Определение по дело №234/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 100/28.05.2012 г., постановена по НОХД № 79/2012 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият А. К. Ч., с ЕГН *, е признат за невинен в това, че на 05.10.2010 г. в Г.К. без съгласието на притежателя на изключителното право- „П." /Р.- „O. C. F. A. S.” /A.S.,/TR/, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения като предлагал и съхранявал стоки с този знак за продажба- 32 броя мъжки чорапи „П.” на стойност 336лв., 109 броя дамски чорапи „П.” на стойност 970.10лв., 82 броя дамски къси чорапи „П." на стойност 369лв., 164 броя детски чорапогащи „П." на стойност 2050лв., 1244 броя дамски чорапогащи „П." на стойност 21148лв., всичко на обща стойност 24873.10лв., носещи отличителните белези на тази марка „П." „O. C. F. A. S.” /A.S.,/TR/, с регистрови номера № 798148- словна марка /Р./ и комбинирана №1007035- /Р./, обект на това изключително право без правно основание, престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Съдът е постановил след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото- 32 броя мъжки чорапи „П.", 109 броя дамски чорапи „П.", 82 броя дамски къси чорапи „П.", 164 броя детски чорапогащи „П." и 1244 броя дамски чорапогащи „П.", да бъдат върнати на техния собственик, а именно на подсъдимия А. К. Ч..

Настоящото производство е образувано по повод въззивен П. на прокурор при Р. П. – К. против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава била неправилна и следвало да се отмени. По делото били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да направи несъмнен извод, че подсъдимия А. Ч. виновно е извършил престъпление по чл.172б ал.1 от НК, за което бил предаден на съд. Моли протестираната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс.Ч. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.172б ал.1 от НК и му наложи наказание, такова каквото е пледирал прокурора пред първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на О. П., Г.К. не поддържа протеста и намира изводите на първоинстанционния съд за липсата на престъпление, а именно подсъдимият да е използвал търговската марка без съгласието на притежателя й, за правилни и обосновани. Счита, че присъдата, постановена от РС- К. следва да бъде потвърдена.

Подс.А. Ч., лично и чрез защитника си – адв.Д., моли да се потвърди присъдата на РС – К. като законосъобразна. Счита протеста за неоснователен и поддържа представеното писмено възражение против протеста.

На основание чл.314 ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения П., въззивния съд приема за установено следното:

Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като на въззивното следствие не са събирани нови доказателства, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. К. Ч., роден на **.**.****г. в с.Б., общ.К., живущ в Г.К., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН *.

През 2007г. в Окръжен съд Г.К. било регистрирано еднолично дружеството с ограничена отговорност с наименование „А. П. А. Б.", със седалище и адрес на управление Г.К. кв.В.-П. № *. с едноличен собственик на капитала и управител- подсъдимият А. К. Ч.. На 07.06.2010г. дружеството било пререгистрирано в Агенцията по вписвания. Във връзка с търговската си дейност деецът Ч. стопанисвал магазин находящ се в Г.К. на ул.”В. Л.” № *, където се продавали различни трикотажни изделия, дамски и мъжки чорапи от различни марки, дамски чорапогащи от различни марки, дамско и мъжко бельо също от различни марки, включително и стока с марка „ Р.”.

В регистъра на Световната организация за интелектуална собственост имало вписани две марки на марката „Р.", които били регистрирани по реда на Мадридската спогодба и са в сила и за Република България. Това били словесна марка с № 798148 с приоритетна дата от 22.01.2003 г. действаща до 2013 г. и друга комбинирана марка регистрирана под № 1007035 с приоритетна дата от 20.05.2009 г. и действаща до 2019 г., като двете били притежание на „O. C. F. A. S.” /A.S.,/TR/. На 20.05.2009г. на територията на Република България била подадена заявка за регистрация на международна марка „Р." комбинирана с № 1007035 от класове 25 и 35 на Международната класификация на стоки Þ услуги със заявител „O. C. F. A. S.”" с адрес И., Т. От същата година подсъдимият Ч. и посочената турската фирма били в договорни търговски отношения по повод закупуване и продаване на продукти с марка „Р." на територията на Република България. Този договор обаче не бил вписан в държавния регистър на Патентното ведомство на РБългария. Така през 2009г. дружеството, чийто едноличен собственик на капитала бил деецът А. Ч.- „А. П. А. Б." ЕООД- К., закупувало по надлежния ред с фактури и оформени митнически декларации от фабриката в И., Т. и транспортирало до Г.К. в Б. значителни по количество и разнообразие стоки с марка „Р.". Тази стока била изложена и продавана в описания по- горе магазин в Г.К., стопанисван от „А. П. А. Б."ЕООД- К., като това продължило до 05.10.2010г. :

Междувременно на 10.08.2010г. в Държавния регистър на марките бил вписан лицензионен договор за разрешение за използването на международна марка рег.№ 798148 „Р." за изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия на всички стоки за цялата територия на Република България за срок до 10.06.2011г. Този договор за дистрибуция бил сключен на 06.07.2010 г. между „С. Б. 0." ООД и „O. C. Fab. А.S.” На 13.09.2010г. свидетелката Е. Г. в качеството й на управител на „С. Б. 0." ООД подала жалба до органите на МВР за нарушаване на Закона за търговските марки от „А. П. А. Б." ЕООД, Г.К.. По този повод на 05.10.2010 г. в ТЗ"БОП"- К. бил сформиран екип за проверка на магазин находящ се в Г.К. ул.”В. Л.” № * и стопанисван от „А. П. А. Б." ЕООД. При проверката били открити стоки носещи марката „РЕNTI", които били предадени с Протокол за доброволно предаване на същата дата от продавача в магазина – св.Ф. Х. Знаците поставени на инкриминираните стоки били идентични с действащите в страната марки на „Р.", регистрирани по реда на Мадридската спогодба.

Видно от заключението на вещото лице изготвило съдебно-оценителна експертиза, доброволно предадените стоки с марки на „Р." възлизат на обща стойност 24873.10 лв.: 32 броя мъжки чорапи „П.” на стойност 336лв., 109 броя дамски чорапи „П.” на стойност 970.10лв., 82 броя дамски къси чорапи „П." на стойност 369лв., 164 броя детски чорапогащи „П." на стойност 2050лв. и 1244 броя дамски чорапогащи „П." на стойност 21148лв.

От заключението на вещото лице изготвило съдебна експертиза за спазване правата на търговските марки се установява, че знаците поставени на стоките иззети по досъдебното производство са идентични с действащите в страната марки на „Р.", регистрирани по реда на Мадридската спогодба. Марките са притежание на „O. C. F. A. S.” /A.S.,/TR/. От правния статус изведен от държавния регистър на Патентното ведомство нямало данни за сключени лицензионни договори за марките, отнесени към нашата територия, действащи понастоящем, с регистрации получени по националния и международен ред, за територията на Република България по отношение на „А. П. А. Бъ.” ЕООД – К. с ЕИК по БУЛСТАТ *********.

Така приетата фактическа обстановка по делото е безспорна и се установява на база всички събрани писмени и гласни доказателства – обясненията на подс.А. Ч., показанията на свидетелите Н. Г., Е. Г., С. Ф., П. М. и Н. Л., които съдът кредитира изцяло; Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.10.2010г., Протокол за доброволно предаване от 05.10.2010г., писмо от Патентно ведомство на Република България изх.№ 24-00-436/18.10.2010г., копие на Удостоверение на Патентно ведомство на Република България от 11.08.2010г., Договор за дистрибуция от 06.07.2010 г., копие на фактури и митнически декларации от 2009г. с вносител „А. П. А. Б.” ЕООД, Заключения на съдебно-оценителна и по ЗМГО експертизи. Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, като по делото не се оспорва и факта на продажбата на стоки с марка „Р." в магазина стопанисван от подсъдимия.

Въз основа и във връзка с описаните доказателства, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият А. Ч. не е осъществил престъплението по чл.172б ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Съставът на чл.172б ал.1 от НК, предвижда наказателна отговорност за всеки, който използва в търговската дейност търговска марка без съгласието на притежателя на изключителното право. Обемът на това изключително право е регламентиран в разпоредбата на чл.13 от Закона за марките и географските означения. Използване в търговската дейност по смисъла на ал.2, т.1 и т.2 на чл.13 е поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели. В чл.15 от ЗМГО е уредено „изчерпването на правото върху марка”, а именно – притежателят на правото върху марка не може да забрани използването на стоки, които са пуснати на пазара на държавите членки на ЕС, съответно Европейското икономическо пространство, с тази марка от него или с негово съгласие. Настоящия случай попада именно в описаното ограничение на използването на правото върху марка. На инкриминираната дата подс.Ч. е предлагал за продажба и съхранявал, т.е. използвал в търговската си дейност, в стопанисвания от „А. П. А. Б.” ЕООД търговски обект стоки с регистрираната търговска марка „Р." със съгласието на притежателя на изключителното право на тази марка. Това е така, тъй като по делото е безспорно установено, че въпросните стоки подсъдимият е закупил лично от производителя, който е и притежател на регистрираната търговска марка и с изричното негово съгласие да ги предлага за продажба в Република България, но преди датата - 10.08.2010г., на която в Държавния регистър на марките бил вписан лицензионен договор за разрешение за използването на международна марка рег.№ 798148 „Р." за изключителна лицензия с право на предоставяне на сублицензия на всички стоки за цялата територия на Република България за срок до 10.06.2011г. между „С. Б. 0." ООД и „O. C. Fab. А.S.” Това обстоятелство се установява освен от писмените доказателства приобщени по делото и от показанията дадени на съдебното следствие, както от упълномощения представител на притежателя на изключителното право на марката „Р." -св.Н. Л., така и от показанията на управителя на фирмата „С. Б. 0." ООД договорила правото на изключителна лицензия за България с притежателя на изключителното право на тази марка – св.Е. Г. В обобщение следва да се направи извода, че в процесния случай не се установи да са накърнени обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване правата на притежателя на изключителното право върху регистрирана търговска марка, които са обект на закрила по престъпния състав на чл.172б ал.1 от НК. Т.е. деянието се явява несъставомерно по цитирания текст от обективна, а и от субективна страна, тъй като дееца не е използвал в търговската си дейност марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право.

С оглед всичко изложено, правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият А. Ч. не е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл.304 от НПК същият е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.172б ал.1 от НК.

При първоинстанционно производство и постановяване на присъдата не са били допуснати нарушения, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което и въззивния П. се явява неоснователен, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №100/28.05.2012 г., постановена по НОХД № 79/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.