МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово
против М.Т.М. ***, съгласно който на подсъдимия се повдигат обвинения за
престъпления, както следва:
1.
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода 24.05. - 25.05.2020 г., в с. З., общ. Габрово, при условията на
продължавано престъпление и при
условията на опасен рецидив, отнел оставени без постоянен надзор чужди движими
вещи: Нна 24.05.2020 г., за времето от 17,00 часа до
20,00 часа, в с. З., общ. Габрово, от помещение на птицеферма на „М.“ ООД, отнел сумата от 100 лв., и на 25.05.2020 г., около 02,00 часа, от помещение
на птицеферма на „М.“ ООД
отнел сумата от 100 лв. и дебитна карта „Debit Mastercard“ с № ***********, издадена от
„Фибанк Първа инвестиционна банка“ АД, от владението на
собственика им С.И.У. *** с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен;
2.
За престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това,
че на 25.05.2020
г., в гр. Габрово, при условията на
продължавано престъпление, лично
и чрез посредствено извършителство чрез А.М.М. *** и чрез малолетния И. Й. Н. ***, използвал платежен инструмент -
дебитна карта на „Фибанк Първа инвестиционна банка“ АД с № ***********, за плащане на
стоки в магазин и теглене на суми от ATM-устройство,
без съгласие на титуляра С.И.У. ***, като е извършил 5 броя транзакции и осем
опита за транзакция, както следва:
-
в 02,58.31 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 02,59.03 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,00.21 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
е изтеглил чрез транзакция сумата от 100 лева;
-
в 03,01.04 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91, е изтеглил чрез транзакция сумата от 100 лева;
-
в 03,02.18 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,26.18 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ПИБ“ АД, находящ се на ул. „Брянска“ № 68,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,27.09 часа
на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ПИБ“ АД, находящ се на ул. „Брянска“ № 68,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 06,27.16 часа на 25.05.2020 г. на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 31,80 лв.;
-
в 06,29.09 часа на 25.05.2020 г. на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 22,92 лв.;
-
в 07,13.29 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 100,31 лв.;
-
в 10,17.07 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, е направил опит да извърши транзакция, но
неуспешна поради деактивиране
на картата;
-
в 10,17.39 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, е направил опит да извърши транзакция, но
неуспешна поради деактивиране
на картата,
и изхарчил обща сума от 355,03 лева.
3.
За престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, за това,
че на 25.05.2020 г., около 02,30 часа, в с. З., общ. Габрово, при посредствено
извършителство с А.М.М. ***, от
незаключено помещение на птицеферма на „М.“ ООД противозаконно отнел чуждо
моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“ с per. № ЕВ 3200 ВМ, от владението на собственика му Н.М.К. ***, без негово съгласие с намерение
да го ползва.
В проведеното разпоредително
заседание подсъдимият М.М. заявява, че е получил в срок препис от обвинителния
акт и че разбира смисъла и характера на обвиненията.
В съдебно заседание,
като съобрази искането на подсъдимия М. и служебния му защитник адвокат Д. Д.от
АК – Габрово, съдът пристъпи към разглеждане на делото по реда на
диференцираната процедура по глава 27 от НПК – Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, в частност по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът
разясни на подсъдимия М. разпоредбата на чл. 372, ал.
1 от НПК във връзка с правата му и последиците от направеното самопризнание, и
след проведеното предварително изслушване, с протоколно определение от
15.01.2021 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвиненията
и ги намира за доказани по несъмнен начин. Предлага за всяко от престъпленията
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер над минималния, предвиден
по текста на съответното обвинението, който да се редуцира по правилата на чл.
58а от НК. Моли да се извърши групиране на наказанията, съгласно чл. 23, ал. 1
от НК, а определеното общо наказание лишаване от свобода да се изтърпи при
съответния режим, предвиден в ЗИНЗС.
Подсъдимият М. и защитникът му адвокат Д.не оспорват предложената в
обвинителния акт правна квалификация на деянията, с изключение въведената
квалификация на деянието по чл. 346, ал. 1 от НК, която намират, че следва да
бъде по чл. 346а, т. 1 от НК. Служебният защитник пледира за налагане на
наказания в минимален размер, които след това да се редуцират по реда на чл.
58а от НК, както и да се приложи правилото по чл. 23, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М. се признава за виновен и изразява съжаление за
постъпката си. При упражняване на правото си на последна дума заявява, че на
този етап смята, че следва да получи наказание.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.Т.М. е роден на *** *** и живее в същия град.
Подсъдимото лице е български гражданин, със завършено основно образование и не
е женен. От приложената в материалите по делото справка за съдимост се
установява, че М. е осъждан многократно за престъпления от общ характер, като
последните по време осъждания, които имат пряко отношение и към квалификацията
на едно от престъпленията, за които е предаден на съд, са, както следва:
1.
С
присъда от 29.06.2010 г. по НОХД № 501/2010 г. по описа на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 15.07.2010 г., М. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а,
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (в редакцията по ДВ, бр. 27 от 2009 г.) е
осъден на две години и девет месеца лишаване от свобода, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим.
2.
С
присъда от 17.09.2010 г. по НОХД № 194/2010 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово, влязла в сила на 05.10.2010 г., М. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 изр. 2-ро, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а от НК е осъден на четири години и осем
месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг
режим.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК, са групирани наказанията, наложени на М. с присъдите по
НОХД № 501/2010 г. на РС – Габрово и по НОХД № 194/2010 г. на ОС - Габрово,
като му е определено общо наказание за изтърпяване от четири години и осем
месеца лишаване от свобода. Приложено е основанието по чл. 24 от НК и
определеното общо наказание е увеличени с една година и шест месеца лишаване от
свобода. Така определеното по реда на чл. 23-25 от НК наказание от шест години
и два месеца лишаване от свобода подсъдимият М. изтърпял на 18.08.2015 г.
3.
С
присъда от 27.03.2017 г. по НОХД № 17/2017 г. по описа на Окръжен съд – Габрово,
влязла в сила на 12.04.2017 г., М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, за което и
при приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден
на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 27.09.2018 г.
През 2020 г. подсъдимият М.М. започнал работа като „работник -
поддръжка“ в птицеферма на дружеството „М.“ ООД, намираща се в бившия стопански
двор в с. З., общ. Габрово. Обектът се управлявал от свидетеля Н.М.К. ***, който
бил брат на собственика на птицефермата. Тъй като нямало къде да живее, на
подсъдимия била предоставена стая, намираща се в сграда на територията на
фермата. В същата сграда имало друго помещение, което се ползвало за съблекалня
от работещите и не се заключвало.
Свидетелят С.И.У. *** работел като охранител в птицефермата. По време
на дежурствата си същият ползвал общото помещение за преобличане и престой.
На 24.05.2020 г., около 16,00 часа, свидетелят У. *** за работа по
график. Преди да се качи на служебния транспорт, от банкомат, намиращ се в центъра
на града изтеглил чрез дебитната си карта „Debit Mastercard“ с № ***********,
издадена от „Фибанк Първа инвестиционна банка" АД, сумата от 200 лв. Изтеглените
пари прибрал в плик, заедно с дебитната карта, лист хартия с написан ПИН-кода на
банковата карта и други лични документи. Посочените вещи поставил в джоба на
панталона си. Свидетелят У. пристигнал в птицефермата около 17,00 часа, когато
другите работници приключвали работа. Преоблякъл се, като парите и документите
останали в панталона му, закачен на закачалка в общото помещение. След това отишъл
в други помещения на птицефермата, за да изпълнява служебните си задължения.
Около 18.20 часа свидетелят У. видял подсъдимия М. да стои пред
сградата, в което било общото и незаключено помещение. Малко след това подсъдимият
влязъл в съблекалнята и от джоба на панталона на пострадалия У. взел сумата от
100 лв., като видял, че има още пари, както и дебитна карта с пин-код, записан на
лист хартия.
По-късно вечерта подсъдимият М. отишъл при свидетеля Г.М.Т. - също
работник в птицефермата, който ползвал жилище в обекта. М. помолил посочения
свидетел да му услужи с личния си телефон, за да извика таксиметров автомобил
от гр. Габрово. Т. му дал телефона си и от него М. се обадил на свидетеля И.П.Г.
