МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 193/2010Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия EДУАРД Л.И. e
повдигнато
обвинение по чл.115 във вр с чл.18,ал.1 НК за това, че:
- На 07.11.2009 г. в гр. Варна
направил опит умишлено да умъртви М.Х.Н., като деянието останало недовършено по
независещи от дееца причини.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и
моли съда да признае подсъдимия за виновен. Навежда доводи, че подсъдимият е осъждан, но и реабилитиран. С оглед
чистото съдебно минало, извършеното от същия след деяннието за оказване
медицинска помощ на пострадалия, мотивира прокурора да поиска наказание наложено при условията на
чл.55 от НК значително под минимума, без да уточнява неговия размер,
което да бъде изтърпяно ефективно съобразено
и с подходящия режим.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия обосновава
няколко възможности за правни квалификации всички те противни на тази подържана
от прокурора. На първо място изразява несъгласие с резултата, тъй като
от вещо лице е установено, че, естеството на нараняванията е такова, че е възможно организма и
да се самовъзстанови, вследствие на собствените си реакции и без медицинска помощ. Навежда
доводи за наличието на доброволен отказ по б.”а” и б.”б” от чл.18,ал.3 на НК, тъй като установеното, че организма на
пострадалия може сам да се възстанови касае недовършен опит , а от друга страна
медицинската интервенция е в резултата единствено и само на последващите
действия на подсъдимия с което е предотвратил настъпването на последиците. По тази причина намира,
че подсъдимият следва да отговаря за телесни увреждания. Отделно навежда доводи, че се касае за грешка в
средството на извършване на деянието, което изключва прекия умисъл, следователно
и наличието на опит към деянието „умъртвяване”. Алтернативно моли, да се приеме
че е налице афект, което е смекчаващо вината обстоятелство и да се наложи
снизходително наказание.
В
последната си дума подсъдимия изразява
съжаление за стореното и моли наказанието да е по-леко.
Съдът за да се произнесе, като взе
предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият Е.Л.И. е руски гражданин, роден на *** *** - Руска Федерация, постоянно пребиваващ в Р.
България, адресно регистриран в с. Войвода ул. „Стара планина" №7 обл.
Шумен, с основно образование, не е женен, не работи, ЕГН **********, осъждан - реабилитиран
И. от около 30 години живее с майка си в Р.
България със статут на постоянно пребиваващ чужденец. Установили се в с. Войвода, обл. Шумен. През 2004
г. подсъдимия се пресилил в гр. Варна, за да си търси
работа. Тук нямал постоянен адрес и започнал
да води скитнически начин на живот, като за да се препитава събирал метални отпадъци, които
продавал. Нощувал под тераси и в изоставени помещения. Пострадалия М.Н. също водел скитнически
начин на живот. Нощувал най-често на ул. „Пирин" №30 вх."А", където живее и бившата му съпруга св.А.М..
Живущите във входа обаче го изгонили и той продължил да нощува под терасата на блока. Н. се препитавал по
същия начин като подсъдимия, но често бил и подпомаган от св.Алиция Калита, м.к. от близката църква и св.
Д.М., съпруга на брат му. Пострадалия често злоупотребявал с алкохол, но не бил
агресивен. След употреба на алкохол по скоро бил невъздържан при общуването си,
което често водело или да бъде гонен от църквата или да бъде обект на физическо
насилие от хората. Пострадалия и подсъдимия се познавали отдавна и често нощували на едно и също
място и употребявали
заедно алкохол.
На 07.11.2009г. И. около обяд пил вино, а
вечерта отишъл на ул.
..Пирин" №30 до вх."А", като със себе си носил събрани железни тръби и сатър
намерени по рано. Под
терасата на блока заварил М.Н., който употребявал алкохол. Двамата седели и разговаряли. В един момент М.Н., повлиян от алкохол започнал да псува подс. И. и обиждал майка му. И. го предупредил да спре, но Н. продължил да псува. Тогава подсъдимият се просегнал и с дясната си ръка потърсил тръба, но хванал дръжката на сатъра. Веднага след това нанесъл
не по малко от три удара по главата на седящия от лявата му страна Н.. Ударите били със значителна сила и попаднали в
ляво-челна -слепоочна област на главата. По време на ударите Н. инстиктивно се
предпазил с лявата си ръка, като един от тях попаднал и в нея. Раните на Н.
закървили и изплашен
от видяното
И. преустановил действията си. След това се обадил на телефон 112 и съобщил, че е ударил със сатър друго лице, като ги уведомил, че
пострадалия все още мърда. От РЦ „112" се опитали да
локализират къде се намира подсъдимия, но същия под въздействие на получения
стрес от действията си не можел да обясни, след което прекъснал връзката. След
това И. увил в шал сатъра и се отдаличил от мястото. После втори път позвънил
на тел.112 и помолил да бъде изпратен някой за да помогне. След кратък разговор
оператора успял да разбере къде е местонахождението подсъдимия и го насочил към
близкото ІІ РУ на МВР.
Веднага след проведения разговор, в 22.45 ч. подсъдимият отишъл във II РУ на МВР - Варна и съобщил на
дежурния, че е нанесъл удари със сатър на друго лице. Заедно със служител на
полицията -св. В.П.Г. подс.Исаков се отправили към мястото на инцидента, като
той казал адреса но в действителност дал първоначално друга посока. След
направеното уточнение двамата стигнали до ул.”Пирин” По пътя подсъдимия обяснил
на Г., че е нанесъл ударите защото пострадалия го е псувал. На мястото
полицейския служител, установил, че Н., е неконтактен и в
безпомощно състояние. и се обадил за идването на медицинска помощ. Н. бил откаран в болнично заведение за оказване на
помощ, където бил опериран от св.Н.О.. Междувременно И. бил върнат в РУ и бил
изготвен протокол за
доброволно предаване на сатъра, с
който били нанесени ударите. Местопроизшествието било запазено
до идването на разследващ полицай, след което бил извършен оглед.
В следствие на проведеното
оперативно лечение здравословното състояние на св. Н. се подобрило и на 22.11.2009
г. самоволно напуснал болничното заведение.
В хода на разследването
са извършвани биологични изследвания за установяване кръвно груповата
принадлежност на пострадалия. Подсъдимият е бил освидетелстван и по него не са
установени травми. Изследването на дръжката на сатъра за дактилоскопни
отпечатъци не дало резултат.
По делото са назначени
следните експертизи
Съдебно-медицинска
експертиза / л.45/ От заключението на същата е
видно, че, в
следствие на нанесените удари, Н.
получил порезни рани в лява челно - теменна - слепоочна област, многофрагментна
фрактура в същата област с проникване в черепната кухина, контузия на мозъка
средна степен, срязване на сухожилията на трети пръст на лява ръка.
Травматичните увреждания са в пряка причинно -следствена връзка с нанесените от
обвиняемия удари със сатъра и отговарят да са получени по описания начин.
Контузията на мозъка е обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота на М.Н. и в едно с проникващото в
черепната кухина нараняване са с характер
на средна телесна повреда. Срязването на сухожилията на III пръст на лява ръка
е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за продължителен
период от време от около 1,5 месеца и също е с характер на средна телесна
повреда.
В съдебно заседание
подържа заключението и уточнява, че при тези удари
пострадалият е спасен от смърт, тъй като е проведена операция Било е налице контузия
на мозъка, която сама по себе си определя разстройство на здравето, временно
опасно за живота..От друга страна обаче медицинските
показатели преди операцията дават основания за извода, че същите обуславят
възможност самия организъм в този възстановителен период сам да се справи с
така описаните увреждания, т.е. имал е една алтернатива,, че е реално възможно организма сам да излезе от този
възстановителен период.
