Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при
секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 911 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от З.В.А.,
ЕГН **********,***, срещу Л. Е Я., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с адрес:
Руска Федерация, Република Саха (Якутия), гр. Мирний, пос. Айхал, ул. „******“
бл.*, ап.*, иск с правно
основание чл.240, ал.1 ЗЗД да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищцата сумата от 37 200 /тридесет и седем хиляди и двеста/ евро,
представляваща остатъчна дължима сума, получена от ответницата в заем,
съобразно договор за заем от 05.12.2013г. , ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ИЩЦАТА
твърди, че като заемодател е сключила с ответницата, като заемател, Договор за
паричен заем рег.№ 8258/05.12.2013 г. на Нотариус Д. В., рег.№480, с район на
действие - PC Варна, за сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ Евро. Сумата била
предоставена на заемателя Л.Я. в брой, като страните договорили, че
подписването на договора за заем изпълнявал функция на разписка за получаването
на заемната сума от заемателя.
Съгласно
чл.4 Заемателят бил поел задължение да върне на заемодателя заемната сума в
срок от една година от датата на подписване на договора.
На
05.12.2014 г. бил настъпил падежа на задължението за връщане на заемната сума.
Заемателят бил изпълнил частично задължението да върне на Заемодателя дължимата
съгласно договора сума, като до настоящия момент заемателят бил върнал на
заемодателя сумата от 22 800 Евро. Останала
била неиздължена сума в размер на 37 200 Евро.
Ответникът
не оспорвал обстоятелството, че към 01.03.2017г. останалата неизплатена сума по
договора за заем е в размер на 37 200 Евро. Признание на това обстоятелство се
съдържало в представените към настоящата искова молба Нотариален акт за
договорна ипотека №68, том II, дело №1988, вх.рег. №4557/01.03.2017 на Нотариус
О. С., per. №196 с район на действие- PC Варна, както и в Пълномощно със
заверка на подписа рег.№8211 и заверка на съдържание per. №8212, том 2, акт 96
на Нотариус О. С., per. №196 с район на действие- PC Варна
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИKA, действащ чрез назначения по делото
особен представител е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява
следното становище: В чл. 3 на договора
било посочено, че той представлявал разписка за получената сума, но това
твърдение било неточно, тъй като в самия договор изрично било посочено, че
предаването на заемната сума следвало да се извърши по банков път, поради което
само с банкови документи /преводни нареждания, банкови извлечения и др./ можело
да се установи предаването на заемната сума на заемателя. Такива доказателства
не били приложени по делото.
Независимо
от гореизложеното, ответницата не оспорвала факта на получаването на заемната
сума. В приложения по делото нотариален акт за договорна ипотека тя се
съгласявала, че дължимата от нея сума към 01.03.2017 год. била в размер на 37
200 евро. Същото изявление ответницата по настоящото дело направила и в
пълномощното, дадено на адв. Х.Х. от ВАК, като го упълномощила да учреди от
нейно име ипотека, за обезпечаване на паричното вземане на кредитора З.А., в
размер на 37 200 евро. Пълномощното било с нотариална заверка на подпис и
съдържание.
След
учредяването на ипотеката, Л.Я. правела всичко възможно за погасяване на
задължението към З.А.. В горепосоченото пълномощно изрично било записано, че
пълномощникът следвало да организира огледи на описания в пълномощното имот, с
цел неговата продажба, на които огледи да присъства и показва имота кредиторът З.А..
Целта на продажбата на имота била с получените средства да бъде погасено изцяло
задължението към З.А.. Към настоящия момент имотът се продавал от агенции за
недвижими имоти. В телефонен разговор Л.Я. потвърдила желанието си за възможно
най-бързо погасяване на задължението си към З.А., след продажбата на
ипотекирания апартамент.
Кредиторката
З.А. била обезпечила вземането си, като в момента на продажбата на имота
веднага щели да и бъдат заплатени дължимите към нея суми. Л.Я. с поведението си
и предприетите от нея действия за продажба на собствения й имот ясно
показвала,че желае да възстанови дължимата от нея сума на З.А.. В този смисъл с
поведението си Л.Я. не била дала повод за завеждане на настоящото дело и
безспорно признавала предявения иск. Безспорно било, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските по делото върху
ищеца З.А..
С оглед на
качеството на адв. К., а именно, че е назначен за особен представител по
делото, моли съда на основание чл. 29 ал.5 от ГПК да одобри извършеното
признание на иска. С определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на
12.12.2019г., съдът е одобрил извършеното признание, на основание чл. 29, ал.5
от ГПК.
С оглед на
всичко гореизложено съдът съобрази следното:
Налице е
изрично признание на предявения иск от страна на ответника. В
съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищцата да бъде
постановено решение при признание на иска. Съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 ГПК, както и че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска,
с което същият да бъде уважен.
По претенцията за
разноски:
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените по делото разноски. На
първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на ответницата
за недължимост на разноските в процеса. От признатите по делото факти се
установява, че същата е станала повод за водене на делото, поради неплащането
на дължимата сума по сключения между страните договор за заем, поради което не
са налице кумулативно предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и ответницата е отговорна
за разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК – в конкретния случай за общата сума от
6198,89 лв., съобразно приложения на л. 228 от делото списък с разноски.
Доколкото ищцата е била освободена от заплащането на половината от определения
депозит за възнаграждение на особен представител, то с оглед на изхода на спора
и ответницата следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 1627,62 лв. по
сметка на ВОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л. Е Я., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с адрес: Руска Федерация,
Република Саха (Якутия), гр. Мирний, пос. Айхал, ул. „******“ бл.*, ап.*, действаща в рамките на настоящото
производство чрез назначен особен представител, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.А., ЕГН **********,***, сумата от 37 200 /тридесет и седем хиляди
и двеста/ евро, представляваща остатъчна дължима сума, получена от ответницата
в заем, съобразно договор за заем от 05.12.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Е Я., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с адрес: Руска Федерация,
Република Саха (Якутия), гр. Мирний, пос. Айхал, ул. „******“ бл.*, ап.*, действаща в рамките на настоящото
производство чрез назначен особен представител, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.А., ЕГН **********,***, сумата от общо
6 198,89 лв. /шест хиляди стодеветдесет и осем лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща, направените по делото разноски, на основание чл. 78 , ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. Е Я., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с адрес: Руска Федерация,
Република Саха (Якутия), гр. Мирний, пос. Айхал, ул. „******“ бл.*, ап.*, действаща в рамките на настоящото производство чрез назначен особен
представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна,
сумата от 1 627,62 лв. / хиляда
шестстотин двадесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща разноски
за депозит за назначен особен представител, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.
Ж.П.К. *** възнаграждение в размер на общо 3 255,25 лв. /три хиляди двеста
петдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, с включен ДДС, от които 1627,62 лв. - от внесения от ищцата депозит и 1627,62 лв. - от бюджета на съда, с оглед
осъществената защита като особен представител в производството на ответника Л. Е Я..
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: