Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
Гр. Перник, 07.02.2022
година.
В И МЕ Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 600 по описа за 2021 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“
№ 4 представлявано от управителя И.С.Г. срещу Ревизионен акт № Р-
22002220005257-091-001/11.05.2021 година, издаден от Т.Б.Г. на длъжност:
началник на сектор – възложил ревизията и М.С.С. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1 155 от 30.07.2021
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни данъчни задължения за
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за
данъчен период 2017 година и 2018 година в общ размер на 195 000.00 лева и
лихви за забава в размер на 51 452.73 лева и допълнителни задължения за
данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ за месец 12.2018 година в размер на 353 359.97 лева и лихви за
забава в размер на 83 242.56 лева.
Жалбоподателят счита, че
ревизионния акт е неправилен, незаконосъобразен, противоречащ с материалния и
процесуалния закон и необоснован.
В проведено съдебно заседание на
31.01.2022 година, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 350/31.01.2022
година от адвокат А.В. ***, процесуален представител на дружеството
жалбоподател, с която уведомява съда, че не е успял да осъществи връзка с
представител на дружеството, поради което и не е обективирал задачи, за да бъде
допусната исканата от него съдебно – счетоводна експертиза. Заявява, че няма да
сочи други доказателства и няма други доказателствени искания и изразява
становище по същество, като моли да бъде уважена така подадената жалба като
основателна с мотиви, подробно описани в нея.
В проведено съдебно заседание на
31.01.2022 година ответникът по жалбата – директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на
НАП София, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
9 360.55 лева.
Административен съд – Перник, в
настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят
е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия
властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването.
Жалбата е подадена в срока по чл.
159, ал. 1 от ДПОК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради
което същата следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Началото на ревизионното
производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ № Р-
22002220005257/01.09.2020 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за определяне на
задължения за корпоративен данък за данъчните периоди от 01.01.2017 година до
31.12.2018 година, а също така и за данък върху добавената стойност за
данъчните периоди от 01.12.2018 година до 31.12.2018 година. С нея е определен
ревизиращ екип, както и срока за завършване на ревизията, а именно тя да
приключи в тримесечен срок от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена
по електронен път на 21.09.2020 година, а това означава, че срокът на ревизията
е трябвало да изтече на 21.12.2020 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта
за възлагане на ревизията № Р- 22002220005257-020-002/15.12.2020 година на
основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът
за приключване на ревизията е удължен до 19.02.2021 година. Заповедта за
изменение на ЗВР е връчена по електронен път на 06.01.2021 година.
Със Заповед № Р-
22002220005257-023-001/19.02.2021 година по молба на жалбоподателя ревизионното
производство е било спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Заповедта
за спиране на производството е била връчена на ревизираното лице по електронен
път на 02.03.2021 година.
Със Заповед № Р- 22002220005257-
143- 001/17.03.2021 година на основание чл. 35 от ДОПК производството е било
възобновено. Като е определен срок на ревизията след възобновяването на
17.03.2021 година. Заповедта за възобновяване е била връчена на дружеството по
електронен път на 15.04.2021 година.
Заповедта за възлагане на
ревизията е издадена от К.Г.М.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София, в качеството на заместник на Т.Б.Г. със Заповед
№ РД-84-2200-795 от 24.08.2020 година. Заповедта за изменение на ЗВР, за
спиране и за възобновяване на производството са издадени от Т.Б.Г., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София оправомощен
на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № РД- 01-128 от
18.02.2020 година на директора на ТД на НАП София. Всичките заповеди са
подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис, като същите са в
съответствие със ЗЕДЕУУ.
Резултатите от ревизията са
обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002220005257–092-001/31.03.2021
година. Срещу него не е подадено възражение в сроковете по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
В ревизионния доклад е прието, че
въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство се
установяват допълнителни данъчни задължения за довнасяне на корпоративен данък
от страна на ревизираното дружество в размер на 95 000 лева за данъчния
период 2017 година и лихви в размер на 28 924.54 лева; допълнителни
данъчни задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 100 000
лева и лихви в размер на 20 307.18 лева за данъчния период 2018 година, а
също се установява, че дружеството системно не е издавало документи и не е
начислило дължимият ДДС, поради което органите на приходите са приели, че
същото има допълнителни задължения за довнасяне на данък върху добавената
стойност в размер на 353 359.97 лева и лихви в размер на 79 217.86
лева за данъчния период месец 12.2018 година. Ревизионният доклад е връчен на
дружеството по електронен път на 15.04.2021 година.
Ревизията е приключила с
Ревизионен акт № Р- 22002220005257- 091-001/11.05.2021 година, издаден от Т.Б.Г.
на длъжност: началник на сектор – възложил ревизията и М.С.С. на длъжност:
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Ревизионния акт е
връчен на ревизираното лице на 18.05.2021 година по електронен път. Срещу него
е била депозирана жалба с вх. № 53-06-4334 от 02.06.2021 година по регистъра на
ТД на НАП София и вх. № 23-22-950 от 07.06.2021 година по регистъра на дирекция
ОДОП София. Директорът на Дирекция „ОДОП“ София в законоустановения срок,
съобразно чл. 155 от ДОПК се е произнесъл по нея с Решение № 1155/30.07.2021
година. С него ревизионният акт е бил изцяло потвърден. Решението е било
връчено на жалбоподателя с обратна разписка на 28.09.2021 година.
На 13.10.2021 година чрез
Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП София срещу Ревизионен акт № Р-
22002220005257-091-001/11.05.2021 година е постъпила жалба с вх. № 53-04-837/
13.10.2021 година, като същата е била препратена на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд – Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 120,
ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като
изводите на органа по преходите, които са обективирани в тях са направени след
анализ на събраните и проверени в ревизионното производство писмени
доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява следното:
Ревизираното дружество „***“ ЕООД
е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 23.07.2007
година. При основаване на дружеството управител и едноличен собственик на
капитала е С.С.С., а седалището и адрес на управление е било в гр. София, район
***. На 12.05.2016 година се е извършило прехвърляне на дружествени дялове в
размер на 5 000 лева от страна на С.С.С. в полза на И.С.Г.. От момента на
прехвърлянето последният става едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството, а седалището се променя в гр. Перник, ул. „***“ № 4. Капиталът на
дружеството е в размер на 5 000 лева, разделен на 50 равни дяла на стойност
всеки от тях в размер на 100 лева. Установено е, че дружеството е свързано лице
чрез собственика и управител И.Г. със следните дружества: „***“ ООД с ЕИК *** и
„***“ ЕООД с ЕИК ***. Констатирано било също, че настоящата ревизия е във
връзка с Решение № 1 247/11.08.2020 година на директора на дирекция ОДОП за
отмяна на РА по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, т.е. по отношение на
дружеството е била извършена предходна ревизия, които е приключила с Ревизионен
акт № Р- 22001419006327-091-001/20.05.2020 година и ревизионен доклад № Р-
22001419006327-092-001/16.04.2020 година.
През ревизирания период основната
дейност на дружеството е свързана с разносна търговия, търговия с цветя без
стационарен обект. Последното притежава товарен автомобил „***“ с рег. № РК ***
ВМ, с който се превозват и предлагат за продажба цветя, а също така и търговски
обект, находящ се в гр. София, пазар „***“, сектор цветя, място № 4, което е
под наем от 01.03.2016 година, съгласно договор с „***“ ЕАД с ЕИК ***.
Дружеството не разполага с
издадени му лицензии, други регистрации и разрешителни за извършване на дейността.
В настоящото ревизионно
производство дружеството не е представило необходимите документи и писмени
обяснения, както и не е осигурило достъп до търговската и счетоводна
информация. За тази цел, органите по приходите са използвали информация,
свързана със задълженото лице, която е събрана от предходно ревизионно
производство. Установява се, че счетоводното обслужване на дружеството се извършва
от счетоводна къща „***“ ООД, а счетоводните документи се обработват със
специални софтуерни продукти. Дружеството прилага двустранна форма на
счетоводна отчетност, с компютърна обработка на първична счетоводна документация
и счетоводни регистри.
С оглед изясняване на фактите по
случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56 ,ал. 1 от ДОПК, на
ревизираното лице е отправено искане за представяне на документи и писмени
обяснения с ИПДПОЗЛ с № Р- 22002220005257- 040-001/21.10.2020 година, което е
връчено на дружеството по електронен път на 03.11.2020 година. С Решение № Р-
22002220005257-106-001/17.11.2020 година по молба на задълженото дружество е
бил удължен срокът за представяне на писмени обяснения и представяне на
документи в срок до 01.12.2020 година. Решението е било връчено по електронен
път на 06.01.2021 година. Направено е ново ИПДПОЗЛ № Р-
220002220005257-040-002/19.01.20 година. Въпреки това, дружеството не е
представило поисканите от него писмено документи и обяснения. Това е дало
основание на органите по приходите производството да протече по особения ред по
смисъла на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК. В
съответствие с това са извършени необходимите процесуални действия, изразяващи
се в направено Уведомление № Р- 22002220005257-113-001/19.01.2021 година на
основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което задълженото лице е било уведомено, че
основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за период 01.01.2017 –
31.12.2018 година и основата за облагане с данък върху добавената стойност за
периода 01.12.2018 година – 31.12.2018 година ще бъде определена по реда на чл.
122 –чл. 124а от ОДПК. Предоставен е срок за изразяване на становище и за
представяне на декларация, каквито не са постъпили. Наред с това е направено и
Уведомление по чл.17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с № Р-22002220005257-139-001/19.01.2021 година,
с което са изискани необходимите документи, но такива не са били представени от
страна на дружеството.
С Протокол № Р-
22002220005257-ППД- 001/30.03.2021 година са били приобщени доказателства,
както следва: няколко протоколи за ВОП, оборотна ведомост за 2017 и 2018 година,
ревизионния акт и ревизионния доклад, изготвени във връзка с предишна,
осъществена по отношение на задълженото лице ревизия.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни
изводи:
Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в
предвидената в чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от
ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в
разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т.1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името и
длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и дата на издаването
му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочено е подробно
какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното
производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, съдържа се
разпоредителна част, в който са определени задължения на ревизираното лице,
посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт може да бъде обжалван,
съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал.
2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна
част от него. Ревизионния акт е издаден в сроковете, предвидени в чл. 119, ал. 2
от ДОПК. Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно разпределяне на
доказателствената тежест, то на основание § 2 от ДР на ДОПК се прилагат
разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за която
актът поражда благоприятни последици. В този смисъл с Определение от 23.12.2021
година съдът е указал на страните разпределяне на доказателствената тежест.
От приобщените доказателства се
установява, че Заповедта за възлагане на ревизията, Заповедта за нейното
изменение, за спирането и възобновяването на производството, ревизионният
доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валиден към момента
на подписването електронни подписи, които съответстват на изискванията на
ЗЕДЕП.
От това следва, че оспореният
ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно материалната
компетентност на издателя му, процесуалната законосъобразност и обоснованост.
От тук следва, че съдът трябва да се произнесе по въпроса, дали така издаденият
настоящ индивидуален административен акт, съответства на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и дали е издаден
в съответствие с целта на закона.
Ревизионното производство е
проведено по особения ред за облагане, поради наличие на обстоятелства по чл. 122,
ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от ДОПК, а именно – липсват или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски са
унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодна за
ползване; ревизираното лице не е осигурило достъп до подлежащите на контрол обекти
или до счетоводни или търговски данни, които са от значение за производството и
са съхранявани на електронен носител. За да бъде определена данъчната основа по
реда на чл. 122 от ДОПК е необходимо органите по приходите да докажа наличието
на тези основания, а в случая те са изцяло обосновани и са във връзка с това,
че дружеството е възпрепятствало извършването на ревизия като не е предоставило
необходимите документи, въпреки, че спрямо същото е бил удължен срока за
представяне на същите и не е представило счетоводни справки, въз основа на
които да се проследят записванията по сметка 102 в кореспонденцията, а също
така не е бил осигурен и достъпът до първичните счетоводни документи.
В случая съдът намира обоснован
изводът на органите по приходите за наличие на предпоставки за определяне на
основата за облагане с корпоративен данък за данъчните периоди 2017 година и 2018
година и за данък върху добавената стойност за данъчния период месец 12.2018
година по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.
Основната цел на нормата на чл. 122
от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато
необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице. Нормата на чл.122 от ДОПК
е създадена от законодателя, с цел да се преодолеят именно такива пречки в хода
на ревизионното производство и да се създадат условия за попълване или
заместване на липсващи доказателства с други данни, които да позволят
установяване на данъчно задължение. Тази разпоредба не представлява
самостоятелна материалноправна уредба, насочена към възникване на данъчно
задължение, а по своята същност е набор от особени доказателствени правила,
които са строго регламентирани в кодекса и които позволяват прилагане на
материалноправни норми на съответен данъчен закон при съществена или при пълна
липса на необходими доказателства, какъвто е настоящият случай.
За да създаде възможност така
определената облагаема основа да е най – близко до обективната истина,
законодателя е посочил и различни критерии, по които това може да се извърши и
това са обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За постигане на
тази цел в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки
принципите за разкриване на обективната истина и служебното начало, да
установят по един безпристрастен начин факти и обстоятелства, които са със
съществено правно значение във връзка с правата и задълженията, а също така и
отговорността на задълженото лице. Доколкото данъчните норми имат императивен
характер, органите по приходите не могат да определят по своя преценка
конкретен размер на дължимия данък, а облагаемата основа, която те определят е
базата върху която, съобразно с вида на данъка и в съответствие са материалния
закон се определя данъчното задължение, което се дължи.
В изпълнение на това задължение и
в съответствие с направен анализ на взетите предвид в хода на ревизионното
производство доказателства се установяват следните данъчни задължения по реда
на чл. 122 ДОПК, както
следва:
За данъчния период 2017 година е
определена данъчна основа в размер на 96 0455.26 лева, представляващи разлика
между установените за годината приходи в общ размер на 1 147 876.88
лева и определени в хода на ревизията разходи в размер на 187 421.62 лева.
Определено е задължение за корпоративен данък в размер на 96 045.53 лева и
корпоративен данък за довнасяне в размер на 95 000 лева, както и дължима
лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК в размер на 28 924.54 лева.
За данъчния период 2018 година е
определена данъчна основа в размер на 1 009 979.10 лева,
представляваща разлика между установените за годината приходи в общ размер на
1 167 286.03 лева и определени в хода на ревизията разходи в размер
на 157 306.93 лева. Определено е задължение за корпоративен данък в размер
на 100 997.91 лева и корпоративен данък за довнасяне в размер на
100 000 лева, в едно с дължимата лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК
в размер на 20 307.18 лева.
За данъчния период 12.2018 година
е определена данъчна основа в размер на 1 834 831.77 лева, формирана
като сума от декларираната данъчна основа по справка – декларация за месец 12.
2018 година в размер на 68 031.94 лева и реализирани по недекларирани
продажби на цветя в размер 1 766 799.83 лева. Въз основа на това е
начислен данък върху добавената стойност в размер на 353 359.97 лева за
реализирани и недекларирани продажби на цветя с данъчна основа в размер на
1 766 799.83 лева и лихва в размер на 79 217.86 лева.
При определяне на задълженията по
ЗДДС е установено, че през данъчния период месец 12.2018 година „***“ ЕООД е
извършило ВОП на цветя от Холандия и Гърция в размер на 55 550.29 лева,
като органите на приходите са приели, че те са налични към момента на
31.12.2018 година, но останалите стоки, които възлизат в размер на 1 766 799.83
лева са реализирани, като при реализацията им дружеството не е издало
необходимите документи, а именно фактури. Доколкото има данни, че дружеството
не е извършвало инвентаризация на стоките, а същите са от категорията на бързо
развалящите се, в смисъл, че не могат да бъдат дълго време съхранявани и то в
такива количества, то изводите на органите по приходите във връзка с
реализирана продажба на цветя следва да бъдат подкрепени от съда. Въз основа на
това и следва изводът, че ревизираното лице е извършвало облагаеми доставки на
стоки, които са недекларирани от негова страна. Доколкото същото е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като извършваната от
него доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 5 от ЗДДС е
облагаема и за това се дължи заплащане на данък върху добавената стойност в
размера, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на 20 % върху данъчната основа.
От друга страна реализираните
приходи от продажба на стоки не са отчетени и отразени, като приход в
счетоводството на реализираното лице и не са декларирани в подадените СД по
ЗДДС и в годишните данъчни декларации по ЗКПО за процесните периоди. Това се
подкрепя и от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, от
които се установява, че дружеството има открита разплащателна сметка в „Алианц
Банк България“ и въз основа на представени банкови извлечения е видно, че
сметката е захранена с пари в брой, а след това са били извършвани плащания в
полза на едни от доставчиците на дружеството. Не са установени обаче
постъпления в брой, които да захранват касата на дружеството, а в последствие и
банковата сметка. Във връзка с това е правилно становището на органа по
приходите, че липсващите суми са били попълвани чрез използване на сметка 102 „Основен
капитал, неизискващ регистрация“. От тук може да се направи единствения
обоснован и правилен извод, че жалбоподателят не е отразявал постъпленията, в
следствие на реализираните от него продажби и с оглед на това се е стигнало до
един отрицателен резултат по захранването на касата на дружеството, отчитан по
съответната счетоводна сметка. В съответствие с това и съобразно разпоредбата
на чл. 1 ЗКПО, печалбата получена от местни юридически лица подлежи на облагане
с корпоративен данък в размер, съобразно чл. 19 и следващите от ЗКПО на 10 %
върху данъчната основа.
За установените обстоятелства
органите по приходите законосъобразно са приложили разпоредбата на чл. 124 от ДОПК, като са уведомили ревизираното лице, че основата за облагане с данъци да
ревизираните периоди ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред.
Приложени са всички разписани специални правила, съгласно чл. 122 – чл. 124 от ДОПК при определяне на данъчната основа. Извършен е подробен анализ на всички
относими обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и въз основа на
определена данъчна основа с ревизионен акт е начислен ДДС, респективно е
преобразуван финансов резултат на дружеството за 2017 и 2018 година.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че са били налице предпоставките по чл. 122 от ДОПК и този ред на
определяне на данъчната основа и дължим корпоративен данък и данък върху
добавената стойност законосъобразно е бил приложен от ревизиращите органи. От
друга страна, жалбоподателят не е предоставил никаква счетоводна отчетност,
която да дава достоверна информация относно направените записвания, правилно
при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчните периоди 2017
и 2018 година в общ размер на 195 000 лева и лихви в размер 51 452.73
лева и допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчния
период месец 12.2018 година в общ размер на 353 359.97 лева и лихва в размер
на 83242.56 лева.
Не са ангажирани доказателства
нито в хода на ревизионното производство, нито в хода съдебно обжалване, които
да подложат на съмнение така направените от органа по приходите констатации,
въз основа на които са направени съответните правни изводи. Доколкото това се
дължи на пасивно поведение от страна на жалбоподателя, то е недопустимо
последиците от него да бъдат прехвърлени върху органа по приходите.
С оглед на изложените мотиви
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, а подадената жалба неоснователна, поради което същата следва
да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 360.55 /девет
хиляди триста и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/. По аргумент от
противното на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК на жалбоподателят не
се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“ № 4, представлявано от управителя И.С.Г. против Ревизионен акт № Р-
22002220005257-091-001/11.05.2021 година, издаден от Т.Б.Г. на длъжност
началник на сектор – възложил ревизията и М.С.С. на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден изцяло с Решение №
1155/30.07.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителни практики“ София, с който на дружеството са определени допълнителни
задължения по ЗКПО в общ размер на 195 000 лева и лихви в размер 51 452.73
и данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 353 359.97 лева и лихва в
размер на 83242.56 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“
№ 4, представлявано от управителя И.С.Г. да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителни практики“ София, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 9 360.55 /девет хиляди триста и шестдесет лева и петдесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/