На въпрос на защитата вещото лице коментира чисто хипотетично, че ако ударите са били с желязна тръба могат да се
получат значителни увреждания.
Съдебно психиатрична и психологична
експертиза /л.71
- 74/ От заключенията се установява, че към момента на
извършване на деянието подс. И. е бил психично здрав, не се е намирал в състояние на физиологичен
афект, разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
В
съдебно заседание потвърждават заключението си и го допълват, че лицето е
психично здраво, не страда от синдром на алкохолна зависимост, а само е с
дребна алкохолна употреба. Подсъдимия до момента на деянието не е бил в състояние
на алкохолно повлияване и не се установява да е бил в състояние на афект от медицинска гледна точка. Вещите
лица оценяват поведението му, е че към него момент той е имал себезащитно поведение по отношение
на пострадалия, но не е изпаднал в състояние на физиологичен афект. Проведеното психологично освидетелстване на
личността не установява някакви психологични
абнормости и параметри. Налице са обаче някои особености на характера,
които са вследствие на деправационните условия, които е претърпял- разведени
родители, вследствие на социалната среда, обуславящи по-лесна ранимост, т.нар.
сензитивност - чувствителност спрямо себе си и мнителност спрямо другите и
затова на тази основа е по-лесно раним и чувствителен към някои по слаби свои
места в личността. И. има два типа на поведение. От една страна насоченост -външно
наказателна в такива ситуации, вследствие на тази обидчивост, която се е сформирала,
и също така примиряване с пречката, с философията, че нещата ще се разрешат с
времето. Затова в някои ситуации е по-уязвим. Има доста защитни механизми,
които са сформирани в него. Те му позволяват от една страна да държи
самооценката, но е дълбоко неудовлетворен от своята реализация в живота си.
Вещите лица намират че И. би могъл да се контролира. Агресията е една нормална защитна реакция и нормален
начин на от реагиране. Той в смисъл на това, че ако в момента бъдат засегнати
негови особености, негови слаби места, той би реагирал с вид агресия. Агресията
му не зависи от обекта, а какво ще се залегне в него, кои слаби и уязвими места
ще бъдат засегнати. Това не е необичайна агресия, а нормална, която има във
всеки човек. Но тези особености на
личността могат да провокират агресия. По отношение за отсъствието на афект
вещите лица се обосноват, че се касае за две личности които съжителстват не
малко време и имат едни отношения на съвместен живот, в рамките на 5-6 години. Въз
основа на тези отношения и изхождайки от характера на подсъдимия не може да се
каже, че той толкова дълбоко се е засегнал от поведението към своя познат, че
да е изпаднал в такова състояние, при което да му се стесни съзнанието за един
кратък период от време и да не знае какво прави. Действията на подсъдимият, че
си е пуснал дясната ръка и е искал да вземе тръба, което е един съзнателен акт на механизъм на действие,
при който с обмисляне е продължил. Разговора с оператора от тел.112 вещите лица
коментират, че е това е поведение на стрес на лице, което е осъзнало
извършеното от него агресивно действие. В такова състояние е да се страхува от
последиците и от своите реакции, да не би да направи най лошото, и това показател
за неговата отговорност към момента. Подсъдимият
се е нуждаел от външен контрол, тъй като към него момент неговия вътрешен
контрол не му помагал. Думите му са били не резултат за агресия а реплика за помощ.
Съдебно-медицинска експертиза на кръвна проба. Същата дава заключение
,че подсъдимият не е бил в алкохолно опиянение и наличието на етилов алкохол в
кръвта му към момента на деянието е 0 промила.
Съдебно психиатрична експертиза О
От заключението на същата е видно, че М.Х.Н. страда от синдром на зависимост
към алкохол. Алкохолна промяна на личността. Към момента
на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е
могъл, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. В резултата на
получените травматични увреждания е налице разстройство на личносттното поведение,дължящо са
на черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и моторна афазия. Поради всичко това и поради наличието на антероградна, конградна и ретроградна амнезия
не е в състояние правилно да
възприема факти и обстоятелства,имащи значение за делото и да дава достоверни
показания.
Психично състояние е
в пряка причинно-следствена връзка с нанесените му травматични увреждания.
В съдебно заседание вещото лице подържа заключението си и след преглед на М.Н.
потвърди, че при същият не са на лице признаци на възстановяване.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите, писмените
доказателства и заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
съдебно-психиатрична, компексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни
и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените
по горе експертизи.
Подсъдимия
се признава за виновен и дава обяснения, че ядосан от обидните думите на
пострадалия е посегнал да вземе тръба за да го удари, но взел сатъра и нанесъл
ударите. Целта му била не да убие пострадалия, да го накара да млъкне.
Съдът
намери, че обясненията му като поредица от действия за правдиви и ги кредитира напълно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
На първо място следва да
се отбележи, че при правилно установени факти прокуратурата е направила неверен
правен извод, като е приела в диспозитива на обвинението, че се касае за
недовършен опит. Чл.18,ал.1 от НК съдържа две хипотези:
-започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено
- или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление.
Когато деецът обективно е
направил всичко необходимо за настъпване на общественоопасните последици,
предвиждани и съзнавани от него, които са били и неизбежни, той следва да
отговаря за умишлено деяние при пряк умисъл, както това е в разглеждания
случай. И., както твърди и заключението на съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза, макар и подразнен от пострадалия волево и насочено е
взел средство с което да нанесе удари. Грешката в средството, с което си е
послужил е без значение, тъй като същата не е извинителна. След това е нанесъл
не по малко от три силни удара в най-важната жизнена част от човешкото тяло на
пострадалия-главата. С това деянието му е довършено. Обстоятелството, че е
спрял ударите не означава, че се е отказал от довършване на деянието, в противен
случай щяхме да сме изправени пред довършено престъпление с резултат
–умъртвяване, а не опит. Ударите са преостановени поради уплаха, и все пак със
субективната увереност, че е изпълнил замисленото деяние, а не защото е
преоценил действията си, преди да са настъпили целените общественоопасни
последици. Съдът
не споделя и виждането на защитата, че се касае за евентуален умисъл, тъй като
резултата от нараняванията биха могли да бъдат преодоляни евентуално и от самия
организъм на пострадалия. Това е една хипотеза, която се опровергава от
фактическия резултат, че се касае за разстройство на здравето временно опасно
за живота, т.е жизнените показатели са могли да се влошат всеки един момент без
лекарска намеса и да се стигне до смърт. От друга страна евентуалният умисъл е
налице, когато общественоопасните последици са възможен, но не и неизбежен
резултат на деянието. В настоящия случай интизитета, силата на ударите, избора
на оръдието /независимо дали това е желязна тръба или сатър/ и подбраното място в което са нанесени
ударите обосноват само един възможен извод и той е че смърт ще настъпи. Да се
приеме, че подсъдимия се е надявал на друг резултат е декларативен и не
подкрепен от никакви доказателства.
Оценявайки
поведението на подсъдимия обаче след деянието, съдът намери, че се касае за
доброволен отказ при хипотезата на чл. 18, ал.3, б.”б” от НК , а именно, че по
собствена подбуда е предотвратил
настъпването на вредните последици. Двукратно е звънил на тел.112 и е искал
помощ. Без отговор за съда остава въпроса, защо след като оператора все пак е
разбрал къде е подсъдимия не е изпратен медицински екип и органи на реда
веднага, а е давал съвети подсъдимия да се придвижи сам до ІІ РУ на МВР.
Независимо от това, подсъдимия е изпълнил това което му е било казано, а в
последствие сам е отвел полицейския служител на място. Именно и само
благодарение на подсъдимия, на пострадалия му е оказана нужната помощ и
обществено опасните последици-смъртта не е настъпила.
Тук е
мястото да се отбележи, че прокуратурата е пренебрегнала още един факт известен
от досъдебното производство, а именно, че съгласно заключението на
съдебно-психиатричната експертиза на пострадалия е установено, че същия има
разстройство на съзнанието. Явно е че същото е продължително по своя характер,тъй
като вещото лице не дава изгледи за възстановяване. Този резултат е в пряка
причинна връзка с причинената мозъчно-черепна травма и контузия на мозъка, тъй
като са засегнати дялове от мозъка. Всичко това налага извода, че освен
констатираните средни телесни повреди, е налице и тежка такава по смисъла на
чл.128 от НК. В обвинителния акт обаче такива констатации и обвинение липсват.
По
посочените причини, съдът на основание чл.19 от НК прие правна квалификация
отговаряща на признаците на друго престъпление, за което деецът следва да носи
наказателна отговорност.
Съдът
намери, че от обективна и субективна страна подсъдимят Иванов е осъществил
състава на
чл.129, ал.2 във вр с ал.1 от НК, поради което и го призна за виновен в това
че: на 07.11.2009 г. в гр. Варна умишлено
причинил средни телесни повреди на М.Х.Н., изразяващи се в многофрагментна
фрактура в лява челно-теменна слепоочна област с проникване в черепната кухина,
контузия на мозъка средна степен и срязване на сухожилията на трети пръст на
лявата ръка, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота,
трайно затруднение на движенията на левия крайник, за срок от около 1,5 месеца
и проникващо нараняване в черепната кухина.
Съдът призна за невинен подсъдимият по същото време и място, да е направил опит
умишлено да умъртви М.Х.Н., като деянието да не е довършено по независещи от
дееца причини и го
оправда по обвинението му по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на телесната неприкосновеност
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина, обидното поведение
на пострадалия към подсъдимия
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- недобри характеристични данни, бруталност като
отговор на вербални нападки.
Съдът като взе предвид невисоката степен на обществена опасност
на деянието „причиняване на средна телесна повреда”, невисоката степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващи вината обстоятелства над отегчаващите, на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр.чл.19
от НК и чл.54 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът при преценката за
приложението на чл.66, ал.1 от НК, намери, че не са налице основания за
приложението му. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото и
превъзпитаван в място за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”,тъй
като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след като
се отключва независимо от обекта към когото е насочена. Доколкото качествата на личността намират проявление и в
конкретиката на престъпната дейност, то начинът на осъществяване на престъпния
състав също има значение за тази преценка. Скитническия начин на
живот воден от подсъдимия явно не му позволява социализирането и приобщаването
към обществото, където насилието е недупостимо и морално укоримо. Единствено по този начин ще се предизвикат съответни
положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само индивидулната превенция, но и генералната
такава. Подобно приложение на очертания институт при
демонстрирана бруталност в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК - своеобразен
вид неправомерни посегателства личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните
прояви, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на
общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на
съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност. Социалният
отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие
и насоченост на обществената превенция налагат извода, че за постигане целите
на наказанието, е наложително осъденото лице да бъде поставено в изолация.
Така определеното наказание е
достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Като се съобрази с размера на наказанието и
обстоятелството, че подсъдимия не рецивидст, на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от ЗИНЗС определи първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” във затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59, ал.3 вр. с ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода”, времето през което спрямо същия е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.11.2009г.
По делото са направени разноски в размер на 361,40 лв, поради което съдът
осъди на
основание чл.189,ал3 от НПК подсъдимият да ги заплати направенитев полза на Държавата по сметка на ВОС.
Съдът постанови
веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила: кухненски сатър да се унищожи поради липса на стойност, а тъмно
синьо яке с качулка да се върне на подсъдимия.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата.
Мотивите се
изготвиха на 30 март 2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: