№ 6431
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100509626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение №
10227/15.06.2023 г. по гр.д. № 44599/2022 г. по описа на СРС, 169 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗД „Е.“ АД на основание чл. 411 КЗ
сумата в размер на 2583,83 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за причинени вреди на автомобил марка „Дачия Лоджи“ с рег. № ****,
вследствие на ПТП, настъпило на 05.10.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва
от 17.08.2022 г. до погасяването, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
81,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2022 г. до 16.08.2022 г.
Жалбоподателят - ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, твърди, че решението е неправилно.
Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил
„Форд Мустанг“ с рег. № ****. При условията на евентуалност счита, че присъдената
сума следва да бъде намалена, тъй като е налице съпричиняване. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът по жалбата – ЗД „Е.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЗД Е.“ АД с осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2583,83
лв., представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
17.08.2022 г., до погасяването, както и сумата в размер на 81,82 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.04.2022 г. до 16.08.2022 г.
Ищецът – „ЗД Е.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 05.10.2021 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 2568,83 лв. Твърди, че вина за настъпване на
застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – ЗАД „Д.Б.:
Ж. и З.“, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане
на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е
възникнало регресно вземане за платената сума, както и сумата в размер на 15 лв. –
ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до погасяването. Претендира също така мораторна лихва в размер на
81,82 лв. за периода от 25.04.2022 г. до 16.08.2022 г.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
2
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно вината за настъпване
на ПТП, както и дали е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, което е
било застраховано по застраховка „Каско“ при „ЗД Е.“ АД.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 05.10.2021 г., на
05.10.2021 г., около 07:30 часа, лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег. № **** се е
движил в гр. София, кв. „Люлин“ и в района на „Мега МОЛ Люлин“ при маневра десен
завой водачът на посоченото МПС е реализирал ПТП с намиращия се пред него лек
автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ****.
В протокола са удостоверени видимите щети по отношение на лек автомобил
„Дачия Лоджи“ с рег. № **** – задна броня, багажник десен стоп.
От заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява идентичен на посочения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, като
вещото лице дава заключение, че от механизма на ПТП, сравнен с щетите в описа на
„ЗД Е.“ АД и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че
щетите по отношение на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № **** се намират в
пряка причинна връзка с настъпилото на 05.10.2021 г. ПТП.
Свидетелят Д.В.Д. – водач на лек автомобил „Форд Мустанг“ с рег. № ****,
сочи, че е виновен за ПТП, тъй като е ударил намиращия се пред него на кръстовище
лек автомобил „Дачия“. От показанията на свидетеля Н.В.З. се установява идентичен
механизъм на ПТП, като свидетелят Зашев сочи, че е бил ударен от намиращия се зад
него лек автомобил „Форд Мустанг“ на кръстовището в близост до „Мегамол“ в гр.
София.
Предвид показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени
доказателства, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза
настоящият съдебен състав счита, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил
„Форд Мустанг“ с рег. № ****. Същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил с несъобразена с интензивността на движение скорост,
което не му е позволило да спре пред намиращия се пред него автомобил, в резултат на
което го е ударил.
Възражението на въззивника за съпричиняване е неоснователно, тъй като не се
доказва по делото ПТП да е настъпило и в резултат на противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № ****.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
3
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да се уважи изцяло,
доколкото размерът на заплатеното застрахователно обезщетение – 2568,83 лв.,
съответства на размера на вредите по отношение на застрахованото по застраховка
„Каско“ МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП, съгласно приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, неоспорен от страните.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението в
частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то се
дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Възражението на въззивника за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника по жалбата е неоснователно, доколкото същото е в
рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 570 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10227/15.06.2023 г. по гр.д. № 44599/2022 г. по
описа на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 570 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5