като от двата тротоара със силно намалена
проходимост все пак левият е предлагал в известна степен по-добри възможности за
придвижване; следва да се приеме, че пострадалият е допринесъл за ПТП с поведението си,
което обстоятелство облекчава отговорността на подсъдимия. Друго също смекчаващо
отговорността обстоятелство според въззивния състав е реакцията на подсъдимия след
произшествието – той веднага се е обадил на спешния телефон за станалото. Като
отегчаващо обстоятелство от ОС е отчетена необходимостта от страна на подсъдимия от
завишено внимание за присъствието на пешеходци поради извършването на ремонта в
населено място, което е повишавало риска от опасни ситуации. При съпоставяне на двете
категории влияещи на отговорността обстоятелства, ОС е приел значителен превес на
смекчаващите, за да определи най-ниското възможно наказание – лишаване от свобода за
две години. Въззивният състав намира, че посочените от ОС обстоятелства са налице и имат
посочената посока на влияние и посочената тежест в обща противовесна съвкупност - с
изключение на съобразеността на поведението на подсъдимия със ЗДвП. Приетата във
въззивно съдебно следствие справка (ВНОХД, л. 38-40) установява, че срещу него има две
влезли в сила наказателни постановления от 2006 г. и 2014 г. – за неползване на колан и
несъобразена скорост, а също и един фиш за неправилно спиране; т.е. поведението на
подсъдимия като водач спрямо изискванията на ЗДвП е отегчаващо, а не смекчаващо
отговорността обстоятелство. Преценката на смекчаващите отговорността обстоятелства
показва, че те нито са многобройни по своята численост, нито пък някое от тях по
естеството си има изключително голяма тежест: неосъждането и добрите характеристични
данни са принципно изискуемото и очаквано от всеки български гражданин поведение,
съдействието за разкриване на обективната истина предвид конкретиката на случая (наличие
на свидетелски показания и категорични заключения на експерти относно важните факти)
няма изключително значение само по себе си, а искреното разкаяние на дееца за станалото е
често срещана психична реакция; съпричиняването от страна на пострадалия в конкретния
случай не е от степен, определима като голяма. Поради всичко това въззивният състав
споделя позицията на първоинстанционния съд, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК (в
8
какъвто смисъл има изявление от защитника), че наказанието следва да се определи при
хипотеза на чл. 54 от НК и че при тези условия то следва да бъде индивидуализирано при
силен превес на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства. При посочената
съвкупност от противовесни влияещи на отговорността обстоятелства въззивният състав
намира отмереното от ОС минимално наказание за справедливо – две години лишаване от
свобода, при диапазон от две до шест години. Освен това липсва и процесуална възможност
за отегчаване на отговорността предвид образуването на въззивното производство само по
жалба на защитника с искания за облекчаване на положението на подсъдимия. Поради това
произнасянето на ОС при определяне на лишаването от свобода следва да се потвърди като
правилно. В случая следва задължително съобразно чл. 343г от НК да се наложи и лишаване
от право да се управлява МПС. И това наказание е наложено с минималната възможна
продължителност, като предвид гореизложените влияещи на отговорността фактори,
относими и при прилагане на чл. 343г от НК, и това наказание е справедливо и поради това
произнасянето на ОС по този въпрос следва да бъде потвърдено.
Приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с определяне на минималния възможен
изпитателен срок също следва да се потвърди: настоящото осъждане е първо за подсъдимия,
наложеното наказание е две години лишаване от свобода, т.е. по-малко от три години, а
конкретният деец разкрива характеристики на личността, които позволяват извод, че за
поправянето на извършителя не е наложително непременно ефективно изтърпяване на
наказанието; показателно е поведението на подсъдимия, който на местопроизшествието се е
разплакал, а и до настоящия момент продължава да изразява разкаяние за произшествието.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, и съобразно
задължителния характер на нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно ОС е възложил на
подсъдимия да заплати разноските по делото – тези на държавното обвинение и тези на
частните обвинители.
В заключение: обжалваната присъда е изцяло правилна поради това, че е обоснована,
законосъобразна и справедлива, поради което следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 903875 от 21.09.2020 г. по НОХД № 504/2019 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10