№ 549
гр. Ямбол, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20232330102951 по описа за 2023 година
Производството по делото , след извършени уточнения и конкретизации е
образувано по искова молба, предявена от Я. Н. Г., А. Х. Г., С. Р. Н. и А. П. Р. против Г.
И. Г., Т. Ж. Г. и Н. Д. М. , с която се моли съдът да определи начина на разпределяне на
ползването на съсобствен между част от страните недвижим имот, представляващ
незастроена част от дворно място с идентификатор № 87374.530.142 ,находящо се в
гр. Я., подробно описано в исковата молба.
В исковата молба и уточненията се посочва, че ищците Я. Г., А. Г. и А. Р. ,
както и ответника Г. Г. са съсобственици на основание покупко – продажба и дарения
на процесното дворно място, при съответните ид.ч. Същевременно ответниците Т. Г. и
Н. М. били собственици на самостоятелни обекти в изградена в дворното място
сграда, без да притежават части от същото. Относно дворното място не можели да
постигнат съгласие за начина на разпределение на ползването, като се сочи, е
ответникът Г. ползвал почти цялата незастроена част.Иска се уважаване на
претенцията.
В законоустановения срок, ответникът Г. е депозирала отговор, с който оспорва
изложените в ИМ факти и обстоятелства и посочва, че дворното място се ползва по
този начин повече от двадесет години, като до момента не било имало спорове между
съсобствениците , поради което и счита че съдебна намеса не е необходима, а ако са
налице основанията за това, съдът следва да определи начина на ползване.
Ответницата Н. М. чрез особения си представител посочва,че искът е допустим,
а страните правилно конституирани.
1
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищците.
Ответникът Г. чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Ответницата Г., редовно уведомена, не се явява в о.с.з.
Ответницата М. се представлява от назначен особен представител, чрез когото
оспорва иска.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следното от фактическа страна:
По делото са приети документи установяващи правата на страните по
отношение на процесното дворно място, а именно:
С НА ****/02.09.2016 год. С. Р. Н. е дарила на дъщеря си Я. Н. Г. и внука си А.
Х. Г. 86/263 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.530.142 , целият с площ 263 кв.м.
,заедно с реалната собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 87374.530.142.1.1., със застроена площ 85 кв.м., жилище – апартамент, находящо се
на ет. 1 и сграда с идентификатор № 87374.540.142.1.2 – гараж с площ 24 кв.м.
Дарителят С. Р. Н. е запазила право на ползване върху дарения имот пожизнено и
безвъзмездно.
С НА № ****/15.12.2010 год. Н. Д. М. продава на А. П. Р. следния свой
собствен недвижим имот – ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 87374.530.142 , целия с
площ 263 кв.м., заедно с реалната собственост върху построената в ПИ сграда с
идентификатор № 87374.530.142.3 със застроена площ 32 кв.м.
С НА **/13.11.1997 год. Н. Д. Г. дарява на сина си Г. И. Г. следния свой
собствен недвижим имот - 39/250 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Я.,
**********, заедно с реалната собственост върху един приземен етаж с площ 54, 68
кв.м. от МЖС построена в дворното място.
От представения от ответника НА № ****15.12.2010 год. се установява, че Н.
Д. М. е продала на Т. Ж. Г. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.530.142.1.4, жилище – апартамент, находящо се на ет. 0 със застроена площ 29
кв.м., заедно със съответните ид.части от общите части на сграда с идентификатор №
87374.530.142.1.
С НА № ****07.04.1964 год. – Я. Щ. К. и К. Н. К. са продали на Д. М. А. и Ц.
Е. А. – ½ ид.ч. от дворно място и ½ ид.ч. от постройките в него, цялото с площ 250
кв.м., находящо се в кв. 109, гр. Я., , при граници – ул. ****, ул.“ ****“ и А. Б., с право
2
на строеж за застрояване на жилищна сграда по дадено строително петно. Т.к.
страните не спорят, че ответницата Н. Д. М. е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87374.530.142.1.2, без да притежава ид. части от дворното
място , последната е конституирана като страна в процеса.
По искане на ищците по делото е била назначена и прита съдебно –
техническа експертиза. При извършен на място оглед и измерване е констатирано, че
сградите отразени в КК съществуват на място във вида, в който са отразени, но освен
тях има построен склад на уличната регулация непосредствено до сграда ** /отразен
на скицата към експертизата с **/, както и баня, пристроена през южния централен
вход към първия етаж, които се използват заедно с първия етаж от сградата от
ответниците Г. Г. и Т. Г..Вторият етаж, стълбището към него и сграда ** се използват
от ищците Я. и А. Г.и. Третият етаж от сграда ** се използва от ответницата Н. Д. М.,
която достига до жилището си чрез североизточен вход на сградата и съответно без да
преминава през двора. Сграда ** както и източната част от двора се използват от
ищеца А. Р., който достига до дворното място чрез сградата или през североизточния
и южния вход на сграда **, като заедно с ответницата Н. М. използват един вход. Към
момента дворът е разделен на две части – източна и западна, с ограда между
североизточния ръб на сграда ** и югоизточния ръб на банята към първия етаж на
сграда **. Според заключението не е възможно разпределение на ползването на
незастроената част от дворното място , съобразно правата на страните в
съсобствеността и правата на суперфициарните собственици, като се съобрази
фактическото положение в имота и без предвиждане на бъдещи преустройства.
При изслушването си в с.з. вещото лице конкретизира , че свободната площ,
която се използва от ищците Я. и А. Г.и и ответниците Г. и Т. Г.и е 29 кв.м. и стига до
оградата, която отделя ползването на ищеца А. Р.. Всъщност тези 29 кв.м. следвало да
се ползват единствено от ищците, за да се получи някакво съответствие на дяловете им
в съсобствеността. Входът , който ответницата Н. Д. ползвала бил от север на самата
сграда. Посочва,че разпределение на ползването е невъзможно, т.к. застроената площ
от ответниците Г. и Т. Г.и е повече от площта, с която те разполагат от дворното място.
Според вещото лице за ответниците Г. и Т. Г.и можело да се направи пътека за
преминаване, като свободната площ от 29 кв.м. се разпределяла за ползване от тримата
ищци и се бутнела оградата, която към момента разделяла ползването на ищеца А. Р..
Такова разпределение вещото лице посочва, че не е направило, т.к. , за да се обособи
пътека за отвениците Г. и Т. Г.и следвало да се отнеме от някой друг. Към момента
ищците Я. и А. Г.и и ответниците Г. и Т. Г.и ползвали входа от ул.“****“. В случай, че
се предвидела пътека за общо ползване, това щяло да доведе до още по-голямо
несъответствие на правата в съсобствеността. В частта ползвана от ищеца А. Р. имало
и започнат и недовършен строеж, който вещото лице не е отбелязало на скицата, т.к.
не го счита за сграда, понеже няма покрив.
3
По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си св. Г. - съсед
посочва, че му е известно, че страните спорят относно начина на разпределение на
дворното място. С. /баба на ищеца А., която е починала/ му е казвала, че Г. от долния
етаж имат право само на една пътечка, но те тогава издебнали и си построили в имота
стая за натурия. Не могли да се разберат и стигнали до дело.Всеки ползвал двора,
както му е удобно на него. Ищците искали да уточнят кое е тяхно и кое на останалите
етажи. Според свидетеля дворът бил отделен с телена ограда от останалите дворове,
но вътре нямало телена ограда.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
С решението по чл. 32,ал.2 от ЗС съдът замества липсващото или взето във
вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота
и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Самото искане за
съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се
формира. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава
прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се
уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната
администрация по чл. 32,ал.2 от ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото
състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване.В последния смисъл е и трайната и безпротиворечива практика на
съдилищата. При преценката си освен гореизложеното съдът отчете и следното –
съобразно разясненията дадени в РЕШЕНИЕ № 164 ОТ 11.07.2014 Г. ПО ГР. Д. №
247/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС - В производството по чл. 32,ал.2 ЗС, не могат да се
разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя
съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат
на извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява
неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се
осъществява по реда на чл.109,ал.1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване
на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на
общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин
на ползване.
Според съдебната практика начинът на ползване следва да е съобразен както с
обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел
осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ/Решение
№ 615 ОТ 30.09.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1510/2009 Г., Г. К., IV Г. О. НА ВКС/. Освен това
разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от
4
съсобствениците, които ще ползват този общ дял. Т.е., за да се предостави общ дял за
ползване на двама или повече съсобственици, е необходимо те изрично да са дали
съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял
за ползване е недопустимо/Решение № 424 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на І
г.о. на ВКС/.
В производството по чл. 32,ал.2 от ЗС следва да участват всички съсобственици
и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те са необходими другари.
Решението за разпределение на ползването следва да е еднакво за всички. Съдът
служебно следи за правилното конституиране на страните и в случаите на необходимо
другарство сам предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всички
необходими другари. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на
недопустимо решение/решение № 265 от 27.06.11 г. по гр. д. № 912/10 г. на І гр. о./.В
случай като настоящия - когато в съсобствен парцел е построена сграда, в която
отделните обекти принадлежат на различни лица/включително и такива, които са
собственици на самостоятелни обекти в сградата, но не притежават идеална част от
парцела, в който тя е построена, като е възможно лице да притежава дял от правото на
собственост върху земята, но да не притежава самостоятелен обект в сградата/ -
тогава при разпределението на ползването на парцела следва да бъдат отчетени
правата на всички лица, включително и на притежаващите самостоятелен обект в
сградата въз основа на реализирано право на строеж, тъй като те следва да ползват
земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното
предназначение/ решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ІІ ГО на ВКС,
решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 28
от 1.02.12 г. по гр. д. ****1/11 г. на ІІ г.о./.В тази хипотеза - каква част от парцела е
застроена, каква част е необходима за осигуряване ползването на сградата/и като
такава съставляваща нейна обща част/ и каква част остава за разпределение на
ползването между съсобствениците на земята - е въпрос по съществото на спора и
следва да се реши при участието на всички лица, които имат някакви права /
включително и с участието на собствениците на самостоятелни обекти в сградата,
които не притежават права върху земята, върху която тя е построена/.В настоящия
случай това са ответниците Т. Г. и Н. М..
С оглед на гореизложеното и като съобрази конкретиката на настоящия правен
спор, съдът намира, че искането за разпределяне ползването на съсобственото между
страните дворно място следва да бъде отхвърлено.
Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства,
че са съсобственици, при посочени в ИМ и отговора квоти на незастроената част от
дворното място , вкл. че ответниците Т. Г. и Н. М. притежават самостоятелни обекти в
сграда № **, без да притежават ид. части от дворното място. Безспорно се установява
5
още, че в имота освен отбелязаните на представената скица сгради има построена баня
и постройка за натурии , ползващи се от ответниците Г. и Т. Г.и, като според вещото
лице същите са застроили дворното място в повече от притежаваните им права на
собственост, както и че е изградена телена ограда, посредством която дворното място
бива разделено на източна и западна част, и която ограда разделя площта ползвана от
ищеца А. Р.. В този смисъл и при съблюдаване на актуалното състояние на имота,
правата на страните в съсобствеността, фактическото застрояване и ползваните от
страните самостоятелни обекти, вещото лице по делото е категорично, че
разпределение е невъзможно. Действително при изслушването си вещото лице
посочва, че е технически възможно да се определи площ за общо ползване на част от
съсобствениците, което обаче според същото няма да е същинско разпределение на
ползването, т.к. за ответниците Т. и Г. Г.и ще е право на преминаване , и което е
свързано с премахване на оградата разделяща настоящото ползване на ищеца А. Р..
Съотнесено към цитираната по-горе практика на ВКС посочено разпределение според
съда би било нецелесъобразно и недопустимо, т.к. освен че би предвидило
преустройство, предвижда и общо ползване , което е допустимо при изрично съгласие
на съсобствениците, каквото в случая не е дадено, вкл. както посочва вещото лице ще
доведе до още по-голямо несъответствие между притежаваните и ползваните от
страните ид.части.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и при правната същност на производството /по спорна
съдебна администрация/, разноските остават в тежест на страните така, както са
извършени - РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 08.05.2015 Г. ПО ГР. Д. № 6834/2014 Г., Г. К., І Г. О.
НА ВКС.
Същевременно сторените от ищците разноски за особен представител на
ответницата Н. М. следва да бъдат възложени изцяло в нейна тежест /Определение №
681/18.12.2015 год. по ч.гр.д. № 5778/2015 год. на ВКС и др./.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Н. Г., ЕГН **********, А. Х. Г., ЕГН
********** и А. П. Р. , ЕГН ********** против Г. И. Г., ЕГН **********, Т. Ж. Г., ЕГН
********** и Н. Д. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС, да
се определи начина на разпределяне на ползването на незастроена част от дворно
6
място, находящо се в гр. Я., с площ 263 кв.м., представляващо ПИ с идентификатори
№ 87374.530.142.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН ********** да заплати на Я. Н. Г., ЕГН **********, А.
Х. Г., ЕГН ********** и А. П. Р. , ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция
в размер на 750 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7