РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Силистра, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Т.а В. В.а
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Т.а В. В.а Въззивно гражданско дело №
20233400500385 по описа за 2023 година
Предявена е въззивна жалба от Т. В. Т.,ЕГН **********, чрез адв. К. М. от
САК, против решение № 260001/19.01.2023г., постановено по гр. дело №716/2022г. на
Дуловския районен съд, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан
предявения от него иск с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД срещу Н. Н. Н. с ЕГН
**********, Д. А. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с ЕГН **********, за прогласяване
недействителността по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 19.12.2017г., обективиран в НА № 29, том VIII, per. № 6123, дело № 1295 от
19.12.2017г., по описа на нотариус К.Костов с район на действие -РС- Дулово. ОТХВЪРЛИЛ
Е като неоснователен и недоказан предявения от жалбоподателя иск с правно основание
чл.135,ал.1 ЗЗД срещу Н. Н. Н. с ЕГН **********и Д. А. Н. с ЕГН ********** от
с.Калипетрово, ул.Чавдар №35, обл.Силистра за прогласяване недействителността по
отношение на ищеца на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
23.10.2017г. ОТХВЪРЛИЛ Е като неоснователен и недоказан предявеният от Т. В. Т. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 135,ал. 1 ЗЗД срещу Д. А. Н. с ЕГН ********** и М.
И. Н. с ЕГН **********, и Ц. И. Р., с ЕГН ********** и Р. К. Р., с ЕГН **********, за
прогласяване недействителността по отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба
от 02.02.2018г,, обективиран в НА № 123, том I, per. № 481, дело № 110 от 02.02.2018г., по
описа на нотариус К.Костов с район на действие -РС-Дулово. ОТХВЪРЛИЛ Е като
неоснователни и недоказани, предявените от Т. В. Т. с ЕГН **********, против Н. Н. Н. с
ЕГН **********, Д. А. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с ЕГН **********, евентуално
1
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на сключен между ответниците Н. Н. Н. като продавач, и Д.
А. Н., като купувач, Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2017г.,
обективиран в НА № 29, том VIII, per. № 6123, дело № 1295 от 19.12.2017г., по описа на
нотариус К.Костов с район на действие -РС- Дулово, поради: противоречието му със закона
или поради заобикалянето на закона, поради накърняване на добрите нрави и поради
привидност на договора. ОТХВЪРЛИЛ Е като неоснователен и недоказан, предявения от
жалбопадателя против Н. Н. Н. с ЕГН **********, и Д. А. Н. с ЕГН **********,
евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,2 и 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2,
пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между ответниците Н. Н. Н. като
продавач, и Д. А. Н., като купувач, на Предварителен договор от 23.10.2017г. поради:
противоречието му със закона или поради заобикалянето на закона, поради накърняване на
добрите нрави и поради привидност на договора. ОТХВЪРЛИЛ Е, като неоснователни,
предявените от Т. В. Т. с ЕГН **********, против Д. А. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с
ЕГН **********, Ц. И. Р., с ЕГН ********** и Р. К. Р., с ЕГН **********, евентуално
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,2 и 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на сключен между ответниците Д. А. Н. и М. И. Н. като
продавачи, и Ц. И. Р., като купувач, Договор за покупко- продажба от 02.02.2018г.,
обективиран в НА № 123, том I, per. № 481, дело № 110 от 02.02.2018г., по описа на
нотариус К.Костов с район на действие - РС-Дулово, поради: противоречието му със закона
или поради заобикалянето на закона, поради накърняване на добрите нрави и поради
привидност на договора. Присъдил е и съответни разноски в тежест на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е нищожно, тъй като счита, че
е налице абсолютна неразбираемост на волята на съда. Развил е и подробен доводи за
неправилност, необоснованост , както и за материална и процесуална незаконосъобразност,
поради което моли да бъде обявено за нищожно, евентуално отменено изцяло и уважени
предявените от него искове. Претендира разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази
инстанция се явява процесуалният представител адв. М., която поддържа жалбата.
Ответниците по жалбата Ц. И. Р. и Р. К. Р., чрез адвокат П. Й. и адвокат Д. Г.а,
двамата от СсАК са депозирали писмен отговор, с който оспорват жалбата, счита, че следва
да бъде отхвърлена, а решението на ДРС – потвърдено, като им бъдат присъдени разноски за
тази инстанция. В с.з. пред тази инстанция се явява отв Районв и процесуалните
представители , които поддържат отговора.
Отговор по реда на чл. 263 ГПК е постъпил и от ответниците Н. Н. Н. с ЕГН
**********, представляван от адв. Р. Г. от СсАК, Д. А. Н. с ЕГН ********** и М. И. Н. с
ЕГН **********, чрез адв. Т. С. от СсАК, които също считат, че жалбата е неоснователна, а
постановеното решение – правилно, поради което молят да бъде потвърдено като излагат
аргументи против развитите в жалбата доводи. Претендират разноски. В с.з. пред ОС се
явява адв. Г., който поддържа отговора.
По първоинстанционното гр.д. № 716/2019 г. по описа на ДРС е постъпила и
2
частна жалба от Т. В. Т.,ЕГН **********, чрез адв. К. М. от САК против решение №
260006/05.09.2023 г. с което е отхвърлена молбата му за изменение на обжалваното решение
в частта за разноските, като тази жалба е предмет на в.ч.гр.д. № 386/23г. по описа на СОС. С
определение № 489/31.10.2023 г., постановено по настоящото дело , съдът СЪЕДИНИ
в.ч.гр.д. № 386/2023г. по описа на СОС и в.гр.д. № 385/2023г. по описа на СОС в едно
производство, което да продължи под № 385/2023г. по описа на Силистренски окръжен съд,
а с определение № 490 /31.10.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 386/2023 г. на СсОС,
ПРЕКРАТИ като деловоден номер в.гр.ч. д. № 3 86 по описа на ОС - Силистра за 2023г. и
разпореди ДА СЕ ИЗПРАТИ делото по в.гр.д. № 3 85/2023г. на ОС-Силистра, за
присъединяване към него и продължаване на съдопроизводствените действия.
В с.з. пред тази инстанция адв. М. поддържа въззивната частна жалба, а
ответниците, чрез процесуалните си представител оспорват същата.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото , прие за установено
следното: Жалбите са предявени от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл.258 и сл. и 274 и сл. ГПК, поради което са
допустими.
Пред районния съд настоящият въззивник Т. В. Т.,ЕГН **********, чрез адв. К.
М. от САК е предявил искови претенции против ответниците Н. Н. Н. с ЕГН **********, Д.
А. Н. с ЕГН ********** , М. И. Н. с ЕГН **********, Ц. И. Р., с ЕГН ********** и Р. К. Р.,
с ЕГН ********** ,с искане даа бъдат прогласени за недействителни по отношение на
ищеца Т. Т.: Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2017г., обективиран в
НА № 29, том VIII, per. № 6123, дело № 1295 от 19.12.2017г., по описа на нотариус К.
Костов с район на действие -РС-Дулово; Предварителен договор от 23.10.2017г. и
Договор за покупко-продажба от 02.02.2018г., обективиран в НА № 123, том I, per. № 481,
дело № 110 от 02.02.2018г., по описа на нотариус К.Костов с район на действие -РС-Дулово.
В условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл.2 и
предл. 3 от ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД претендира същите договори да бъдат прогласени
за нищожни поради противоречие на закона, поради заобикаляне на закона, поради
накърняване на добрите нрави, и поради привидност на договарянето.
Пред РС са представени доказателства, от които се установява, че
жалбоподателят Т. Т. е кредитор на ответника Н. Н. Н. по силата на изпълнителен лист от
22.05.2019 г., издаден от РС-Силистра по гр. дело № 208/2018г/, въз основа на който
последният му дължи сумата от 27 000.00 лв. и въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 529/2019г, по описа на ЧСИ Г.Г. с район на действие - Окръжен съд -
Силистра, като към висящността на настоящото дело пред РС дългът възлизал на 45 985.00
лв. Установено е също, че ответникът Н. е бил собственик на два земеделски имота, които
продал на Д. Н. първоначално с предварителен договор от 23.10.2017г., оформен в
последствие с Нотариален акт № 29, том.8, per. № 6123, дело № 1295/19.12.2017г. за сумата
от 5 000 лева. Впоследствие, на 02.02.2018г. новият собственик Д. А. и съпругата му М. А.а
са продали имотите на Ц. Р., като продажбата е обективирана в НА № 123, том 1, дело №
3
110/02.02.2018г., за сумата от 3 000 лева.
Ищецът, настоящ въззивник, счита, че с първата сделка ответникът Н.
съзнателно го е увредил в качеството му на кредитор. Твърди, че въпреки, че гр.дело №
208/2018г. по описа на РС-Силистра, по което е постановено решение № 74/18.03.2019г. и
издаден на 22.05.2019г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
горепосоченото ИД , е заведено след сключване на процесните сделки, първият ответник Н.
е целял да го увреди, тъй като на 19.12.2017 г. последният е получил отправената към него
покана в 08.41 ч. на домашния си адрес, а първата нотариалнта сделка е сключена същия
ден, най- вероятно след девет часа, тъй като такова е работното време на нотариусите.
Възззивната инстанция също намира за доказано, че ответникът Н. е осъзнавал, че уврежда
въззивникът Т., но в исковете по чл .135 ЗЗД е необходимо да се изследва въпросът доколко
третото за спора между кредитора и длъжника и обикновено купувач по атакуваните по чл
.135 ЗЗД договори лице е действало с цел да увреди ищеца.
Жалбоподателят счита, че районният съд е следвало да обсъди и неговите
аргументи относно знанието на ответника Д. Н., че с продажбата на земите се цели да се
осуети вземането му към първия ответник. Според изложените от него обстоятелства,
неоспорени от страните, а също и подкрепени с доказателства, приложени по делото – гр.
дело № 483/2017 г. на ДРС, Н. Н. е закупил двете ниви от Е Р Я, който е действал по
сделката и като пълномощник на брат си К Р Я, като двамата са съсобственици в двете ниви
по наследство с равни идеални части. Тази продажба на нивите е извършена на 03.07.2017 г.
пред нотариус Костадин Костов в град Дулово и е оформена от него в нотариален акт № 1 89
от 03.07. 2017 г. том III per. № 2806 дело № 530 по неговия опис, а по описа на Службата по
вписвания - град Дулово е Акт № 56 том 4 дело 604/17 г. Само няколко дни след това – на
06.07. 2017 г. се сключва неосъщественият предварителен договор между въззивникът Т. Т и
Н. за същите имоти при цена 18 000 лв.
На 18.07.2017 г. по искане на брата К Р Я върху двете ниви е наложена от
Окръжен съд - Силистра възбрана за обезпечение на негов бъдещ иск с основание, според
молбата по обезпечителното ч.гр.д. 178/2017 г. на Окръжен съд - Силистра, липса на
пълномощия за сделката от 03.07.2017 г., защото той, К Р Я твърди чрез адвокат, че никога
не е предоставял на брат си Е пълномощно за продажба на неговата част от двете ниви.
Впоследствие, по жалба срещу допуснатото обезпечение, подадена от продавача по сделката
от 03.07.2017 г. Е Р Я, действал лично и като пълномощник на брат си К, и от купувача по
нея Н. Н. Н. Апелативен съд - Варна с Определение № 493/25.08.2017 г. по в.ч.гр.д. 413/2017
г. е отменил възбраната върху собствената на Е Р Я половина от двете ниви. По делото е
доказано, че на 23.10.2017 г. ответникът Д. Н. заплаща на К Я сумата от 14625 лв. , видно
от разписка от 23.10.2017 г. от К Я за получени от него от Д. Н. 9000/девет хиляди/ лева в
брой и разписка от същата дата 23.10.2017 г. от К Я за получени от Д. Н. 5625.00 лв. /пет
хиляди шестстотин двадесет и пет лв./. От същата дата – 23.10.2017 г. са и нотариално
заверена декларация от К Я за потвърждаване на всички действия на брат му Е при
сключване на нотариалната сделка с Н. на 03.07.2017 г., и за отказ от правото му на иск по
4
гр.д. 483/2017 г. на Районен съд-Дулово и за отказ от претенции в бъдеще относно неговите
идеални части от процесиите ниви, както и Предварителен договор, сключен между Н. като
продавач на двете ниви и Д. Н. като техен купувач.
Жалбоподателят счита, че всички тези обстоятелства, както и текстът на чл.9,
ал.2 от Предварителния договор от 23.10.2017 г. , съгласно който “купувачът може да се
откаже от сключване на окончателния договор , ако се окаже, че трети лица имат права
върху имота“ са доказателство, че ответникът Н. е наясно с проблемите за процесните ниви
и че са възможни претенции на трети лица в момента и за в бъдеще за собствеността и
владението на процесиите ниви. В тази връзка счита за доказано, че както първият, така и
вторият ответник са знаели, че със сделката увреждат ищеца , настоящ въззивник.
Съдът счита, че макар и непълно обсъждането на доказателствата от РС,
направеният от него извод за неоснователност на иска по чл.135 по отношение на
предварителния договор и НА № 29, том VIII, per. № 6123, дело № 1295 от 19.12.2017г., по
описа на нотариус К.Костов с район на действие -РС- Дулово е правилен. Няма основание да
се приеме, че знаейки за проблемите, свързани с гр. дело № 483/2017 г. на ДРС, ответникът
Н. е знаел, че ищецът Т. има вземане към ответника Н. и че е узнал за получената от него
нотариална покана сутринта на 19.12.2017 г. минути или часове преди сключване на
договора в нотариална форма. Клаузата по чл. 9 от предварителния договор също може да
бъде съотнесена като застраховка във връзка със спора между двамата братя Янкови и
изобщо не е директна препратка към взаимоотношенията между Н. и Т..
Тъй като в случая се атакуват поредица от сделки, преимуществено значение има
фактът дали последният приобретател е знаел за увреждането. Както е посочено в ТР №
2/2017, постановено по ТД № 2/2017 г. на 09.07.2019 г.,“правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД
дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде
уважен .“ Въпреки, че ответниците Р.и се позовават на това, че тяхната сделка е реализирана
преди вписване на исковата молба по настоящото дело, според посоченото ТР“ по аргумент
за противното от чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД извършеното прехвърляне ще бъде
непротивопоставимо /относително недействително/ спрямо кредитора, ако приобретателят е
недобросъвестен или е придобил безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът
може да бъде уважен. В крайна сметка, по този начин целената от кредитора защита се
постига с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на
имуществото. Когато последният приобретател е придобил имуществото възмездно,
кредиторът може да постигне защита по реда на чл.135 ЗЗД, ако този приобретател е
недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска против последния
приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността на неговия
праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от длъжника.
Ето защо, в случая акцентът следва да се постави върху добросъвестността или не на
последните приобретатели Р.и. Според жалбоподателя, доказателство за тяхната
5
недобросъвестност се явяват обстоятелствата, че купувачът от последната сделка от
02.02.2018 г. Ц. Р. не е платила пазарната цена на нивите, не ги е декларирала като
собственик, не ги е отдала под наем преди делото, не получава наемната цена и така е
действията си отрича сама собствеността си върху процесните ниви, т.е. потвърждава
фиктивността на тази си собственост и съответно фиктивността на сделката .
Съдът приема, че в поредицата от сделки има елементи, които може и да са
индиция за недобросъвестност, но при липсата на категорични доказателства в тази насока,
те могат да са проява и на небрежност и недоглеждане. Стана ясно, че към момента на
третата сделка, декларирането на земеделските имоти вече не е задължение на собственика.
Единствено нотариусът ги заявява в АВ по служебен ред. Не може да се приеме като
аргумент и фактът, изложен от ответника Р. в с.з., че има и други ниви, дадени под наем
при фирма „Бревис“ на Н П, което според процесуалният представител на въззивника, още
едно лице, замесено в покупката. Изрично е посочено, че лицето е наемател на земите, а не е
участник в покупката. Няма особено противоречие и във факта, че по сделката страна е
ответницата Р., а плащанията по договора за наем отиват по сметка на ответника Р., тъй като
той също е страна по договора по силата на брака си с купувачката. Съдът не намира
доказателство за недобросъвестност на купувачите Р.и и във връзка с процедурата по
закупуването за процесните имоти. Става ясно от св. показания и данните по делото, че
същите за узнали за офертата чрез обява по интернет. Фактът , че са закупили имотите на
цена многократно по – ниска от обявената по интернет – 3 000 лв. вместо 39 000 лв. има
отношение повече към иска по чл. 26 ЗЗД, а не с този по чл. 135 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, въпреки, че РС не е обсъдил задълбочено събраните
доказателства и наведените от ищеца доводи, настоящата инстанция намира, че крайният
извод е правилен - не са налице основанията на чл.135, ал.З ЗЗД за свързаност между
страните по сделката, поради което също не е налице презумпция за знание за увреждането.
Тъй като според горепосоченото ТР , определящо е знанието на последния приобретател за
увреждането, съдът счита, че категорични доказателства относно това, че отв. Н. Н. и
ответниците Ц. и Р. Р.и са се познавали и се намират в близки отношения, и че последните
са знаели за отношенията между Н. и ищеца Т., както и че същите са били запознати и с
насрещните права и задължения на страните по първият договор за покупко- продажба,
както и да са имали някаква представа откъде произтича вземането на кредитора, не са
събрани по делото. Жалбоподателят не навежда доводи, които безспорно да доказват в
настоящото производство, че ответницата Ц. Р.,с която Д. и М. Н.и са договаряли, или
нейният съпруг, да са знаели за увреждането на въззивника Т. в качеството му на кредитор
на ответника Н., поради което и няма основание за обявяване на недействителността на
тази или предходните сделки, предмет на делото.
Ето защо, жалбата в тази част е неоснователна, а постановеното решение –
правилно, поради което следва да бъде потвърдено относно заявената искова претенция по
чл .135 ЗЗД.
С евентуалните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл.2 и предл. 3 от ЗЗД и
6
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД , предявени от настоящия въззивник като ищец в първата инстанция,
се претендира процесните договори да бъдат прогласени за нищожни поради
противоречие на закона, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите
нрави, и поради привидност на договарянето.
Преди всичко, следва да се посочи, че чрез исковото производство се цели
установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено
нещо и според вида на нарушението и търсената защита. Следователно, интерес от искова
защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши
съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.
Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно
материално право, засегнато от посоченото действие Така например, няма правен интерес от
иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение
има друг по-ефективен способ за защита. Следва да се каже преди всичко, че в случая
безспорно ищецът има правен интерес от това да атакува като нищожни договори между
трети лица, тъй като според заявените от него основания в исковата молба, същият има за
цел да върне в патримониума на първия ответник Н. Н. процесните имоти, за да се
удовлетвори от цената им във връзка с вземането което има към него. Следователно,
неговата правна сфера е засегната от съществуването на тези договори и ако докаже тяхната
нищожност би се удовлетворил, дори и на основания, които на първ поглед са далеч от
прекия му интерес като например цената на договорите.
Като противоречие на закона се сочи, че посочената в НА продажна цена не
отговаря на действителната. В тази насока жалбоподателят се позовава на плащанията,
извършени от ответника Д. Н. в полза на К Я по време на гореописаното дело на ДРС, с
което последният атакува извършената от негово име продажба на процесните имоти на
първия ответник Н. Н. – вж. разписка от 23.10.2017 г. от К Я за получени от него от Д. Н.
9000/девет хиляди/ лева в брой и разписка от същата дата 23.10.2017 г. от К Я за получени
от Д. Н. 5625.00 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и пет лв./ на 23.10.2017 г., когато е
сключен предварителния договор, предмет на настоящото дело, а в НА от 19.12.2017 г.
продажната цена е 5 000 лв.. Освен това, не отговаря на продажната цена и посочената като
такава в НА, с който ответницата Ц. Р. е закупила процесните имоти, според въззивника, тъй
като обявената в интернет продажна цена е 39 000 лв. , а посочената в договора – 3 000 лв.
Счита, че колкото и да е договаряна впоследствие цената между страните, не е възможно да
е намалена 13 пъти. Освен това, няма обяснение как с времето цената на имотите намалява
от 5 000 на 3000 лв. , след като пазарната логика е обратна.
В хипотеза като тази , която е масово срещана при договаряне у нас, съдебната
практика приема, че не е налице нито частична симулация в клауза от договора - че реално
договорената цена е по-висока от посочената, нито нарушението на закона, каквото
безспорно има, води до нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД. Последицата е не нищожност
на договора като цяло, а погасяване на задължения към фиска. Действителната клауза
относно цената (прикритата) замества привидната (чл. 17, ал. 1 ЗЗД). В този см. Вж .
7
Решение № 22 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1743/2020 г., IV г. о., ГК.
Според жалбоподателя, сделките са привидни, тъй като с отговора на ИМ
ответникът Н. сочи като негови и двете сделки по процесните НАктове, което,
жалбоподателят тълкува, че и втората сделка от 02.02.2018 г. е със същите страни като
първата сделка от 19.12.2017 г. и следователно прави и двете сделки привидни - първата,
защото уж по нея става прехвърлянето и на двете ниви, а втората- защото пак се прехвърлят
между същите страни същите ниви, а са вписани други страни.
Жалбоподателят намира основание за привидност на договора от 02.02.2018 г.,
защото в нотариалния акт е вписана за купувач ответницата Р., което, според него цели да
не може да се прави справка за притежавани от ответника Р. го имоти, вероятно поради
липса на заявени от него доходи за придобиването им.
Съдът счита, че объркването, което е допуснал процесуалният представител на
ответника Н. в отговора от 08.10.2019 г. на стр. 58 от гр. дело № 865/2019 г. на СсРС,
какъвто е бил номерът му преди да бъде изпратено по подсъдност на ДРС, не може да бъде
тълкувано като доказателство за привидността им. Направена е една догадка, която не
почива на никакви доказателства и която е опровергана впоследствие от процесуалния
представител на товетниците Н.и с довод, че обилната фактология е причинила тази
неточност. Така както въззивникът предполага привидност въз основа на това изявление в
отговора на ИМ, така съдът може да предположи, че всъщност ответникът е искал да
посочи, че става въпрос за предварителния договор от 23.10.2017 г. и първата сделка от
19.12.2017 г. И двете твърдения са недоказани, поради което и основания за нищожност на
предварителния договор от 23.10.2017 г. и първата сделка от 19.12.2017 г. няма.
Не може да се приеме, че е налице привидност и на договора от 02.02.2018 г. по
посочените от жалбоподателя причини. Няма как да се обвърже пропускането на ответника
Р. като купувач с намерението му да укрива доходи. Дори и да има такова, то не води до
привидност, защото купуването на имот от съпругата му го прави съсобственик в СИО и
няма пречка при добро желание фискът да констатира нередности в доходите му. В случая
хипотезата е аналогична на предходната, при която задълженията към Държавата и опитите
те да бъдат избегнати не опорочава валидността на сделката.
Аргументът за нищожност на договорите, поради противоречие на добрите нрави
, се основава на изключително занижената, според въззивника, цена, която е посочена в тях
като продажна спрямо пазарната. Следва да се подчертае на първо място противоречието в
това да се сочат едновременно като пороци, водещи до нищожност, и противоречието в
закона, поради вписването на неистинска занижена цена, която ощетява фиска , и
противоречието с добрите нрави, тъй като сделката е осъществена на драстично по – ниска
цена от реалната. Следователно, веднъж се твърди, че записаната в нотариалните актове
цена е неистинска и действителната е завишена, а след това се сочи, че записаната като
продажна цена по сделките нарушава добрите нрави, защото е драстично занижена спрямо
пазарната.
8
Следва да се отбележи, че при преценка за нееквивалентността на престациите
като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, липсват критериите, по които съдът преценява кога
престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива
критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята
на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето /чл.9 от
ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради
дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. №
485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във
второто решение е подчертана необходимостта от значителна липса на еквивалентност в
насрещните престации. По абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за
преценка на значителната нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според
това решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави. В
същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие
с добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е
налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. В обобщение, само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да
представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е
незначителна и практически нулева.
В случая цената на процесните имоти веднъж е определена на 18 000 лв. в
предварителния договор от 06.07.2017 г. между въззивника и ответника Н., впоследствие тя
е посочена като 5 000 лв. в предварителния договор от 23.10..2017 и НА от 19.12.2017 г. и 3
000 лв. в НА от 02.02.2018 г. Освен това, от данните по делото е известно, че за половината
от процесните имоти К Я е получил сумата 14 625 лв., поради което и въззивникът прави
9
резонният извод, че цената по договора от 19.12.2019 г. е поне 29 250 лв. , което спрямо
вписаната от 3000 лв. , я прави намалена почти 6 пъти. От друга страна, в обявата, по която
се твърди,че е закупена земята на 02.02.2018 , е посочено , че се продава за 39 000 лв., а в НА
е посочена като продажна цена 3 000 лв. или 13 пъти по – ниска. Дори да се приеме, че е
имало някакво договаряне след осъществяване на контакт по обявата, в резултат на който
цената да е намалена, такова драстично сриване е нелогично не само спрямо обявата, но и
спрямо предходните цени за имотите.
Въпреки това, съдът счита,че в случая не може да се изведе точен критерии за
пазарната цена на имотите нито към декември 2017 , нито през февруари 2018 г., още по –
малко за юли 2017 г. Силната колебливост на пазара на недвижимите имоти, спецификата на
земеделските земи в различните региони и драстичната разлика в цените им на тази база,
както и липсата на експертиза по делото, която да даде обоснован отговор за средната
пазарна цена през различните етапи, лишава съда, който и без това няма специални знания
по материята, от коректив на база , на който да извърши преценка за наличието на
нищожност на договорите поради нарушение на добрите нрави. По тези съображения съдът
счита, че не е доказана нищожност на процесните договори и поради нарушение на добрите
нрави.
В обобщение, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно като
краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящото производство е съединено с производството по предявената от
жалбоподателя чрез адв. К М. от САК въззивна частна жалба против решение №
260006/05.09.2023 г. с което е отхвърлена молбата му за изменение на обжалваното решение
в частта за разноските, като тази жалба е предмет на в.ч.гр.д. № 386/23г. по описа на СОС.
По реда на чл. 248 ГПК ДРС е сезиран с молба по чл. 248 ГПК, с която
жалбоподателят твърди, че неправилно са присъдени хонорари на четири адвокати за
двамата ответници Р.и, които имат общо четири пълномощни, представени от двамата им
адвокати-пълномощници, като според Списъка по чл. 80 ГПК платените им хонорари са за
общо 2850 лева . Счита, че съгласно чл. 78 ал. 1 вр. ал. 3 от ГПК се възмездява хонорарът,
платен само за един адвокат- пълномощник. Счита, че ако съдът счете, че ал. 1 на чл. 78 ГПК
според буквалния си прочит касае само ищеца, то съдът следва да приложи и ал. 3 на чл. 78
ГПК според буквалния й прочит, т.е. да присъди разноски на ответника при отхвърляне на
част от иска, не и при пълно отхвърляне на иска, какъвто е случая. Намира, че неправилно в
представения списък по чл. 80 ГПК разноските се претедират общо за двамата адвокати-
пълномощници. Така съдът не може и да присъди разноските за един адвокат, защото няма
разграничение в общите пълномощни или в Списъка по чл. 80 ГПК колко е платено на всеки
от адвокатите, както и какъв вид работа е извършил всеки от тях, след като има подписани
от двамата адвокати документи, има явяване в съдебни заседания на двамата адвокати, има
явяване в съдебни заседания на един от двамата адвокати.
Според друго възражение по чл. 248 , в списъка по чл. 80 ГПК е записано в т.1, че
10
са платени 1800 лв. за адвокатско възнаграждение без изключване на отговор на ДИМ или
на явяване в съдебно заседание, без изключване на консултации и процесуално
представителство, което прави плащанията от 650 лв. и от 400 лв. за тези действия част от
вече платената сума от 1800 лв. Твърди, че липсват документи, че тези суми са
допълнително заплащане.
Поради неразграничаване на платените възнаграждения на общия адвокат на
ответниците Д. и М. Н.и, не е ясно защо на М. Н. са присъдени 900 лева. Освен това, за нея
няма подадени отговори на ИМ и на ДИМ, както и нито веднъж не се яви лично в съдебно
заседание.
По отношение на присъдените 2000 лева разноски на ответника Н. Н. Н., съдът
не е взел пред вид, че поради бездействието на този ответник по нареждане на съда ищецът
заплатил 600 лв. за хонорар за негов особен представител, който е депозирал отговора на
ИМ. Счита, че отговорността за този разход следва да е на ответника Н. Н. и, защото дори за
първото заседание по делото не беше уведомил съда, че си наема друг адвокат и особеният
представител се яви заедно с другия нает адвокат. Точно такова поведение на ответника
изключва отговорността на ищеца за разноските му по аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Освен това, както вече изясних, на ответника се дължат разноски само за един адвокат, а в
случая е платено за особен представител и се иска и присъжда обезщетяване и за нает
адвокат.
Наред с всичко гореизложеното, в молбата по чл 248 ГПК ищецът твърди, че в
мотивите на а решението на РС , където е разпоредено заплащане на разноските на ищеца,
го прави абсолютно неразбираемо и съответно нищожно, защото в него е изразена и воля на
съда да не уважава исковете на ищеца, т.е. стои въпросът каква е била действителната воля
на съда и, ако е била да уважи исковете, защо и кога е била е заменена от такава да ги
отхвърли. Тези доводи за нищожност на решението са повторени и във въззивната жалба,
която вече беше разгледана, но този въпрос не беше поставян, за да бъде разгледан именно
тук във връзка с разноските, защото във връзка с тях се прави.
Преди всичко, в случая допуснатата грешка в мотивите на обжалваното решение,
с която се разпорежда да се заплатят разноски на ищеца въпреки че губи делото, не води до
нищожност на същото, защото нищожността на съдебните актове е свързана с други пороци
като неподписването им или подписването им от лице, което няма качество на съдия или не
е от състава на съда, разгледал делото, но не и с такива пропуски, които била били обект
най- много на тълкуване на волята на съда, защото дори поправките на ЯФГ се допускат
само по отношение на диспозитива, а в случая диспозитива е правилно изписан. В случая е
налице липса на мотиви, но предвид обстоятелството, че пред всяка инстанция въпросът с
дължимите разноски се преразглежда, този пропуск ще бъде саниран с настоящото решение.
Възраженията, че двама по двама втория и третия и четвъртия и петия ответници
се представляват от различни адвокати, въпреки, че имат съвпадащи интереси и
процесуалните действия по отношение на тях се дублират са неоснователни, защото
независимо, че ответниците са необходими другари, имат съвпадащи интереси и са
11
представлявани от общи адвокати, дори когато са двама адвокати, те са отделни правни
субекти и всеки от тях отделно е ангажирал адвоката /адвокатите/ си, на когото /на които/ е
платил. Няма законово основание, когато съпрузи участват по делото да се определя едно
общо възнаграждение за защитавалия ги адвокат, нито пък следва да се плаща на един
адвокат когато са ангажирали двама по смисъла на чл. 78 , ал.1 ГПК, защото заплащането е
пак за един адвокат на всеки един от тях. Ако ищецът е считал платеното от ответниците на
адвокатите им за прекомерно, то той е следвало да направи съответно възражение в
първоинстанционното производство.
Не е вярно, че няма доказателства за разноските в размер на 650 лв. и 400 лв.,
посочени в списъка по чл. 80 ГПК от ответниците Р.и. Те се намират на стр. 99 и стр. 142 от
делото на РС.
Не може да се приеме за основателен и доводът, че поради поведението на
ответника Н. ищецът е бил принуден да заплати за адв. хонорар на особения представител,
който му е бил назначен от РС сумата от 600 лв., с оглед на което не следва да се вменява в
тежест на въззивника. Особеният представител е назначен при спазване на особен
процесуален ред , който към оня момент е бил налице, а плащането на възнаграждението за
особения представител е част от редовността на исковата молба. Като разноска щеше да
бъде заплатена на ищеца, ако е спечелил делото, но предвид резултата правилно е присъдена
и допълнителната сума от 2000 лв., направени разходи за адв. защита от ответника Н. след
като се е включил в делото.
Присъдените на Д. и М. Н.и разноски за адв. възнаграждение са въз основа на
вписаните суми в договорите им за правна помощ. Както вече посочи съда , всеки от
необходимите другари има право на индивидуална защита, дори когато тя се припокрива по
смисъл и процесуалин действия и не налага допълнителни усилия от адвоката.
Неоснователно е становището, че следва да се прави преценка какви точно действия са
осъществени от името на М. Н.,колко пъти е идвала в с.з. и т.н.
Ето защо, съдът счита, че въззивната частна жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта за разноските.
Пред тази инстанция страните са представили доказателства за направени
разходи за производството пред тази инстанция, от които се вижда, че всички те са оценили
в еднакъв размер адвокатския хонорар и възлиза на 1500 лв. за всеки един от тях. Затова
съдът счита, че няма основание да уважи възраженията за прекомерност, които се направиха
от срещуположните страни в производството, тъй като фактическата и правна сложност на
делото по всеобщо мнение на всички защитници определя размера от 1500 лв. като най –
адекватен. Съдът не намира основание да намали и размера на адв. хонорар пред тази
инстанция за осъществената защита по въззивната частна жалба, който възлиза на 400 лв. за
всеки един от ответниците Р.и. Или общо, предвид изхода на делото, въззивникът Т. следва
да заплати на всеки един от ответниците по 1500 лв. разноски по въззивната жалба и по 400
лв. разноски за ответниците Р.и по въззивната частна жалба.
12
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/19.01.2023г., постановено по гр. дело
№716/2022г. на Дуловския районен съд ИЗЦЯЛО.
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, бул. „Македония“ № 4,ет.6,
ап.18, да заплати на Н. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Силистра, ул.
„Тулча“ № 37 ет. 4 ап. 22 и с настоящ адрес; гр.Силистра, бул. Македония № 168 ет.З ап. 21,
сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени разноски по делото
за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция .
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, бул. „Македония“ № 4,ет.6,
ап.18, да заплати на Д. А. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Калипетрово, ул.Чавдар
№ 35, обл.Силистра, сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция .
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, бул. „Македония“ № 4,ет.6,
ап.18, да заплати на М. И. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Калипетрово, ул.Чавдар
№ 35, обл.Силистра, сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция .
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, бул. „Македония“ № 4,ет.6,
ап.18, да заплати на Ц. И. Р., с ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.Седми септември № 22,
ет.4, ап.11, сумата от 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.
ОСЪЖДА Т. В. Т. с ЕГН **********, от гр.Силистра, бул. „Македония“ № 4,ет.6,
ап.18, да заплати на Р. К. Р., с ЕГН **********, от гр.Силистра, ул.Седми септември № 22,
ет.4, ап.11, сумата от 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13