Номер 379517.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503188 по описа за 2020 година
Производството е образувано въз основа на частна жалба вх.№ 262165/24.08.2020
г. от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, чрез юриск. А.П., против Определение №
9706/31.07.2020 г., постановено по гр.д. № 4226/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставено
без уважение възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на спора.
В жалбата се излага становище, че обжалваното определение е неправилно по
съображения за неприложимост на нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК по отношение искове за
неизпълнение на договор за застраховка „Каско“. Жалбоподателят счита, че от заглавието на
разпоредбата „Искове за непозволено увреждане" е видно, че уредената в нея специална
подсъдност се отнася единствено за искове с предмет непозволено увреждане. Същата била
предвидена само в полза на увредените лица по смисъла на чл. 478 ал.2 от КЗ. На следващо
място частният жалбоподател сочи, че по отношение на предявения от „Игуана“ ЕООД
осъдителен иск е неприложима и специалната подсъдност за потребители по чл. 113 от ГПК,
тъй като качеството „потребител“ е присъщо единствено за физически лица, а по
действащия Кодекс за застраховането не урежда фигурата на „потребител на
застрахователни услуги“, така както отмененият КЗ. В подкрепа на своето становище сочи,
че в посочената разпоредба е записано, че исковете на потребители могат да се предявят по
постоянен и настоящ адрес на потребителя, с какъвто разполагат единствено физическите лица.
С оглед гореизложеното, обосновава твърдение, че в процесния случай не са налице
основанията за прилагане на особените правила за изборна подсъдност от ищеца, поради
което приложение намират общите такива по чл. 108 ал.1 от ГПК. Отправеното искане към
съда искане е за отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото по подсъдност
на Софийския районен съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Игуана“ ЕООД, чрез адв.
М.А., с който излага твърдения, че правилно първоинстанционният съд е оставил без
уважение възражението за местна неподсъдност, тъй като предмет на разглеждане е иск за
заплащане на обезщетение по КЗ на увредено лице срещу застраховател по смисъла на чл.
1
115, ал. 2 от ГПК, който законодателят е определил изборна местна подсъдност. Същата
изключвала приложението на общото правило на чл. 108, ал. 1 от ГПК. Оспорва като
неотносими възраженията на частния жалбоподател относно неприложимостта на
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, касаеща потребителски спорове, като сочи, че единствен
аргумент в полза на изборната компетентност черпи от нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК,
която предоставя възможност на увреденото лице да предяви иска в чийто район е неговия
адрес, местонастъпване на застрахователното събитие или неговото седалище. С оглед
изложеното счита, че специалната подсъдност е приложима и по отношение на юридически
лица, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а постановеното
определение – потвърдено. Отправя искане и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова
молба от „Игуана“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Дебър“ № 25 срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Позитано" № 5, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумите от 1 000.00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
по лек автомобил рег. № ********, настъпили в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 21.10.2019 г. в гр. Варна, изразяващи се в увреждане на дясна врата на
багажник, лява врата на багажник, облицовка на задна броня, таван, гумено уплътнение на
таван, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“, с който ответникът е възразил за местна неподсъдност на спора пред ВРС, по
подробно изложени съображения за неприложимост на изборната подсъдност по чл. 115 от
ГПК.
За да остави отвода за подсъдност без уважение, първоинстанционният съд се е
позовал на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, съгласно която исковете за обезщетение по
Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в
чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване
на застрахователното събитие.
От граматическото и систематично тълкуване на цитираната норма се достига до
извод, че законодателят е предвидил възможността за избор на местна подсъдност
единствено в полза на пострадалите от деликт. Когато се претендира обезщетение по щета,
свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, то не е налице
2
непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде
реализирано и чрез такова. При застраховка „Каско” е налице сключен застрахователен
договор, по силата на който застрахователят поема облигационно задължение да репарира
причинените щети при настъпването на определени застрахователни рискове.
Отговорността на последния е с договорен характер, за разлика от деликтната отговорност,
която е типичен пример за извъндоговорно основание за пораждането на права и
задължения. Предвид изложеното, предвидената в чл. 115, ал. 2 от ГПК специална
изборна подсъдност е приложима единствено при искове за обезщетение на вреди от деликт,
но не и при такива за изпълнение на договор за имуществена застраховка, какъвто е
предявен в настоящия случай. В посочения смисъл е и цитираното от жалбоподателя
Определение № 87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. по описа на I.т.о. на ВКС. Като
допълнителен аргумент в тази насока следва да се отбележи,че в мотивите към
законопроекта за ЗИД ГПК е посочено, че изменението на чл.115 ал.2 ГПК има за цел „по-
равномерно разпределение между съдилищата на делата,имащи за предмет прекия иск на
пострадалото лице срещу застрахователя на деликвента.“
Формираният извод се потвърждава още и от легалните понятия „пострадало лице“ и
„увредено лице“, дадени с разпоредбата на чл.478 ал.1 и ал.2 КЗ. Пострадало е лицето, на
което е причинена смърт или е претърпяло телесно увреждане от МПС, а увредено е лицето,
включително и пострадалото, което има право на обезщетение за вреди, причинени от МПС.
Анализът на същата сочи, че пострадало лице може да бъде само физическо лице,а увредено
лице може да бъде както физическо,така и юридическо лице, ако то има право на
обезщетение за вреди,причинени от МПС. Въвеждайки новата изборна подсъдност в чл.115
ал.2 от ГПК, законодателят е използвал по-широкото понятие, включващо физическо или
юридическо лице, предвиждайки възможността исковете срещу застраховател да се
предявят и по седалището на увреденото юридическо лице.
Право на избор обаче не е предвидено при специалната подсъдност за потребители
по чл. 113 от ГПК, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес - по постоянния. За приложение на същата е необходимо ищецът или ответникът да
разполагат с както с качеството „потребител“, така и с постоянен или настоящ адрес – две
изисквания, които са неотносими към юридически лица при искове по действащия Кодекс за
застраховането. Изричната възможност за последните да предявят иск пред съда по своето
седалище отразява засилената защита, която законодателят е предвидил в полза на
пострадалите от непозволено увреждане лица, независимо дали са физически или
юридически лица. С такава защита се ползват по силата на чл. 113 и потребителите, които
обаче могат да бъдат единствено физически лица.
В мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г., постановено
по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нормата на чл. 113 ГПК е
приложима по отношение на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Разширяването на кръга
3
на потребителите на застрахователни услуги спрямо този по ЗЗП в случаите на пряк иск по
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е обосновано с функциите на застраховката "Гражданска
отговорност" и създадената с прякото право засилена защита на интереса на увредения от
деликт. Направено е разграничение с положението на застраховано по застраховка "Каско"
физическо лице, което като страна по договор за услуга се явява потребител по смисъла на §
13, т. 1 ДРЗЗП и на това основание се ползва от уредената в чл. 113 от ГПК изборна, към
момента на постановяването на ТР, местна подсъдност, като е прието за неоправдано
последното да има по-привилегировано положение от лицата, черпещи права от
застраховката "Гражданска отговорност". Извършеното от Върховния касационен съд
задължително тълкуване на приложимостта на чл. 113 от ГПК по отношение на прекия иск
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на легалната дефиниция на термина „потребител
на застрахователна услуга, дадена с § 1, т.1 от ДР от отменения кодекс.
С действащия Кодекс за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,в сила от
01.01.2016 г.) не е дадена подобна дефиниция, като вместо това е използвано понятието
"ползвател на застрахователни услуги", което включва застраховащия, застрахования,
третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице, което
проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от
застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има
качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В мотивите към
законопроекта за новия КЗ е посочено, че по този начин проектът на Кодекс за
застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита спрямо всички ползватели
на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на потребители съгласно
специалните закони за защита на потребителите, или не. Когато в определени случаи
защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели, които имат качеството
на потребители, това се указва изрично. По този начин с новия Кодекс за застраховането е
преодоляно смесването на понятието "потребител на застрахователни услуги" по смисъла на
КЗ (отм.) и понятието "потребител" по смисъла на ЗЗП като първото е заменено с "ползвател
на застрахователни услуги" и е по-широко от второто. Предвид изложеното, за целите на
действащия КЗ, съответно за определяне подсъдността на исковете по него, значение за
определяне на едно лице като „потребител“ имат единствено критериите, заложени в ЗЗП.
Според легалната дефиниция дадена в § 13, т. 1 ДРЗЗП, "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дословно дадената в.
чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО дефиниция на термина. Предвид заложените от
законодателя критерии, само физическо лице може да бъде потребител по смисъла на ЗЗП, и
доколкото в действащия КЗ не е предвидена изрична възможност и юридическите лица да се
4
ползват от това специална качество, то по отношение на тях е неприложима и особената
подсъдност по чл. 113 от ГПК в производства по искове по кодекса.
С оглед гореизложеното, в настоящия случай не са налице законоустановените
изисквания за приложение на нито една от двете специални местни компетентности по чл.
115, ал. 2 и чл. 113 от ГПК, поради което приложение намира общата подсъдност по искове
срещу юридически лица по чл. 108 от ГПК – пред съда, в чиито район се намира седалището
на ответното дружеството. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и
следва да бъде отменено, като бъде уважен отводът за местна подсъдност и делото бъде
изпратено на компетентния да го разгледа Софийски районен съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 9706/31.07.2020 г., постановено по гр.д. №4226/2020 г. по
описа на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 4226/2020 г. по описа на ВРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 274, ал. 3, вр чл.280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Делото да се върне на ВРС, ХХХV състав за съобразяване с указанията, дадени в
постановеното определение и изпращане на компетентния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5