№…….. 30.08.2019 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на тридесети август през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5331
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба вх. № 52497/17.04.2019 г. подадена от В.Н.Л., в качеството му на длъжник
по изпълнително дело № 20081110420095, срещу отказа на ДСИ при СРС да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят
твърди, че при извършена справка по посоченото изпълнително дело е установил,
че на 03.11.2014 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на
банковите му сметки, като след тази дата не са извършвани никакви изпълнителни
действия до 13.02.2019 г. С оглед на това счита, че изпълнителното производство
срещу него следва да бъде прекратено
поради перемиране на делото по силата на закона, считано от 03.11.2016 г. С
оглед на това, моли съда да отмени отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното
дело, на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Взискателят по
изпълнителното дело – Областна дирекция „Полиция“ правоприемник на РДВР – Русе,
в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не взема становище по
жалбата на длъжника.
По делото са
представени мотиви на П.Т.Б.-ДСИ при СРС по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които
е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20081110420095 било образувано на 05.03.2008 г. по
молба на взискателя Областна дирекция „Полиция“ правоприемник на РДВР – Русе до
ДСИ при СРС, въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2007 г., издаден по определение
от 04.05.2005 г. по гр.д. № 755/2002г. на СГС и решение от 30.03.2006 г. на САС,
по който В.Н. Л. е осъден да заплати на взискателя сумата от 553 лв.,
представляващи деловодни разноски и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
С последователни
молби до ДСИ от 04.06.2009 г., 17.12.2009 г., 23.02.2011г. взискателят е
изисквал извършване на справки за трудови правоотношения, притежавано имущество,
банкови сметки на длъжника и налагане на запори върху трудовото възнаграждение
и банковите сметки.
На 14.03.2011 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20081110420095
по описа на ДСИ при СРС, а с молба вх. № 3494 от 17.03.2011 г. същия е заявил, че
ще погасява дълга си според възможностите си, тъй като е безработен, с влошено
здравословно състояние и получава минимална пенсия от 138 лв.
От приложена
вносна бележка е видно, че на 17.03.2011 г. длъжника е внесъл сумата от 20,00
лв. на основание процесното изпълнително дело, като други плащания за
погасяване на вземането на взискателя не са извършвани.
В подадените впоследствие
молби на взискателя от 25.11.2011г., 26.03.2013 г., 06.11.2014г., 28.09.2015 г.
до ДСИ били направени искания за нови справки за наличие на имущество, банкови
сметки, трудово възнаграждение, като такива били изискани от съдебния изпълнител, били изпратени и напомнителни
писма за подновяване на погасяванията, опис на движими вещи, собственост на
длъжника.
На 17.07.2017 г.
на длъжника отново е връчена покана за доброволно изпълнение, видно от
отбелязване направено на гърба на самата поканата.
На 13.02.2019 г.
ДСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника и трудовото му възнаграждение.
С молбата си от
27.02.2019 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 28.02.2019 г.
държавния съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство,
приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не са настъпили.
Видно от
направеното отбелязване на лист 203 от изпълнителното дело, частният
жалбоподател е уведомен за постановения отказ на 13.03.2019 г., чрез
пълномощника си по делото.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК
– отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
В чл. 433 от ГПК
законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до
прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до
прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В процесната хипотеза жалбоподателят се позовава именно на
реализацията на това прекратително основание. Като предпоставка за приключване
на изпълнителното производство, същото се основава на принципа, че при
иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява
активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените
му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които да
постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази
процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един
сравнително дълъг период от време, какъвто според законодателя е двугодишния
срок, бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация
на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва
да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след
себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били
предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от
ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен
процес. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията
на тези прекъсващи законовият двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 от ГПК, са налице разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които имат
задължителен характер. Такива действия са: насочването на изпълнението чрез
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Посочените правила приведени към разглеждания случай мотивират съда да
приеме следното:
Установява се,
че изпълнителното производство е било образувано от страна на взискателя
Областна дирекция „Полиция“ правоприемник на РДВР – Русе с молба от 05.03.2008 г.,
като жалбоподателят е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e
конституиран, като длъжник по изпълнението. Срокът от две години, в който бездействието
на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата, с която този
субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително
действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил
искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се
извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две
хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната,
която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително
действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък
да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото от него
изпълнително действие, за да може да упражни правото да обжалва този акт пред
окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла
липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.
Следователно в
случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е
трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече
от 05.03.2008г. – датата на подаване на молбата, с която той е направил първото
искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия. Не е спорно,
че на 17.03.2011 г. длъжникът е предприел действия по погасяване на вземането
като е превел по банковата сметка на ДСИ при СРС сумата от 20 лева. Последващи
плащания от длъжника обаче не са правени. Независимо от това, от материалите по
изпълнителното дело се установява, че взискателя е проявявал постоянна активност като е подавал многократно молби до
съдебния изпълнител за предприемане на действия по събирането на вземането си /съответно
на 25.11.2011г., на 26.03.2013 г., на 06.11.2014г., на 28.09.2015 г. с искания
за нови справки за наличие на имущество, банкови сметки, трудово
възнаграждение, изпращане на напомнителни писма за подновяване на
погасяванията, налагане на запори върху трудовото възнаграждение и банковите
сметки, опис на движими вещи, собственост на длъжника/, които макар и да не са
произвели търсения ефект, сочат за положени усилия за успешна реализация на
съдебно признатото и допуснато до принудително изпълнение право. С оглед на това следва да се заключи, че взискателят
е бил активен в хода на цялото изпълнително производство, като е искал от съдебния
изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и
винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в
цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се
прекратява по силата на закона. Изложената по-горе хронология за действията на
взискателя установява по категоричен начин, че твърдението на жалбоподателя, че
на 03.11.2016 г. е настъпило прекратителното основание по цитираната норма не
отговаря на обективната истина. Ето защо, съдът намира, че жалбата срещу
постановения отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20081110420095 по
описа на ДСИ при СРС срещу длъжника В.Л. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските :
Съдът не е
сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски за настоящето
производство от страните, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. №
52497/17.04.2019 г. подадена от В.Н.Л., в качеството му на длъжник срещу действия
на ДСИ при СРС по изп.д. № 20081110420095, изразяващи се в отказ да прекрати производството
по изпълнителното дело при условията на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ДСИ и страните за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….