Присъда по дело №197/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4
Дата: 10 февруари 2023 г. (в сила от 10 февруари 2023 г.)
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20221200600197
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Благоевград, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Маргарита Коцева

В. Пандева
при участието на секретаря М. Миразчийска
и прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600197 по описа за 2022 година
На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и чл. 338 НПК
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 5 от 26.01.2022 г. по н.о.х.д. № 869/2021 г. по
описа на РС – Благоевград в частта, с която подсъдимите Я. М. К. и О. Б. С. са
оправдани по повдигнатото им обвинение за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Признава подсъдимия Я. М. К. с ЕГН **********, роден на *** г. в град
П., българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование,
разведен, работи като технически ръководител в търговско дружество „Ратек“
ООД, с адрес за призоваване село С., ул. “И. А. В.“ № *, за ВИНОВЕН в
това, че на 01.11.2020 г. около 22,00 часа в град Благоевград е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като в апартамент №*, находящ се в град
Благоевград, ул. “Я. С.“ № *, ет. * вдигал силен шум посредством
озвучителна уредба и пеел на висок глас, в последствие слязъл пред
кооперацията на ул. “Я. С.“ № * и нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка
1
в лицето на М. И. К., държал се арогантно към пристигналите на място
полицейски служители на 02 РУ на МВР – Благоевград И. Д. Д. и М. И. Х.,
като им отправил следните реплики „Какво се занимавате с глупости, нямате
ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме занимавате джанъм,
няма да ти дам личната карта джанъм“, с което е осъществил състав на
престъпление по член 325, ал. 1 НК, поради което на основание посочената
разпоредба и чл. 78а НК го освобождава от наказателна отговорност като му
налага административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева;
Признава подсъдимата О. Б. С. с ЕГН **********, родена на *г. в град
Б., българка, българска гражданка, неосъждана, със средно образование,
омъжена, безработна, с адрес за призоваване град Б., ул. ”Я. С.“ № *, вх. “*“,
ет. *, ап. * за ВИНОВНА в това, че на 01.11.2020 г. около 22,00 часа в град
Благоевград е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в
апартамент № *, находящ се в град Б., ул. “Я. С.“ № *, ет. * вдигала силен
шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас, в последствие
слязла пред кооперацията на ул.“Я. С.“ № * и блъснала с две ръце в гърба М.
И. К., като след това, крещейки, отправила реплики към госпожа К. „Циганка,
курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, с което е осъществила състав на
престъпление по член 325, ал. 1 НК, като на основание посочената разпоредба
и чл. 78а НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА посочената по-горе присъда в частта, с която
подсъдимият Я. М. К. е оправдаван по обвинението за престъпление при
квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 325 НК, като е признат за
невиновен в това, че деянието му е било съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.
Присъдата не подлежи на проверка по жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 4 от 10.02.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. №
197/2022 г. по описа на ОС – Б.:

Производството пред Б.ски окръжен съд е образувано по протест на РП
– Б. срещу постановената по н.о.х.д. № 869/2021 година по описа на Районен
съд – Б. Присъда № 5 от 26.01.2022 г., с която подсъдимия Я. К. е признат за
невинен в това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Б. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като в апартамент № *, находящ се в град
Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигал силен шум посредством озвучителна уредба и
пеел на висок глас, в последствие слязъл пред кооперацията на ул. Я. С. № * и
нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на М. И. К., държал се
арогантно към пристигналите на място полицейски служители на 02 РУ на
МВР – Б. И. Д. Д. и М. И. Х., като им отправил следните реплики „Какво се
занимавате с глупости, нямате ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм,
защо ме занимавате джанъм, няма да ти дам личната карта джанъм“ и
деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, като буйствал след
като бил повален на земята от полицейските служители – борел се с тях,
дърпал се, опитвал да се изправи и да противодейства на опита им да го
задържат, включително скъсал якето на полицейския служител Д., като е
оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. с ал.
1 НК, и на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 НПК във вр. с чл. 1, ал. 1,
т. 2 от Указ за борба с дребното хулиганство, е наложил на подсъдимия Я. К.
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за това, че на 01.11.2020
г. около 22:00 ч в гр. Б., на ул. „Я. С.“ № * е извършил проява на дребно
хулиганство като на публично място пред повече хора се е държал
оскърбително към М. И. К., която е ударил с юмрук по лицето, като по този
начин е нарушил обществения ред и спокойствие. Със същата присъда
районният съд е признал подсъдимата О. С. за невинна в това, че на
01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Б. е извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като в апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. *
вдигала силен шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас, в
последствие слязла пред кооперацията на ул. Я. С. № * и блъснала с две ръце
в гърба М. И. К., като след това, крещейки, отправила реплики към госпожа
К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, като е оправдана
за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на основание чл. 305, ал.
6 вр. с чл. 301, ал. 4 НПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указ за борба с дребното
хулиганство, съдът е наложил на подсъдимата О. С. административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 01.11.2020 г. около 22:00 ч в
гр. Б., на ул. „Я. С.“ № * е извършила проява на дребно хулиганство като на
публично място пред повече хора се е държала оскърбително и обиждала М.
И. К. с думите „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, като
по този начин е нарушила обществения ред и спокойствие.
Сочи се в протеста и допълнителните съображения по него, че макар и
1
съдът да е приел за установена посочената в обвинителния акт фактическа
обстановка, част от събраните доказателства е тълкувал превратно и им е
придал значение, каквото нямали – макар и да е приел, че е имало шумна
музика, нивото на шума не било силно и нарушаването на нощната тишина
било краткотрайно, като се твърди противоречие в мотивите на районния съд
и неяснота поради какви причини са оправдани в тази част на обвинението,
доколкото не е прието вдигането на силен шум като проява на дребно
хулиганство, а доказателства за силния шум били показанията на св. К. и
полицейските служители Д. и Х., като не следвало да се приеме, че не е
нарушено общественото спокойствие. Изтъкват се и доводи за това, че на
подс. К. било повдигнато обвинение за съпротива срещу орган на власт, като
липсвали мотиви за оправдаването на подсъдимия в тази част на обвинението,
като било посочено само, че подс. К. скъсал якето на полицейския служител
Д., според прокурора това било съществено процесуално нарушение и
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В протеста се твърди неправилно приложение на материалния закон с
определяне на деянията на двамата подсъдими като дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ, тъй като в случая не били налице непристойни прояви на
подсъдимите, а натрупване на непристойни действия, като не можело
извършеното от тях да се определи като такова с по-ниска степен на
обществена опасност. Сочи се, че извършеното от подс. С. неправилно било
прието от районния съд като такова при личен мотив, доколкото били налице
силен шум, заради който К. подала сигнал, саморазправа на подс. С. с К. на
публично място и пред полицейските служители, като с тези действия не била
засегната само пострадалата К., а било демонстрирано неуважение към
обществото и незачитане на обществения ред, като въпреки добрите
характеристични данни за подсъдимите, обстановката, при която са
извършени действията, според прокурора давали основание извършеното от
подсъдимите да бъде определено като престъпление по чл. 325 НК. Навеждат
се и доводи, че с определяне на поведението на подс. К. като дребно
хулиганство районният съд е приел мотивиране на поведението му по
нанасянето на телесна повреда на пострадалата К. по хулигански подбуди,
поради което е следвало да квалифицира телесната повреда като
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, а не да го оправдава за извършено
престъпление от общ характер.
С протеста се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от РС – Б. поради липса на мотиви за обвинението срещу
подс. Я. К., касаещо квалифициращия признак; или постановяване на нова
присъда след отмяната на атакуваната, като двамата подсъдими бъдат
признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като се наложат
наказания за това; алтернативно се прави искане да се приложи закон за по-
леко наказуемо престъпление по отношение на подс. К., като на същия се
наложи административно наказание за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от
ОП – Б. заявява, че присъдата на РС – Б. е неправилна и незаконосъобразна,
2
като макар съдът да е установил фактите по обвинението е направил
неправилни правни изводи, приемайки, че деянията на двамата подсъдими са
дребно хулиганство, а не извършено престъпление по чл. 325 НК; според
прокурора ескалирането в поведението на подсъдимите, макар и да е бил
налице отпреди това конфликт между подсъдимите и св. К., сочи на грубо
нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение на обществото.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който
подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като
им се наложат предложените пред първоинстанционния съд наказания.
Частният обвинител К. чрез нейния повереник – адв. У., поддържа
изложеното в протеста на прокурора, като счита, че присъдата не е
съобразена с материалния закон и пледира за нейната отмяна и признаване на
подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
Защитникът на подсъдимите О. С. и Я. К. – адв. Д., пледира за
потвърждаване на присъдата на РС – Б.. Излага подробни доводи, че след
задълбочен и прецизен анализ районният съд е направил обосновани изводи
за несъставомерност на поведението. Сочи се, че силата на шума е попречила
само на св. К., като след подаденото от нея оплакване полицейските
служители са предприели неадекватни действия на деяние, което е било с
ниска степен на обществена опасност, като това било довело до ескалиране на
обстановката и заради предходните неприязнени отношения на подсъдимите
със св. К., които са били извикани заедно пред блока, като след блъскане на К.
подс. С., която тогава е празнувала рождения си ден, е била задържана в
присъствието на подс. К., с който същата живее на семейни начала,
разговорът на подс. К. с полицаите и употребата на думата „джанъм“, която
не е обидна, но след блъскане на подс. К. от полицейския служител е скъсано
якето на последния. Заради изкуствено създаденото напрежение от съседката
и полицейските служители, се е стигнало до поведение, което според
защитника на подсъдимите е с ниска степен на обществена опасност и поради
това правилно е било преценено от районния съд, че е дребно хулиганство.
Подсъдимите С. и К. се явяват лично на насроченото пред въззивната
инстанция заседание, но не изразяват лична позиция по обвинението,
различна от тази на адвоката им.
Пред Б.ски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което са
събрани писмени доказателства.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените
доводи в протеста, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно
следствие от районния и окръжния съд, становищата на страните в хода на
съдебните прения и след като провери изцяло правилността на присъдата
съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Не са налице противоречия в събраните гласни доказателства за това,
че подсъдимите С. и К. към датата на обвинението живеели на съпружески
начала в жилището на подс. С. в гр. Б., ул. Я. С. 23, вх. Б, ет. *, ап. 7, като в
този жилищен вход на втори етаж в апартамент 5 живеела частният
3
обвинител - св. К., и малолетното й дете. На 01.11.2020 г. подс. О. С. решила
да организира празненство в посоченото по-горе жилище по случай рождения
й ден, като по това време заради пандемията заведенията в града не работели.
Подс. С. уведомила за това някои от съседите, с които била в близки
отношения, както и професионалния домоуправител на блока. Компанията
била от подсъдимите, синът на подс. С. и две приятелски семейства /вж.
показанията на свидетелите П., К. и А./, събрали се привечер около 19:30 часа,
като на празненството и двамата подсъдими употребявали алкохол. Около
22:00 часа празненството било значително шумно – компанията слушала
силно музика, като пеели, защото в този час пуснали поздрав към подс. С.
като рожденичка, този поздрав вече бил след 22 часа, макар и в рамките на
десетина минути след този час. Шумът от силната музика, пеенето и
тропането не пречили на другите съседи и същите тази вечер не се оплакали
на домоуправител, полиция или на самите подсъдими, но св. М. К. /същата
към този момент често се оплаквала от дразнещия я шумове в апартаменти на
съседи и не била в добри съседски отношения с подсъдимите/ била
подразнена от силната музика, виковете и пеенето, които слушала и когато
тези шумове продължили и след 22 часа, същата се обадила /в 22:20 часа/ по
телефона в полицията и подала оплакване за нарушаване на нощната тишина.
Около 22:25 часа дежурният във 02 РУ Б. изпратил на място по повод сигнала
полицейски патрул - свидетелите Д. и Х.. Св. К. отворила на полицейските
служители входната врата на жилищния блок и когато полицейските
служители се качили пред жилището на подсъдимите възприели силен шум –
музика от озвучителна уредба, пеене на висок глас, тропане. Заради силния
шум в апартамента подсъдимите веднага не чули позвъняванията на вратата
/пръв чул синът на подс. С./, след което подс. С. първа се показала на вратата
и казала на полицейските служители, че празнува рожден ден, на вратата
излязъл и подс. К.. Полицаите поискали личните карти на двамата подсъдими
/за които установили, че живеят в жилището/, но само подс. С. дала личната
си карта /подс. К. заявил, че документът му е в колата – вж. обясненията на
този подсъдим/, свидетелите Д. и Х. й казали да слезе пред блока, за да й бъде
съставен акт за нарушаване на нощната тишина. Полицаите слезли пред
блока, като извикали за съставянето на акта и св. К. като подател на сигнала,
тримата били пред блока, когато слязла подс. С.. Последната видяла св. К. и
между двете в присъствието на двамата полицейски служители възникнал
конфликт, като подс. С. /същата била видимо повлияна от изпития алкохол на
празненството и така е възприета от полицейските служители/ блъснала с
ръце в гърба св. К., започнала да крещи към нея, казвайки й какво иска от тях,
и да я обижда с думите „Циганка, курва, кефалка", а когато св. К. казала, че
иска да си почива, отговорът на подс. С. бил, че ще си почива в гробищата.
Заради агресивното поведение на подс. С. свидетелите Д. и Х. решили да бъде
задържана, като й поставили белезници. В този момент подс. К. вече бил
решил да слезе пред блока да види какво става, тъй като подс. С. се забавила
/с него слязъл и св. П./. Излизайки от жилищната сграда, подс. К. възприел
слагането на белезници на подс. С., видял на място и св. К., която била близо
до двамата полицейски служители, подс. К. /същият бил възприет от
4
полицейските служители като лице в нетрезво състояние/ се затичал към св.
К. и й нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, от който на св. К.
започнало да тече кръв от носа, като се наранила горната й устна. Тъй като
подс. К. бил възприет като повлиян от алкохол и заради проявената агресия
към св. К., полицейските служители решили да задържат и него, като не се
установява защо за задържането на подс. К. същият е повален на земята от св.
Д., доколкото физическата агресия към този момент на подс. К. е била
насочена само към св. К.. При това поваляне на подс. К. на земята същият
хванал инстинктивно ръкава на служебното яке на свидетеля - полицай Д.,
който го повалял на земята, като ръкавът бил скъсан. По време на
задържането на подс. К., който очевидно е бил подразнен както от сигнала за
силен шум от св. К., така и от задържането на подс. С. на рождения й ден, от
прекъсването на тържеството, като изразявал недоволството си от
поведението на полицейските служители за действията им, говорейки на
полицаите: "Какво се занимавате с глупости, нямате ли си друга работа, какво
искате, джанъм, защо ме занимавате, джанъм?!", „Няма да ви дам личната си
карта, джанъм“.
На място бил повикан и друг полицейски патрул за оказване на
съдействие /свидетелите В. и М./ за отвеждането на подсъдимите в
полицейското управление. Подсъдимите били предупредени писмено по реда
на чл. 65 от ЗМВР – да се въздържат от нарушаване на нощната тишина от 22
до 7 часа през зимния период, а на подс. К. на основание чл. 64 ЗМВР било
връчено и разпореждане да не се саморазправя и да не отправя заплахи на св.
К., да не нарушава обществения ред и всички спорни въпроси да решава по
установения законов ред. И двамата подсъдими били задържани със заповеди
за задържане по реда на чл. 72 ЗМВР за срок до 24 часа на основание
докладната записка, изготвена от св. Д., като са освободени в 13 ч. /подс. С./ и
13:20 часа /подс. К./ на следващия ден. На подс. С. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, като е издадено наказателно
постановление /преписката е приложена към делото на въззивната инстанция/
с налагането на същата на глоба в размер на 200 лв. за нарушаване
спокойствието на гражданите и нощната тишина с допускане вдигане на шум
посредством ползването на музикална озвучителна уредба. С Решение №
2125 от 09.12.2022 г. по к.н.а.х.д. № 290/2022 г. по описа на Административен
съд – Б. след възобновяване на административнонаказателното производство
посоченото наказателно постановление е отменено и е прекратено
производството по съставения на подс. С. акт за административно нарушение,
посочен по-горе.
След случилото се пред блока празнуването на рождения ден на подс. С.
приключило, а св. К. била разстроена и неспокойна, извикала в дома й нейни
близки, като същата вечер с нея бил проведен разговор от полицейския
служител – св. К., за това дали същата ще подаде жалба за случилото се.
Такава била подадена от св. К. на 03.11.2020 г., като видно от медицинско
свидетелство № 57/02.11.2020 г., приложено към тази жалба и издадено от
съдебен лекар А., в него са описани установените при прегледа на св. К. на
следващия ден след случилото се наранявания - оток, кръвонасядане и
5
разкъсване на лигавицата на горната устна, следи от кръвотечение от носа,
като съдебният лекар е посочил, че тези увреждания са причинили на св. К.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изводите на вещото
лице по назначената и изготвена в хода на образуваното досъдебно
производство съдебномедицинска експертиза, са, че на св. М. К. са причинени
травматични увреждания - разкъсване на лигавицата на горната устна и
хематом на горната устна, кръвотечение от носа, което й е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обективната
находка отговаря да е получена по начина, съобщен от св. К., като може да се
получат от един удар с тъп, твърд предмет, какъвто е човешкият юмрук;
давността на увреждането може да е от няколко часа до трето денонощие,
като неустановяването на видимо травматично увреждане в областта на гърба,
на мястото, където пострадалата сочи, че е била блъсната, не изключва
възможността пострадалата да е била блъсната, да е политнала, но без да е
паднала върху терена, за да бъдат установени характерни травми от такова
падане.
Описаната фактическа обстановка е посочена и в мотивите на районния
съд с някои разминавания за приетите факти на случилото се от въззивната
инстанция. Налице са съществени противоречия в събраните по делото гласни
доказателства, които касаят фактите дали е бил силен шумът в апартамента на
подсъдимите, колко време след 22 часа е продължил той, имало ли е блъскане
на св. К. от подс. С. и обиждала ли е последната пострадалата, удрял ли е
подс. К. с юмрук в лицето св. К., имал ли е арогантно отношение към
полицейските служители Д. и Х., как е станало късането на ръкава на
служебното яке на св. Д. и оказвал ли е съпротива при задържането подс. К..
Въззивната инстанция намира, че следва да се даде вяра на показанията на св.
К. и на полицейските служители, които са в тяхна подкрепа, за това, че
шумът от апартамента на подсъдимите при празненството е бил толкова
силен след разрешения час – 22 часа, че е нарушил спокойствието на св. К..
Макар и никой от другите съседи да не се е оплакал от силния шум /заради
озвучителната уредба, пеенето и тропането в апартамента/ на домоуправителя
или в полицията, това не дава основание да се приеме, че шумът не е бил
силен, защото причините другите съседи да не се оплачат могат да са други, а
не защото не са имали нарушаване на спокойствието им /близки съседски
отношения с подсъдимите, по-голяма търпимост при такива действия и др./.
Показанията на св. К. за този факт следва да се приеме, че са в унисон с
показанията на свидетелите Д. и Х., които не само са възприели на място
шума от озвучителната уредба и пеене на висок глас след 22 часа, но е
трябвало да звънят по-продължително на вратата на апартамента на
подсъдимите, които не са чували звънеца заради шума на празненството.
Следва да се посочат показанията на св. К., които са в подкрепа на
показанията на свидетелите К., Д. и Х., че при поздрава може би е била малко
по-силна музиката, като присъствалите на тържеството сочат, че е било след
22 часа, макар и според тях да е било само 5, а не 20 минути след този час
/както се сочат в показанията на полицейските служители за получаването на
сигнал за нарушаване на тишината от св. К./, като за времето на началото на
6
действията, доколкото показанията са все за след 22 часа според въззивния
съд не следва да се приемат особено съществени разминавания в гласните
доказателства, като следва да се кредитират показанията на разпитаните
полицейски служители, а не тези на близките на подсъдимите и обясненията
на последните, които сочат, че проверката е била в 22:05 часа, за да се
омаловажат действията на подсъдимите по нарушаване на спокойствието
заради шума с оглед краткото време след 22 часа. Следва да се кредитират
показанията на св. К. за извършените действия спрямо нея от двамата
подсъдими, макар подсъдимите в дадените обяснения да не отричат
възникването на конфликт тази вечер, същите отричат блъскане, обиждане и
нанасяне на удар на св. К.. Действията на подс. С. по блъскане с ръце в гърба
на св. К. са възприети от полицаите Д. и Х., в присъствието на същите са
отправени и обидните думи от подс. С. към св. К. –„кефалка, циганка, курва“
като докато е казвала същите подс. С. е крещяла, св. К. се разплакала и
получила отговор след това от подс. С., че „ще си почива в гробищата“.
Полицейските служители заради проявената агресия на подс. С. към св. К. в
тяхно присъствие са предприели действия по задържането й. Показанията на
св. К. за действията на подс. С. се подкрепят не само от показанията на св. Д.
и св. Х., но и от съдебномедицинската експертиза, тъй като експертните
изводи не изключват соченото в показанията на К. блъскане от подс. С..
Макар и полицейските служители да не си спомнят конкретните обиди и
закани от подс. С. към св. К. в тяхно присъствие, същите в този момент са
изпълнявали служебните си задължения по съставяне на АУАН на подс. С. и
са искала да потушат конфликта, възникнал между двете жени, не са били
обект на обиди и закани от страна на подс. С., поради което макар и същите
да не са ги запомнили с конкретност, това не дава основание да се приемат за
недостоверни показанията на св. К., която последователно и непротиворечиво
в двете фази на производството ясно посочва конкретните думи, отправени от
подс. С.. Основание да се кредитират показанията на св. К. за извършените
действия на подс. К. - удар в лявата част на лицето на св. К. с юмрук, след
който тя се разстроила повече, потекла й кръв от носа, са показанията на св.
Д. и св. Х., които са възприели тези действия на подс. К., медицинското
свидетелство и изготвената съдебномедицинска експертиза, които подкрепят
показанията на св. К. за механизма и времето на получаване на увреждането,
от съставения писмен документ, с който подс. К. е предупреден в деня след
случилото се да не се саморазправя със св. К., частично от обясненията на
подс. К., който макар и да отрича да е удрял с юмрук св. К., сочи, че я е
изблъскал, като може и това изблъскване да е станало в лицето на
пострадалата. Въззивният съд приема, че не следва да се кредитират изцяло
показанията на свидетелите Д. и Х. за случилото, като за част от фактите
показанията на тези полицейски служители са в противоречие с обясненията
на подс. К.. Арогантното поведение на подс. К. и към полицейските
служители /не само по отношение на св. К. с нанасянето на удар с юмрук в
лицето й/ се установява не само от показанията на свидетелите Д. и Х., но
частично и от обясненията на подс. К., който на входната врата на
апартамента при разговора с полицейските служители, че трябва да си даде
7
личната карта и да слезе, за да се състави акт за шумната музика, е заявил, че
няма да слезе, сочи в обясненията си, че е искал да се разправи с полицаите,
защото са задържали жената, с която тогава е живеел, на рождения й ден, за
това, че подс. К. се е разправял с полицаите сочи в показанията си и св. П., а в
показанията си свидетелите Д. и Х. ясно сочат, че още при появата си на
място подс. К. е ударил пострадалата, като и двамата подсъдими са възприети
от полицейските служители във видимо нетрезво състояние /подсъдимите не
отричат, че същата вечер на празненството, което започнало от 19:30 часа са
били употребили алкохол/, като заради агресията на подс. К. към св. К.
полицаите са предприели задържането му, като го повалили на земята, а при
задържането подс. К. е искал да се изправи, като е казвал няколко пъти „какво
се занимавате с глупости, нямате ли си друга работа“, „какво искаш, джанъм,
защо ме занимавате, джанъм, няма да ти дам личната карта, джанъм“,
очевидно недоволен от действията на полицейските служители. Въззивният
съд намира, че не следва да се кредитират показанията на полицейските
служители Д. и Х. за това, че подс. К. се дърпал и съпротивлявал на
задържането и че докато св. Д. слагал белезниците подсъдимият го дръпнал за
ръкава на якето и го скъсал. Не само защото обясненията на подс. К. и
показанията на св. П. сочат друга причина за скъсване на ръкава на якето на
полицейския служител Д. /по делото не са събрани като доказателство
видеозаписите от патрулния автомобил, за да могат същите да бъдат
използвани при преценка на достоверността на гласните доказателства/, но от
показанията на задържалите подс. К. полицейски служители не се установява
каква е причината този подсъдим при задържането да бъде преди това
повален на земята, макар и да е проявил агресия към св. К., няма данни за
такава към този момент към полицейските служители, като същите са могли
да го задържат без такова поваляне, като въззивният съд намира, че
показанията на полицейските служители за оказана съпротива от подс. Я.ов
да бъде задържан и скъсване на якето при това, че не следва да се кредитират,
а се приемат за достоверни обясненията на подс. К. и показанията на св. П., че
скъсването на ръкава на якето е станало при повалянето на подсъдимия на
земята, като при това поваляне подсъдимият макар и да е имал поведение на
недоволство от действията на полицейските служители, същото не може да се
определи като съпротива на същите да изпълняват задълженията си по
задържането му. Във връзка с употребената няколко пъти от подс. К. дума
„джанъм“, макар и същата да означава „душо моя“, не само същата е
изключително неудачно и обидно обръщение към полицейски служители,
които е следвало да опазят обществения ред и спокойствие, но в конкретния
случай подсъдимият е употребил същата, защото е изразявал недоволство от
полицейските служители /в Тълковен речник на българския език се сочи, че
при обръщение към някой с тази дума същата се използва и за изразяване на
недоволство/, като при даването на обяснения пред съда подс. К. няколко
пъти сочи, че полицаите му се „заканвали“, искал да се разправи с тях, сочи за
упражнено полицейско насилие спрямо него, макар и да не се е оплакал за
това, за неоснователно задържане на подс. С., поради което според въззивния
съд тези думи на подс. К. сочат на неговото арогантно поведение към
8
полицейските служители.
Като непротиворечиви следва да бъдат определени свидетелските
показания, даващи положителни характеристични данни за подсъдимите и
описващи поведението на св. К. като дразнещо живущите в блока.
Посочената фактическа обстановка е приета /с посочените по-горе
различия/ и в мотивите на районния съд. Неправилно при тези факти по
делото районният съд е направил извод, че деянието на всеки един от
подсъдимите не осъществява състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК – за
подс. С., и по чл. 325, ал. 1 НК – за подс. К., а е наложил на същите
административни наказания за извършени от всеки един от тях прояви на
дребно хулиганство. Съдът се съгласява с оглед приетите за установени
факти по делото, че районният съд правилно е оправдал подс. К. за
квалифициране на извършеното от него деяние като такова по ал. 2 на чл. 325
НК.
Според въззивния съд от доказателствата по делото се установява
извършване на изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл.
325, ал. 1 НК от всеки един от подсъдимите, поради което с постановената по
делото въззивна присъда призна подсъдимия Я. К. за виновен в това, че на
01.11.2020 г. около 22 часа в град Б. е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като в апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * е
вдигал силен шум посредством озвучителна уредба и пеел на висок глас, в
последствие слязъл пред кооперацията на ул. Я. С. № * и нанесъл удар със
свита в юмрук дясна ръка в лицето на М. К., държал се арогантно към
пристигналите на място полицейски служители на 02 РУ на МВР – Б. И. Д. и
М. Х., като им отправил следните реплики „Какво се занимавате с глупости,
нямате ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме занимавате,
джанъм, няма да ти дам личната карта джанъм“, а подсъдимата О. С.
въззивният съд призна за виновна в това, че на 01.11.2020 г. около 22 часа в
град Б. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в апартамент № *,
находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигала силен шум посредством
озвучителна уредба и пеела на висок глас, в последствие слязла пред
кооперацията на ул. Я. С. № * и блъснала с две ръце в гърба М. К., като след
това, крещейки, отправила реплики към госпожа К. „Циганка, курва, кефалка,
ще си почиваш в гробищата“.
Въззивният съд не се съгласява с мотивите на РС – Б., че действията на
подсъдимите са прояви на дребно хулиганство. Следва да се посочи, че макар
и доказателствата да установяват, че подсъдимите са били предупредили за
празнуването в сграда с етажна собственост, същите са знаели до колко часа
са могли да смущават съседите си с шумната музика, песни и тропане, като
вярно подсъдимите са празнували в своето жилище, а не на обществено
място, но е безспорен факт за силния шум след 22 часа и който шум е пречил
на св. К., като макар и този шум да не е пречил на другите съседи и
доказателствата да сочат св. К. като подател и преди това на жалби във връзка
с шум от съседи, да я определят като лице в конфликтни отношения с много
9
от живущите в блока, след като и полицейските служители са възприели
силния шум от жилището на подсъдимите, не може да се прави извод, че
музиката не е попречила на друг от съседите им и за това нивото на шума не
бил прекомерен, като с това да се оправдава отношението на подсъдимите
към св. К. за неоснователно оплакване и то в присъствието на полицейските
служители, като се прави извод, че не били засегнати голям кръг от хора.
Доказателствата по делото установяват, че на 01.11.2020 г. около 22
часа в гр. Б. подс. С. е извършила непристойни действия, изразяващи се в
това, че в апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигала
силен шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас, а в
последствие слязла пред кооперацията на ул. Я. С. № * и блъснала с две ръце
в гърба М. К., като след това, крещейки, отправила реплики към К. „Циганка,
курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“. Тези действия подс. С. е
извършила на публично място и пред повече хора /св. К. и двама полицейски
служители – Д. и Х., които са били на място с двете жени, защото е трябвало
да съставят АУАН на подс. С. за нарушаване на нощната тишина с вдигане на
силен шум в апартамента, в който е живеела/, като макар и подс. С. да е имала
личен мотив за разправията със св. К. /заради подаденото оплакване от тази
свидетелка и дошлата на място полиция, преустановила тържеството по
случай рождения ден на подс. С. и предходните влошени междусъседски
отношения/ същата ясно е съзнавала, че извършва действията пред
полицейски служители, които възприемат физическата и вербална агресия на
подсъдимата към пострадалата, като именно това е било причина за
задържането на подсъдимата от полицейските служители. Безспорно следва
да се приеме, че е налице в конкретния случай грубо нарушение на
обществения ред с тези действия, поради което деянието не е проява на
дребно хулиганство – с действията си подс. С. е изразила груба демонстрация
против установения ред, като е скандализирала обществеността – вдигала е
силен шум в апартамента си, където е празнувала рожден ден, след
разрешения час, като е пеела на висок глас и е пускала силно озвучителната
уредба в апартамента, държала се е агресивно на публично място – пред
блока, в който е живеела, като е крещяла към св. К., която блъснала с две ръце
в гърба, обиждала и се заканвала на същата, в присъствието на полицейските
служители, които са били на мястото, за да съставят АУАН на подс. С. за
силния шум, като макар и последната да е имала лично отношение към св. К.,
която се оплакала за шума от рождения ден на подс. С., поведението на подс.
С. не само грубо е засегнало личността на св. К., но е било възприето от
полицейските служители, които са предприели действия за задържане на
подс. С., която е била повлияна от алкохол и агресивна, поведението на
подсъдимата е станало достояние след това и на други хора, които са слезли
пред блока, предизвикана от оплакването на св. К. в полицията за силен шум
подс. С. е реагирала бурно и невъздържано спрямо св. К. като продължение на
хулиганските й действия в жилището, с които е пречила на К., защото е
нарушила спокойствието й с шума, който са вдигали с компанията й, така
подс. С. е демонстрирала несъобразяване с установения обществен ред,
спокойствието на гражданите, като действията са извършени в присъствието
10
на полицейски служители, което сочи на това, че с тези действия
подсъдимата демонстрира грубо несъобразяване с установения обществен ред
и спокойствието на гражданите, поради което следва извода, че е засегнат в
една сериозна степен обществения ред и действията на подс. С. следва да се
определят като непристойни. Действията на подс. С. изразяват и явно
неуважение към обществото – същата с поведението си в апартамента и след
това пред блока в присъствието на полицейските служители и св. К. и
неопределен брой други лица е заявила изключително неуважение на
личността /на лицето К., към което са били насочени действията, така и на
другите присъстващи лица/, изразила е открито пренебрежително отношение
към реда в обществото, като на публично място и пред повече хора е имала
непристойно поведение, с което същата е демонстрирала несъобразяване с
обществените порядки за поведение на публично място и при изпълнение на
задължения на полицейски служители по съставяне на акт за нарушение.
Водена от желанието си да обиди и нарани св. К., която се е оплакала от
силния шум, подс. С. е допускала и че с действията си ще наруши
обществения ред и спокойствие /с оглед мястото, където е решила да се
разправя с К. и присъстващите други лица – полицейски служители, които
подс. С. ясно е възприела, като е знаела и за възможността действията й да
бъдат възприети и от други живущи в близост лица или преминаващи по
улицата, с оглед характера на извършваните агресивни действия – блъскане и
крещене с нанасяне на обиди и закани, подс. С. се е съгласявала с това, че и
други лица наред с К. могат да се притеснят и уплашат от поведението й и
ясно е съзнавала това, като действията й на публичното място са
продължение на действията й в апартамента, които макар и да са в
собственото й жилище са били възприети от други лица /К., полицейските
служители и неопределен брой други лица, макар и същите да не са подали
оплакване/, са нарушили общественото спокойствие и подсъдимата е
допускала и това, поради което въззивният съд прави извод за извършване на
престъплението при евентуален умисъл. Макар и подс. С. с действията си
пряко да не е целяла нарушаване на обществения ред и спокойствие и
изразяване на явно неуважение към обществото, същата е допускала
настъпването и на този резултат, като се е примирявала с него. Празнуването
на рожден ден в собствено жилище, но свързано с висок шум от озвучителна
уредба, пеене на висок глас и тропане, като това жилище се намира в блок,
където живеят и други лица, и времето на действията е след 22 часа, личното
негативно отношение към св. К., което е било причина за агресивните
действия на подсъдимата спрямо тази пострадала, но които са извършени на
място, където имало полицейски служители, които са били засегнати от
действията на подсъдимата, макар и тези действия да са били насочени към
св. К., в близост до нея са били полицейски служители, които в този момент
са изпълнявали задълженията си, освен подаване на сигнал по надлежния ред,
няма тази вечер действия на св. К., с които същата да е предизвикала гнева на
подс. С., действията на подс. С. към св. К. са били причина за задържането й
от полицаите, които са й съставяли акт, тези действия са станали достояние
след това и на други, неопределен брой лица, които са възприели състоянието
11
на пострадалата и на подсъдимата, което показва, че с действията си подс. С.
не само е причинила с блъскането на св. К. болка на същата и с отправените
реплики е засегнала честта и достойнството й публично, но е нарушила по
един изключително груб начин и спокойствието на гражданите, възприели
действията й.
Поради изложените по-горе съображения неправилно районният съд е
оправдал подс. С. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК, поради което въззивният съд отмени присъдата по отношение на
подс. С. и постанови нова, с която призна същата за виновна по повдигнатото
й обвинение.
При преценка на вида и размера на наказанието, което следва да понесе
подс. С., въззивният съд намира, че в конкретния случай са налице всички
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 78а НК – за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 2
г. или пробация, кумулативно и наказание обществено порицание, подс. С. не
е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на гл. VІІІ НПК, от престъплението няма
причинени имуществени вреди. С оглед семейното, материално и имотно
състояние на подсъдимата, положителните характеристични данни за
подсъдимата и мотивите за извършване на престъплението /негативното
отношение към св. К., която на рождения ден на подс. С. кратко време след 22
часа е подала сигнал за силен шум от празненството в апартамента/ съдът
намира, че наказание в минималния размер от 1 000 лв. ще постигне целите
на наказанието и ще въздейства поправително и възпитателно по отношение
на подсъдимата и другите членове на обществото, ще превъзпита същата към
спазване на законосъобразно поведение и ще предотврати извършване на
други престъпления от нея.
Доказателствата по делото установяват и извършено престъпление
хулиганство по чл. 325, ал. 1 НК и от подс. К. – същият на 01.11.2020 г. около
22:00 часа в град Б. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в
апартамент № *, находящ се в град Б., ул. Я. С. № *, ет. * вдигал силен шум
посредством озвучителна уредба и пеел на висок глас, в последствие слязъл
пред кооперацията на ул. Я. С. № * и нанесъл удар със свита в юмрук дясна
ръка в лицето на М. И. К., държал се арогантно към пристигналите на място
полицейски служители на 02 РУ на МВР – Б. И. Д. Д. и М. И. Х., като им
отправил следните реплики „Какво се занимавате с глупости, нямате ли си
друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме занимавате джанъм, няма да ти
дам личната карта джанъм“.
Тези действия подс. К. е извършил на публично място и пред повече
хора /подс. С., св. П., св. К. и двамата полицейски служители – Д. и Х.,
последните са били на място, защото е трябвало да съставят АУАН на подс.
С. за нарушаване на нощната тишина с вдигане на силен шум в апартамента, в
който е живеела, като тогава подс. С. е била задържана/, като макар и подс. К.
да е имал личен мотив за разправията със св. К. /заради подаденото оплакване
от тази свидетелка и дошлата на място полиция, преустановила тържеството
12
по случай рождения ден на подс. С., с която живеел към този момент на
съпружески начала/ същият ясно е съзнавал, че извършва действията с
нанасяне на удар на св. К. пред полицейски служители, които възприемат
физическата агресия на подсъдимия към пострадалата, като именно това е
било причина за задържането на подсъдимия от полицейските служители, с
които същият се е и разправял, защото е смятал, че не трябва да задържат
подс. С., защото се занимавали с „глупости“, не е искал да им съдейства при
проверката, като е бил недоволен от действията на полицейските служители,
към които се е държал арогантно с оглед обръщението към тях „джанъм“,
изразяващ недоволство от начина на изпълнение на задълженията им,
разправянето с тях, отказ да даде лична карта, а преди това с вдигането на
висок шум в апартамента. Безспорно следва да се приеме, че е налице в
конкретния случай грубо нарушение на обществения ред с тези действия,
поради което деянието не е проява на дребно хулиганство – с действията си
подс. К. е изразил груба демонстрация против установения ред, като е
скандализирал обществеността – вдигал е силен шум в апартамента си, където
са празнували рожден ден на подс. С., след разрешения час, като е пеел на
висок глас и е пускал силно озвучителната уредба в апартамента, в който
живеели тогава с подс. С., държал се е агресивно на публично място – пред
блока, в който е живеел, като е нанесъл удар с юмрук в лицето на св. К. в
присъствието на полицейските служители, които са били на мястото, за да
съставят АУАН на подс. С., държал се е и арогантно с полицейските
служители, като се е разправял с тях, изразявайки грубо недоволството си и
като не съдействал при изпълнение на задълженията им да съставят акт за
силен шум от апартамента, като макар и подс. К. да е имал лично отношение
към св. К., която се оплакала за шума от рождения ден на подс. С.,
поведението на подс. К. не само грубо е засегнало личността на св. К., но е
било възприето от полицейските служители, които са предприели действия за
задържане на подс. К., който е бил повлиян от алкохол и агресивен към св. К.,
арогантен към полицейските служители Д. и Терзийски, поведението на подс.
К. е станало достояние тогава и след това и на други хора /св. П. и други,
които са разбрали за случилото/, предизвикан от оплакването на св. К. в
полицията за силен шум и неоснователното според него задържане на подс. С.
подс. К. е реагирал бурно и невъздържано спрямо св. К. като продължение на
хулиганските му действия в жилището, с които е пречил на К., защото е
нарушил спокойствието й с шума, който са вдигали с компанията, така подс.
К. е демонстрирал несъобразяване с установения обществен ред,
спокойствието на гражданите, като действията му са извършени на публично
място, в присъствието на повече хора – св. К., полицейски служители, св. П.,
подс. С., което сочи на това, че с тези действия подсъдимият демонстрира
грубо несъобразяване с установения обществен ред и спокойствието на
гражданите, поради което следва извода, че е засегнат в една сериозна степен
обществения ред и действията на подс. К. следва да се определят като
непристойни. Действията на подс. К. изразяват и явно неуважение към
обществото – същият с поведението си в апартамента и след това пред блока в
присъствието на полицейските служители и св. К. и неопределен брой други
13
лица е заявил изключително неуважение на личността /на лицето К., към
което са били насочени действията по нанасяне на удар, към полицейските
служители Д. и Х., с които грубо се е разправял, така и на другите
присъстващи лица, възприели действията му/, изразил е открито
пренебрежително отношение към реда в обществото, като на публично място
и пред повече хора е имал непристойно поведение, с което същият е
демонстрирал несъобразяване с обществените порядки за поведение на
публично място. Воден от желанието си да нарани св. К., която се е оплакала
от силния шум, и да се разправи с полицейските служители, задържали подс.
С. на рождения й ден, подс. К. е допускал, че с тези си действия ще наруши и
обществения ред и спокойствие /с оглед мястото, където е решил да се
разправя с К. и полицейските служители, като е знаел и за възможността
действията да бъдат възприети и от други намиращи се в близост лица или
преминаващи случайно по улицата, с оглед характера на извършваните
агресивни действия – удряне на св. К., отправяне на арогантни реплики по
повод изпълнение на служебните задължения от полицейските служители,
подс. К. се е съгласявал с това, че и други лица наред с К. могат да се
притеснят и уплашат от поведението му и ясно е съзнавал това, че действията
му към полицейските служители пречи при изпълнение на задълженията им
по съставяне на акт за административно нарушение, като действията на подс.
К. на публичното място са продължение на действията в апартамента, които
макар и да са в жилището, където същият тогава е живеел с подс. С., са били
възприети от други лица /К., полицейските служители и неопределен брой
други лица, макар и същите да не са подали оплакване/, са нарушили
общественото спокойствие и подсъдимият е допускал и това, поради което
въззивният съд прави извод за извършване на престъплението при евентуален
умисъл. Макар и подс. К. с действията си пряко да не е целял нарушаване на
обществения ред и спокойствие и изразяване на явно неуважение към
обществото, същият е допускал настъпването и на този резултат, като се е
примирявал с него. Празнуването на рожден ден в собствено жилище, но
свързано с висок шум от озвучителна уредба, пеене на висок глас и тропане,
като това жилище се намира в блок, където живеят и други лица, и времето на
действията е след 22 часа, личното негативно отношение към св. К. и
задържането на подс. С., което е било причина за агресивните действия на
подсъдимия спрямо тази пострадала и недоволството от полицейските
служители, но които са извършени на място, където имало полицейски
служители, които са били засегнати от действията на подсъдимия, макар и
тези действия да са били насочени към св. К., в близост до нея са били
полицейски служители, които в този момент са изпълнявали задълженията си,
освен подаване на сигнал по надлежния ред, няма тази вечер действия на св.
К., с които същата да е предизвикала гнева на подс. К., действията по
задържане на подс. С. макар и да са една от причините за невъздържаното
грубо поведение на подс. К. не могат да са мотив за омаловажаване на
действията му, като същият още в апартамента е отказал на полицейските
служители да даде лична карта, разправял се е с тях, бил е употребил алкохол
и с груби реплики е изразил отношението си към начина на изпълнение на
14
задълженията им, без да е предизвикан за това от полицейските служители
/не се установява да е удрян от полицейския служител Д. с оглед отразеното в
документа за извършения му преглед след задържането и липса на други
доказателства, подкрепящи обясненията му/, защото не е знаел причините за
задържането на подс. С., когато е започнал разправията с К. и полицейските
служители, като арогантното му поведение е било причина и за неговото
задържане, тези действия са станали достояние на неопределен брой лица,
които са възприели състоянието на пострадалата и на подсъдимия, което
показва, че с действията си подс. К. не само е причинил с удрянето на св. К.
лека телесна повреда на същата по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, но с тези
действия и с публично отправените реплики към полицейските служители е
нарушил по един изключително груб начин и спокойствието на гражданите,
възприели действията му. Поради изложеното по-горе във фактическата
обстановка съдът приема, че не може по категоричен начин да се приеме
оказана съпротива от подс. К. като основание за квалифициране на деянието
по ал. 2 на чл. 325 НК – действията при задържането на подс. К. не
установяват с категоричност съпротива срещу това, както и скъсване на
служебното яке при така оказана съпротива, а другите действия на
подсъдимия към полицейските служители са част от действията за
квалифициране на деянието на К. като престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Поради изложените по-горе съображения правилно районният съд
/макар и безмотивно/ е оправдал подс. К. за квалифициращото обстоятелство
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
но неправилно е приел, че е налице основание за оправдаване за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което въззивният съд отмени
присъдата по отношение на подс. К. и постанови нова, с която призна същият
за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК,
като потвърди присъдата за оправдаването на подсъдимия по ал. 2 на чл. 325
НК.
При преценка на вида и размера на наказанието, което следва да понесе
подс. К., въззивният съд намира, че в конкретния случай са налице всички
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 78а НК – за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 2
г. или пробация, кумулативно и наказание обществено порицание, подс. К. не
е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл. VІІІ НПК, от престъплението няма
причинени имуществени вреди. С оглед семейното, материално и имотно
състояние на подсъдимия, положителните характеристични данни за
подсъдимия и мотивите за извършване на престъплението /негативното
отношение към св. К., която на рождения ден на подс. С. кратко време след 22
часа е подала сигнал за силен шум от празненството в апартамента/ съдът
намира, че наказание в минималния размер от 1 000 лв. ще постигне целите
на наказанието и ще въздейства поправително и възпитателно по отношение
на обвиняемата и другите членове на обществото, ще превъзпита същия към
спазване на законосъобразно поведение и ще предотврати извършване на
други престъпления от него.
15
Причините за извършване на престъплението съдът съзира в
конфликтните взаимоотношения между подсъдимите и пострадалата, станали
причина за агресия на публично място без същите да се съобразяват с
установените в обществото норми на поведение и със спокойствието на
другите граждани.
С оглед на горните съображения съдът постанови присъдата по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Т. Андонова/
ЧЛЕНОВЕ:

/М. Коцева/

/В. Пандева/
16
Съобщи за изтекли лични данни