*** - таксиметров шофьор, чиито услуги често ползвал. До пристигането на
таксито, подсъдимият поканил свидетеля Т. в стаята си, където двамата пили
домашна ракия. Малко след 20,00 часа свидетелят Г. пристигнал, след което М. се
качил в таксиметровия автомобил и поискал да бъде закаран в гр. Габрово, до
дома на свидетеля А.М.М..***, подсъдимият поискал да се отбие до денонощен
магазин „2+2“, намиращ се в квартал „Трендафила“. Таксиметровият автомобил
останал да го чака, а М. влязъл в посочения търговски обект. Там бил заснет от видеокамера.
От магазина закупил стоки - салата в кутия, майонеза, „Кока-кола“, цигари и
голям шоколад „Милка“, всички вещи на обща стойност повече от 20 лв. Бил
обслужен от свидетеля С.Б.И. – продавач-консултант в магазина. Платил в брой с
банкнота от 50 лв., която била част от взетите от свидетеля У. пари. След като
напуснал магазина, с таксито се отправил към жилището на свидетеля А.М.,***. На
посочения адрес подсъдимият освободил таксито, като платил за услугата 20 лв. След
това влязъл в дома на свидетеля М.. Посоченият свидетел съжителствал с Й.И.Н. ***
и малолетния й син свидетелят И.Й.Н.. Подсъдимият познавал М. отдавна и често
му гостувал. Същата вечер М. и М. започнали да се черпят, консумирайки алкохол.
В разговора помежду им подсъдимият споделил на М., че в птицефермата има още
пари. Предложил му да отидат до с. З., при което последният се съгласил.
След полунощ, на 25.05.2020 г., подсъдимият М. и свидетелят М. се
отправили към таксиметровата пиаца до театъра в гр. Габрово. От там наели
неустановено такси, с което достигнали до птицефермата в с. З., общ. Габрово.
След като пристигнали, М. завел М. в съблекалнята, където от панталона на свидетеля
У. взел останалите 100 лв. и дебитната му карта с листчето с написан пин-код.
Подсъдимият М. знаел че свидетелят К. притежава и държи в разположено наблизо хале
незаключен автомобила си марка „М.“ с ДК ***. Споделил това на свидетеля М.,
като го уверил, че собственикът няма да има нищо против ако използват колата. Двамата
отишли до халето при автомобила, след което се качили в него, като свидетелят М.
седнал на шофьорското място. Подсъдимият показал къде стоят ключовете - в
пространството на подлакътника, и след като свидетелят М. ги взел и запалил
автомобила, двамата се отправили към гр. Габрово. Стигайки в града, спрели до
ATM-устройство на банка „ДСК“ ЕАД, намиращо се на ул. „С.“ № **. На това място,
тъй като било тъмно и не виждал добре, както и заради употребения алкохол,
подсъдимият дал на свидетеля М. взетата по-рано от свидетеля У. дебитна карта и
пин-кода за достъп, за да изтегли пари. За времето от 02,58 часа до 03,02 часа
на 25.05.2020 г. свидетелят М. извършил две транзакции от по 100 лв. –
съответно в 03,00,21 часа и в 03,01,04 часа, както и 4 неуспешни опита за
теглене на пари, поради надвишен кеш лимит. След това двамата се отправили към „Дом
на хумора и сатирата“ - Габрово и от ATM-устройство на „ПИБ“ АД, намиращо се на
ул. „Брянска“ № 68, отново свидетелят М. направил два неуспешни опита да
изтегли неустановена сума пари, поради надвишен кеш лимит.
Около 04,00 часа на 25.05.2020 г. подсъдимият М. и свидетелят М. се
върнали с автомобила в птицефермата в с. З., общ. Габрово. Паркирали превозното
средство на същото място, откъдето го взели. Паркирането на колата било
наблюдавано от свидетеля У., който видял две фигури да слизат от автомобила.
Разпознал, че едното от лицата бил М., като двамата разменили помежду си няколко
реплики. Впоследствие подсъдимият и свидетелят М., с неустановен таксиметров
автомобил, се върнали в гр. Габрово в дома на посочения свидетел.
Сутринта на 25.05.2020 г. подсъдимият М. ***. Там попитал продавача - свидетелят
Г.Т.П. ***, може ли да пазарува с банкова карта. След като получил утвърдителен
отговор, М. взел избрани стоки, които платил чрез пос-терминалното устройство, ползвайки
банковата карта на свидетеля У.. Извършил две плащания – съответно в 06,27,16
часа и в 06,29,09 часа, като първата транзакция е на стойност 31,80 лв., а
втората - 22,92 лв. След това се върнал в жилището на свидетеля М.. Около 07,00
часа М. дал банковата карта на свидетеля И. Н., като му казал пин-код. Изпратил
го да пазарува в магазина на ул. „Н. В.“ № 32. След като отишъл в посочения
търговски обект, свидетелят Н. взел ваучери за телефон, други стоки, както и
погасил стар борч на майка си към магазина. За всичко това заплатил чрез пос-устройството
с банковата карта, чрез една транзакция, извършена в 07,13,29 часа на обща
стойност 100,31 лв. Малолетният свидетел знаел, че картата е на подсъдимия М. и
че по нея му привеждат заплатата.
Междувременно, около 05,00 часа, свидетелят У. установил, че от
панталона му са взети 200 лв. и че липсва банковата му карта и пин-код за
достъп към нея. Подал сигнал до полицията, а към 08,30 часа била уведомена и
банката- издател на картата и дебитната карта била блокирана.
След 10,00 часа на 25.05.2020 г. свидетелят Н. отново отишъл в магазина
на ул. „Н. В.“ № ** да пазарува с банковата карта, но направил два неуспешни
опита да я използва – съответно в 10,17,07 часа и в 10,17,39 часа, поради
деактивиране на банковата карта.
През деня на 25.05.2020 г. подсъдимият М. останал да спи в дома на свидетеля
М.. Вечерта с такси отишъл в птицефермата в с. З., общ. Габрово, където
впоследствие бил намерен от полицейски служители, разследващи случая по сигнала
на свидетеля У..
Съгласно разписка от 04.06.2020 г., подсъдимият М. възстановил на пострадалия
У. част от изтеглената при ползване на банковата му карта сума в размер на 100
лв.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия М.М., подкрепено
от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в писмените
доказателства и гласните и писмени доказателствени средства и способите за
събиране и проверка на доказателствен материал, проверени от съда при
постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите С.И.У., Н.М.К.,
Г.Т.П., С.Б.И., И.П.Г., Г.М.Т., А.М.М., А.С.Т. и И.Й.Н. (последният малолетен и
разпитан в присъствието на неговата майка Й.И.Н. и на инспектор от ДПС);
протокол за оглед на местопроизшествие от 25.05.2020 г. с приложен към него
фотоалбум (л. 9-15 от том І); протокол за разпознаване на лица и предмети от
29.05.2020 г. с фотоалбум (л. 24-28 от том І), удостоверяващ, че извършеното
процесуално-следственото действие свидетелят Г.П. разпознал подсъдимия М. като
лицето, което е пазарувало в магазин „2+2“; протокол за доброволно предаване от
25.05.2020 г., с който свидетелят У. е предал заверен препис от бележка от
банкомат с дата на транзакцията от 24.05.2020 г. (л. 53-54 от том І); протокол
за доброволно предаване от 27.05.2020 г., с който свидетелят У. е предал
извлечение от банковата си сметка (л. 55-56 от том І); протокол за доброволно
предаване от 27.05.2020 г., с който свидетелят Г.П. е предал отчет за
25.05.2020 г. от посттерминалното устройство на магазин „2+2“ и два
компактдиска със записи от охранителните камери в магазина (л. 57-58 от том І);
протокол за доброволно предаване от 28.05.2020 г., с който лицето Радослав
Гутев е предал диск с видеозаписи от системата за видеонаблюдение на магазин
„2+2“ (л. 59-60 от том І); протокол за разпознаване на лица и предмети от
23.07.2020 г. с фотоалбум (л. 29-33 от том ІІ), удостоверяващ, че извършеното
процесуално-следственото действие свидетелят С.И. е разпознал подсъдимия М.
като лицето, което е пазарувало в магазин „2+2“; справка от „Първа
инвестиционна банка“ относно притежаваната от свидетеля С.У. банкова сметка, ***,
извършените в периода 24-25.05.2020 г. транзакции с посочената банкова карта и
състоянието на сметката в посочения период (л. 57-59 от том ІІ); справка от
„Първа инвестиционна банка“ за нивото на кеш-лимит за 24 часа на издадената на
свидетеля У. банкова карта (л. 67 от том ІІ); справка от МВР за липса
правоспособност на подсъдимия и на свидетеля А.М. за управление на МПС;
„Декларация“ от подсъдимия М.М. за върната на пострадалия У. сума от 100 лева,
изтеглена от банковата карта на последния (л. 88 от том ІІ).
Съдът намира, че всички кредитирани като относими
гласни и писмени доказателствени средства и писмените доказателства по делото
са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка, като
подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически положения. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да
приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го
подкрепят. В настоящия случай липсват доказателства, които да обективират
каквото и да било съществено противоречие с изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на
доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК.
Всички посочени по-горе като относими събрани и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената
фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По обвинението за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
Съдът счита за установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен
начин, че подсъдимият М.Т.М. през периода 24.05.2020 г. - 25.05.2020 г., в с. З.,
общ. Габрово, на два пъти, отнел чужди движими вещи, като на 24.05.2020 г., за
времето от 17,00 часа до 20,00 часа, в с. З., общ. Габрово, от помещение на
птицеферма на „М.“ ООД отнел сумата от 100 лв. и на 25.05.2020 г., около 02,00
часа, в същото населено място, от помещение на птицеферма на „М.“ ООД отнел
сумата от 100 лв. и дебитна карта „Debit Mastercard" с № ***********,
издадена от „Фибанк Първа инвестиционна банка“ АД, от владението на собственика
им С.И.У. *** с намерение противозаконно да ги присвои, с което както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил признаците от състава на
престъплението кражба.
Престъплението е извършено при условията на усложнена престъпна дейност –
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, чрез две отделни
деяния, които обективно и субективно са свързани.
Отнетите пари са били оставени от пострадалия У. в джоба на панталона му,
закачен в помещението на птицефермата в с. З., предназначено за общо ползване
от работещите на обекта. Въпросното помещение, съответно вещите в него, са
оставяни от персонала при спазване на принципа на доверието, без да са били
постоянно охранявани чрез заключване, чрез персонално или видеонаблюдение или
по друг начин. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че с деянието си
подсъдимият е изпълнил квалифициращия признак на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 2 от НК – кражба на вещи, оставени без постоянен надзор.
Подсъдимият
М. е действал в условията на опасния рецидив в двете хипотези на чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. ”б” от НК, което се обуславя от изтърпените от него преди по-малко от
пет години преди извършване на деянията по настоящото производство наказания - наказание
от общо шест години и два месеца лишаване от свобода (определено по реда на чл.
23-25 от НК по присъдите по НОХД № 501/2010 г. по описа на Районен съд – Габрово и присъда по
НОХД № 194/2010 г. по описа на Окръжен съд – Габрово) и след това наказание от
две години и шест месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 17/2017 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово.
От
субективна страна подсъдимият М. е действал при пряк умисъл на вината, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на всяко едно от деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици.
По изложените правни съображения съдът призна подсъдимия М.Т.М. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление кражба, квалифицирано по чл. 196, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. ”б” от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянията и на подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години.
Извършеното престъпление
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със завишена степен
на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на
подобен род престъпни деяния. Подсъдимият М. е лице със завишена степен на обществена опасност, който
извод следва от данните за изключително обремененото му съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства съдът има предвид
наличието на осъждания на подсъдимото лице за престъпления от общ характер, извън тези, определящи
квалификацията на деянията,
предмет на настоящото обвинение като извършено при условията на опасния
рецидив, както и наличието на продължавано престъпление с две отделни деяния. Като смекчаващо обстоятелство съдът взе под внимание ниската стойност на
предмета на престъплението, респективно ниския размер на вредните последици за
пострадалия. Самопризнанието на подсъдимия, предвид провеждането на съкратено съдебно
следствие, не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство. При съвкупната
преценка на изложеното, давайки превес на отчетеното смекчаващо обстоятелство, съдът определи
наказанието в размер на специалния минимум от три години лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, при
положение, че съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 НПК, съдът е
задължен, след като определи размера на наказанието лишаване от свобода, да го намали с една трета. Следвайки
императивните изисквания на цитираните правни разпоредби, съдът намали с една
трета определеното наказание от три години години лишаване от свобода и наложи на подсъдимия М.М. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК. Поначало изпълването на
хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия –
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна
констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай не е налице кумулативност на
двете условия. Невисоката стойност на предмета на престъплението е отчетена в
полза на подсъдимия при индивидуализация на наказанието. Тази стойност обаче не
е пренебрежимо ниска, за да съставлява изключително смекчаващо обстоятелство.
Като отчита обстоятелствата по извършване на престъплението (кражба на цялата
налична в джоба на панталона на свидетеля У. сума пари) и данните от справката
за съдимост на подсъдимото лице, съдът счита, че не е проявено и другото
изискване за приложение на чл. 55 от НК - предвиденото наказание със специален
минимум от три години лишаване от свобода да е несъразмерно тежко за
подсъдимия.
По обвинението за престъпление по
чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че
доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че подсъдимият М.М. ***, при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, лично и чрез посредствено извършителство чрез А.М.М.
*** и чрез малолетния И. Й. Н. ***, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта на „Фибанк Първа инвестиционна банка“ АД с № ***********, за плащане
на стоки в магазин и теглене на суми от ATM - устройство, без съгласие на титуляра С.И.У. ***, като
е извършил 5 броя транзакции и осем опита за транзакция, както следва:
-
в 02,58.31 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 02,59.03 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,00.21 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91, е изтеглил чрез транзакция сумата от 100 лева;
-
в 03,01.04 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91, е изтеглил чрез транзакция сумата от 100 лева;
-
в 03,02.18 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се на ул. „С.“ № 91,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,26.18 часа на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ПИБ“ АД, находящ се на ул. „Брянска“ № 68,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 03,27.09 часа
на 25.05.2020 г., чрез А.М.М. ***, на ATM устройство на банка „ПИБ“ АД, находящ се на ул. „Брянска“ № 68,
направил опит да изтегли неустановена сума пари, неуспешна транзакция, поради
надвишен кеш-лимит на картата;
-
в 06,27.16 часа на 25.05.2020 г. на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 31,80 лв.;
-
в 06,29.09 часа на 25.05.2020 г. на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 22,92 лв.;
-
в 07,13.29 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, извършил транзакция на стойност 100,31 лв.;
-
в 10,17.07 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, е направил опит да извърши транзакция, но
неуспешна поради деактивиране
на картата;
-
в 10,17.39 часа на 25.05.2020 г., чрез малолетния И. Й. Н. ***, на ПОС-терминал в магазин,
находящ се на ул. „Н. В.“ № 32, е направил опит да извърши транзакция, но неуспешна
поради деактивиране на картата,
и изхарчил обща сума от
355,03 лева и
отделните деяния не съставляват по-тежки престъпления, с което както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав по чл.
249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съставът на чл. 249, ал. 1 от НК
инкриминира неправомерното ползване на чужд платежен инструмент без знанието и
съгласието на титуляра. Поставянето на чужда банкова карта в АТМ-устройство от
неоправомощено лице, какъвто е настоящият случай, съставлява довършено
престъпление, като е без значение дали се осъществява само справка за
наличност, извършва се друга услуга или когато трансакцията е неуспешна. Ето
защо, като е използвал чуждата дебитна карта на инкриминираната дата,
независимо че в осем от случаите трансакциите са били неуспешни, подсъдимият е
осъществил всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК и по отношение на тези деяния.
Подсъдимият М. е извършил общо 13
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – това
по чл. 249, ал. 1 от НК, при една и съща обстановка и през непродължителен
период от време, както и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите.
Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Част от деянията подсъдимият М. е
извършил чрез посредственото извършителство на свидетелите А.М.М. и И. Й. Н..
Свидетелят М. е действал със знанието, че ползва банкова карта на подсъдимия,
издадена му, за да тегли сумите по трудовото си възнаграждение. Всички
ползвания на дебитната карта от страна на свидетеля М. са извършени в
присъствието на подсъдимия, а според признатите от М. факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, причината, за да даде картата на
посочения свидетел е, че било тъмно, не виждал добре и бил употребил алкохол.
Другият свидетел, на когото подсъдимият М. предоставил чуждата банкова карта за
ползване – И. Й. Н., е малолетен (роден е на *** г.) и е наказателно
неотговорен.
От субективна страна подсъдимият М.М. е действал при
пряк умисъл на вината, тъй като използвайки чуждия платежен инструмент е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. В
интелектуалния и волевия елементи на умисъла на подсъдимия са били обхванати
обстоятелствата, свързани с посредственото извършителство и безвиновното
ползване на банковата карта от свидетелите М. и Н., като същият е имал
знанието, че платежното средство е чуждо както за него, така и за двамата
свидетели.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия М.Т.М. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението, квалифицирано по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянията и на подсъдимия, подбудите му, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.
Несъмнено е, че
извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със
завишена степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпни деяния. Платежният инструмент е носител на определена банкова
информация и обект на защита (включително на плоскостта на наказателното право)
са не само парите, но и банковата информация, носител на която е съответният
платежен инструмент. Подсъдимият М. е със завишена степен на лична обществена
опасност, който извод следва от данните за изключително обремененото му съдебно
минало. Като
отегчаващи обстоятелства съдът има предвид споменатите вече данни за
предходните осъждания на подсъдимото лице за престъпления от общ характер.
Видно е, че М. последователно е бил изолиран от обществото за продължителен
период от време, което не е довело до постигане на целите на личната превенция.
Към отегчаващите обстоятелства съдът отнася и наличието на продължавано
престъпление, осъществено с общо 13 деяния, всяко от които покрива признаците
от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. За осъществяване на
престъпната си деятелност М. е ползвал още две лица, едното от които е
малолетно. Сам и чрез посредствените извършители е направил възможното, за да
изтегли от банковата сметка на своя колега – свидетелят У., почти цялата
налична сума по банковата сметка на пострадалия, като е проявил престъпна
упоритост чрез многократното ползване на дебитната карта. Единственото
смекчаващо обстоятелство е сравнително ниския размер на изтеглената от
банковата сметка сума – общо 355.03 лева, и частичното възстановяване на
пострадалия на сумата от 100 лева. Самопризнанието на подсъдимия, предвид провеждането на
съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. При съвкупната преценка на изложеното, съдът определи
наказанието при
превес на отегчаващите обстоятелства и в размер, доближаващ се до средния – а
именно четири години и шест месеца лишаване от свобода. Следвайки императивните
изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали с една трета определеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода и
наложи на подсъдимия М.М. наказание
в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Съдът, като отчете данните за материалното положение на подсъдимото лице
(декларирани от него в декларацията на л. 86 от том ІІ), счете, че за постигане
на целите на наказанието кумулативното наказание глоба следва да се определи в
размер на получената сума – а именно глоба в размер на 355 лева.
По обвинението за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК
Съдът счита за установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен
начин, че подсъдимият М.Т.М. на 25.05.2020 г., около 02,30 часа, в с. З., общ.
Габрово, при посредствено извършителство с А.М.М. ***, от незаключено помещение
на птицеферма на „М.“ ООД противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка „М.“ с per. № **, от владението на собственика
му Н.М.К. ***, без негово съгласие с намерение да го ползва, с което както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл. 346, ал. 1 от НК.
Деянието е осъществено чрез
безвиновното посредствено извършителство на свидетеля А.М.М.. Според признатите
от М. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, същият
уверил свидетеля М., че собственикът няма нищо против ако използвал автомобила
му.
От субективна страна подсъдимият М.М. е действал при
пряк умисъл на вината, като съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези
последици. В интелектуалния и волия елементи на умисъла на подсъдимия са били
обхванати обстоятелствата, че прозното средство е чуждо и се отнема от
владението на неговия собственик без дадено съгласие за ползване, както и че
свидетелят М. няма знание за тези обстоятелства и действа безвиновно под
давление на самия подсъдим.
Според фактическото обвинение, на 25.05.2020 г., рано
сутринта, отнетият за ползване автомобил бил върнат обратно на мястото,
откъдето бил взет. Съобразявайки изложението в обвинителния акт и признатите от
подсъдимия факти, съдът счете, че са налице основания за преквалифициране на
деянието и прилагане на намалената отговорност по чл. 346а, т. 1 от НК.
По изложените правни съображения съдът призна подсъдимия М.Т.М. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 346а, т. 1, във вр. с чл. 346, ал.
1 от НК и го призна за нинен и го оправда по предявеното му по-тежко обвинение
за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 346а, т.1, вр. с чл. 346, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване до пет години.
При индивидуализация на
наказанието съдът отчете завишената лична обществена опасност на подсъдимия М..
Данните от справката за съдимост сочат за изключително утежнено съдебно минало,
което следва да се отчете за отегчаващо обстоятелство. Според признаните от
подсъдимия факти, преди ползване на автомобила двамата със свидетеля М.
употребили алкохол. Самият посредствен извършител – свидетелят М., както и
подсъдимият, са неправоспособни водачи на МПС, което е видно от справката от
МВР (л. 72 от том ІІ). С деянието си подсъдимият е провокирал създаването на
опасност за живота и здравето на неограничен кръг от лица. Като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете сравнително краткия период на ползване на автомобила
от момента на отнемането му до връщането обратно на мястото, откъдето е отнет,
както и липсата на допълнителни вредни последици. И по отношение на това
престъпление следва да се посочи, че самопризнанието на подсъдимия, предвид провеждането
на съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като смекчаващо
обстоятелство. При съвкупната преценка на изложеното, давайки прес на смекчаващите обстоятелства,
съдът
определи наказанието в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали с една трета така определеното наказание и наложи на подсъдимия М.М. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Становището
на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК и налагане
на друг вид наказание.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК,
по правилата на съвкупността, съдът определи на подсъдимия М.Т.М. едно общо
най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице предпоставките за
приложение на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, поради
което наказанието от три години лишаване от свобода следва да се изтърпи от
подсъдимия М.М. при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗС.
На основание чл. 23,
ал. 3 от НК, като съобрази данните за съдебното минало на подсъдимия, както и
за постигане целите предимно да личната пренция, съдът присъедини изцяло към
наказанието лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в полза на държавата в размер
на 355 ла.
Съдебният
състав счете, че са налице основанията за приложение на чл. 24 от НК, поради
което УВЕЛИЧИ така определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М.Т.М.
общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода с ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. От справката за съдимост се установява, че първото по
време осъждане на подсъдимия датира от 1994 г., след което са последвали
множество други осъждания – всички за престъпления против собствеността.
Данните за съдебното минало на М. сочат на извод за значителна ескалация на
престъпната му деятелност. След 2001 г. почти всичките му осъждания са за
престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Прегледът на присъдите
сочи, че сравнително кратко време след изпълнение на една присъда, същият
извършва следващо престъпление. Последните му три осъдителни присъди са за грабежи, като по
тях е изтърпял наказание
от общо шест години и два месеца лишаване от свобода (определено по реда на чл.
23-25 от НК по присъдите по НОХД №
501/2010 г. по описа на Районен съд – Габрово и присъда по НОХД № 194/2010 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово) и след това наказание от две години и шест
месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 17/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово. Освободен е от затвора на 27.09.2018 г. Този кратък
период от време (приблизително година и осем
месеца)
от освобождаването на М. *** до осъществяване на инкриминираните деяния, сочи
на извод, че лишаването от свобода по предходното осъждане
не е бил достатъчен за постигане на пръзпитателен и възпиращ ефект. Това, според съдебния
състав, налага засилване на репресивното въздействие във връзка с последвалите
користни посегателства, чрез определяне на по-дълъг срок
на лишаването от свобода. На следващо място, в настоящото производство
подсъдимият М. е признат за виновен за извършени множество деяния. За пореден
път същият е осъден за престъпление, извършено при условията на опасния
рецидив. Анализирайки
всички тези обстоятелства съдебният състав счете, че приложението на чл. 24 от НК е задължително с оглед продължаване на срока
за поправяне и пръзпитание на М.. При определяне на увеличението от една година
лишаване от свобода съдът съобрази вида, характера и тежестта на
престъпленията, за които подсъдимият е признат за виновен с присъдата и
наложените за тях наказания, като счита, че така определеното общо по реда на
чл. 23, ал. 1 от НК и увеличено по реда на чл. 24 от НК наказание от четири
години лишаване от свобода, ще изпълни в най-голяма степен целите на личната и
на генералната превенция по чл. 36 от НК.
Съдът постанови подсъдимият М.М. да изтърпи така определеното общо и
увеличено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от ЗИНЗС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.Т.М. да заплати
по сметка на ОД на МВР – Габрово разноските по делото в размер на 116.47 лв.,
както и 5 лева държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: