Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260014
гр. Пловдив, 28 септември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на десети септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА
ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, ВЧНД № 359 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С решение №132/23.07.2020 г. по ЧНД № 1246/2020 г. П. окръжен съд е признал по реда на Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета, относно прилагането на принципи за взаимно признаване на финансови санкции и ЗПИИРКОРНФС Решение за налагане на финансова санкция № 132 Cs 822 Js 22727/15 от 15.01.2016г., в сила от 05.03.2016 г., постановено от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд В., Г., по отношение на лицето К.В.В., роден на *** г., с адрес: ***, ЕГН **********, с което за извършени нарушения по чл.1, ал.1 от Закона за наркотичните и упойващи вещества /ВtМG/ във вр. с Приложение 1 към Закона за наркотичните и упойващи вещества, чл. 3, ал.1 №1, чл. 29, ал.1, изр. 1 №3 от Закона за наркотичните и упойващи вещества /ВtМG/, чл. 316, ал.1 от Наказателния кодекс /StGВ/ на издаващата Държава, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 1300,35 евро, равняващи се на 2 542.58 лева /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем ст./, по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.
Недоволен от така постановеното решение е останал К.В., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, П. окръжен съд е приел за безспорно установено, че към искането е приложено в превод на български език Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което отговоря на изискванията за съставянето му.
В него е отразено, че се издава въз основа на решение на съд за плащане на финансова санкция от 15.01.2016 г., в сила от 05.03.2016 г., постановено от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд В., Г., въз основа на наказуеми деяния по нейния национален закон.
С цитираното решение по отношение на К.В. е наложена парична сума в размер на 675,00 евро за извършени от него нарушения по националния закон на Г. и 625,35 евро разходи по съдебно и административно производство или в общ размер на финансовата санкция 1300,35 евро.
Не може да сподели доводът на защитата, че в решението си П. окръжен съд не е изложил мотиви, поради които признава наложената финансова санкция респ. определените разноски по време на производството. В атакувания съдебен акт е прието, че са посочени достатъчно за индивидуализиране на лицето лични данни – две имена, адрес в Р. Б., дата на раждане и след извършената от съда служебна справка, не възникнаха съмнения относно самоличността му.
Решението е влязло в законна сила. Описани са фактите по извършените от засегнатото лице деяния, довели до налагането на финансова санкция.
К.В. е управлявал на 03.11.2015 г. около 15,15 часа лек автомобил марка Р. с рег.№ „“ по федерална магистрала „“ при посока на движението – П./Л., близо до паркинг З. –З., пътен участък „“ при „“–ия километър в „“, гр. Т., въпреки че същият не е бил в състояние да управлява МПС в следствие на предходна консумация на наркотични и упойващи вещества.
Взета от него на 03.11.2015 г. в 16.46 ч. кръвна проба е отчела концентрация на 11,4 нг/мл тетрахидроканабинол /ТНС/ в кръвта му. По време на последвалия лекарски преглед същият е имал значими сензорно-моторни проблеми, свързани с употребата на наркотици, а именно- залитане при т.нар. Ромбергов тест, нестабилно сменяне на посоката при ходене, несигурност при докосване на носа с пръст, както и при събиране върховете на показалците на двете ръце. При една критична самооценка осъденият е можел и е трябвало да предвиди неспособността си да управлява МПС. Въз основа на постъпката си той се е оказал негоден да управлява МПС. Наред с това като второ закононарушиение е посочено, че по време на горепосочения случай на управление на МПС лицето е носело в себе си 1,07 грама марихуана съзнателно и по собствено желание. Както е знаел, той не е притежавал необходимото разрешение за използване на наркотични и упойващи вещества.
Посочено е, че закононарушенията се санкционират по реда на чл.1, ал.1 от Закона за наркотичните и упойващи вещества /ВtМG/ във вр. с Приложение 1 към Закона за наркотичните и упойващи вещества и чл. 3, ал.1 №1, чл. 29, ал.1, изр. 1 №3 от Закона за наркотичните и упойващи вещества /ВtМG/, чл. 316, ал.1 от Наказателния кодекс /StGВ/.
Отразено е в Удостоверението, че описаното първо деяние е поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата. За него съдът не следи за двойна наказуемост, предвид нормата на чл. 30, ал.2, т.1, предл.1 от ЗПИИРКОРНФС. Независимо от това, квалифицираното от издаващата държава като нарушение на разпоредбите по пътищата, правилно е преценено като деяние по Наказателния кодекс на България - по чл. 343б, ал.3 от НК. Второто описано в удостоверението нарушение е квалифицирано като престъпление чл. 3, ал.1 №1, чл. 29, ал.1, изр. 1 №3 от Закона за наркотичните и упойващи вещества /ВtМG/, чл. 316, ал.1 от Наказателния кодекс /StGВ/. То представлява престъпление и по Наказателния кодекс на Р България- такова по чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
Законосъобразно е преценено, че не са налице и основания по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да бъде признато и изпълнено постъпилото Решение, тъй като постъпилото удостоверение е в превод на български език и съдържа всички изискуеми реквизити – посочени са минимума обстоятелства, отговаря на съдебното решение въз основа на което е издадено, установява се, че срещу същото лице за същото деяние няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции в Република България или друга държава различна от издаващата или изпълняващата.
Неоснователно е възражението, пред въззивната инстанция, за нарушено право на защита, предвид на обстоятелството, че в превод е изпратено само Удостоверението, а не и замото решение за налагане на финансовата санкция. Според хипотезата на чл. 4 ал.1 от ЗПИРКОНФС актовете или заверени копия от тях се придружават от удостоверение по образец. В същата насока е и разпоредбата на чл. 5 ал.2 от Закона, където е регламентирано, че удостоверението, изпратено до компетентен орган в Р. Б., се придружава с превод на български език.
Ето защо и напълно правилно от страна на прокуратурата се поддържа сттановище, че в случая такова нарушение няма. Още повече, че първостепенният съд екзактно е изпълнил нормата на чл. 16 ал.4 от Закона, като е извършил превод и на решението /л.27 ЧНД/, за да може К.В. да се запознае с него. Предвид невъзможността да бъде намерен за първоинстанционното производство на посочения адрес са положени усилия за неговото призоваване и е приложена разпоредбата на чл.16 ал.3 от ЗПИРКОНФС. По този зачин е дадена възможност засегнатото лице да защити правата си в пълен обем.
Деянието не е подсъдно на български съд, поради което не се следи за изтекла давност на българския закон, няма данни за имунитет или привилегия изключваща приложението на решението, нито същото се отнася за деяние по чл. 35 т. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Наред с това размерът на финансовата санкция не е по-малка от 70 евро, не са налице основания, изключващи личната наказателна отговорност на засегнатото лице, нито от удостоверението се установява да са налице основанията за отказ по чл. 35 от т. 9 до т. 11 от ЗПИИРКОРНФС.
Общо дължимата парична сума по цитираното решение е в размер на 2542.58 лева /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и петдесет и осем ст./, която представлява левовата равностойност на 1300,35 евро по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението – 15.01.2016г.
Не може да бъде възприето и твърдението на защитата, според което не ставало ясно по какъв начин са определени направените по делото разноски.
В приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета ясно са разграничени размерът на наложената санкция и паричните суми за разходите по съдебно-административното произовдство. В самото решение /л.28 ЧНД/ е отразено, че са изготвени и две съдебно-медицински експертизи, съответно на 13.11.2015г. и 22.11.2015г. По тази начин ясно е посочен тобния размер на напраните по делото разноски.
Предвид на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че решението, което се обжалва следва
да бъде потвърдено, поради което и
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №132/23.07.2020 г.
по ЧНД № 1246/2020 г. по описа на П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и неподлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.