Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 08.01.2021 година град Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на осми декември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 58 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.222, ал. 3 от КТ и акцесорен иск с правно основание чл.228, ал.3
от КТ.
Ищецът Н.Х.М., с адрес: ***, действаща чрез
процесуалния си пълномощник адв. А.С. ***, твърди в исковата си молба, че е
работила в „Дом за деца лишени от родителска грижа“ гр. Омуртаг от 14.07.2008
г. до 20.08.2013 г., като през този период е положила трудов стаж от 5 години,
1 месец и 6 дни в предприятие, което е бюджетно към Общ. О.. На 19.08.2013 г.
същата получила предизвестие с изх. № 112/19.08.2013 г., с което била уведомена
по чл. 326, ал. 2 от КТ, че трудовият й договор ще бъде прекратен на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и Заповед № РД 01-491 от 25.04.2013 г. на
Изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“ към Министерството на
труда и социалната политика, поради закриване на предприятието. На 20.08.2013
г. със Заповед № 38/20.08.2013 г. на Директора на Дом за деца лишени от
родителска грижа гр. Омуртаг трудовият договор на Н.М. бил прекратен не по
нейно желание, нито по нейна вина, а поради закриване на бюджетно предприятие,
но поради грешка в заповедта прекратяване като правно основание било записано:
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ - намаляване обема на работата, вместо по чл. 328,
ал. 1, т. 1 от КТ - поради закриване на цялото предприятие. На 18.08.2014 г.
ищцата започнала работа в Постоянна детска ясла № 1 гр. Омуртаг, което
предприятие също било бюджетно към Общ. О.. На 17.12.2019 г. със Заповед №
100/17.12.2019 г. на Директора на Постоянна детска ясла гр. Омуртаг трудовият
договор на ищцата бил прекратен на основание чл. 325, т. 1, във вр. с чл. 328,
т. 10 от КТ и чл. 15, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и със
същата заповед било разпоредено на лицето да бъде изплатено обезщетение по чл.
222, ал. З от КТ- 2/две/ брутни работни заплати в размер на 1 467.20 лв. Ищцата
се позовава на чл. 1, ал. 1 от Постановление на МС № 31/11.02.1994 г., и
заявява, че при прекратяване на трудово правоотношение на работник или служител
от организациите и звената на бюджетна издръжка след като е придобил право на
пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за
прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от КТ следва да се увеличи в
общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато
независимо от осъществяваните преобразования, закриване (какъвто бил случаят по
настоящия казус), откриване, сливане или разделяне на организациите и звената
на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет
години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни
функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Същата изтъква,
че има изискуемия 10 /десет/ годишен трудов стаж, за да й се увеличи
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ от 2/два/ месеца на 6/шест/ месеца, тъй
като в Дом за деца лишени от родителска грижа към Общ. О. имала заработени 5
години, 1 месец и 6 дни, а в Постоянна детска ясла, от където и получава право
на пенсия, има 5 години, 4 месеца и 14 дни. Ето защо като счита, че й се полага
обезщетение на посоченото основание в размер на 4 401.60 лева, ищцата моли съда
да осъди ответника да й заплати сумата от 2 934.40 лв., представляваща
обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно
с законна лихва от датата на подаване на исковата молба до съда. Наред с това
счита, че ответникът е изпаднал в забава относно плащането на процесното
обезщетение, поради което моли съда да го осъди да й заплати на осн. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 69,29 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 17.12.2019 г. до 10.03.2020 г. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
адв. С. и поддържа исковете, като уточнява началната дата на периода, за който
претендира обезщетение за забава по втория от тях. Претендира съдебни разноски.
Ответникът Постоянна детска ясла № 1 – град
Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, обл. Т., ул. *** № ***, представляван от Ш. М. –
директор, се представлява от упълномощения от нея адв. Н.С. ***, който оспорва
исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, в който е посочено, че през описания в
исковата молба десетгодишен период ищцата е работила при двама различни
работодатели, които са били отделни второстепенни разпоредители с общински
бюджетни средства. Посочва, че по смисъла на цитираното от ищцата ПМС закритият
„Дом за деца лишени от родителски грижи - гр. Омуртаг“ и „Постоянна детска ясла
№ 1 - гр. Омуртаг“ не са една и съща, по отношение на изпълняваните основни
функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Излага
съображения за разликите между двете предприятия по отношение статута на
служителите им и кодовете на длъжностите в Единния класификатор. Изтъкнато е,
че през част от този десетгодишен период ищцата е работила като перач, чиито
функции били съвсем различни от тези на детегледача. Наред с това ответната
страна се позовава и на факта, че ищцата е подала и подписала заявление, с
което иска изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на две брутни
работни заплати. Ето защо настоява за отхвърляне на предявените искове.
Претендира присъждане на съдебните разноски.
Съдът като прецени становищата на страните
във връзка с представените по делото доказателства приема за установено
следното:
По делото е
приложена Заповед № 38/20.08.2013 г. на директора на ДДЛРГ – гр. Омуртаг, с
която е прекратен трудовия договор между ищцата и посочения дом, като е
посочено правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ. Същевременно в приложеното Предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ М. е уведомена, че трудовият ѝ договор ще бъде прекратен на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и Заповед № РД 01-491/25.04.2013 г. на изпълнителния
директор на Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и
социалната политика, считано от 20.08.2013 г. поради закриване на
предприятието. Цитираната заповед е изискана и от приложения заверен препис от
същата към делото се установява, че със заповедта се разрешава намаляване на
капацитета на ДДЛРГ – гр. Омуртаг от 30 на 10 места. От приложения Т. договор № 00-074/18.08.2014 г., сключен между
ответника и ищцата е видно, че последната е била назначена в ответната
постоянна детска ясла, считано от 18.08.2014 г. на длъжност „перач“, категория
персонал „друг“. Установява се от приложената по делото Заповед №
100/17.12.2019 г. на директора на Постоянна детска ясла № 1 – град Омуртаг, че
със същата е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от
01.01.2020 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Съгласно същата заповед на ищцата е следвало да се заплатят
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – две брутни работни заплати в размер на 1
467.20 лева и обезщетение по чл. 224 от КТ. В приложената Производствена
характеристика хронологично са отразени периодите, в които ищцата е заемала
различни длъжности, предприятията, в които ги е заемала и стажа. От приложените
заверени преписи от страници от трудови книжки на ищцата се установява, че на
стр. 20 – 21 от трудова книжка на ищцата е вписано назначаването ѝ в
ДДЛРГ – Омуртаг, функции социални услуги, на длъжност „помощник – възпитател“,
на 14.07.2008 г., последващи преназначавания, последното на длъжност
„детегледач“ и прекратяването на трудовия ѝ договора на 20.08.2013 г.,
като общо зачетения ѝ трудов стаж в дома е пет години, един месец и шест
дни, на който е равен и осигурителния ѝ стаж. Приложени са и стр. 6 – 7 и
стр. 8 – 9 от трудова книжка на ищцата, на които е вписано назначаването на
последната в детска ясла, функции здравеопазване, на длъжност „перач“,
преназначаването ѝ на тази длъжност, преназначаването ѝ на длъжност
„детегледач“ – на 01.01.2017 г., последващи преназначавания на тази длъжност и
прекратяването на трудовия ѝ договор на 01.01.2020 г., като общо
зачетения ѝ трудов стаж в яслата е пет години, четири месеца и
четиринадесет дни, на който е равен и осигурителния ѝ стаж. Приложено е
Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. По делото е приложен представен от
ответника заверен препис от подадено от ищцата заявление, в което е направила
искане да ѝ бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на две брутни работни заплати и обезщетение по чл. 224 от КТ.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът
стига до извод, че искът е неоснователен. Съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ „При
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж. “. С ПМС № 31/11.02.1994 г. са регламентирани случаи, при
които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са
работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в
увеличения размер за 6 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираното
постановление „При прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 1993
г. на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка,
след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо
от основанието за прекратяването, обезщетението му по чл. 222, ал. 3 от Кодекса
на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования,
закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на
бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет
години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни
функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. “. Безспорно
предвид даденото легалното определение на понятието „бюджетна организация“ в §
1, т. 1 от ДР на Закона за държавната финансова инспекция, вр. с § 1, т. 5 от
ДР на Закона за публичните финанси ДДЛРГ – гр. Омуртаг и ответника са бюджетни
организации - на бюджетна издръжка към Общ. О., като не се спори между
страните, че са били второстепенен разпоредител на бюджет в общината. Не се
спори между страните и че ищцата е работила в ДДЛРГ – гр. Омуртаг в периода от
14.07.2008 г. до 20.08.2013 г., към която дата трудовото правоотношение с нея
било прекратено по обективни причини. Установява се от събраните по делото
писмени доказателства, че на 18.08.2014 г. ищцата е била назначена в ответната
детска ясла на длъжност „перач“, а на 01.12.2006 г. била преназначена на
длъжност „детегледач“ и считано от 01.01.2020 г. трудовото правотношение с нея
било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Предвид цитираната по-горе разпоредба на чл. 1, ал. 1 от ПМС №
31/11.02.1994 г. от значение за решаване на правния спор е къде е работила ищцата
през последните десет години преди пенсионирането си. Налице са доказателства,
че към началото на този период до 20.08.2013 г. ищцата е работила в ДДЛРГ – гр.
Омуртаг. Не са ангажирани категорични доказателства от ищцата във връзка с
посоченото в исковата молба, че в периода от 20.09.2013 г. до 17.08.2014 г. е
получавала обезщетение за временна безработица от НОИ. Единствено в приложената
производствена характеристика се съдържат данни в подкрепа на това твърдение,
но от същата е представена и приложена само първа страница и не е налице
страницата съдържаща дата на издаване, печат и подписи на съответните
длъжностни лица. Липсват каквито и да е доказателства по делото за това
работила ли е или не ищцата в периода от 20.08.2013 г. до 20.09.2013 г. Наред с
това ДДЛРГ – гр. Омуртаг и ответника не са изпълнявали едни и същи основни
функции и задачи, което се установява, както от събраните по делото
доказателства, така и от нормативната уредба. Видно е от приложените страници
от трудови книжки на ищцата, че ДДЛРГ – гр. Омуртаг е предоставял социални
услуги, а функциите на Постоянна детска ясла № 1 – гр. Омуртаг са свързани със
сферата на здравеопазването. Съответно към периода, в който ищцата е работила в
ДДЛРГ – гр. Омуртаг дейността на същия е била нормативно регламентирана от ЗСП
и подзаконови нормативни актове, а създаването, преобразуването, издръжката,
закриването, дейността и устройството на детските ясли са регламентирани от
Закона за здравето и издадената въз основа на него наредба на министъра на здравеопазването.
Тази нормативна регламентация по отношение на детските ясли е действаща и
понастоящем. Относно социалните услуги законодателството е претърпяло промени,
като към момента същите са регламентирани от нормите на Закона за социалните
услуги обн. ДВ бр. бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от 1.07.2020 г., като със
ЗИДЗСУ обн. в ДВ бр. 101 от 27.12.2019 г. са отменени чл. 16 – чл. 16 г. от
ЗСО. Въпреки, че в ЗСУ е предвидено предоставянето на интегрирани здравно –
социални услуги от разпоредбите на чл. 143 – чл. 145 от закона е видно, че
нямат допирни точки с услугата предоставяна от детските ясли. Следователно и
при развитие на законодателството законодателят ясно е разграничил различията в
дейността и функциите на доставчиците на социални и интегрирани здравно –
социални услуги и функциите на детските ясли, като същите категорично не се
припокриват. Цитираното от ищцовата страна Решение № 140 от 18.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2809/2017 г., IV г. о., ГК е постановено във връзка с
приложението на чл. 1, ал. 2 от ПМС, № 31/11.02.1994 г. която регламентира
изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера и от датата по ал.
1 на педагогическите и медицинските кадри, както и на артистичния и
художествено-творческия персонал. „ Изрично в решението е посочено: „…правото
на по-висок размер обезщетение при пенсиониране не може да бъде изначално
изключено за педагогическите кадри, когато поради причини от обективен
обществено – икономически характер /напр. – закриване или сливане на училища и
учебно-възпитателни заведения, съкращения, принудителна безработица/, част от
трудовия им стаж е придобит по програми за трудова заетост в сферата на
социалните грижи, където лицето е насочено и/или предпочетено заради
притежаваната от него педагогическа квалификация. “ При прочит на решението се
установява, че същото се касае до случай, в който лицето придобило право на
пенсия е работило дълги години като учител и възпитател в различни училища и
два месеца е работило като личен асистент по оперативна програма, като е било
избрано за работа в тази програма именно поради педагогическото се образование.
В конкретния случай не са налице доказателства по делото ищцата да е имала
качеството на педагогически или медицински кадър, както и да е била назначена в
ответната детска ясла с оглед професионалната си квалификация. Наред с това за
периода от 18.08.2014 г. до 01.12.2016 г. ищцата е била назначена на длъжност
„перач“ в детската ясла, която не е свързана с непосредственото полагане на
грижи за децата посещаващи яслата и едва от 01.12.2016 г. е била назначена на
длъжност „детегледач“, каквато е заемала и в ДДЛРГ – гр. Омуртаг. От събраните
по делото доказателства по делото се установява, че ищцата е работила на
длъжности „помощник – възпитател“ и „детегледач“ при двамата работодатели общо
осем години два месеца и шест дни. Следователно дори и да се приеме, че ищцата
е осъществявала едни и същи трудови дейности при заемане на тези длъжности при
двамата работодатели периода, в който ги е осъществявала е под десет години. Предвид
изложеното главният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв. Отхвърлянето на предявеният главен иск с правно основание с правно
основание чл. 222, ал. 3 от КТ, обуславя и отхвърлянето на предявения акцесорен
иск с правно основание чл. 228, ал. 3 от КТ. По претенцията на ответната страна
за присъждане на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съдът
счита следното: Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС: „Съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. “ В конкретния случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие сключен между законния
представител на ответника и процесуалният му пълномощник, в който е уговорено
възнаграждение в размер на 440.00 лева, като е вписано, че сумата е платена по
сметка, но не са представени никакви доказателства за заплащане на посоченото
сума по банков път. Предвид изложеното и цитираното ТР на ответната страна не
следва да се присъждат претендираните съдебни разноски, въпреки изхода на
спора.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.М., с адрес: ***,
ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А.С. ***,
против Постоянна детска ясла № 1 – град Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, обл. Т.,
ул. *** № ***, представляван от Ш. М. – директор, иск с правно основание чл.
222, ал. 3 от КТ, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 2 934.40 лева, представляваща обезщетение за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.М., с адрес: ***, ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. А.С. ***, против
Постоянна детска ясла № 1 – град Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, обл. Т., ул.
*** № ***, представляван от Ш. М. – директор, иск с правно основание чл. 228,
ал. 3 от КТ, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата от 69.29 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2020 г. до 10.03.2020г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС - Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА