С присъда № 47/21.04.2008 г., постановена по НЧХД № 566/2007 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Валентин Методиев Маламов от гр.Кърджали, е признат за невиновен в това, че на 24.11.2006г. на КПП с.Чилик, общ.Кърджали, извършил нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие - като написал в акт за установяване на административно нарушение №537597/24.11.2006г., че Владимир Георгиев Русев от гр.Кърджали, с ЕГН ********** му е поискал пари и се държал грубо и арогантно, като обидата е нанесена публично и на длъжностно лице при изпълнение на службата си като полицай в ЗЖП-Кърджали, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.З във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Със същата присъда, съдът е признал Валентин Методиев Маламов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 24.11.2006г. на КПП с.Чилик, общ.Кърджали, приписал на Владимир Георгиев Русев от гр.Кърджали, с ЕГН ********** престъплението подкуп по чл.301 от НК в акт за установяване на административно нарушение №537597/24.11.2006г., като клеветата е нанесена публично и на длъжностно лице при изпълнение на службата си като полицай в ЗЖП-Кърджали, поради което и на основание чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и 3 във вр. с чл.147, ал.1 предл.2-ро от НК му е наложил наказание „глоба" в размер на 5 000лв. и „обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радио възел. Подсъдимият е осъден да заплати на Владимир Георгиев Русев деловодни разноски в размер на 24 лв., както и сумата в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от извършеното престъпление по чл.148, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.11.2006г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част и за разликата от пълния му предявен размер от 2 000 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е отхвърлил предявеният от Владимир Георгиев Русев от гр.Кърджали против Валентин Методиев Маламов, граждански иск за сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и 3 от НК, ведно със законнанта лихва за забава, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Маламов е осъден да заплати по сметка на КРС сумата от 60лв., представляваща д.т. върху уважения размер на предявения граждански иск. Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба на Валентин Методиев Маламов, подадена чрез защитника му – адв.Лазар Базлянков против присъдата в частта й, с която е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК и съдът му е наложил наказания - „глоба” в размер на 5000 лева и „обществено порицание”, както и в частта, с която е уважил предявения от пострадалия граждански иск в размер на 1500 лева. Твръди се, че в посочените й части присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, постановена е в нарушение на материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Подсъдимият не бил извършил инкриминираното престъпление, тъй като не бил приписвал на длъжностното лице /полицай/ Владимир Русев от гр.Кърджали престъпление по чл.301 от НК – „подкуп”. Той бил вписал в АУАН № 53759/24.11.2007 г., че същият му е „поискал пари”, като в съдебно заседание потвърдил това обстоятелства и уточнил, че всъщност полицаят е поискал от него пари „на заем”. Наложените наказания били явно несправедливи, тъй като не били съобразени с обществената опасност на деянието, която била занижена и обществената опасност на дееца, който бил с чисто съдебно минало и положителна трудова и лична характеристика. Завишен бил и размерът на уважения граждански иск за причинени неимуществени вреди, който също не бил съобразен с претърпените минимални отрицателни емоции от пострадалия. Моли въззивния съд да отмени присъдата на Районен съд – Кърджали и да постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимия. Алтернативно моли да бъде изменена посочената присъда, като бъде намален размера на наложената глоба и размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание жалбодателят не се явява. От защитника е представено становище, в което се сочи, че подсъдимият поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Ответника по жалбата – тъжителят Владимир Русев чрез защитника си – адв.Пенчева, счита жалбата за неоснователна, а присъдата на Районен съд Кърджали за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което моли да бъде потвърдена изцяло. Твърдението изложено в жалбата, че подсъдимият не бил извършил престъпление, тъй като от него не бил поискан подкуп, а пари на заем, релевирано и пред първата инстанция, било неоснователно и не се подкрепяло от останалите доказателства по делото. Не били налице и основания за изменение на така наложените наказания. На основание чл.314 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното: Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното съдебно следствие не бяха искани и събирани, се установява следната фактическа обстановка: Тъжителят Владимир Георгиев Русев работи като полицай в ЗЖП-Кърджали като за времето от 22.00 часа на 24.11.2006г. до 06.00. на 25.11.2006г. по утвърден график бил наряд на КПП-Чилик, заедно със служители на РПУ-Кърджали свидетелите Костадин Иванов Калъчев и Иван Вълков Георгиев. Около 22.30 часа на КПП дошъл и техния колега св.Димитър Станев, който в момента не бил на работа. В 23.00ч. св.Русев спрял за проверка лек автомобил „Опел Астра" с ДК №ВР 99 86 АН управляван от подс.Валентин Методиев Маламов, като в същото време в непосредствена близост до спрения автомобил и тъжителя бил и св.Иван Георгиев. Тъжителят Русев поискал документите на водача и автомобила, при което подсъдимият не представил документ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Тъжителят отишъл до помещението на пункта, за да запознае св.Калъчев с констатираното нарушение, тъй като само той имал правомощия да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата. Св.Костадин Калъчев му наредил да извика водача на автомобила, след което св.Русев отишъл до автомобила и поканил подс.Маламов да отиде до сградата на КПП - то. Св.Калъчев обяснил на подсъдимия, че ще му бъде съставен акт за нарушение по ЗДвП, след което Маламов се ядосал и заявил: „Пишете, ще ви порасне много работата!". Св.Калъчев го предупредил да се държи по-културно, като му предоставил акта, за да се запознае със съдържанието му и му обяснил, че може да напише в него дали има възражения или не. Подсъдимият отвърнал, че знае какво да напише в акта и същият щял да отпадне, след което попитал тъжителя за имената му и написал в съставения му акт за нарушение №537597/24.11.2006г., издаден от Костадини Иванов Калъчев -"Владимир Русев ми поиска пари и след като отказах ме изпрати при колегите си. Държа се грубо и арогантно." Вследствие на написаното от Маламов съдържащо недвусмислено заявление, че му е поискана сума пари от служител на полицията при изпълнение на служебните задължения на последния незабавно бил уведомен дежурен служител в РПУ Кърджали, като за проверка на случая на КПП дошъл полицейски инспектор Иван Стоянов, който поканил Валентин Маламов да даде писмени обяснения относно случая, но подсъдимият отказал категорично, след което напуснал района на КПП. По повод вписанот от Маламов в акта за нарушение били назначени и извършени проверки за поведението на тъжителя по време на изпълнение на служебните му задължения и по-конкретно за достоверността на твърденията, че е поискал пари при извършване на проверка на лек автомобил, като изготвените докладни били с мнение за липсата на дисциплинарни нарушения от страна на Владимир Русев и създаването на предпоставки за корупция. На 20.02.2007г. тъжителят депозирал жалба до РП-Кърджали с молба да бъде образувано наказателно производство срещу Валентин Методиев, като бил постановен отказ от наблюдаващия прокурор да образува наказателно производство с мотива, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Така описаната фактическа обстановка се приема за установена от показанията на свидетелите Костадин Иванов Калъчев, Иван Вълков Георгиев и Димитър Станев, както и от приетите по делото акт за установяване на административно нарушение №537597/24.11.2006г., съставен от Костадин Иванов Калъчев, преписка с №417/2007г. по описа на РП-Кърджали, два броя препоръки и характеристични данни за подс.Маламов, всичките във вр. с обясненията на подсъдимия. Настоящия съдебен състав, както това е сторил и районния, не кредитира обясненията на подсъдимия Валентин Маламов, че тъжителят Русев му поискал 1 000 - 2 000лв., поради което след като му предявили акта за запознаване, вписал в графата за възражения, че Русев му е поискал пари. Тези твръдения на подсъдимия се явяват защитна позиция, целяща да го оневини, същите са изолирани, нелогични и са в противоречие с останалата част от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Костадини Иванов Калъчев, Иван Вълков Георгиев и Димитър Станев, които са последователни, логични и безпротиворечиви. Никой от свидетелите не твърди, че тъжителят е поискал каквито и да било пари от подсъдимия, или че последният е споделил пред тях подобно нещо. Напротив установява се по безспорен начин, че когато на подсъдимия му е било обяснено, че ще му бъде съставен АУАН по ЗДвП, тъй като не представил документ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", той се ядосал и заявил: „Пишете, ще ви порасне много работата!". При тази реакция от страна на подсъдимия, св.Калъчев го предупредил да се държи по-културно, като му предоставил акта, за да се запознае със съдържанието му и му обяснил, че може да напише в него дали има възражения или не. Подсъдимият отвърнал, че знае какво да напише в акта и същият щял да отпадне, след което попитал тъжителя за имената му и написал в акт за нарушение №537597/24.11.2006г., издаден от Костадини Иванов Калъчев - "Владимир Русев ми поиска пари и след като отказах ме изпрати при колегите си. Държа се грубо и арогантно." В тази връзка от показанията на св.Георгиев – очевидец на случилото се между подсъдимия и тъжителя, се установява, че по време на проверката бил до колегата си Русев, който поискал документите на подсъдимия и го запитал дали няма валидна застраховка. След като Маламов му отвърнал, че не притежава такава отишъл до КПП и по-късно го извикал да му бъде съставен акт за нарушение. И тримата разпитани свидетели са единодушни в показанията си, че подсъдимият се подразнил от факта, че ще му съставят акт за нарушение, вследствие на което се държал арогантно и им заявил: "Ще ви порасне работата!", като същевременно на висок тон заявил, че знаел, какво да напише и акта щял да отпандне, след което отразил собственоръчно в графата за възражения на документа, че тъжителят му поискал пари. Вследствие на тези действия на подсъдимия, бил уведомен дежурния по РПУ, като на мястото дошъл инспектор Стоянов за проверка, но Маламов отказал да даде писмени обяснения във връзка с отразеното от него в АУАН. По-късно били извършени проверки относно това дали Владимир Русев е извършил дисциплинарно нарушение и дали е допринесъл с поведението си за създаване на предпоставки за корупция. Тези обстоятелства се потвърждават и от находящите се писмени доказателства в приетата по делото преписка с №417/2007г. по описа на РП-Кърджали. Нелогично, а и в противоречине с вече обсъдените свидетелски показания е твърдението в жалбата на подсъдимия, че парите били поискани „на заем” от страна на тъжителя. Освен, че е недоказано и голословно това твърдение е и напълно нелогично. Полицай при изпълнение на служебните си задължения да поиска от непознато му лице пари на заем, които да му се предоставят в момента при това в един не малък размер - 1000-2000 лева и без да уточнява каквото и да било повече във връзка с този заем и тези действия да извърши пред свой колега. От описаното следва безспорния извод, че на 24.11.2006г. подсъдимият е написал в акт за установяване на административно нарушение №537597/24.11.2006г., съставен от Костадин Иванов Калъчев - "Владимир Русев ми поиска пари и след като отказах ме изпрати при колегите си. Държа се грубо и арогантно.", действайки със съзнанието, че отразеното не отговаря на истината и целейки, приписвайки на тъжителя обстоятелството че му е искал пари, у околните да се съдаде впечатлението, че Русев, в качеството си на длъжностно лице - полицай в ЗЖП-Кърджали при изпълнение на служебните си задължения е поискал подкуп, като клеветата е нанесена публично, т.е. станала е достояние на множество лица. От обективна страна - подсъдимият Валентин Методиев Маламов е осъществил престъпния състав на чл.148, ал.2, във вр.с ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК, както правилно е приел първоинстанционният съд, а именно: на 24.11.2006г. на КПП с.Чилик, общ.Кърджали, приписал на Владимир Георгиев Русев от гр.Кърджали, с ЕГН ********** престъплението подкуп по чл.301 от НК в акт за установяване на административно нарушение №537597/24.11.2006г., като клеветата е нанесена публично и на длъжностно лице при изпълнение на службата си като полицай в ЗЖП-Кърджали. По делото са безспорно установени и доказани всички съставомерни признаци на деянието. Така за съставомерността на деянието по чл. 147, ал.1, предл. второ от НК от обективна страна се изисква деецът да е уличил пострадалия в извършване на престъпление, което от своя страна последният не е извършил, или приписаното изобщо да не съставлява престъпление, или да не се доказва по несъмнен начин извършването му от субекта, към който е насочено уличаването. В настоящия случай, както вече бе посочено, не се установи тъжителят Русев да е поискал от подсъдимия пари при изпълнение на служебните си задължения на полицай от Зонално жандармерийско подразделение гр.Кърджали при РПУ – Кърджали, а подс.Маламов посочвайки в АУАН "Владимир Русев ми поиска пари и след като отказах ме изпрати при колегите си. Държа се грубо и арогантно.", му е приписал престъпление, което не е извършил, и с тези свои действия е наклеветил тъжителя. Във връзка с осъществяване на състава по чл. 147, ал.1, предл. второ от НК от подс.Маламов, следва да се посочи още, че отговорността за клевета възниква, когато приписанато някому престъпление е в достатъчна степен очертано като такова от фактите, макар и не пълно конкретизирано. С други думи, не е необходимо деецът да е обвинил пострадалия в извършването на конкретно формулирано престъпление, макар в настоящия случай в тъжбата да е посочено такова по чл.301 от НК. По-тежката квалификация на деянието – по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.3 от НК е с оглед на обстоятелствата, че клеветата е нанесена публично, пред повече от две лица, и на длъжностно лице - полицай от ЗЖП-Кърджали по повод изпълнение на службата му – по време на наряд на КПП - с.Чилик, общ.Кърджали. Деянието е извършено от подсъдимия при формата на вината - пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на тези последици. При определяне вида и размера на наказанието на подс.Маламов първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и дееца, преценил е също отегчаващите и смекчаващите отговорност обстоятелства, както и подбудите за извършване на деянието, съобразно принципите за законност и индивидуализация на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК. Правилно съдът е посочил, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК, предвид, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил осъждан и не е била настъпила реабилитация за това му осъждане, видно от приложения бюлетин за съдимост. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание в предвидения в текста на закона минимум, а именно “глоба” в размер на 5000 лева, както и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдия деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. В случая, за да се намали наказанието, както е поискал подсъдимия, то следва по делото да са налице предпоставките по чл.55 от НК - изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличие на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия деяние. В случая обаче не са налице, нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък най-лекото наказание, каквото е наложено, се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че подобни обстоятелства не се и сочат във възивната жалба на подс.Маламов. Решаващият съд е проявил максимално възможното снизхождение спрямо подсъдимия, поради което и искането му за намаляване на наказанието му се явява неоснователно. Неоснователно е и искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение от 1500 лева за претъпени от тъжителя неимуществени вреди от престъпното деяние. Претърпените неимуществените вреди в никакъв случай не са минимални, както се твърди във въззивната жалба. Напротив тъжителят е бил злепоставен пред колегите си, накърнени са били честта и достойството му, като спрямо него е била извършена и проверка с оглед приписаното му от подсъдимия в АУАН престъпление, т.е. негативните емоции и преживявания от извършеното спрямо него деяние са продължили в не малък период от време и приписаното му престъпление е станало достояние на голям кръг лица. Поради изложеното, настоящия състав намира, че именно определената от районния съд сума в размер на 1500 лева е напълно справедлива и обезщетява в пълна степен претъпените от тъжителя неимуществени вреди от престъпното деяние. Предвид изхода на делото, подсъдимия правилно е осъден да заплати на тъжителят и направените от него разноски по делото, както по сметка на районен съд Кърджали държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В оправдателната част относно повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, присъдата не е обжалвана, поради което и е влязла в сила в тази й част, както и в частта й, с която са отхвърлени предявените граждански искове /този за претърпени неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК – изцяло, а втория за претърпени неимуществени вреди във връзка с престъплението по чл.148, ал.2, във вр.с ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК – за разликата над уважения до пълния предявен размер от 2000 лева/, поради което и настоящата инстанция не следва да я коментира и праверява правилността й. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47/21.04.2008 г., постановена по НЧХД № 566/2007 г. по описа н Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |