МОТИВИ към присъда по НОХД №597/2013г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. против Й.Х.Й.
***,обвиняем по ДП №141/2013г.по описа на РУ”Полиция” гр.Н. за това,че на
неустановени с точност дати през периода от 29.03.2013г.до 04.04.2013г.в
землището на с.К.,обл.Ш.,при условията на
продължавано престъпление и на повторност и чрез използването на МПС/лек
автомобил “*** ***” и лек автомобил “***” с неустановени регистрационни
номера/отнел чужди движими вещи както следва:2бр.10-рамкови кошери с пчелни
семейства и 3бр.12-рамкови кошери с пчелни семейства от владението на Х.М.Г. ***
на стойност 990лв.,собственост на последния ,6бр.10-рамкови кошери с пчелни
семейства от владението на М.Д.Т. *** на обща стойност 720лв.,собственост на последния
,както и 4бр.10-рамкови и 2бр.12-рамкови кошери с пчелни семейства от
владението на А.С.А. *** на обща стойност 1140лв.,собственост на последния,без
съгласието на горепосочените лица,с намерение противозаконно да ги присвои,като
общата стойност на описаните по-горе вещи,явяващи се предмет на посегателството
възлизат на 3 930лв. и случаят е немаловажен- престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 от НК
във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.с чл.26 ал.1 от НК.
Подсъдимият
призна изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират допълнително докадателства за тях,като
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК/в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/.
За НПРП се явява прокурор Глушков .Подържа
изцяло внесеното обвинение.
Съдът като прецени самопризнанията на
подсъдимия,преценени в тяхната съвкупност с писмените доказателства,събрани в
хода на воденото ДНП №141/2013г.по описа на РУ”Полиция “гр.Н.,прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.Х.Й. ***.Безработен е.За да
си осигури някакви доходи,през месец март 2013година той решил да извърши
кражба на пчелни кошери с намерението после да ги продаде.За целта установил
контакт със лицата А.А.А.,Т.Ж.А. и С.А.А./негови
познати/ и ги убедил да му помогнат да превози кошери със пчелни семейства до
с.М..На тези лица не бил известен произхода на кошерите.През периода от
29.03.2013г.до 04.04.2013г.водени от подсъдимия,всички се придвижили с два леки
автомобила /лек автомобил “*** ***” и лек автомобил “***” с неустановени
регистрационни номера,които не принадлежали на подсъдимия/ до пчелин,находящ се
в гориста местност край с.К.,обл.Ш..С общи усилия
четиримата натоварили на колите 4бр.10-рамкови и 2бр.12-рамкови кошери,собственост на А.С.А. ***,като
ги откарали в с.М..По-късно подсъдимият Й.,след като разбрал,че св.Г.В.Г. търсел
да закупи такива кошери,се свързал с него и му ги продал.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице
К.К.,която съдът кредитира с нужното доверие ,се установява,че пазарната
стойност на процесните движими вещи,предмет на престъпното посегателство,към
датата на извършване на инкриминираното деяние възлиза в общ размер на
1860.00лв.До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд,паричната равностойност на причинената имуществена вреда е възстановена на
пострадалото лице.
От самопризнанията на подсъдимия и
писмените доказателства по ДНП се установи също,че на неустановена с точност
дата през периода от 29.03.2013г.до 04.04.2013г.подсъдимият Й. и посочените
по-горе свидетели отново се придвижили със споменатите леки автомобили до
околностите на с.К.,обл.Ш. и от намиращ се там пчелин
взели още 11бр.пчелни кошери с пчелни семейства/2броя 10-рамкови и
3бр.12-рамкови кошери,собственост на св.Х.М. *** и 6бр.10-рамкови
кошери,собственост на св.Р.Д.Ч. ***./Откарали въпросните кошери в с.М.,а дни
след това ,подсъдимият Й. отново продал на св.Г..
Видно от заключението на назначената по
ДП оценителна експертиза е,че пазарната стойност на противозаконно отнетите от
подсъдимия движими вещи,собственост на св.Х.М. Г. възлиза на 2070лв., а на св.Р.Д.Ч.
–на 1080лв.Вещите,предмет на описаното по-горе престъпно посегателство,са
върнати на пострадалите лица.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
През посочения в обвинителния акт период
и места,подсъдимият Й. Х.,като е отнел
от владението на Х.М.Г.,Р.Д.Ч.,М.Д.Т. и А.С.А.,без тяхното съгласие ,чужди
движими вещи,тяхна собственост,от обективна страна,подсъдимият е осъществил
състава на престъплението “кражба “ по смисъла на чл.194 ал.1 от НК.Доколкото
от него страна да реализирани две отделни деяние,през непродължителен период от
време,при една и съща обстановка и еднородност на вината, се касае за
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.Използването на
моторни превозни средства квалифицира деянието като такова,съставомерно по
чл.195 ал.1 т.4 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост
с рег.№1691/28.11.2013г.,издадена от Бюро “Съдимост”при НПРС е,че подсъдимият е
осъждан два пъти- съответно по НОХД №7/2009г.по описа на НПРС,в законна сила от
29.07.2009г.за извършено от него престъпление по чл.194 ал.3 от НК ,на
23.10.2008г.,а с присъда по НОХД №9/2009г.по описа на НПРС,в законна сила от 12.10.2009г.,за деяние
извършено от него през периода 20.09.2005г.до 24.09.2005г.,на основание чл.195
ал.1 т.3 и т.5 от НК във вр.чл.194 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК е осъден на
“лишаване от свобода” за срок от три месеца,чието изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Доколкото времето,през което подсъдимият е
извършил престъпленията,предмет на настоящото производство е след изтичане на
изпитателния срок по НОХД №9/2009г./изтекъл на 12.10.2012г./,но същото се явява
извършено при условията на повторност по смисъла на чл.195 ал.1 т.7 от НК и по
арг.на чл.30 ал.1 от НК във вр.чл28 ал.1 и 2 от НК и към момента на извършване на престъпното
деяние не е настъпила реабилитация по смисъла на закона,което изключва
приложение на хипотезата на чл.66 ал.1 от НК при определяне на наказанието.
От субективна страна престъплението е
извършено при наличието на пряк умисъл-деецът е осъзнавал общественоопасния
характер на изцвършеното престъпление и неговите противоправни последици ,като
е целял настъпването на вредоносния резултат.
Отчитайки ,че за въпросното съставомерно
деяние ,съответната наказателно –правна норма предвижда наказание “лишаване от
свобода” за срок от една до десет години, отекчаващите вината
обстоятелства-високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпление ,а от друга страна –смекчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства-направените от него самопризнания и оказано съдействие за
изясняване на фактическата обстановка по делото, младата му възраст, социалното
му положение и най-вече,обстоятелството,че същият е предприел необходимите
усилия ,за да репарира на пострадалите лица причинените им с това деяние
имуществени вреди, мотивира съдът да приеме,че и най-лекото по размер
наказание,предвидено в закона се явява несъразмерно тежко с оглед на конкретния
казус.Ето защо съдът намери за справедливо да определени на подсъдимия
наказание ,прилагайки нормата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,като постанови той да
търпи наказание “лишаване от свобода” в размер под специалния минимум и
съвпадащ с общия такъв –“гри месеца”.На основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС беше
постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът счете,че при така определеното по
вид и размер наказание ,наложено на
подсъдимия,биха били постигнати целите на генералната и индивидиулна превенция
на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото,на основание
чл.189 ал.1 от НПК съдът вмени в тежест на подсъдимия заплащане на всички,
направени по делото разноски./както по ДНП,така и в съдебното производство/.
В този смисъл постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 11.02.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: