Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 372 Година 2018, 27.11 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На тридесет и първи октомври .............................. Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..…….. Жана
Кметска.......…........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..….………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер ……… 124……… по описа за …… 2018…… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на Д.С.Ш., ЕГН **********,***, Х.Д.Ш., ЕГН **********,***,
М.Д.Й., ЕГН ********** *** и Х.К. ***, починал в хода на производството по
делото, като на негово място са конституирани наследниците му Ф.Х.М., ЕГН **********,***
и Х.Х.К., ЕГН **********,*** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес
град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер против „Дженерали застраховане“ АД
със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, бул.„Княз
Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от
изпълнителните членове на Управителния съвет Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова
Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав Цветанов Димитров за осъждане на
ответната по делото страна да заплати на първата ищца сумата от 120000 лева, на
втората ищца сумата от 130000 лева, на третата ищца сумата от 120000 лева и на наследниците
на четвъртия ищец общо сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на
10.08.2016 година до смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област
Бургаска, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от
датата на непозволеното увреждане - 10.08.2016 година до тяхното окончателно
изплащане. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират
доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че ищците били близки на А.Ц.Х.,
починал в резултат на действията на Х.Х. С., ЕГН **********, който като водач
на моторно-превозно средство - лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с рег. №
А5133ВТ, причинил пътно-транспортно произшествие с участието като пешеходец на
починалия на 10.08.2016 година около 18:00 часа по общински път BGS № 2185 в
посока от с. Листец, община Руен към пътен разклон за с. Рупча и с. Планиница,
община Руен, област Бургас. На посочената дата починалото лице А.Ц.Х., който
бил пастир, извел както обикновено овцете на паша на около 2 км от селото. От
двете страни на пътя имало банкети, като десния бил по посока на движението на
лекия автомобил, а левия банкет на отсрещната страна на автомобила. След
банкетите следвала тревна растителност и храсти, след което било пасището.
Управляваният от Х.Х. С. лек автомобил предприел заобикаляща маневра, като
напуснал своя десен участък от пътното платно и навлязъл в лявата част на
същото /срещуположната/, а впоследствие в левия банкет, изминал не малко
разстояние без изобщо да спре и ударил пешеходеца Х., който се намирал извън
пътя на 1.20 - 1.30 м от него и не представлявал никаква опасност за движението
на лекия автомобил. В резултат на удара и получената от него тежка мозъчна
травма, несъвместима с живота, А.Х. починал. За това деяние срещу водача Х. С.
било образувано досъдебно производство № 335 ЗМ - 171/2016 година по описа на
РУП - Руен. Вина за настъпилото произшествие и последвалата смърт на пешеходеца
имал единствено водачът на лекия автомобил, слабата му квалификация като такъв
и предприетите от него действия, а именно: късно възприемане на опасността,
рязко завиване на волана наляво, напускането на пътното платно, преминаване с
автомобила над тялото на А.Х. и влаченето му по терена.
Лекият автомобил, с който било
причинено произшествието, по времето на извършване на същото бил застрахован по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Възникването на
застрахователното правоотношение се удостоверявало от застрахователна полица №
115002529498, със срок на покритие от 10.10.2015 година до 10.10.2016 година.
Ищцата Д.С.Ш. живяла на
съпружески начала с починалия А.Х. повече от 26 години. Те имали само сватба
съгласно обичаите на техния етнос, без сключен граждански брак. От
съжителството си имали родени три дъщери - Х., М. и А., които до момента на
смъртта си А.Х. не бил припознал поради липсата на финансови средства, но
въпреки това до последния си ден полагал за тях морални грижи, обич и подкрепа.
Ищецът Х.С. бил негов биологичен баща, който макар да нямал сключен граждански
брак с майка му /починала/, го бил отгледал и възпитал без да го припознае,
заедно с още две деца - брат му и сестра му.
Внезапната смърт на А.Х. се
отразила изключително тежко на ищците. Децата загубили своя баща, ищцата Д.Ш. -
мъжа, с когото била живяла щастливо повече от 26 години, а последният ищец -
сина си, на когото се уповавал и от когото получавал обич и подкрепа.
Сполетялата ги трагедия била огромна, тъй като били изгубили най-близкия си
човек, който се грижил за тях с много любов и бил тяхна морална и финансова
опора.
Като увредени лица ищците подали
молба до ответника като застраховател за изплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, по която била регистрирана
ликвидационна преписка № *********/11.07.2017 година. Пред него ищците
представили документи по досъдебното производство, както и допълнително
изисканата информация за родствени връзки между лицата, а именно клетвени
декларации от съседи на семейството в селото. В процеса на водене на преговори
не било постигнато споразумение за размера на обезщетението, поради което и до
момента те не били получили никакви парични суми за такова. Считат, че
претендираният от всеки един от тях размер обезщетение бил съответен на
законово залегналия принцип на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. От
друга страна, той бил съобразен с минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Ответникът по делото, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по
чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Оспорено е твърдението по искова
молба, че ищците са родственици на починалия А.Х., респективно, че попадат в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпилата смърт. Сочи се в тази насока, че кръгът от лица не бил нормативно
установен, с оглед на което следвало да се съобразят задължителните за съда
постановления на Пленума на Върховния съд от 1961 година, 1969 година и 1984
година. Лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, били
най-близките на пострадалия - възходящи, низходящи и съпруг - роднините по
права линия от първа степен /родители и деца, вкл. взетото за отглеждане и
осиновяване дете/ и преживелият съпруг /вкл. лицето, съжителствало на
съпружески начала с починалия/. Законни наследници на починалото лице били
едноутробните му брат и сестра, като никой от ищците не бил посочен като такъв.
За ищцата Д.Ш. се изтъква се, че
не било установено фактическото й съжителство с пострадалия. Приложените към
исковата молба клетвени декларации били негодни доказателствени средства,
независимо от това, че носели подписа на Кмета на с. Листец, който факт
последният бил удостоверил. Същите представлявали писмени свидетелски показания
и като такива били недопустими съобразно разпоредбите на ГПК. Същото се
отнасяло и за приложените протоколи за разпити от досъдебното производство. В
тази връзка ответната страна се позовава на съдебна практика, съгласно която
документи, изготвени в досъдебното производство са негодни доказателствени
средства и не могат да бъдат ползвани в гражданския процес, още повече, че
протоколите съдържали показания на самите ищци.
По отношение на исковете на Х.Ш.
и М.Й. се посочва, че с Постановление № 5 на Пленума на ВС било признато
правото на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД и на взетото за отглеждане и
осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете. Сочи се също така, че в
Постановление № 2 били посочени примерни родствени връзки, при които по причина
на родствена или житейска близост с починалия било възможно да се създадат
близки отношения и тези лица търпели морални болки и страдания от загубата му,
но въпреки това на същите не се дължало обезщетение за неимуществени вреди.
Такива били братята, сестрите, роднините по права линия от втора и по-горна
степен, както и доведеното дете, втори съпруг на родител и т. н. Изтъква се от
ответника, че ищците били признали факта, че пострадалият не ги бил припознал,
а съгласно удостоверенията за раждане баща им бил неизвестен, поради което и
имената им били образувани по реда на чл. 15 от ЗГР. Произходът на двете ищци
не бил установен по предвидения в закона ред в особено исково производство. С
оглед на всичко изложено, връзката между Х.Ш. и М.Й. и пострадалия А.Х.
следвало да бъде отнесена като връзка между „доведено дете, втори съпруг на
родител“, която категория лица според ответника била изрично изключена от кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт.
По отношение на претенцията на Х.С.
също се сочи, че биологичната връзка била изцяло недоказана. Съгласно
удостоверението за наследници на А.Х., негови законни наследници били
едноутробните му брат и сестра, т. е. и тримата били родени от една майка,
докато бащата бил неизвестен и по никакъв начин не се установявал
правопораждащият факт, че Х.С. бил баща на А.Х..
При условията на евентуалност е
направено оспорване на исковете по размер. Изтъква се, че претендираните от
ищците обезщетения за неимуществени вреди не съответствали на изискването за
необходимост и достатъчност. Същите били незаконосъобразно /в нарушение на чл.
52 от ЗЗД/ и необосновано /с оглед конкретните обстоятелства/ завишени по
размер, като при евентуално тяхно уважаване щяло да се стигне до неоснователно
обогатяване. Изрично било посочено в цитираната съдебна практика, че при смърт
задължителни критерии за съдилищата били възрастта на пострадалия, общественото
му положение и отношенията между него и претендиращите обезщетения лица.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства, въпреки бедността и
необразоваността на пострадалия, същият бил полагал грижи и подкрепял
семейството си, а не обратното, което говорело само по себе си за общественото
положение на ищците по делото. Това се установявало и от декларираните от тях
обстоятелства и представените от тях доказателства с оглед искането им за
освобождаване от плащане на държавна такса.
Съдът е изпратил препис от
отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в
двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която
да упражни предоставените й от нормата на чл. 372 от ГПК права. В същия срок
ищците чрез своя процесуален представител са депозирали такава, в която са
допълнили и пояснили първоначалната си молба.
На първо място е оспорено като
неоснователно твърдението на ответника, че те не попадали в кръга на лицата,
имащи право да претендират обезщетение вследствие смъртта на техен близък. По
отношение на ищцата Д.Ш. се сочи, че с ППВС № 5 било признато правото на
обезщетение на лицето, с което починалият бил съжителствал трайно на съпружески
начала, без да е сключен граждански брак. Изтъкват се отново обстоятелствата,
изложени в исковата молба относно фактическото съжителство между ищцата и
починалия А.Х., като се добавя, че то било трайно и между тях съществували
отношения на любов и разбирателство. След неговата смърт ищцата останала сама
без мъжка подкрепа до себе си не само във финансов аспект, но преди всичко в
емоционален план. Мъката й била непреодолима, преживеният стрес се отразил и на
здравословното й състояние. По същия начин стоял въпросът и относно правото на
обезщетение на останалите ищци, тъй като със същото постановление било признато
правото на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го. Признаването на правото им на обезщетение било обвързано
единствено с изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и
чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставяло условие да са
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход.
Твърди се, че между тях съществувала силна емоционална привързаност като между
родител-дете и те понасяли много тежко загубата му. За тях, както и за всички в
селото той бил техния баща, независимо, че не били признати по
законоустановения ред. По същия начин стоял и въпросът относно съществуващите
отношения между четвъртия ищец Х.С., който бил отгледал и именно той направил
сватба по техните обичаи на починалия А.Х. и ищцата Д.. Сочи се, че двамата
били много близки, помагали си взаимно и се грижили съответно като за баща и
син. Внезапната му смърт оставила траен отпечатък в психиката на този ищец.
Изтъква се, че посочената от
ответната страна практика била изгубила сила,
позовавайки се на решение по тълкувателно дело № 1/2016 година на ВКС,
съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановления
№ 4/61 и №5/69 на ПВС и по изключение всяко друго лице, което било създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да
бъдат обезщетени.
На следващо место, във връзка с
релевираното от ответника възражение
относно размера на исковите претенции се сочи, че същите били в
съответствие със законово залегналия принцип на чл. 52 от ЗЗД, както и със
задължителните критерии за съдилищата при определянето им. Загиналият бил в
работоспособна възраст - на 46 години. Вярно било, че общественото му положение
не било високо, тъй като работил като овчар, но с оглед близките отношения
между него и ищците, това не следвало да обуславя по-нисък размер на парично
обезщетение, тъй като това обстоятелство не правело тяхната мъка по-малка или
загубата по-лесно поносима. Отново се изтъква, че исканото обезщетение било
съобразено с минималните застрахователни суми по застраховка „Гражданска
отговорност“ .
Препис от така депозираното
писмено становище е било изпратен о на ответната страна с указания за
възможността да депозира допълнителен отговор и да упражни правата си по чл.
373 от ГПК. В указания от закона и съда срок същата е депозирала такъв, в който
е посочила, че поддържа подадения от нея отговор на исковата молба по
аргументите, изложени в него, както и всички направени с него оспорвания и
възражения.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за необходимо преди
всичко да посочи във връзка с правната квалификация, посочена от него в
настоящия съдебен акт и тази, посочена в акта му по чл. 374 от ГПК, че
различието в тази насока се дължи на допуснато от него опущение. Съгласно §22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса на
застраховането, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс /в сила от 01.01.2016 година/, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането. Сочения в обстоятелствената част договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което се
твърди да е причинено произшествието е сключен на 10.10.2015 година със срок на
покритие до 10.10.2016 година, което предполага правна квалификация по
отменения Кодекс на застраховането. Разпоредбите на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
и тази на чл. 432, ал. 1 от КЗ, обаче са аналогични и гарантират правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Освен това, с оглед на последното сега дадената правна квалификация
не очертава друг кръг подлежащи на доказване в процеса правнорелеванти факти,
не налага даване на други указания във връзка с тях, а също и друго, различно
разпределение на доказателствената тежест, т. е. не води до накърняване правата
на страните.
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на
увреденото лице да насочи иск за обезщетяване на претърпените от него вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска
отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка
и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
В конкретния случай се установява от събраните и
ангажирани по делото доказателства, че е образувано ДП №335 ЗМ-171/2016 година
по описа на РУ - с. Руен, пр. пр. 8790/2016 година по описа на Окръжна
прокуратура - Бургас, водено срещу лицето Х.Х. С., който е привлечен в
качеството си на обвиняем на 12.03.2018 година за извършване на престъпление от
общ характер , а именно: престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в“, предл. 1-во във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2, изр. 1-во и 2-ро и
чл. 20, ал. 1 от ЗДП. В същото е посочено, че при управление на лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № А 5133 ВТ С. нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: движел се с скорост 88.4 км/час, която скорост
била несъобразена с наличието на стадо овце вдясно от пътното платно по посока
на движението му и при възникване на опасност за движението - поява на животни
на пътя не намалил скоростта и не спрял, а отклонил автомобила наляво, при
което изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, напуснал платното
за движение, навлязъл в левия банкет и в терена след него, като по
непредпазливост причинил смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска.
С оглед направените в тази насока искания и за
установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е
допусната и извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в
депозираното по делото и прието от съда заключение е посочило, че А.Х. е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, при което е получил множество
увреждания, а именно: черепно мозъчна травма със многофрагментно счупване на
черепа и черепната основа, субарахноиден кръвоизлив; гръдна травма със счупване
на гръдната кост и ребра двустранно, контузия на белия дроб; разкъсване на
черен дроб и слезка; счупване на лява бедрена кост; разкъсно контузни рани по
лицето, охлузвания по лицето, масивни охлузвания по гърба и двете мишници.
Вещото лице е посочило, че тези увреждания са в резултат на съприкосновение с
лекия автомобил. Непосредствената причина за смъртта на Х. е тежката
черепно-мозъчна травма несъвместима с живота, като уврежданията са в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие.
Вещото лице по допуснатата и приета от съда
автотехническа експертиза в изготвеното заключение е изследвало и описало механизма
на настъпилото пътно-транспортно произшествие. Посочва, че местопроизшествието
се намира на общински път BGS №21851 между с. Листец и кръстовището за с.
Преображенци и с. Люляково. Пътният участък е открит с много добра видимост. Около
19 часа Х. С. тръгнал с автомобила на брат си от с. Листец за с. Люляково, община
Руен. На предната седалка вдясно от него пътувал синът му, а на задната седалка
зад него била съпругата на брат му с нейното кученце. Като излязъл от селото и
се намирал на около 2.0 км след него в правия участък на пътя на кръстовището
за с. Планиница, той се движел със скорост около 88.4 км/ч. Пътят там бил за двупосочно
движение с ширина 4.0 метра, без разделителна линия. Времето било топло,
асфалтовата настилка била суха, без неравности. От двете страни на пътното
платно имало банкети по 0.45 - 0.50 метра, тревиста растителност и храсти с
височина около 90 см, които ограничавали видимостта частично. Вдясно далеч от
пътя имало стадо от животни /овце/. Както се движел с автомобила си, той видял
две-три овце, които излезли изведнъж отдясно наляво на пътното платно пред него.
За да избегне удара им, С. завил рязко волана наляво и не се стигнало до
сблъсък с тях. Но като бил на около 52 метра след рязкото завиване на волана
наляво, лекият автомобил преминал през левият банкет, напуснал пътното платно и
последвал удар на А.Х., който пасял овцете. Първото съприкосновение между тях било
с предната броня на автомобила и регистрационната му табела с главата на
пострадалия. След удара водачът завил волана надясно, предприел аварийно спиране
и спрял на 3.40 метра. Десните колела оставили 10 метра спирачен път. Преди
произшествието А.Х. се намирал в легнало положение на 1.20 - 1.30 метра вляво
от пътя и не представлявал опасност за движението на лекия автомобил и водача Х.
С.. Експертът посочва, че причините за възникналото пътно-транспортно
произшествие са субективни и зависят от поведението на водача С.. Предприетите
от него действия и по-точно късно реагиране на опасността, рязко завиване на
волана наляво, напускане на пътното платно, преминаване над тялото на А.Х. и
влаченето му по терена определят квалификацията му като слаба.
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по
делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали
пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за
настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил
марка „Форд Фиеста“ Х.Х. С., чието поведение именно е довело до настъпване на
произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като
при налично за него в тази насока задължение не е съобразил скоростта си с
характера на движението и с конкретните условия на видимост и при възникване на
опасност за движението не намалил скоростта, не спрял, а отклонил автомобила
наляво. Освен това, след като изгубил контрола върху управлявания от него лек автомобил,
напуснал платното за движение и навлязъл в левия банкет и в терена след него. Тези
негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което на А.Х. била нанесена тежка черепно-мозъчна травма
несъвместима с живота. Всичко това сочи на установеност на елементите на
приложимата правна норма , а именно противоправно действие, вреда и причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в
настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо
противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се
ангажира деликтната отговорност за обезвреда.
Установява се също така от
представената полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, че лекият
автомобил, с който от страна водача Х. С. са причинени вреди е застрахован с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „Дженерали Застраховане“ АД - застрахователна полица №115002529498
с валидност от 10.10.2015 година до 10.10.2016
година. При това положение и на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените
от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя, което
обстоятелство и това, че гражданската отговорност на водача С. към трети лица е
покрита от сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност” по
горните доводи са установени по делото. В тази връзка следва да се добави, че
от данните по същото е видно, че действително не деликвентът е собственик на
процесния лек автомобил, с който е било причинено произшествието, но това не
налага друг, по-различен от изложения по-горе извод. Това е така, тъй като имуществената
отговорност на застрахователя за вреди по застраховката „Гражданска отговорност“
има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от
отговорността на последния за причинените вреди. Легалната дефиниция на
застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 223, ал. 1 от КЗ
/отм./. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати
в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което
застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна. Рискът
при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 от ЗЗД, но и
несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Рискът може да бъде
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди,
причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, съобразно дадената на това понятие дефиниция в цитирания
нормативен акт и разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015
година на ВКС по тълк. дело № 1/2014 година, ОСТК. Именно такова трето лице в
разгледания по-горе смисъл е в конкретния случай деликвентът, причинил вредите,
чието репариране се претендира в настоящото производство.
Ответната по делото страна е въвела в процеса чрез
процесуалния си представител, както бе посочено по-горе, посоченото възражение,
че ищците не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение от
непозволеното увреждане, което е обосновано с това, че Д.Ш. не е съжителствала фактически
с починалия, Х.Д.Ш. и М.Д.Й. не са припознати от него и произходът им от бащата
не е установен, а Х.К.С. няма качеството на родител - баща по отношение на
увреденото от деликта лице, тъй като произходът на последното от него
не е установен.
С Тълкувателно решение №1/26.06.2018 година постановено
по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от
24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на
Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Прието
е в цитираните постановления, че такава легитимация има и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак. Понятието, използвано в него - „взето за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено“ дете касае по-широк кръг лица - дори и такива, за които не се
твърди, че са родени с произход от родителя - ищец. Върховният съд на Република
България приема, че между отглежданото дете и лицето, което го отглежда
съществуват отношения на привързаност един към друг; те съставляват една
семейна общност, като отглежданото дете е получавало издръжка от отглеждащия
го, а последният се е грижил за възпитанието му. Критерият, който съдът извежда
е взаимната привързаност, обич и чувства между детето и отгледалият го да са
сходни с тези, създадени между родител и дете. Именно поради това в конкретния
случай се явява ирелевантно обстоятелството дали починалото лице е припознало
или осиновило ищците Х.Д.Ш. и М.Д.Й., щом въздигнатата като основание за търсене
на обезщетение връзка като между „родител-дете“ е налице. В конкретния случай
съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява наличието на
дълготрайно фактическо съжителство между починалия и ищцата Д.С.Ш. - те са съжителствали
на съпружески начала повече от 26 години, имало е сватба между тях, но съгласно
обичаите на тяхната религия, като неприпознатите от починалото лице ищци Х.Д.Ш.
и М.Д.Й. са били отглеждани от него и своята майка ищцата Д.С.Ш., с които са
живели в едно домакинство до омъжването и за третата ищца и понастоящем за
втората. Такива отношения, от вида на коментираните по-горе, са били установени
и между починалия в хода на делото ищец Х.К.С. и починалото в резултат на
непозволеното увреждане лице А.Ц.Х.. Последният също не е бил припознат от това
лице, но фактически е бил отгледан от него заедно с другите две негови деца, а
именно конституираните в процеса негови наследници Ф.Х.М. и Х.Х.К.. С оглед на горното съдът намира, че на
ищците безспорно се дължи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди.
Последните се изразяват в търпенето на болки и страдания
от страна на съответното лице. Нейното справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД, означава да се определи точен паричен еквивалент на
болката и негативните преживявания и тяхното отражение върху увреденото лице.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са
били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя
парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. В
конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че
болките и страданията на ищците са продължили през целия период от причиняване
на смъртта на лицето, както и към настоящия момент. Те ще ги съпътстват през целия им житейски път предвид
необратимостта на загубата му. От показанията на ангажираните по
делото свидетели се установява безспорно, че между всички тях - ищците и
починалия е съществувала трайна, дълбока връзка на обич и разбирателство.
Членовете на семейството са понасяли заедно трудностите в живота, като
починалият е бил финансова и морална опора както на жената до себе си - ищцата Д.,
така и на ищците Х. и М., за които е полагал заедно с нея грижи. Първата от тях
много тежко е преживяла загубата на мъжа до себе си. Тя е останала сама с една
неомъжена дъщеря - младо момиче, което още не намерило своя път в живота и което
още има нужда от починалия както морално, така и финансово. След случилото се
тя много е отслабнала в резултат на преживения стрес, шок и мъка от
безвъзвратно настъпилата загуба. Самата тя има здравословни проблеми, които не
и позволяват да полага труд от всякакво естество и които са се задълбочили в
течение на времето. В този смисъл и поради това същата изпитва и ще продължава
да изпитва големи затруднения при организирането на своя и на дъщеря си, с
която е заедно в един дом живот, включително от гледна точка на бита и то от
всеки негов аспект - осигуряване на храна, лекарства и задоволяване на други
потребности. Ищцата Х.Ш. е изпаднала в депресия, продължила дълго време след
смъртта на Х., като не е желаела да се среща с хора. Тя към настоящия момент няма изградено свое
самостоятелно семейство, а все още живее в едно домакинство с майка си и преди
неговата смърт с нейния съжител А.Х.. Смъртта на последния се е отразила
най-тежко на нея. Тя се затворила в себе си, не излизала, бълнувала и всички се
притеснявали да не направи „някоя беля“. Ищцата М. също е
преживяла по свой начин загубата на Х.. Същата е била бременна към момента на
смъртта му, която се е отразила доста негативно на нейното общо състояние. Независимо,
че тя е семейна и живее в друго населено
място, при изградените между нея и починалия отношения, а също и състоянието, в
което се е намирала към момента на
пътнотранспортното произшествие - била е, както вече бе посочено по-горе,
бременна, което само по себе си крие рискове неминуемо това е било тежък момент
за нея и е дало доста неблагоприятно отражение на психиката и физическо и състояние.
Починалият ищец Х.К. до смъртта си е изпитвал морални
болки и страдания от внезапната смърт на Х.. Той е бил съкрушен от нея, още повече, че това е станало внезапно, а не след заболяване. Двамата са били привързани един към друг и са си помагали много. Самият
той е починал от инфаркт в хода на делото, през май 2018 година, като
свидетелите сочат, че е преживял тежко загубата на един от най-близките си хора
и това се е отразило и на здравословното му състояние.
Следва да се вземат предвид и отчетат и силата,
интензитета и продължителността на преживяваните от ищците отрицателни емоции, както
и депресираното им състояние след трагедията и към настоящия момент. Напълно
внезапната му и ненавременна смърт е лишила ищците завинаги от обичта,
подкрепата и опората, които те са получавали от починалия. Тя ги е лишила и от възможността
да преживеят много важни за всеки човек в чисто житейски план събития, а също така
и от емоционална и материална подкрепа и опора с оглед напредването на
възрастта и естествената необходимост от помощ и внимание. Безспорно смъртта на Х. се е оказала огромна
трагедия за всички. Между него и ищците са съществували нормални
взаимоотношения на привързаност и близост, като А.Х. е бил стожер на
семейството, полагайки усилия да осигури за всички добри условия за живот.
Трябва да се отчете и това, че възстановяване на
засегнатото неимуществено благо не е възможно /личната неприкосновеност е
парично неостойностима/, а обезщетението представлява предвидената от закона
заместваща облага, поради което и при неговото определяне да се съобрази съществувалата
силна емоционална връзка между ищците и починалото лице, изградена на
посочените по-горе и установени от ангажираните гласни доказателства обич,
уважение, грижа и подкрепа. Необходимо е да се съобрази и това, че към момента
на пътно-транспортното произшествие А.Х. е бил на 46 години, на средна възраст,
деен и трудоспособен. Това обстоятелство следва да се разглежда в конкретната
ситуация в контекста на наличието на необходимост с оглед конкретните
потребности на ищците от една страна и възрастта на починалия от друга страна
да полага постоянно труд, както и да се грижи за тях и ги подпомага финансово.
В конкретния случай следва да се вземе предвид и отчете и това, че болките и
страданията им ще продължават и занапред, ще ги съпътстват през целия им
житейски път предвид необратимостта на загубата им и най-вече нейната
внезапност.
При съобразяване на изложеното по-горе, като се вземат
предвид всички посочени по-горе обстоятелства от значение за прилагане на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с
морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като
размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от Д.С.Ш. неимуществени вреди е в размер на 50000
лева. На ищцата Х.Д.Ш. следва да се присъди обезщетение от 60000 лева, а на
ищцата М.Д.Й. такова в размер на сумата от 50000 лева. На конституираните Ф.Х.М.
и Х.Х.К. като наследници на починалия Х.К.С., съдът намира, че следва общо на
двамата да присъди сумата от 30000 лева. Това е така, тъй като те поддържат
иска, предявен от своя баща, като не търсят обезщетение на собствено основание.
Неимуществените вреди
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване.
Тяхната същност са болките и страданията от загубата на близки хора или на
други неоценими блага, какъвто е човешкия живот. Визираният от законодателя
критерий „по справедливост” не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Съобразно горното, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са в размерите
посочени по-горе, до който предявените от всеки един от тях искове като основателни следва да бъдат уважени, а в
останалата част до заявените с исковата молба такива отхвърлени. Доколкото исковете
на настоящите ищци, които съдът е приел, че са от кръга на лицата, имащи право
на обезщетение са уважени в различни размери, то това е в резултат на извършената
от него преценка на конкретните отношения на всеки един от тях с починалото лице
и то при приетите за установени и описани от съда по-горе факти за различни по
интензитет, наситеност, характер, сила и продължителност претърпени болки и
страдания от всеки един от тях, доколкото изобщо е възможно същите да бъдат
сравнявани.
С оглед отправеното искане върху
присъдената сума следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на
увреждането - 10.08.2016 година. Необходимо е в тази връзка да се посочи, че отговорността на застрахователя
в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ при застраховка „Гражданска
отговорност” е функционална на деликтната отговорност. Затова и
удовлетворяването на правото на пострадалия по този ред има мултиплициращ ефект
- погасява се както прякото право на третото лице към застрахователя, така и
това право, което то има на основание осъществения деликт към застрахования.
Следователно, застрахователят отговаря по риска „Гражданска отговорност” за
абсолютно всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това
означава, че той отговаря както за претърпените болки и страдания, така и за
причинените в резултат на настъпилия от застрахования деликт, имуществени
вреди. Това е така, тъй като при тази застраховка платимите от застрахователя
суми имат обезщетителен характер, а това означава, че са предназначени да бъдат
поправени вредите, настъпили в резултат на осъщественото пътнотранспортно
произшествие. Същият дължи само в рамките на договорената с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” сума стойността на цялото деликтно
обезщетение, което застрахованият трябва да заплати на ищеца и единствено в
този смисъл застрахователното обезщетение не би могло да надхвърли максималната
сума, установена в застрахователния договор. В този смисъл е и константната
практика на касационната инстанция /решение №105 от 16.06.2016 година по търг.
дело №1698/2015 година, ІІ т.о., решение №106 от 22.06.2016 година по търг.
дело №1796/2015 година, ІІ т.о. и други/.
С оглед изрично отправеното в тази
насока с исковата молба искане и в съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски. Следва да бъде уважено искането за присъждане на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и
защитавал ищците в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено
от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото
в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати
/в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг.
дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС
по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о./. Тъй като адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно
на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Цена Андонова Вичева от
АК-Бургас сумата от 5330 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на
уважената част от предявените искове. Доказателства за други реално извършени
от ищеца разноски са налични измежду кориците на делото и по-специално за
внесените от тях депозити за допуснати и извършени експертизи в размер общо на 300
лева, от коя сума съобразно уважената част от исковете на същите следва да бъде
присъдена сумата от 121.28 лева. Ответното дружество следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 7600 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на предявените и
разгледани претенции, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен
лист.
На ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 268.09
лева, представляваща направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от
претенциите и в която се включва единствено юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът го
определя в размер на 450 лева, като изчислено съобразно отхвърлената част от
исковете, то е в размер на посочената по-горе сума от 268.09 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“,
бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********, представлявано от всеки
двама от изпълнителните членове на Управителния съвет Данчо Х. Данчев, Жанета
Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав Цветанов Димитров да
заплати на Д.С.Ш., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер сумата от 50000 /петдесет
хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на 10.08.2016 година до
смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска, ведно със
законната лихва върху присъдения размер главница от датата на непозволеното
увреждане - 10.08.2016 година до окончателното и изплащане, като за разликата
над уважения размер до претендирания такъв от 120000 /сто и двадесет хиляди
лева/ лв., ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет
Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав
Цветанов Димитров да заплати на Х.Д.Ш., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер сумата
от 60000 /шестдесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на 10.08.2016
година до смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
непозволеното увреждане - 10.08.2016 година до окончателното и изплащане, като
за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 130000 /сто и
тридесет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет
Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав
Цветанов Димитров да заплати на М.Д.Й., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер сумата
от 50000 /петдесет хиляди лева/ лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на 10.08.2016
година до смъртта на А.Ц.Х., б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска,
ведно със законната лихва върху присъдения размер главница от датата на
непозволеното увреждане - 10.08.2016 година до окончателното и изплащане, като
за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 120000 /сто и
двадесет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет
Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав
Цветанов Димитров да заплати на Ф.Х.М., ЕГН **********,*** и Х.Х.К., ЕГН **********,***
в качеството им на наследници на Х.К. ***, починал в хода на производството по
делото чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Анушка Драгиева“ №4, партер сумата общо от 30000 /тридесет хиляди лева/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от наследодателя им неимуществени
вреди от непозволено увреждане, довело на 10.08.2016 година до смъртта на А.Ц.Х.,
б.ж. на с. Листец, община Руен, област Бургаска, ведно със законната лихва
върху присъдения размер главница от датата на непозволеното увреждане -
10.08.2016 година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения
размер до претендирания такъв от 100000 /сто хиляди лева/ лв., ведно със
законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“
АД със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от
изпълнителните членове на Управителния съвет Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова
Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав Цветанов Димитров да заплати на Д.С.Ш.,
ЕГН **********,***, Х.Д.Ш., ЕГН **********,***, М.Д.Й., ЕГН **********,***, Ф.Х.М.,
ЕГН **********,*** и Х.Х.К., ЕГН **********,***, последните двама в качеството
им на наследници на Х.К. ***, починал в хода на производството по делото чрез
процесуалния им пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка
Драгиева“ №4, партер сумата от 121.28 /сто двадесет и един лева и
двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща направени от тях съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете, а по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 7600 /седем
хиляди и шестстотин лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху
размера на уважените претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв.,
представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“
АД със седалище град София и адрес на управление район „Оборище“, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********, представлявано от всеки двама от
изпълнителните членове на Управителния съвет Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова
Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав Цветанов Димитров да заплати на
адвокат Ц.А.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5330 /пет хиляди триста и тридесет лева/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба №1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответстващ на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Д.С.Ш., ЕГН **********,***,
Х.Д.Ш., ЕГН **********,***, М.Д.Й., ЕГН ********** ***, Ф.Х.М., ЕГН **********,***
и Х.Х.К., ЕГН **********,***, последните двама в качеството им на наследници на
Х.К. ***, починал в хода на производството по делото чрез процесуалния им
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ №4, партер да
заплатят на „Дженерали застраховане“ АД със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №68, ЕИК *********,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет
Данчо Х. Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копан и Радослав
Цветанов Димитров сумата от 268.09 /двеста
шестдесет и осем лева и девет стотинки/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: