РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Смолян, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20225400500208 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 и сл. във вр. с чл.422 ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№745 от 08.03.2019година
на „БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК **, представлявана от изпълнителните директори Доротея
Николаева Николова и Диана Дечева Митева, депозирана чрез пълномощника им
юрисконсулт И.Б., както и въззивна жалба вх.№1127 от 09.4.2019година от П. Т. И.,
депозирана чрез адв.А.С., и двете срещу Решение №24 от 15.02.2018г. на РС-Чепеларе
постановено по гр.д. № 88/2018 г., с което П. Т. И. ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Банка ДСК“ЕАД,ЕИК**на основание договор за кредит за текущо потребление от
02.09.2009година сумата 24 453.02лева, от които главница в размер на 14 944.94лева,
възнаградителна лихва в размер на 7 682.53лева начислена за периода 02.07.2013г.-
11.05.2018г. включително, санкционна лихва в размер на 1825.55лева начислена за периода
02.07.2013г.-11.05.2018г.включително, ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2018година до окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлен осъдителния
иск на „Банка ДСК“ЕАД срещу П. Т. И. като неоснователен в частта за главницата - за
горницата от 14 944.94лева до 15 238.72лева, в частта за възнаградителната лихва - за
горницата от 7 682.53лева до 11 526.20лв. за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г., в
частта за санкционната лихва за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г., както и в частта за
претенцията за заемни такси в размер на 120лева.
С въззивната жалба „Банка ДСК“ЕАД депозирана чрез юрисконсулт И.Б. се атакува
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен иска на Банка ДСК“ЕАД,
ЕИК ** срещу П. Т. И., ЕГН ********** за главницата в частта за горницата от 14 944,94
1
лева до пълния предявен размер от 15 238,72 лева, иска за възнаградителна лихва за
горницата от 7 628,53 лв. до 11 526,20 лв. и за периода от 02.03.2013г. до 01.07.2013г., в
частта за санкционна лихва за периода от 02.04.2013г. до 01,07.2013г. и в частта по
претенцията за заемни такси в размер на 120 лв. като неоснователни, както и в частта, с
която е осъдена „Банка ДСК” ЕАД да заплати на П. Т. И., ЕГН ********** сумата от 253,
36 лева - разноски за първоинстанционното разглеждане.
Направено е оплакване за неправилност на решението в обжалваната част, от което
се прави извод за неговата незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални
нарушения. Според жалбоподателя незаконосъобразно е прието, че посочените клаузи в т. 8
от договора за кредит и приложението, представляващо условия по кредитна програма „
ДСК Престиж плюс“ са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, което води до
тяхната нищожност съгласно чл.146.ал.1 от ЗЗП. За да е изпълнен фактическият състав на
чл. 143 ЗЗП според жалбоподателя следва да са налице единствено кумулативно
предвидените елементи, които намират израз в примерно изброените в същата разпоредба
хипотези на клаузи с неравноправен характер. Преценката за неравноправност на дадена
клауза се извършва и като се отчита характерът на стоките и услугите, за които е сключен
договорът, като се съобразяват всички обстоятелства, довели до сключването му (аргумент
от чл. 144 ЗЗП). Съгласно чл. 144 ал. 3 ЗЗП разпоредбата на чл. 143 т. 12 да не се прилага
по отношение на „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Твърди още, че нито в договора за кредит, нито в
хода на неговото изпълнение, банката е поставяла условия, които да не подлежат на
договаряне, нито е налагала приемане на клаузи, с които ответника да не е могъл да се
запознае предварително (чл. 143 т.9 от ЗЗП). Поддържа също така, че оспорените клаузи от
договора между страните, ОУ и приложението, представляващо Условия по кредитна
програма „ ДСК Престиж плюс“ не противоречат и на чл.143, т.10 от ЗЗП позволяваща на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Според жалбоподателя страните са постигнали
договореност, че кредитополучателката ще ползва преференциален лихвен процент, който
се определя въз основа на БЛП и стандартна надбавка. Изготвянето на общи условия към
договор за кредит или към какъвто и да е друг тип договори от страна на търговец е
законово установено негово право, изрично предвидено в чл. 298 от ТЗ. Съгласно
цитираната разпоредба „търговецът може да установи отнапред общи условия за
сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя заяви
писмено, че ги приема. С подписването на процесиите договори кредитополучателят
писмено е приел тези условия и по този начин те са станали задължителни по силата на чл.
298 ТЗ. В този смисъл, доколкото самият закон допуска сключването на договор при общи
условия и урежда условията за това, както и предвид обстоятелството, че страните са били
напълно свободни да се запознаят отнапред с предлаганата от банката финансова услуга, то
не е проявена недобросъвестност от страна на банката при отпускане на кредита и в този
смисъл за неравноправност на оспорваните в писмения отговор клаузи, които са извършени
съобразно закона и са напълно приложими към процесния кредитен договор.
Развива оплакване, че в производството пред първоинстанционният съд се доказва,
включително и при извършената от назначеното вещо лице експертиза обстоятелството, че
след преустановяване на редовните плащания от страна на ответника и при преминаване в
изискуемост на кредита се отнемат преференциите на програма ДСК Престиж плюс като
към сключване на договора за кредит БЛП е в размер на 7,44 % годишно, а стандартната
надбавка е в размер на 3,01% - общо 10,45%, а след нарушение на условията след
06.08.2012г. остатъка по дълга се олихвява със стандартен лихвен процент без отстъпка в
размер на 14,95 процентни пунка. За да се ползват определените в условията преференции
2
всеки един кредитополучател трябва да отговаря на съотвените заложени критерии в
условията, които критерии предполагат и по-голяма сигурност за Банката - кредитор, поради
което размерът, до който може да бъде увеличавана лихвата по кредита е точно определен
отнапред и другата страна е информирана за последиците от неизпълнение на
договореностите с банката. В случая увеличаването на лихвеният процент не се извършва
едностранно от банката, а е индивидуално договорено и настъпва при предварително
установените от страните предпоставки. Доколкото изпълнението на условията е зависело
изцяло от кредитополучателят, той е можел да контролира изменението на лихвения
процент и условията по кредита, касаещи дължимата лихва. С оглед на гореизложеното се
поддържа, че изменението в лихвата по процесиите кредити, предмет на настоящото
производство е било извършено законосъобразно, не противоречи на изискването за
добросъвестност и не може да бъде квалифицирано като необосновано и неясно за
ответника. Моли окръжният съд да отмени Решение №24 от 15.02.2019г. на PC-Чепеларе,
постановено по гр.д. № 88/2018г. в частта, с която е отхвърлен иска на Банка ДСК“ЕАД,
ЕИК** срещу П. Т. И., ЕГН ********** за за главницата в частта за горницата от 14 944,94
лева до пълния предявен размер от 15 238,72 лева, за възнаградителна лихва за горницата
от 7 628,53 лв. до 11 526,20 лв. и за периода от 02.03.2013г. до 01.07.2013г., в частта за
санционна лихва за периода от 02.04.2013г. до 01.07.2013г. и в частта по претенцията за
заемни такси в размер на 120 лв. като неоснователни и е осъдена „Банка ДСК” ЕАД да
заплати на П. Т. И., ЕГН ********** сумата от 253,36 лева - разноски за
първоинстанционното разглеждане.Претендират се направените разноски за двете
инстанции.
С писмения отговор П. И., чрез пълномощника си адв. А.С. се оспорва въззивната
жалба изцяло и се предлага окръжният съд да потвърди решението в атакуваната част.
Направен е довод, че правилно съдът е констатирал, че клаузата на т.8 от договора за кредит
за текущо потребление и приложението към договора условия по кредитната програма са
неравноправни, тъй като посочените уговорки относно приложимите преференции и
последиците от неизпълнение на условията по програмата са изначално неясни по смисъла
на чл.10 ал.1 ЗПК. От една страна с формулировките по т.8 от договора и приложението,
представляващо условия по кредитна програма на кредитополучателя се сочи, че ползва
преференция/отстъпка, касаеща единия компонент от лихвата по кредита- надбавката към
БЛП, а от друга страна в договора е посочено, че надбавката от 3,01% е стандартната
надбавка, намалена с нула процентни пункта. Същевременно в договора липсва ясна клауза
за това какви ще са последиците от неизпълнение на условията по програмата какъв ще бъде
новия лихвен процент по кредита. Правилно съдът е заключил, че в случая от текста на
договора не може да се направи извод за надбавка към БЛП в намален размер, и след като е
записано, че надбавката е в стандартен размер и не е намалена, няма основания за
отнемането й и прилагане на по-висок процент на лихвата при неизпълнение на условията
по програмата. Твърди още, че съгласно формулировката в Приложение №2 при
неизпълнение банката отнема изцяло преференциалните лихвени надбавки и прилага нивата
на действащите лихвени надбавки по стандартните кредити за текущо потребление,
съобразно размера на договорения кредит не е достатъчно ясна за потребителя, доколкото в
случая не може да се установи каква е дадената отстъпка. Твърди още, че в
първоинстанционното производство ищецът не доказва по никакъв начин основанието за
увеличаване на лихвения процент. Никъде в договора не е уговорено, че при нарушаване на
условията на тази програма, лихвеният процент ще бъде увеличен от 10.45 % на 14.95 %.
Липсва акт, с който е станало отнемането на "преференцията" и информация на какво
основание е извършено. Съгласно т.8 от договора „отнетата“ ми преференция следва да се
изразява в намаление на стандартната лихвена надбавка с отстъпка от 0 % (нула
процента),т.е. банката твърди, че на въззиваемата е отнето нещо, което изначално не й е
било предоставено. Видно от записа в договора за кредит за текущо потребление към
3
момента на подписване на договора стандартната надбавка не е намалена съгласно
условията в Приложение №2 тъй като е посочено, че намалението е "0" процентни пункта.
Не става ясно как кредиторът е сложил в тежест на кредитополучателя увеличение на
лихвения процент и то точно с 4,5 п.п. Извън горното, се поддържа, че за да е "подходящ
начина" за уведомление в условията на равнопоставеност на страните по един договор,
следва да са налице едновременно две предпоставки - уведомлението да е направено
своевременно и уведомлението да е достигнало до кредитополучателя. Липсват данни по
делото кредитора да е уведомявал кредитополучателя за еднолично взетото от него решение
и за еднолично увеличеното от него въз основа на това решение задължение по кредита.
Според въззиваемата банката неоснователно е прилагала по-висок от първоначално
уговорения лихвен процент след 05.08.2012 г. по кредита и съдът правилно е отхвърлил
иска на ищеца в тази част. Относно твърденията на банката, че клаузата не е неравноправна,
тъй като съгласно чл. 144, ал. 3 ЗЗП клаузата на чл. 143, т. 12 ЗЗП не се прилага по
отношение на „сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контролана търговеца
или доставчика на финансови услуги“. Договорът за ипотечен кредит не представлява
сделка с ценни книжа. По същността си не представлява и сделка с финансови инструменти.
Финансовите инструменти са изрично посочени в чл. 3 от Закона за пазарите на финансови
инструменти и договорът за ипотечен кредит не е сред изброените. Фактът, че
предоставянето на ипотечен кредит от банката е сделка, свързана с колебания/ изменения на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, е без
значение, след като тази банкова сделка не попада сред визираните в чл. 144, ал. 3, т.1 от
ЗЗП сделки. Поради това спрямо процесиите клаузи не може да се приложи изключението
по чл. 144, ал.З, т.1 от ЗЗП и в този случай следва да се приложат разпоредбите на чл. 143, т.
10 и 12. В решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о., Решение №
205/7.11.2016 г. по т.д. № 154/2015 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 165/3.12.2016 г. по т.д. №
1777/2015 г. на ВКС, I т.о. се застъпва становището, че за да е налице изключението по чл.
144, ал. 3, т. 1 от Закона за защита на потребителите не е достатъчно само едностранната
промяна на цената на договора да е свързана с измененията на размера на лихвения процент
на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга. Според
отговора, даден в Решение № 205/7.11.2016 г. по т.д. № 154/2015 г. на ВКС, I т.о,
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо, когато липсват ясни правила за
условията и методиката, при които може да се променя едностранно от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент. В решение № 165/3.12.2016
г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т.о. са изложени аргументи в подкрепа на тезата, че дори
да се налице условията, посочени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, валидността на клаузата, свързана
с възможност за едностранна промяна на от страна на кредитора на лихвения процент, е
обусловена от добросъвестността на търговеца като изискване за поведение по смисъла на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП. С Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 на ВКС, Трето ГО е
прието, че уговорката в договор за кредит, предвиждаща едностранната възможност за
промяна от страна на банката на размерите на договорените лихви и такси за управление
въз основа на непредвидено в самия договор основание, а за сделките по чл. 143, ал. 3, т. 1
ЗЗП и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства -
колебания или изменения на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент
на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна
по смисъла на общата дефиниция в чл. 143 ЗЗП. Като такава, при това без да е сключена
индивидуално, подобна уговорка е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.Отделно от
горното, приложимостта на тази норма не се определя от кредитната сделка, а от качеството
на страните - потребител и финансова институция. Поддържа също така, че процесното
изменение на лихвения процент е направено едностранно и въз основа на непредвидено в
4
договора основание. Съгласно трайно установената съдебна практика, за да се приеме, че
тези уговорки не накърняват защитими интереси на потребителя, съгласно правилото начл.
143, т. 10 от ЗЗП, условията, при които търговецът може да променя съдържанието на
сделката, следва да са изрично, изчерпателно и на разбираем език посочени в самия договор.
Ако с посочените уговорки се позволява на банката да променя условията на договора на
непредвидено в него основание за това, то те следва да се квалифицират като неравноправни
(В този смисъл - Решение № 119 от 7.01.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 20644/2014 г.; Решение
№ 486 от 21.06.2016 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 553/2016 г.; Решение № 4913 от 22.12.2016
г. на PC - Варна по гр. д. № 4445/2016 г.; Решение № 8246 от 14.11.2016 г. на СГС по в. гр.
д. № 1143/2016 г.; Решение от 10.06.2016 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 755/2016 г.). Твърди
още ,че трайната практика на Съда на Европейския съюз налага Националният съд, при
отчитане на всички обстоятелства във връзка със сключването на договора, да провери дали
в разглежданото дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли
да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и
да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при тази преценка играят, от една
страна, въпросът дали клаузите са изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на
средностатистическия потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна,
обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна
точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за
съществени (в този смисъл Решение С-186/16).Освен горното, чл. 58, ал. 1 от ЗКИ задължава
банката да посочи и методиката, въз основа на която се променя лихвения процент по
кредита. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения
и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или
индикатори. (Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, 2-то ТО;
Решение № 205 от 07.11.2016 год. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС). Твърди още, че никъде в
договора не е посочено с колко би се изменил лихвения процент при изпълнение или
неизпълнение на определени условия. Неоснователно е твърдението на ответника, че
условията на програма „ДСК Престиж плюс“ не противоречат на чл. 143, т. 10 от ЗЗП.
Съгласно Решение №424/02.12.2015 по дело №1899/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.,
приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор;
само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в
чл. 143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля; за да се
прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те
трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗЗП);
потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-
уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/1), както и че съдът не
следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока (решение на СЕС от
14.06.2012 г. по дело С-618/10 ), но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин (чл. 147, ал. 2 от ЗЗП), във връзка с всички останали
клаузи на договора, като вземе предвид видът на стоката и услугата (чл.145, ал.1 от ЗЗП).
Относно оплакванията, че банката не е поставяла условия, които не подлежат на договаряне.
В първоинстанционното производство липсват твърдения на банката, че клаузите от
договора са индивидуално договорени. В случай че имаше такива твърдения и на основание
чл. 146, ал. 4 ЗЗП тя следваше да докаже това. И в настоящата жалба не са представени
никакви доказателства в тази насока. Ето защо това твърдение на страната не следва да бъде
5
обсъждано.Позоваването на чл. 298 ТЗ е неоснователно, тъй като едната страна по
правоотношението има качеството на „потребител“ и тази норма е неприложима.
Законодателната разпоредба на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП посочва изрично, че не са индивидуално
уговорени клаузи от „общи условия”. В същата разпоредба, законодателят е дал и легално
определение на клауза, която не е индивидуално определена, а именно: „ клауза от
индивидуален договор, която е била изготвена предварително от търговеца/доставчика и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й". Освен
това практиката поставя като изискване за яснота и разбираемост клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в договора да е
изложен прозрачно точният механизъм за изменението на лихвата, както и отношението
между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.147, ал.2 ЗЗП (В този смисъл е
последователната практика на Съда на ЕС-Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14;
Решение от 30.04.2014г. по дело С - 26/13; Решение от 26.02.2015г. по дело С -143/13;
Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С- 308/15 от
21.12.2016г.). Твърди още, че ноторно известно е, че банките предварително подготвят
договорите си, които са предварително съгласувани и одобрени бланки, които изобщо не
подлежат на договаряне. По този начин, въпреки че се касае за договор, действително
липсват насрещни равнопоставени страни, които да договарят и да обсъждат клаузите по
него. Въззиваемата в качеството й на потребител не притежава необходимите специфични
знания, за да тълкува процесните клаузи, а и не й предоставена такава възможност, видно
от договора и Общите условия към него. Това противоречи на установената съдебна
практика, постановена съобразно чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13, според която изискването
за ясен и разбираем език на клаузите по договора следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него - икономически последици“ (В този смисъл:
Решение С-26/13; Решение С-484/08;Решение С-96/14; С-186/16). Отделно от това,
условията и механизма за промяна на лихвения процент следва да се съдържат в сключения
между страните договор, а не в общи условия на банка - ответник, които същата да има
право да изменя едностранно.Предлага съдът да остави въззивната жалба без уважение.
Претендира присъждане сторените разноски изцяло в двете инстанции.
С въззивната жалба на П. И. се атакува постановеното решение в частта, в която
съдът я е осъдил да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 24 453.02 лв., от които главница
в размер на 14 944.94 лв, по сключен между тях договор за текущо потребление на
02.09.2009 г.; възнаградителна лихва в размер на 7682,53 лв., начислена за периода
02.07.2013г. - 11.05.2018г.вкл., санкционна лихва в размер на 1825,55 лв., начислена за
периода 02.07.2013г. - 11.05.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от
11.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и се иска неговата отмяна. Оспорва
решението и в частта, в която са й възложени разноски по делото в размер на 1 363,04 лв.
Поддържа твърдението в писмения отговор на исковата молба, че искът е
недопустим, с твърдения, че за процесния договор за потребителски кредит има влезли в
сила две съдебни решения. Договорът за кредит за текущо потребление от 02.02.2009 г. е
прекратен едностранно от ищеца, тъй като е обявен за предсрочно изискуем още през 2014
г., по него се развили заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, а след това исково
производство по реда на чл. 422 ГПК, като има влязло в сила решение по този спор. През
2016 г. повторно ищецът се позовава на предсрочна изискуемост и е инициирано второ
съдебно производство, по което има постановено влязло в сила съдебно решение, с което
6
искът на ищеца е отхвърлен изцяло. Направено е оплакване, че настоящето дело е третото
съдебно прозводство по един и същи договор за кредит, поради което е недопустимо с
оглед обвързващата сила на предходните съдебни решения за страните. Твърди също,че за
задължението по горепосоченият договор е налице воден и приключил съдебен спор е
влязло в сила решение по същото. Относно настъпването на предсрочната изискуемост и
обявяването й на длъжника от страна на кредитора изразява несъгласие с изводите на
районен съд, че предсрочната изискуемост по кредита настъпва от момента на получаване
на волеизявелението на кредитора от страна на длъжника, като няма пречка това да бъде
направено с искова молба, с която се предявява осъдителен иск. Съдът се е позовал на
разрешението в т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г., приемайки, че искът се явява доказан
по основание. На първо място, цитираното от съда тълкуване на задължението за кредитора-
банка за обявяване на предсрочна изискуемост в т. 18 от ТР № 4/2018 на ОСГТК на ВКС
касае единствено хипотезата на предявен иск по реда на чл 422 ТПК след проведено
заповедно производство по реда на чл. 417 ТПК , а в настоящия случай е предявен
осъдителен иск, при който цитираното тълкуване е неприложимо.
Освен горното излага оплаквания, че съдът изцяло е неглижирал производствата по
предходните съдебни дела между страните, тъй като в периода 2014 г. - 2018 г. ищецът три
пъти е осчетоводявал кредита като предсрочно изискуем - при завеждане на ч.гр.д. №
30/2014 г. по описа на СмРС, „Справка - извлечение“ (лист 10 от делото), видно от което по
волята на банката кредитът е обявен и осчетоводен като предсрочно изискуем на
10.01.2014г. Кредиторът е „счел“, че началната дата на изискуемостта е 03.07.2013 г. В
подкрепа на твърдяното е ч.гр.д. № 30/2014г. Съгласно справка за кредитополучател от БНБ
№ БНБ- 104058/05.10.2018 г. на Централен кредитен регистър кредитът счетоводно е воден
като предсрочно изискуем, тъй като цялата главница е декларирана като „просрочена“ от
кредитора. Твърди,че за периода от 31.10.2013 г. до 31.03.2015 г. просрочена и изискуема по
кредита е била цялата главница (в размер от 15 299 лв.), а не както твърди ищеца в
таблицата към молбата от 08.10.2018 г. на вноски от по 308,78 лв. Справката от Централен
кредитен регистър е официален документ, който се ползва с доказателствена сила и
съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило,
както и за извършените пред него действия (чл. 179 ГПК).Съгласно чл. 2 от Наредба 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, Централният кредитен регистър (ЦКР) е
организирана и поддържана от Българската народна банка (БНБ) информационна система за
кредитната задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции.
Търговските банки са длъжни да събират и подават към ЦКР информация в електронен вид
за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване. Банките подават към ЦКР ежемесечно до 15-о число на
месеца, следващ отчетния, информация за текущото състояние по всички активни кредити
на техни клиенти към последната дата на отчетния месец.
Твърди също,че с представения документ изцяло са оборени твърденията на ищеца в
пъровинсганционното производство, тъй като по делото ищецът претендира 61 броя
неплатени погасителни вноски, всяка от които в размер от 308.78 лв. и чийто падеж е
настъпил на 11.05.2018 г., което твърдение драстично се разминава с данните, които самият
ищец е декларирал пред ЦКР. Видно от справката, кредитът е с номер 110000000017552507
и за периода 31.10.201 Зг. - 31.03.2015 г. просрочената главница е била в размер на 15 299
лв. а просрочената лихва в размер на 3 588 лв. Твърди още, че за периода от 30.04.2018 г. до
31.01.2016 г., кредиторът е осчетоводявал и подавал към ЦКР следните данни за размера на
просрочената главница и лихва по кредита:
ДатаПросрочена лихва (лв.)
Просрочена главница (лв.)
30.04.201553942206
7
31.05.201553942515
30.06.201553942773
31.07.201553943032
31.08.201553943291
30.09.20155394-817
31.10.20155394-749
30.11.20155394-680
31.12.20155394-611
Направено е и оплакване, че още едно доказателство за недължимост на сумите от
ищеца в претендирания размер и основание са 61 бр. погасителни вноски, всяка в размер на
308,78 лв. е, че в периода 03.02.2014 г. - 06.08.2015 г. въз основа на издадения изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 30/2014 г. по описа на СмРС е образувано и е било висящо изпълнително
дело № 145/2014 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, по това изпълнително дело й е
връчена покана за доброволно изпълнение с указания за изпълнение по делото за сумите по
изпълнителния лист, за който период е изискуемо цялото вземане, а изпълнителният
титул е бил за цялата сума - присъдена главница и лихви по кредита съгласно издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
След получаване на покана за доброволно изпълнение добросъвестният
длъжник по никакъв начин не дължи на договорно основание вноски по кредита в размер и
основание съгласно договора. Налице е изпълнителен титул и длъжникът е обвързан с него,
дължи изпълнение само и единствено по изпълнителното дело. Изразява несъгласие с
твърдението на ищеца, че за период, за който е налице висящо изпълнително дело въз
основа изпълнителен лист, издаден въз основа на извлечение от сметка, съгласно което
ищецът е осчетоводил като предсрочно изискуем целия кредит, да се претендират от него
за същия период вноски по кредита на договорно основание, тъй като никой не може да се
ползва от недобросъвестното си поведение. Втория път когато кредитът е обявен и
осчетоводен за предсрочно изискуем е преди завеждането на второто заповедно
производство - ч.гр.д. № 24/2016 г. по описа на СмРС, по което дело също е представено
извлечение от счетоводни книги (лист 6 от делото), съгласно което банката е осчетоводила
кредита като предсрочно изискуем и го счита за такъв от дата 15.01.2016 г.
Съгласно издадената справка за кредитополучател от БНБ към 31.01.2016 г.
просрочената главница вече е декларирана в размер на 15 359 лв. Такова е било
осчетоводяването на кредита до дата 30.11.2016 г. Въз основа на на издадения
изпълнителен лист кредиторът на 19.02.2016 г. е образувал изпълнително дело № 6/2016 г.
по описа на ЧСИ Здравка Тонева, висящо до 26.10.2016 г., когато е прекратено с
постановление на ЧСИ (влязло в сила на 03.11.2016 г.). Това се потвърждава и от справката
от ЦКР. След дата 30.11.2016 г., когато е обезсилен изпълнителният лист, банката декларира
данни пред ЦКР и счетоводно води кредита съгласно приложената таблица по дело :
ДатаПросрочена лихва (лв.)
Просрочена главница (лв.)
31.12.20164188284
31.01.20174188284
28.02.20174188763
31.03.20174188763
8
30.04.20174188763
31.05.20174188763
30.06.20174188763
31.07.20174188763
31.08.20174188763
30.09.20174188763
31.10.20174188763
30.11.20174188763
31.12.20174188763
31.01.201841810247
28.02.201841810250
31.03.201841810252
30.04.2018712712185
Следва да се отбележи, че в исковата молба на ищеца по гр.д 361/2016 г. по описа на
Районен съд Смолян изрично се съдържа изявление на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Въпреки че ищецът по делото не е доказал надлежно уведомяване на
длъжника съгласно тълкуванията в ТР 3/2014 г. ВКС и съдът е отхвърлил иска на това
основание, изявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемосг е налице в исковата
молба. Правно абсурдно е твърдението на ищеца в молба от 20.11.2018 г., че „предвид
невъзможността за редовно уведомяване, видно от предишни производства, възможността за
достигане до волеизявлението на кредитора до кредитополучателя е връчване на исковата
молба в настоящето производство. Ищецът поддържа тезата, че „след като кредиторът на
няколко пъти се опитва да упражни своето право да превърне кредита в предсрочно
изискуем....“ съдът отхвърля претенциите му, тъй като не успява и „поради съдебните
спорове предсрочната изискуемост остава във „висящо“ положение за кредитора в
счетоводните масиви“. Няма уредена нормативна възможност за „висяща“ предсрочна
изискуемост. Или кредитът е редовен или е предсрочно изискуем и вземането се събира по
съдебен ред.
От друга страна, в исковата молба ищецът претендира, че моментът на предсрочна
изискуемост е получаване на препис от исковата молба от жалбоподателката, (което
обстоятелство е настъпило на 27.05.2018 г.), а претенцията и исковият период, предмет на
делото е до 11.05.2018 г. или към момента, към който ищецът претендира плащане на
процесиите суми, предсрочна изискуемост не е настъпила.
В ТР 3/2017 на ВКС са цитирани и Решение на Съда на Европейския съюз от
26.01.2017г. по дело С-421/14 (т.З от диспозитива) и Решение на СЕС от 14.03.201 Зг. по
дело С-415/11 (т.73 от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителските договори е посочено, че клаузата за предсрочна
изискуемост следва се преценява, наред с другите посочени критерии, и с оглед на
предоставените от националното право възможности на потребителя да преустанови
действието на предсрочната изискуемост на кредита. Относно възражението за давност
съдът е приел, че възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно, тъй като
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия
случай - в момента в който банката е упражнила правото си да обяви отпуснатия кредит за
9
предсрочно изискуем. Изразено е несъгласие с извършеното тълкуване, тъй като банката за
трети път обявява кредита за предсрочно изискуем с цел саниране на собствените си
пропуски при предходни производства. По този начин давността никога няма да започне да
тече. Тези изводи на съда не кореспондират и с даденото тълкуване на въпроса за
определяне на размера на задължението по кредит, дадено в ТР 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на
ВКС, в което е прието, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Т.е. давността за
различните периоди следва да се приложи по различен начин - до момента на обявяване на
предсрочната изискуемост и след обявяване на предсрочната изискуемост. Ако до
обяваването на предсрочната изискуемост размерът на задължението се определея по
клаузите на договора и погасителния план, то и давността за всяка вноска по погасителния
план следва да се определи от момента на падежирането й (от момента, в който е станала
изискуема).
Според жалбоподателя по отношение на процесиите вземания за главница, така
както са претендирани от ищеца с исковата молба и с последващата уточнителна молба, е
приложима кратката тригодишна давност, тъй като главницата по кредита представлява
сбор от периодични плащания - месечните вноски по договора, като съображенията за
приложението на кратката давност следва да са аналогични на възприетите в решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен
съд, Търговска колегия, второ отделение по реда на чл.290 ТПК, според разясненията в
Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия.
В настоящия случай се касе за плащания, които не са еднократни, а са свързани с
изпълнение на трайни и повтарящи се парични задължения, в съответствие с уговорен от
страните погасителен план, сединен правопораждащ юридически факт - договора за
кредит. Падежът им настъпва през предварително определени по волята на страните
интервали от време, като конкретните размерите са изначално определени или определяеми.
С оглед това, вземанията за главница отговарят и на изведеното от ВКС изискване
изискуемостта на всяко от вземанията да настъпва поотделно - в общия случай, с
настъпването на договорения в съответствие с погасителния план срок. Последното
изискване, на което следва да отговарят периодичните плащания, съгласно ТР № 3/2012 г.,
ОСГТК на ВКС е давността за всяка от престациите да настъпва поотделно. Съгласно чл.
114 ЗЗД, давността тече от моментът, в който вземането е станало изискуемо. Този момент в
настоящия случай е 02.04.2013г. и давността е изтекла на - 2.04.2016 г. Правото на
кредитора да търси плащане е погасено. Дори да се приеме, че е приложима общата
петгодишна погасителна давност, при падеж на задължението на 02.04.2013 г., давността е
изтекла на 02.04.2018 г. Исковата молба е подадена на 11.05.2018 г., което е след това. По
отношение на вземането за редовна/договорна лихва - давността винаги е тригодишна, което
обстоятелство изобщо не е взето предвид от съда.
По отношение на вземането за санкционна лихва в размер на 1 825,55 лв. за
периода от 02.04.2013 г. до 11.05.2018 г. е направено оплакване, че съдът изобщо не е
съобразил възраженията в писмения отговор. Недопустимо е за един и същи период да се
начислява възнаградителна и наказателна лихва за забава (на договорно основание).
Наказателна лихвена надбавка (санкционираща лихва) би могло да бъде начислявана от
кредитора за периода от датата на предсрочната изискуемост до датата на предявяване на
исковата молба. Ето защо за периода 02.04.2013 г. до дата 11.05.2018 г. е недопустимо да
бъде начислявана санкционираща лихва, тъй като предсрочната изискуемост още не е
10
настъпила за този период. По този начин за един и същи период се начислява и договорна и
санкционираща лихва, което представлява нищожна уговорка. Съдът не съобразява и
направеното в писмения отговор възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност
При прекратяване на изпълнителното производство по ГПК взискателят губи всички
права, които е придобил преди прекратяването, каквото е и правото на взискателя да се
позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително
изпълнение. Прекратяването се явява неблагоприятна последица за взискателя и има
санкционна функция, изразяваща се в последиците на прекратяването, които настъпват
поради липсата на постигнат резултат. Поради тази причина не се прави разграничение
между отделните основания за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, тъй като всяко едно от
тях визира хипотеза, в която взискателят не е постигнал изцяло или частично търсения
резултат от принудителното изпълнение.
Този извод може да се направи и с оглед на основанието за прекратяване по чл. 422,
ал. 3 ГПК и отхвърлен положителен установителен иск за съществуване на вземането на
кредитора. В този случай съдебната практика на ВКС приема, че всички изпълнителни
действия се обезсилват по право с обратна сила и не се счита, че са прекъсвали
погасителната давност и не произвеждат процесуални и материални последици. Твърди
също, че банката не оборва правопогасяващите възражения за за недължимост на
процесиите вземания поради настъпила давност. По отношение на изводите на съда за
възраженията на жалбоподателя за водене на нередовно счетоводство от страна на ищеца се
поддържа, че съдът неправилно е приел, че различните записвания в счетоводството на
банката са били съобразявани с водените съдебни дела и не водят до извод за нередовно
счетовдство. Неправилно се позовава на непроверено и неизследвано твърдение на в.л.
Хараламбов, че банката е действала с оглед „нормалните счетоводни стандарти“, каквато
задача в.л. не е имало. Тежестта за доказване на редовно водено счетовдство е на банката,
която не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Воденото
счетоводство от страна на ищеца не следва да е подчинено на използвания от него
„софтуер“, а точно обратното. софтуерът в дружеството трябва да е подчинен на
приложимото вътрешно и международно законодателство при спазване на следните основни
принципи -данните да се обощени по даден принцип на подреждане, който е съобразен с
времето на протичане на банковите дейности, да носи съответните белези на идентификация
и да бъдат представени в приемлива форма. За изготвяне на допълнителната експертиза, на
вещото лице по делото е предоставена само извадка от софтуерната система, в която не се
отразяват вярно и правилно съгласно счетоводните стандрати, записите по кредита.
Ирелевантно е какви са възможностите на софтуера в банката и какви са обичайните /
добрите счетоводни практики при търговците. Доколкото стана ясно този софтуер може да
се манипулира, след като през цялото време е представена справка, отразяваща едва ли не
„редовност“ на кредита, така както е по договор, без нито един запис за предходни
осчетоводявания като предсрочно изискуем. Абсурдно е с предявяване на настоящия иск
банката да твърди, че кредитът едва ли не през цялото време е бил в „редовност“ и едва сега
настъпва предсрочна изискуемост, след като е безспорно, че по повод същия този кредит са
водени заповедни, искови и изпълнителни производства, по които във всеки един момент,
кредитът за съответния период е бил с друг статут -„предсрочно изискуем“. Още повече, с
получаване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, който се
легитимира с надлежен изпълнителен титул за периода, в който е било висящо
изпълнителното дело, не може по никакъв начин да се претендират суми по процесния
договор на договорно основание и в размер, определен в договора. С приетите по делото
справки от БНБ - Централен кредитен регистър, както и с приетите по делото предходни
дела и ССЕ в първоинстанционното производство доказахме крещащи различия и
нередности в осчетоводяването на кредита от страна на ищеца, които изобщо не са обсъдени
11
от съда в мотивите на решението. В приетите по делото Правила за реда за предоставяне и
получаване на информация от ЦКР, поддържан в БНБ, и задължения на длъжностните лица
в Банка ДСК изрично е посочено, че към БНБ се подава информация за „размера на дълга,
поетите ангажименти за кредитиране и настъпилите изменения в кредитите...“ (чл.2, ал. 1, т.
2). По делото е налице и справка от ищеца за подаваните данни по процесния кредит в ЦКР.
Справката от БНБ - Централен кредитен регистър представлява официален документ и не
следва да бъде неглижиран с лекота от кредитора с твърдението, че едва ли не няма нищо
нередно при „връщане“ на кредита от един в друг статут. По делото не се представиха
доказателства за счетоводните записи при ищеца, а с приетата допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се доказават еднинствено различията в текущото осчетоводяване на
кредита (към датата на исковата молба), към датите на предявяване на предходните искове и
съгласно официалните документи от БНБ.Начинът на „водене“ на кредита съгласно
официалната справка на БНБ напълно съвпада и с другите доказателства по делото, а
именно: приетите предходни искови и заповедни производства, както и изявленията на
самия ищец в тях. Доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
производна, което следва от изискването на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ТЗ те да бъдат
водени редовни, а това пък означава, че всяко вписване в тях трябва да бъде надлежно
документирано - съставено въз основа на документ, който го оправдава (чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3
от ЗСч). Затова нередовно водените счетоводни книги, в които вписванията не се оправдават
от налични първични счетоводни документи, нямат доказателствена сила и не могат да
служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят (чл. 55, ал. 2 от
ТЗ).Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя се преценява по вътрешно
убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 146 ГПК. След като в
счетоводството търговец не се съхраняват счетоводни книги и бележки, в нарушение на чл.
53 и чл. 55 ТЗ, при възникването на спор, той не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение (Определение № 272 от 30.04.2009 г. по т.д. № 52/2009 г. на
Върховен касационен съд). В настоящия случай извадка от софтуерната система, без
никакви доказателства за спазване на приложимото доказателство не би могло да ползва
ищеца и той да черпи права. Предлага окръжният съд да отмени постановеното от Районен
съд - Чепеларе Решение № 24/15.02.2019 г. по гр.д. № 88/2018 г. в обжалваната част.
Претендира направените разноскиза двете инстанции. По отношение на претендирания
адвокатски хонорар в първоинстанционното производство не счита , че следва да бъде
редуциран по минимума от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като
по делото е проведена защита и ефективно участие на упълномощения от мен адвокат,
няколко съдебни заседания при които бяха събрани множество доказателства.
С писмения отговор на „Банка ДСК“ЕАД се поддържа неоснователност на
жалбата, първоинстанционно решение в обжалваната му част е изцяло валидно, допустимо и
правилно, като се предлага да бъде потвърдено от съда. Предсрочната изискуемост е
обявена с подаване на исковата молба по гр.дело № 88/2018 г. на PC Чепеларе. Отделно от
това се твърди, че мотивите на съдебните актове не се включват в обективните предели на
силата на пресъдено нещо. Съобразно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на
спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет
на делото. Диспозитивът на решението представлява източникът на сила на пресъдено
нещо. Мотивите към решението съдържат много и различни констатации на съда, чийто
предмет по други дела между същите страни може да бъде отново обект на спор, на
доказване и установяване, без да е допустим отвод за пресъдено нещо. В допълнение,
поради констатациите на съда в посочените решения, че към даден момент не е обявена
редовно предсрочната изискуемост на длъжника, банката кредитор връща в редовен статут
вземането си в счетоводната система, сторнира начислените такси и предприема
12
последващи действия за редовно обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба и
търсене на вземането си. С оглед изложеното се поддържа, че твърдението за недопустимост
на иска, се явява неоснователно. Относно настъпване на предсрочната изискуемост
енаправен довод че според съществуващата съдебна практика исковата молба може да
съдържа волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем поради
определени обстоятелства, и в този случай с връчването на препис от молбата на ответника
по иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника (Решение № 198 от 18.01.2019 г.
по к. т. д. № 193 / 2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 139/05.11.2014г. по т.д.
№ 57/2012г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о).
Изводите на първоинстанционният съд са в подкрепа на посочената практика, като считаме
същите за правилни, а твърденията на жалбоподателя са неоснователни. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е упражняване на едно потестативно право на кредитора.
Изразено е съгласие с изводите на първоинстанционният съд за редовно водено
счетоводство от банката - като кредитор, за правилни, изградени на база становището на
назначеното вещо лице по делото, което сочи, че банката, отнасяйки кредита в един или
друг статут, е действала с оглед на нормалните счетоводни стандарти и е отразявала
съдебните решения. За да инициира едно съдебно производство по нередовен кредит,
Банката- кредитор следва да осчетоводи в счетоводната си система изискуемостта на
въпросното вземане, да начисли съответните дължими такси и претендира дължимите към
момента суми. Поради съдебни спорове предсрочната изискуемост остава във „висящо“
положение за кредитора в счетоводните масиви. След всяко съдебно решение, с което се
приема, че не е налице редовно обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника,
кредиторът сторнира начислените такси и връща кредита в предходно състояние на
редовност в счетоводните масиви, което е в съответствие с нормалните счетоводни
стандарти. Относно възражението за давност се твърди, че вземането на кредитора не е
погасено по давност. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 114 ЗЗД,
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия
случай, банката е упражнила правото си да обяви отпуснатия на ответницата кредит за
предсрочно изискуем с предявяване на исковата молба в съда и от датата на получаване на
копие от нея е настъпил падежът на задължението на жалбоподателя по договора за
потребителски кредит. Следва да се посочи, че в трайната съдебна практика, е прието, че за
разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради
този му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява съгласие
на кредитора да приеме изпълнение на части - аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД. Това
становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., IV г.о., ГК,
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., ГК, като е прието, че
отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за
периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на
които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Поддържа се също
така, че в настоящия случай се установи, че банката - кредитор е обявила предсрочната
изискуемост на вземането, считано от 27.05.2018 г., като именно от този момент започва да
тече погасителната давност, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. Предлага се съдът да потвърди
решението в атакуваните части. Претендира присъждане на направените разноски в
настоящото въззивно производство - за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ТПК), включително платената държавна такса за подадената от въззивна
жалба. В случай, че счетете, че разноски се дължат и на двете страни по делото, на
основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД е направено изявление за прихващане се иска същите
да бъдат определени и присъдени с решението по компенсация. Направено е възражение и
13
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита на ответната страна - във връзка
с чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят БАНКА
ДСК ЕАД не изпраща процесуален представител, в писмено становище юрисконсулт Г.И.-
Г. поддържа изцяло подадената жалба и оспорва жалбата на П. И..
Въззиваемата П. И. редовно и своевременно призована не се явява. В писмено
становище пълномощникът й адв.А.С. поддържа подадената въззивна жалба и становище за
неоснователност на жалбата на Банка ДСК ЕАД.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени във въззивните
жалби, писмените отговори и след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Въззивните жалби са депозирани в законово установения срок, от процесуално
легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което
се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил
сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Настоящит въззивен състав намира за неоснователно направеното с въззивната
жалба на П. И. оплакване за процесуална недопустимост на атакуваното съдебно решение.
Възражението е правено и в хода на разглеждане делото пред проверявания
Чепеларски районен съд, който с определение в закрито заседание №170 от
09.10.2018година по гр.д.№88/2018година законосъобразно приема, че искът е допустим
въпреки наличието на други дела по повод процесния договор за кредит от
02.09.2009година, поради липса на тъждество на делата.
Настоящият състав се солидаризира с така направения извод на районен съд, тъй като
в двете предходни производства по гр.д. №723/2014 година и гр.д.№361/2016 година по
описа на Смолянски районен съд, инициирани поради възражение на кредитополучателя в
заповедните производства развили се по ч.гр.д.№ 30/2014година и ч.гр.д.№24/2016 година, и
двете по описа на Смолянски районен съд за несвоевременно уведомяване длъжника за
волеизявлението на кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на един и същи
договор за потребителски кредит от 02.09.2009година.
С влезли в законна сила решения специалните положителни установителни искове
по чл.422 ал.1 ГПК и по двете граждански дела са отхвърлени по съображения, че банката
ищец не е доказала, че фактите относими към настъпване и обявяване предсрочната
изискуемост на вземането са се осъществили преди подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение, а предмет на производството пред Чепеларски районен съд е
осъдителен иск за вземания основани на същия договор за потребителски кредит за
14
погасителни вноски и лихви, които са станали изискуеми след постановяване решенията по
исковете по чл.422 ал.1 ГПК.
В настоящата хипотеза по двете граждански дела между страните със сила на
пресъдено нещо е разрешен единствено въпросът, че не съществува вземане на банката,
основано на твърдяната в заявленията за издаване заповед по чл.417 ГПК за настъпила
предсрочна изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда в
заповедното производство, т.е към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските
с ненастъпил падеж и лихвите , т.е не са били налице обективните факти, обуславящи
предсрочната изискуемост и е допустимо в нов процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът да предяви срещу същия ответник вземанията си, основани на същия договор за
кредит, като твърди нов (новонастъпил) факт - осъществяването на условията и
предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка от кредитното задължение,
настъпило след края на устните състезания по предходното дело, тъй като в приключилото
производство съществуването на вземането за предсрочно изискуеми вноски е отречено
като неизискуемо, а не поради несъществуването на уговорена в кредитния договор
възможност ищеца да получи предсрочно цялата неиздължена част. В този смисъл е и
практиката на ВКС обективирана в Решение №248 от 22.12.2016година, постановена по т.д.
№ 213/2016 година, ІІт.о., Решение № 60102 от 6.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1922/2020 г., I
т. о., която настоящия състав споделя.
Няма пречка също така, както е в настоящия случай предсрочната изискуемост да
бъде направено с исковата молба, с която е предявен осъдителен иск, в какъвто смисъл е и
практиката на ВКС обективирана в Решение №198 от 18.01.2019година постановено по т.д.
№193/2018година, Іт.о.).
Съгласно мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
По правилността на решението в обжалваните части от Банка ДСК ЕАД и П.
И., с оглед конкретните оплакванията съдът приема следното:
От събраните в хода на разглеждане делото от районен съд доказателства е
установена възникнало между страните облигационно отношение, произтичащо от договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 02.09.2009 година, по силата на който Банка
ДСК е предоставила на кредитополучателя П. И. сума в размер на 20 000 лева, която заемна
сума следва да върне до 02.209.2019година на 120 месечни анюитетни вноски – главница
илихви, посочени в погасителен план, при договорен лихвен процент 10.45%.
Вещото лице по назначената и изслушана пред районен съд съдебно-
икономическа експертиза, неоспорена от страните дава заключение, че от 02.09.2099година
до 05.08.2012година кредитът е олихвяван с договорения в чл.8 лихвен процент – 10.45%
15
във връзка ползването условията по програма „ ДСК Престиж плюс“, а след 05.08.2012
година е прилаган лихвен процент 14.95%(приложение1,колона3). След увеличението на
лихвения процент кредитната вноска според експертизата е увеличена от 269.31лева на
308.78лева. Според вещото лице за вноските с падеж след 02.12.2012година е налице
просрочие по всяка една дължима месечна вноска, поради което изводът на районен съд, че
ищецът доказва,че П. И. е нарушила предвидените условия по програма „ДСК Престиж
плюс“ е законосъобразен и обоснован и се споделя изцяло от въззивния съд.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва се установява,
че процесният договор за кредит е сключен при преференциални условия в хипотезата на
т.1.1. от Приложение №2 – Промоционални условия по кредитна програма „ДСК Престиж
плюс”, обезпечен с договор за залог върху трудово възнаграждение.
Съгласно чл.8 от договора кредитът се олихвява с преференциален лихвен
процент в размер на 10.45% , формиран от БЛП 7.44% и стандартна надбавка 3.01%, като
изрично е посочено,че надбавката може да се намали с отстъпка по програма „ДСК Престиж
плюс”, намалена в настоящата хипотеза видно от приложения договор с нула процентни
пункта.
При изпълнение на условията по програма „ДСК Престиж плюс”, подробно
описани в Приложение №2 към договора кредитополучателят ползва преференциална
лихвена надбавка, поради сключения договор за залог на трудово възнаграждение . В раздел
ІІ,т.1.2.3 е посочено, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си
да ползва преференции изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно
нивата на действащите лихвени надбавки по стандартните кредити за текущо потребление,
съобразно размера на договорения кредит, като се изисква съответно обезпечение.
Предвидените в Приложение №2 предпоставки за ползване на преференциалните
условия са кредитополучателят да работи във фирма или учреждение, одобрени за
преференциално кредитиране от банката, превод на работна заплата по разплащателната
сметка в банката и заявяване на плащане на една комунална услуга.
В разглеждания случай не са представени доказателства за прекратяване трудовия
договор на П. И. след 02.11.2012година. Обстоятелството не е оспорено нито в отговора на
исковата молба, нито в съдебно заседание на 26.11.2018година(л.196) от пълномощника на
ответницата, която заявява,че е безспорно, че след този момент заплатата е престанала да се
превежда(л.198).
При тези данни настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен
съд, че по разплащателната сметка са преустановени от работодателя преводите на
работната й заплата след падежната дата 02.11.2012 година, към който момент според
вещото лице е налице редовно погасяване на вноските и след 02.12.2012година са допускани
системни просрочия по всяка една от дължимите месечни вноски, като неплатените
падежирали вноски по кредита са 61 и са дължими за периода от 02.05.2013година до
11.05.2018година. Според вещото лице Х. в периода 02.09.2009година до 05.8.2012година
16
включително кредитът се е олихвявал с договорения в чл.8 лихвен процент -10.45% във
връзка с ползването на условията по програма „ДСК Престиж плюс“, а след
05.08.2012година по кредита е прилаган лихвен процент 14.95%(приложение1,колона 3).
Следователно с оглед установените факти клаузата на т.8 от договора за кредит за
текущо потребление и приложението към договора Условия по кредитна програма се налага
извода, че са неравноправни, тъй като от една страна отбелязано, че кредитополучателят
ползва преференция касателно единия компонент от лихвата по кредита – надбавка към
БЛП, като в същото време в договора е посочено, че надбавката 3.01%е стандартна такава,
намалена с нула процентни пункта. В договора липсва ясна клауза за последиците от
неизпълнение по условията на програмата, как и какъв ще бъде лихвения процент по
кредита. Не е ясно в случая каква е надбавката към БЛП в намален размер, след като е
посочено,че същата е в стандартен размер и не е намалена, от което и не може да бъде
направен извод налице ли са основания за отнемането й и прилагане на по-висок процент
на лихвата при неизпълнение условията по програмата. Не достатъчно ясна за потребителя е
и формулировката в Приложение 2, че при неизпълнение банката отнема изцяло
преференциалните лихвени надбавки и прилага нивата на действащите надбавки по
стандартните кредити за текущо потребление, съобразно размера на договорения кредит,
доколкото не може да се установи каква е дадената отстъпка. Нещо повече съгласно
клаузите в договора към момента на подписването му се налага извод, че стандартната
надбавка не е намалена съгласно условията в Приложение №2, където е посочено, че
намалението е с нула процентни пункта.
Следователно предвид посоченото в настоящия случай съществува неяснота дали
П. И. е ползвала отстъпка по програмата или не. Единствено е ясно от Приложение №2 към
договора Условия по кредитна програма ДСК Престиж плюс, че кредитополучателят ползва
преференциална лихвена надбавка поради сключения договор за залог на трудово
възнаграждение с лихва по кредита 10.45%. В същото време раздел ІІ Условията т.1.2.3
регламентира, че при неизпълнение на условията по програмата в продължение на два
последователни месеца банката отнема изцяло преференциалните надбавки по стандартните
кредити за текущо потребление съобразно размера на договорения кредит и изисква
съответно обезпечение. Според договореното в т.8 от договора и приложението(условия по
кредитна програма ДСК Престиж плюс, кредитополучателят ползва отстъпка на единия
компонент от лихвата - надбавката към БЛП, а в същото време е разписано, че надбавката
3.01% е стандартна такава, намалена с нула процентни пункта, както и не е посочено
какви ще са последиците при неизпълнение условията на програмата касателно лихвения
процент по кредита, тъй като посоченото в Приложение №2, че банката отнема изцяло
преференциалните лихвени надбавки и прилага нивата на действащите лихвени надбавки по
стандартните кридити за текущо потребление не дава яснота каква е дадената отстъпка на
кредитополучателката П. И..
Според настоящия състав уговорките относно приложимите преференции по
програмата ДСК Престиж плюс и последиците за неизпълнение на условията по програмата
17
са неясни, поради което договорът не съответства на изискванията на чл.10ал.1 ЗПК.
В обобщение неоснователно от банката е прилаган по-висок процент от
първоначално договорения по кредита след 05.08.2012година, поради което
законосъобразно е прието, че договора е неясен и неразбирам по смисъла на чл.10ал. ЗПК
относно отнемане изцяло преференциалните лихвени надбавки и прилагане лихвените
надбавки по стандартните кредити за текущо потребление, доколкото липсва яснота за
кредитополучателя при неизпълнение какъв ще бъде уговорения лихвения процент по
кредита, както и е неясно каква е дадената й отстъпка. Следователно правилно е
отхвърлена претенцията на ищеца в тази част и жалбата на банката се явява неоснователна.
Неоснователна е и жалбата на П. И..
По оплакванията за процесуална недопустимост на предявеният иск поради
наличие на основанията на чл.298 ГПК въззивният състав изложи съображения по-горе.
Неоснователно е и оплакването, че за незаконосъобразност на решението в
атакуваната част относно приетото от проверявания съдебен акт, че направеното възражение
за настъпила погасителна давност е неоснователно, тъй като давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, т.е от момента когато банката е упражнила
правото си да обяви отпуснатия кредит за предсрочно изискуем.
Без значение в случая е колко пъти банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Както съдът отбеляза по-горе в двете заповедни производства по ч.гр.д.№ 30 по
описа на Смолянския районен съд за 2014година и ч.гр.д.№24 по описа на Смолянски
районен съд за 2016 година и съответно развилите производства за установяване
съществуване на вземането по процесния договор за текущо потребление при предявените
искове по чл.422 ал.1 ГПК по гр. д.723/2014година и 361/2016година и двете по описа на
Смолянския районен съд, с решенията по които е отхвърлен иска за съществуване на
вземането на банката, със сила на пресъдено нещо между страните е отречено
съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към момента на
приключване на съдебното дирене, но не е отречено възникването на спорното право -
вземания по договор банков кредит. Няма пречка също така, както е в настоящия случай
предсрочната изискуемост да бъде направено с исковата молба, с която е предявен
осъдителен иск, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Решение №198 от
18.01.2019година постановено по т.д.№193/2018година, Іт.о.).
В обобщение силата на пресъдено нещо по приключилите предходни дела е
единствено по отношение неосъществяването на предпоставките за отнемането на
преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя като възможност за
издължаване на кредита на вноски, формирана към датата на устните състезания пред
районен съд и въззивната инстанция, в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана в
решение № 10/25.02.2020 г. по т. дело № 16/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че
съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422,
ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
18
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене
в исковия процес. Изложени са мотиви,че за да бъде издадена заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита
е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право
се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта
на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание.
В конкретния случай от данните по делото е установено, а и страните не спорят, че
кредиторът е упражнил своето постестативно право и е обявил предсрочната изискуемост
на вземането на 27.05.2028 година, т.е когато ответницата е получила копие от исковата
молба по предявеният осъдителен иск и е надлежно уведомена за волеизявлението на
кредитора.
Изискуемостта на вземането е и правнорелевантния момент, откойто по смисъла
на чл.114 от ЗЗД започва да тече давностния срок. Според практиката на ВКС обективирана
в Решение №261 от 12.07.2011година по гр.д.№795/2010година,ІVг.о.,Решение № 28 от
05.04.2012година по гр..№523/2011година по описа на ВКС ІІІг.о. при договора за заем
задължението е неделимо, независимо от уговореното връщане на сумата да стане на
погасителни вноски, произтичащо от съгласието на кредитора да приеме изпълнение на
части, поради което плащането с погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, касае се за частични плащания по договора, поради което е приложим
общия пет годишен давностен срок в чл.110 ЗЗД. Следователно след като в настоящата
хипотеза е установено,че банката кредитор е обявила на длъжника волеизявлението си да
обяви предсрочна изискуемост на вземането си и същото е достигнало до длъжника на
27.05.2018година с получаване исковата молба, това е и правнорелевантния момент от който
започва да тече пет годишния давностен срок, който към момента на предявяване на иска
11.05.2018година не е изтекъл.
Следователно оплакването, че незаконосъобразно районен съд не е зачел
направеното възражение за настъпила погасителна давност на вземането се явява
19
неоснователно.
Във връзка направеното оплакване,че ищецът три пъти е осчетоводявал кредита за
предсрочно изискуем, съдът вече отбеляза, че в двете предходни заповедни производства
по чл.417 година и инициираните искови такива по чл.422 ГПК поради релевирано
възражение от длъжника за нередовно уведомяване за волеизявлението на банката за
предсрочно обявяване кредита за изискуем със сила на пресъдено нещо между страните е
отречено съществуването на предявените вземания на банката като неизискуеми към
момента на приключване на съдебното дирене, но не е отречено възникването на спорното
право - вземания по договор банков кредит.
Постановените съдебни актове, с които се приема,че към дадения момент не е
достигнало до длъжника волеизявлението на кредитора за обявяване предсрочната
изискуемост на процесния кредит, предоставят връщане на вземането на банката в
редовен статут в счетоводната й система,сторнинаране начислените такси и съответно
предприемане последващи действия за редовно уведомяване на длъжника.
Извършените в тази връзка различни записвания в счетоводството на банката
относно кредита и неговия статут са съобразявани с посочените по-горе съдебни актове,
поради което не обосновават и извод, че банката е водила нередовно счетоводство. В този
смисъл са и констатациите на вещото лице Хараламбов, който уточнява в съдебно заседание
на 18.01.2019година, че отнасяйки кредита един в друг банката е действала с оглед
нормалните счетоводни стандарти и е отразявала съдебните решения. Следва да бъде
отбелязано също така, че и справките, които банката е давала на БНБ на основание Наредба
№22 от 16.07.2009година за централния регистър са последица от водените съдебни
производства и е неоснователно.
Правно ирелевантно за настоящето производство е и вписаната в поканата за
доброволно изпълнение до длъжника И. сума по образуваното изпълнително дело
№145/2014година по описа на ЧСИ Петко Мачкърски. При направена служебна справка
съдът констатира, че същото е прекратено през 2015 година въз основа на определение на
Смолянски районен съд, което е закономерна последница от отхвърляне установителния иск
по чл.422 ал.1 ГПК.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане изводите на настоящия състав с
изложените от районен съд, атакуваното решение е законосъобразно постановено и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора направените разноски в настоящето производство
следва да се понесат от страните така както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24/15.02.2019г., постановено по гр.д. № 88/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Чепеларе като законосъобразно постановено.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21