МОТИВИ по НОХД № 129/2016г. по описа на РС-***
Районна
прокуратура – *** е повдигнала обвинение против подсъдимите М. *** по чл.195 ал.І
т.7 вр. с чл.194 ал.І вр. с
чл.28 ал.І вр. с чл.20 ал.ІІ от НК и П.Р.Р. *** по чл.194 ал.І вр. с чл.20
ал.ІІ от НК., за това, че на 19.08.2015г. в ***,обвиняемият М.С. при условията
на повторност,в съучастие като извършители, отнели чужди движими вещи – 60 бр.
памперси на стойност 12.00 лева,2 бр. булани на
стойност 20.00 лева,2 бр. пердета на стойност 40.00 лева,2 кг. домати на
стойност 3.50 лева,2 кг. грозде на стойност 5.00 лева,1 бр. златен пръстен 4.30 грама на стойност
279.50 лева и парична сума от 300.00 лева,всичко вещи на обща стойност 660.00
лева,от владението на собственика Г.М. ***,без нейно съгласие,с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление по смисъла на чл.195 ал.І т.7 вр. чл.194 ал.І вр. с чл.28 ал.І вр. с чл.20 ал.ІІ от НК за обвиняемия М.С.,и по смисъла на
чл.194 ал.І вр. с чл.20 ал.ІІ от НК за обвиняемия П.Р..
Представителят на РП
- гр.*** поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимите и
пледира за осъдителна присъда ,като бъдат
наложени наказания, съответстващи на визираните в закона за тези деяния, а
именно лишаване от свобода към предвидения от закона среден размер,
В хода на съдебното
производство, преди откриване на съдебното следствие Г.М. ,чрез процесуалният си
представител адв.Г.А. депозират искане да бъдат
конституирани като частен обвинител и граждански ищец. Предявява срещу
подсъдимите граждански иск с цена 380.50лв, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди в следствие на деянието. С нарочно определение
на съда е приет за съвместно разглеждане иска предявен от М. срещу подсъдимите
с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.84 ал.1 и 85 от НПК и на основание чл.75 и сл.от НПК е конституирана като частен обвинител.
Процесуалният представител
на гр.и. и ч.о.,адв.А. пледира за осъдителна
присъда,присъждане на разноски и обезщетение за имуществените вреди,от датата
на деянието.
Подсъдимият П.Р.Р. се явява лично в съдебно заседание /доведен от Затвора/ и
с адв. Д.Ц. ***, назначена за служебен защитник по
ДП. Признава се за виновен, дава
обяснения в съдебно заседание, с което признава участието си в деянието.В
последната си дума и лична защита моли съда за минимално наказание и да му бъде
извършено групиране. Защитникът на подсъдимият адв. Ц.
пледира, че обвинението срещу подзащитният й не е
доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна, като
моли съда да оправдае подсъдимият.
Подсъдимият М.М.С. се явява лично в съдебно заседание и с адв. Л.Г. ***. За разлика от подсъдимият П. ***,подсъдимият М.С. не
признава вината си. В обясненията си твърди, че
е набеден от подсъдимият П.Р. в
извършването на деянието за което му е повдигнато обвинение. Защитникът на
подсъдимият, пледира към съда, че обвинението е недоказано. Единствено подсъдимият П.Р. в обясненията си твърди,че
съучастник му е М., което не е подкрепено от нито едно пряко или косвено
доказателство. Адв. Г. твърди, че присъда не може да почива само и единствено на
обяснения на другия съпроцесник.
Моли подзащитният му да бъде оправдан.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Подсъдимият М.М.С. е роден на ***г***.
Българин. Български гражданин. С основно образование. Не работи. Не е женен.
Осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият П.Р.Р. е роден на ***г***.
Българин. Български гражданин. С основно образование. Не работи. Не е женен.
Осъждан. ЕГН **********.
Подсъдимите С. и Р. се
познавали и поддържали помежду си приятелски отношения. Свидетелите Г.М. и М.М. се намирали във фактическо съжителство и обитавали
недвижим жилищен имот,находящ се в ***.Свидетелите
познавали двамата подсъдими като живущи в същото населено място. Освен това свидителят М.М. и подсъдимият М.М. били роднини по сватовство. Св.М.М.
бил братовчед и с подсъдимият П.Р. .
На
17.08.2015г. свидетелите М. и М. ***,където от различни търговски обекти
закупили различни вещи - златен пръстен с форма на пиано и с тегло 4.30 грама закупили от
РУМ-гр.***,от златарски щанд,стопанисван от свидетеля Б.К.,60 бр. памперси,2
бр. завивки,тип „булани”,2 бр. пердета,2 кг. грозде и
2 кг.
домати.С така закупените вещи свидетелите се прибрали в дома си в с.***, където
ги оставили на съхранение в жилището си,в различни помещения.На същата дата
свидетелката М. получила и социални плащания в размер на 300 лева,които
съхранила също в дома си.Вечерта на 18.08.2015г. свидетелката свалила от себе
си закупения златен пръстен,като го поставила в близост до телевизора,където се
намирала и оставената от нея парична сума в размер на 300 лева,след което
заедно с членовете на домакинството легнали да спят.
В ранните часове на 19.08.2015г. подсъдимият П.Р.
решил да извършат кражба на вещи от дома на свидетеля М..Подсъдимият влезнал в
двора на имота, обитаван от М. и М. и се насочили към жилищната сграда. Отворил
входната врата,след което влезнал в помещението и започнал да търси вещи,които
да открадне.Подсъдимият взел от една от стаите двата броя булани,двата
броя пердета, 60-те броя памперси,както и доматите и гроздето,намиращи се в
пазарски торбички.От коридора взел оставените до телевизора златен пръстен и
сумата от 300 лева.Тези негови действия били забелязани от свидетелите М. и М.,които
се събудили и забелязали присъствието на подсъдимият в дома си в момента в
който последният извършвали действия, с които вземал вещите.С така отнетите вещи подсъдимият напуснал
тичешком дома на свидетелите.След напускането на подсъдимият дома на
свидетелите, последните установили липсата на своите вещи,като своевременно
уведомил органите на полицията посредством депозирането на сигнал.
Подсъдимият се
разпоредили с част от отнетите от него вещи по неустановен по делото начин.На
20.08.2015г. подсъдимият Р. посетил щанда стопанисван от свидетеля К.,като му
предложил за продажба златния пръстен. Свидетелят разпознал изработената и
продадена от него вещ и отказал да я закупи.На неустановен ден през периода
20.08.2015г. – началото на месец септември 2015г. подсъдимият Р. ***,като този
път се отправил към посещаван от него фризьорски салон и предложил за продажба
златния пръстен на свидетеля Н.Р.,която познавал от другите свои
посещения.Свидетелят Р. закупила веща от подсъдимият за сумата от 80 лева.
В РУ МВР-гр.Пордим
започнала оперативна дейност по повод на депозирания от свидетелката М. сигнал
за извършената кражба,като в тази връзка свидетеля А.С. провел беседа с
обвиняемия П.Р.. В резултат на проведената такава полицейският служител получил
информация,че част от вещите предмет на престъплението – златния пръстен,е
продаден от подсъдимият в гр.***. Подсъдимият Р. лично завел полицейски
служители до работното място на свидетелката Р., която при проведен разговор
заявила,че на свой ред е продала пръстена на друго лице,но ще направи всичко
възможно да го откупи обратно. Подсъдимият Р. върнал на свидетелката получената
от нея за пръстена сума в размер на 80 лева. На 04.09.2015г. свидетелката Р.
срещу протокол за доброволно предаване предала доброволно пръстена /един брой
пръстен от жълт метал, модел пиано/.
В последствие срещу
разписка от дата 16.12.2015г. златния пръстен бил върнат на собственика му –
свидетелката Г.М..
По
случая е проведено досъдебно производство.
В
хода на разследването била назначена
съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на откраднатото общо
възлиза на 660.00 лева– 60 бр. памперси са на стойност 12.00 лева,2 бр. булани са на стойност 20.00 лева,2 бр. пердета са на
стойност 40.00 лева,2 кг. домати са на стойност 3.50 лева,2 кг. грозде са на стойност
5.00 лева,1 бр. златен пръстен 4.30 грама е на стойност 279.50 лева и парична
сума от 300.00 лева.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се изгради от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съдът възприема и
кредитира изцяло показанията на свидетелите
Г.М. и М.М., дадени в хода на съдебното следствие,които
преповтарят изнесената по-горе фактическа обстановка.От техните показания става
ясно какъв е бил механизмът на деянието- отнемане на вещите от им жилището им.От
техните показания съдът също направи изводи за вида на вещите, предмет на
престъплението.
И двамата еднозначно
и категорично заявяват,че са видели в домът си подсъдимият П.Р.,който държал в
ръце и под якето си вещите,предмет на деянието. Двамата свидетели са категорични,че лицето,влязло в домът им е
подсъдимият П.Р.. При прочитане показанията им от ДП и двамата твърдят, че не е
вярно записаното,че в домът им са видели подсъдимият М.С..Твърдят,че са
подписали показанията, без да ги прочета.
Съдът възприема и
кредитира изцяло показанията на свидетеля А.С.– служител на полицията, от които
се установява, че действително пострадалите са подали сигнал за кражба и,че е
гледал записите от видеокамерата,където видял,че подсъдимият П. Р. и сестра му са посетили златарското
ателие. На РУМ.П. си бил признал за кражбата и бил посочил като свой съучастник
М.С..Съдът възприема показанията на свидетеля като обективни,безпристрастни и
ги кредитира с доверие.Те допринасят за изясняване на възприетата и посочено
по-горе фактическа обстановка.
Достоверни,според
съда са и показанията на св.Р. и К..Първият свидетел твърди,че закупила
пръстена от подсъдимият П.Р., а вторият свидетел,че мъж и жена /които не може
да познае/ идвали да му го предложат да го откупи,но той отказал,тъй като наскоро
преди това лично го бил продал на „момиче”,което го била закупила с желание.
Съдът кредитира като частично
достоверни и обясненията на подсъдимият П.Р. по въпроса за неговото участие в
престъплението.Не намира за достоверно твърдението му,че само е стоял пред
входната врата и не е влизал вътре,т.к. това противоречи на показанията на
свидетелите М. и М.. В тази им част,съдът
ги намира за недостоверни,т.к. са неподкрепени от доказателствата. Подсъдимият
твърди,че мислел,че Г. била изтеглила пет хиляди лева и това му били казали
подсъдимият М. и баща му ***.Предложили
му да ги откраднат.Той първо бил отказал,защото го било страх.Все пак се решил
и с М. /подсъдимият/ двамата отишли,дори М. влязъл в къщата,а П. чакал пред
входната врата. Когато М. излязъл му дал 21 лева и на спокойствие си заминали.В
него М. носил грозде и домати,друго не бил носил.На следващият ден му дал
пръстена и той дошъл в ***,където случайно срещнал сестра си и двамата отишли при златаря да предложат пръстена.Тъй като той
отказал да го купи,го занесли при
фризьорката-сочи св.Р. и тя го купила за 80 лв. Твърди,че разказал всичко това
на св.Л.-Началник на РУ Славяново.ъ Твърди също,че казал на св.Л. за проведен
между него и подсъдимият М. телефонен разговор, който се водел на
високоговорител и на него присъствал и св.М.
М..В този разговор,чут от св.М. подсъдимият М. С. признал за кражбата и казал,че св.М. няма
да го издаде. Свидетелят Л. от своя страна,при поставянето им в очна ставка
отрече да му е съобщено от подсъдимият бащата на подсъдимият М. да ги е карал да
извършат кражбата,заяви също,че не си спомня от кой знае за проведеният
разговор по телефона на високоговорител ,но отрече да знае какво е било
съдържанието на разговора.
В ДП подсъдимият П.Р.
е дал съвсем други обяснения /прочетени/,а именно, че пръстена му дал брата на М.-*** С..
Предвид всички тези противоречия в
обясненията на подсъдимият П.Р. ,в ДП и съдебното следствие,както и
противоречието им с другите доказателства- обсъдените до тук свидетелски
показания,съдът намери,че не следва да им даде вяра по въпроса за участието на
подсъдимият М. С. в престъплението и по
отношение твърдението му,че били накарани от бащата на М. да извършат кражбата.
По отношение твърдението на подсъдимият за това,че не е влизал в домът на Г.М.
и М.М. и за участие на М.С. в деянието,съдът намира
,че то е недостоверно. То напълно се оборва от показанията на свидетелите М. и М..Те категорично заявиха,че именно П.Р. са
видели в домът си.Въпреки ,че в ДП в показанията им се твърди,че са видели
двамата подсъдими през нощта в домът им,пред съда заявиха,че това не е вярно,че
не са чели какво е записано в протоколите в ДП /св.Г. твърди,че е неграмотна/,
и че истината е тази заявена пред съда.
Подсъдимият М.С.
твърди пред съда, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.Това негово твърдение,според съда е достоверно.То не се оборва от
обсъдените по-горе доказателства.
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са и
присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, проведените в хода на
съдебното следствие редица следствени действия – показанията на разпитаните
свидетели, обясненията на подсъдимите, назначената и изготвена съдебно
оценителна експертиза, справка за
съдимост.
Изложената фактическа обстановка съдът намира
за безспорно установена въз основа на събраните доказателства: гласните такива,
включващи обясненията на подс. П.Р. в частта, касаеща извършеното деяние и показанията на свидетелите М.,
М., С., Р. и К. са безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират с
обясненията на подсъдимият С., със заключението на вещото лице по изготвената
оценъчна експертиза, изслушана в съдебно и приета като обективно и компетентно
изготвена, както и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения
материал по делото. Доказателствата по делото, преценени както поотделно, така
и в тяхната съвкупност налагат правния извод, че подсъдимият П.Р.Р. е извършил деянието сам.
Основно средство за
защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията
на подсъдимия /обвиняемия/ са освен средство на защита , което той упражнява по
свое усмотрение и доказателствено средство. Както бе посочено, подсъдимият П.Р.,
дава обяснения в посоченият смисъл. Защитната му позиция, поддържана в съдебна
фаза се базира на оспорване авторството на деянието,дотолкова, доколкото
твърди,че е чакал пред вратата,без да влиза в долът на М. и М.,като сочи,че М.С.
влязъл и по-късно му дал сумата от 21 лева и златният пръстен.От друга страна
,след приключване на съдебното следствие , в последната си дума и лична защита заявява,че се признава за виновен и дори моли
да му се извърши групиране на наказанията.
Пред съда подсъдимият Р. твърди,че С. е съучастник в кражбата,което
според съда не следва да се кредитира с доверие.
Съда не кредитира
обясненията на подсъдимият П.Р. по този
въпрос,а ги приема като негова защитна теза.Те не са подкрепени с
доказателства, а напротив оборват се и от показанията на свидетелите М.,М. и С. и от обясненията на подсъдимият в ДП.
Действително
твърдението на адв. Г., че присъда не може да почива само и единствено
на обяснения на другия съпроцесник е вярно и в конкретният случай не са налице
други,достатъчни доказателства за участието в престъплението и на подсъдимият М.М.С..
Кредитирайки
обясненията на подс. П.Р., дадени в хода на съдебното
следствие , съдът следва да отговори на въпроса: Достатъчни ли са тези
обяснения и установяват ли те по един безспорен и несъмнен начин участието на подс. М.С. в инкриминираното деяние?
Съдебната практика е
категорична, че осъдителна присъда не може да се постанови само на базата на
уличаващи лицето обяснения на другия подсъдим в процеса, т.нар. “оговор”. Необходимо е тези обяснения да бъдат подкрепени и
с други преки или косвени доказателства, събрани от разследващите органи по
реда, предвиден в НПК. /Решение № 52 от 4.04.1997 г. на ВКС по н.д. № 54/1997
г., ВК, докладчик подп. А. И, Решение № 522 от
26.ХІІ.1989 г. по н.д. № 593/89 г., ІІ н.о., Решение № 522 от 26.ХІІ.1989 г. по
н.д. № 593/89 г., ІІ н.о., Решение № 451 от 9.Х.1987 г. по н.д. № 397/87 г., ІІ
н.о., Решение № 67 от 7.ІV.1989 г. по н.д. № 39/89 г., ІІ н.о./.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава
такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията на
подсъдимите относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети
от съда непосредствено.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното: самопризнанията
на подсъдимия са доказателствено средство, което не освобождава досъдебните и
съдебните органи от задължението да събират и други доказателства по делото.
Самопризнанията на подсъдимия са израз на правото му на защита, реализирано
така, както е продиктувано от волята му. Не само самопризнанията на подсъдимия,
но и всяка друга форма на неговите обяснения, като всяко друго доказателствено
средство, подлежи на внимателна и прецизна
проверка от страна на съда – не само в своята отделност,
но и във взаимната връзка на всички доказателства и доказателствени средства.
В настоящия случай обяснението на
подсъдимият П.Р. е единственото доказателство, уличаващо подс.
М.С. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение .Не се
събраха други преки или косвени доказателства за участието на С. в
престъплението /обсъдени по-горе / .
Не следва да се поставят под съмнение показанията на св.М. и М.,дадени пред съда,въпреки опитите на
прокурора да компрометира показанията на *** с въпроса за роднинството им с
подсъдимият М.С. /л.78/. Съгласно НПК
свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния
процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с
такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и
подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали
показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и
обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви
са отношенията му със страните, а съобразно това по какъв начин поднася пред
решаващия орган възприетото от него. Не е спорно, че М. и М. са сватове с подсъдимият М.С..От друга
страна подсъдимият П.Р. е братовчед със св.М.М..Тези
обстоятелства сами по себе си не могат да наложат извода, че показанията на
свидетелите М. и М. са недостоверни или
да се окачествят като заинтересовани.Съдът изложи по-горе в мотивите си защо ги
кредитира.
Предвид горното, съдът намира за установена фактическата обстановка
такава, каквато е описана по-горе. Присъдата не би могла да почива на предположения,
на самопризнанията на подсъдимия, нито на оговор,
какъвто представляват твърденията на единия подсъдим. В този случай не са
налице други доказателства, които сочат участието на подс.
С. в извършване на престъплението. Обясненията на подс.Р.,
предвид,че няма нито едно друго,дори косвено доказателство,не са достатъчни, за
да се направи краен извод, че подсъдимият М.С. е участвали в изпълнителното
деяние.
Несъстоятелни са твърденията на адв.Ц.,защитник на подсъдимият ***, че прокурора е следвало
да повдигне на подзащитният й друго обвинение, това
което е той подробно описва, че е извършил,вещно укривателство, а не кражба. ***
не описва друго деяние, дори с твърдението си,че е седял пред вратата /което
съдът не приема за достоверно/, докато друг е изнасял вещите и му ги е подавал подсъдимият
описва деянието кражба,а не вещно укривателство. Вещно
укривателство има в случаите на укриване, придобиване или на спомагане да бъдат
отчуждени вещи, които са били придобити от другиго чрез престъпление или чрез
друго обществено опасно деяние, което е обективно съставомерно
по НК.,какъвто настоящият случай не е. При съучастие под форма на съизвършителсво от обективна страна съставомерността
на деянието по отношение на отделния деец се обуславя от извършването само на
отделен елемент от изпълнителната дейност.В този случай обективният обединяващ
признак,така нареченият „общ умисъл” е налице тогава,когато всеки от дейците,при
осъществяване на своята проява е съзнавал,че участва в изпълнение на
престъплението заедно с другите съучастници и е допускал от така съчетаната
дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпният състав./Реш.№460/30.06.1995г. по н.д.№339/1995г. 2 Н.О. на ВКС/ Важното
при съучастието по чл.20 ал.2 от НК е дейността на всеки да е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общият престъпен резултат. Дори
съобразно Реш.№200/25.03.1998 г. по н.д.№908/1997г.
на 2 Н.О. на ВКС се казва,че „деянието на един от съучастниците в
осъществяването на насилието представлява съизвършителство,а
не помагачество в престъплението изнасилване „
Също несъстоятелно е становището на защитата, че оценителната
експретиза не следва да се кредитира,т.к.
няма документи за откраднатите вещи, на
които вещото лице да се базира.Вещите са точно и ясно описани и именно обстоятелството,
че няма документ за стойността им е причината да се изготви оценителна
експертиза.Документ за собственост на движими вещи,с изключение на изрично предвидените
такива /напр.- за лек автомобил/ не е поставено като изискване от закона. Поради това,съдът намира за несъстоятелни и
възраженията,че липсват доказателства за собствеността на вещите, описани в ОА .
От така
установената фактическа обстановка е
видно,че подсъдимият П.Р. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна
страна са налице всички признаци на
посоченият престъпен състав.
Подсъдимият П.Р. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искали
настъпването им.
Причините
за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на
установените в държавата правила и норми, както и в стремежът за набавяне на
облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи
наказанието на подсъдимият, съдът взе предвид степента на обществена опасност
на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира
следните обстоятелства, от значение за отговорността.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за
П.Р. са предишните му осъждания,които т.к. не се отразяват на квалификацията на
деянието /правещи го такова при условията на повторност или рецидив/,го
характеризират като личност с висока обществена опасност.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете доброто
му процесуално поведение,насочено към разкриване на обективната
истина,съобразно защитната му версия.
Предвид изложеното съобразно личността
на Р. и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че наказанието на
подсъдимият следва да бъде индивидуализирано при приложение разпоредбата на чл.
54 от НК, тъй като не са налице едно изключително, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко. Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от подсъдимият *** деяние ще бъде налагането на наказание Лишаване от
свобода. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, стойността
на отнетите вещи не е висока,но по-голяма част от тях не са възстановени.За
деянието по чл.194 ал.1 от НК се предвижда „лишаване от свобода” до осем
години.Според съда на Р. следва да се определи наказание „Лишаване от свобод” в размер на една
година.Лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко. Съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, освен това не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК .
Съдът
намира, че така определените по вид и размер наказания ще изиграят
своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимият Р., така и по отношение на останалите членове на обществото. С така
определеното наказание , подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпките
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати сторените по делото разноски ,
разходите на ч.о. и гр.и. за адвокатско възнаграждение и невъзстановените
имуществени вреди.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: