Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град София, 16.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1190 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът Н.П.К., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на 22.12.2010 год. предоставил на ответникът заем в размер на сумата от 42 240 евро, като последният се задължил да го върне в срок до 22.12.2012 год. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума в договорения срок, поради което по реда на чл. 417 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 51393/15 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответника, като последният е направил възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответникът да бъде прието за установено, че вземането му в размер на сумата от 42 240 евро, представляващи незаплатена главница по договор за заем от 22.12.2010 год. съществува, ведно с присъдената законна лихва върху тази сума от 28.08.2015 година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по заповедното производство и по настоящето дело.

          Ответникът Л.Д.Ж. в депозирания отговор прави волеизявление с което изцяло признава исковите претенции.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за заем от 22.12.2010 год. от който е видно, че Н.П.К. е предоставил на същата дата, на Л.Д.Ж. заем в размер на 42 240 евро, която сума последният се е задължил да върне в срок до 22.12.2012 година.

По направеното от ответника признаване на иска и по искане на ищцовата страна, на основание чл.237, ал.1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене. В настоящият случай не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК за постановяване на решение при признаване на исковата претенция. Поради което и на основание чл.237, ал.2 от ГПК съдът следва да постанови решение въз основа на това признание.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 3 157 лева, представляващи разноски по настоящето дело. Следва да бъдат присъдени и разноските, направени в заповедното производство в размер на 3 309.31 лева.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Д.Ж. с ЕГН ********** ***, дължи на Н.П.К. с ЕГН ********** *** сумата от 42 240 /четиридесет и две хиляди двеста и четиридесет/ лева, представляващи незаплатена главница по договор за заем от 22.12.2010 год., заедно със законната лихва върху тази сума, от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 28.08.2015 год. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Л.Д.Ж. с ЕГН ********** да заплати на Н.П.К. с ЕГН ********** сумата от 6 466.31 /шест хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляващи разноски по заповедното производство и настоящето дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: