Присъда по дело №1528/2016 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 38 от 13.06.2017 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1528 по описа за 2016 година.

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Н.С. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на неустановена дата през месец февруари 2016 г. в град Хасково, в съучастие като съизвършител с неизвестно лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ф.А.И. с ЕГН: ********** *** относно основанието за предаване на парична сума, а именно: че сумата ще послужи за покупка на машини за нейния внук и с това й причинил имотна вреда в размер на 3850 /три хиляди осемстотин и петдесет/ лева.

          В съдебно заседание, проведено на дата 19.01.2017 г., лицето, посочено като пострадало – Ф.А.И. с ЕГН: ********** ***, след надлежно отправено искане, е конституирана в качеството на частен обвинител и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея срещу подс. Н.С.К. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3850 /три хиляди осемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и подлага на детайлен анализ доказателствените източници. Счита, че чрез съответните доказателствени способи били установени всички елементи от обективна и субективна страна на посоченото престъпление. Подлага на анализ и престъпния състав, за който се цели да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, като сочи, че за обективната съставомерност на деянието „измама” по чл. 209, ал. 1 от НК се изисквало положителното установяване на действия по заблуждение или поддържане на заблуждение, чрез което деецът да мотивира заблуденото лице да извърши акт на разпореждане, както и осъществяване на разпоредителни действия от измаменото лице, от които настъпвала имотна вреда за него или другиго. В този случай било необходимо активно поведение от страна на лицето, каквото поведение от страна на подсъдимия имало и това безспорно се доказвало. Възбуждането на заблуждение било създаване на неверни представи у пострадалия относно несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Подсъдимият К. бил извършил това действие, като се излагат конкретни съображения в подкрепа това виждане. От субективна страна, за осъществяване на престъплението били необходими пряк умисъл и специална цел, набавяне за дееца или за другиго имотна облага, като тяхното проявление от подсъдимия К. също безспорно било доказано от събрания доказателствен материал, подложен на съответен анализ. Предлага при определяне вида и размера на наказанието да бъдат взети предвид изброените от прокурора смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и то да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК, доколкото в хода на съдебното производство не се събраха данни за изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за да бъде приложен чл. 55 от НК. Поради това и като се отчетат обществената опасност на деянието и дееца, всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, установени по делото, предлага на подсъдимия  да се наложи наказание от една година „лишаване от свобода”, съобразно установения специален минимум, като същото се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно правилото на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Относно предявения граждански иск, прокурорът изразява становище да бъде уважен в цялост.

          Частният обвинител и гражданския ищец - Ф.А.И. ***, чрез упълномощения по делото повереник – адв. К.К. *** заявява, че поддържа обвинението, присъединявайки се изцяло към изложеното от представителя на РП – Хасково, но излагайки виждане в насока по – висок размер на наказанието „лишаване от свобода“, а по отношение на предявения граждански, моли същият да бъде уважен изцяло, както и акцесорното искане за присъждане на законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.         

          Защитникът на подсъдимия Н.С. *** – адв. Д.С. *** пледира в насока, че както по принцип било и редно, не бил съгласен с така повдигнатото обвинение и с изложените доводи от страна на държавното обвинението. Тази теза застъпва обаче, не защото нямало измама - такава била установена, а защото не ставало ясно кой и колко от участниците в цялото това деяние били измамени. Набляга на обосновката на обвинението - подсъдимият съзнавал какво върши и съответно като съизвършител с неизвестно лице, макар че това лице е установено от данните, които били налице, създавал и поддържал у измаменото лице състояние на заблуда, поради което съответно възползвайки се от тази заблуда се бил и обогатил и я подлага на критичен анализ. Проследявайки хронологията на разигралите се събития и най – вече благодарение на дадените от подсъдимия признания и обяснения още в досъдебно производство, ставало ясно, според защитата, по какъв начин Н.К. се бил включил в някаква схема, в която сам той бил изпаднал в ситуацията на жертва на измама, доколкото у него била създадена невярна представа, че върши работа за фирма, занимаваща се в дейността си с продажба и монтаж на климатици и било логично да изпълнява определени задължения срещу възнаграждение. Осъзнавайки, че е възможно да е бил подведен от възложителя на тази работа, предвид съмнителния начин на осъществяване на връзка с предполагаемия работодател и начина на отчитане на парични суми, получени от подсъдимия, последният проявил сам инициатива за разкриване на престъпната схема. Затова неговият защитник в лицето на адв. Д.С. моли действително съдебният състав да прецени налице ли е извършено престъпление от подс. Н.К., с оглед липсата на субективния елемент на деянието и при обстойно изложените доводи в тази насока. При условията на евентуалност, пледира се от страна на защитника на подсъдимия, че в случай че съдът приеме деянието за извършено и то представлява престъпление, тогава да постанови присъда, в която да бъде приложен  текстът на чл. 55 от НК и наказанието да бъде индивидуализирано в размер под специалния минимум. Заявява се от страна на защитника, че всъщност не в самото наказание бил проблемът, доколкото подсъдимият имал вече наложено с влязъл в сила наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което изтърпява и което подлежи на кумулация с евентуално определеното от РС – Хасково в настоящото производство. Проблемът бил в  справедливостта и оценката по отношение на поведението на подсъдимия, която съдът можело да направи в дейността си по определяне размера на наказанието.

          Подсъдимият Н.С. *** заявява, че разбира обвинението, което му е повдигнато, но първоначално не се признава за виновен по него. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник и твърди, че ако сам не се бил предал пред разследващите органи е нямало да се стигне до разкриване на случая. В даденото му право на последна дума обаче заявява, че се намира за виновен и се разкайва от случилото се, както и че разчита на справедливост от страна на съда, комуто предоставя вземането на решение.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимият Н.С.К. е роден на *** ***, същият е български гражданин, *****,  понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора, град *****.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 411, издадена от Районен съд – Нова Загора на 01.07.2016 г., подс. Н.С. *** е осъждан, към периода, посочен в обвинителния акт, с Присъда № 521/05.11.2009 г., постановена по НОХД № 574/2009 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца. Същевременно, Присъда № 28/18.07.2016 г., постановена по НОХД №351/2016 г. по описа на PC - Смолян, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.26 ал.1 от НК, и било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, е вляза в сила на 15.02.2017 г., тоест след посочения в обвинителния акт период на извършване на описаното в него деяние, както се установява от изисканата от съда и приобщена, като писмено доказателство в съдебна фаза актуална справка за съдимост рег. № 329, издадена от Районен съд – Нова Загора на 01.05.2017 г. От представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимия се установява, че за същия има криминалистически регистрации, но не е конфликтен и не е допускал нарушения на обществения ред на територията на населеното място, в което живее. Склонен е към злоупотреби с алкохол и се събира с лица, проявяващи същата склонност. В попълнената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е вписал, че не получава доходи от трудови възнаграждения, като не получава парични доходи от други законови източници, не притежава недвижими имоти или моторни превозни средства, регистрирани не негово име.

          През инкриминирания период, подсъдимият Н.С.К. ***. Бил безработен повече от 2 години, но искал да си намери работа и да си осигури доходи.

          Към дата 22.12.2015г. на подсъдимият Н.К. получил обаждане по телефона от непознато и неустановено лице, представило се като „****“. В хода на разговора, непознатият заявил на подс. К., че можел да му осигури работа. Условията били Н.К. да следва указания на непознатото и неустановено лице, като събира парични суми от определени граждани, които предварително били въвеждани в заблуждение от неустановеното лице, съучастник - съизвършител на подсъдимия относно основанието за предаване на парична сума, но последният първоначално не бил запознат с този момент от дейността. На него му било обяснено, че сумите, които щял да събира са капаро за доставка и монтаж на климатици и/или друга отоплителна техника, като след получаване на капарото от подсъдимия, монтажна бригада на фирмата щяла да извърши доставката и монтажа. След като обходил няколко адреса в град Смолян и град Ямбол, придвижвайки се с различни превозни средства и начина, най – често жп. транспорт и действайки по указания на лицето, обаждащо му се единствено по телефона, начина на получаване на сумите и предаването им на „шефа“ на фирмата – под камък до дърво в района на магазин „Джъмбо“ в град Русе и начина на осъществяване на комуникация с човека, стоящ от другата страна на телефонната линия, подсъдимият бързо осъзнал, участието си в престъпна схема за извършване на телефонни измами, но продължил да участва в нея, тъй като се нуждаел от парични средства. Такива си осигурявал, след приспадане на разходите за пътуване и на определена сума, освен тях, от парите, които получавал от лицата, въвеждани в заблуждение по телефона. Ролята на подсъдимия Н.К. се изразявала в това той да се представя за лицето, имащо право да получи парите от съответните лица, които преди това непознатото и неустановено лице въвеждало в заблуждение и поддържало заблуждението им като изтъквало определени причини, неотговарящи на действителността, за предаване на паричните суми. Той трябвало, също така да поддържа заблуждението у лицата, които преди това били въведени в заблуждение от неустановения му съучастник - съизвършител и като се срещнел с тях им заявявал кой го пращал и по какъв повод, изтъквайки мнимото (лъжовното) основание за предаване на парите, а понякога и се налагало и сам да възбуди заблуждение у пострадалите за действителната си самоличност, представяйки се за познат на близък роднина на пострадалите. След като умело въведените в заблуждение граждани предадели парите си на подсъдимият К., същият по указания по телефона от непознатото и неустановено лице поставял получената парична сума от измамените граждани на посоченото тайно място, като се придвижвал с влак до град Русе, действайки съгласно указанията по телефона от неустановеното лице - съучастник /съизвършител/ на подсъдимия. За участието си в престъпната схема на подсъдимия били обещани значителни приходи - значително над минималната работна заплата и в резултат на това той се съгласил да продължава с дейността, ясно съзнавайки с какво се е захванал.

          Така, на неустановена дата през месец февруари 2016г. неустановеният съучастник - съизвършител на подсъдимия Н.С.К., представящ му се по телефона с името „****“, се обадил на домашния телефон с абонатен номер 038/653258 на частния обвинител и граждански ищец Ф.А.И. ***, въвел я в заблуждение и поддържал същото като се представил за нейния внук И. и й поискал 10000 лева за покупка на машини. Пострадалата И. отговорила на неустановения съучастник - съизвършител на подс. К., че не можела да събере толкова голяма сума и че имала налични 3850 лева. Представилият се за внук на пострадалата се съгласил да вземе сумата и казал на Ф.И., че след час щял да изпрати свой приятел на име Г. на адреса на пострадалата И., на който да се предадат парите. След проведения разговор с пострадалата, неустановеният съучастник - съизвършител на подс. Н.К. се обадил на последния, дал му указания да отиде на адреса на пострадалата Ф.И. ***, да се представи с името „****“ и да вземе парична сума, която същата щяла да му предаде и да й обясни, че бил пратен да получи парите „за капарото“. Следвайки стриктно указанията на съучастника си, на същата тази дата, неустановена по делото, през месец февруари 2016г. подс. Н.К., който предварително изчаквал в град Хасково, на автогарата обаждането по телефона от своя съучастник, хванал такси и отишъл на адреса, който му бил съобщен - ул. „****“ № ****, където го чакала пострадалата Ф.И.. Въвел я в заблуждение относно своята действителна самоличност, като й като се представил с името Г. и продължил да поддържа вече възбуденото от свия съучастник заблуждение относно основанието на предаване на паричната сума, като й казал, че бил пратен „за капарото“, дължимо за закупуване на машините на внука й. Успешно въведената в заблуждение Ф.А.И., която била излязла пред дома си в гр. *****, ул. „****“ №**** предала сума пари на подс. К., считайки го за познат на внука й – общо 2000 лева. Парите, подсъдимият взел без да ги преброи, тъй като било студено навън, а и не предполагал, че възрастна жена, като пострадала ще го излъже. След като се отдалечил, подс. Н.К. се свързал със своя съучастник и го уведомил за резултата от посещението на адреса, но по телефона лицето, представящо се за „****“ му дал указания да се върне на адреса и да вземе още пари от същата жена, като междувременно се бил обадил на Ф.А., че предадените от нея пари не стигат и трябвало да даде още. Продължавайки да вярва, че разговаря с внука си, частният обвинител и граждански ищец – Ф.А. посегнала и на спестяванията си за погребение и предала сумата в размер на 1850 лева на подсъдимия, който се бил върнал междувременно до адреса й, за да ги получи, съобразно указанията на своя съучастник, дадени по телефона и продължавайки да поддържа заблуждението, създадено от него самия и от съучастника му относно своята действителна самоличност. Впоследствие, след като се отдалечил, подс. Н.К. по указания на неустановения си съучастник - съизвършител взел за себе си 200 лева от цялата инкриминирана сума  - 3850, която получил в банкноти от по 50 лева и 100 лева от частния обвинител и гр. ищец и лично проверил, след което веднага заминал за град Ямбол. Оттам се върнал до град Стара Загора и хванал влак за град Русе, където оставил останалата част от паричната сума, предадена от пострадалата И., а именно 3650 лева отново под камък в близост до магазин „Джъмбо“ в град Русе.

        На 16.03.2016 г. при посещение в град Русе, връщайки се от град Ямбол подсъдимият Н.К. бил задържан още на жп гарата в града от органите на МВР. Същият предал  на разследващите три броя мобилни телефони със сим – карти и сума в общ размер от 5250 лева, като посочил в съставения на същата дата протокол за доброволно предаване, в който вещите били описани, че сумата била от два адреса в град Ямбол и бил посочил в дадени обяснения произхода й. След като разкрил участието си в престъпната схема и описал последователността на отделните деяния, в хронологичен порядък, на 24.03.2016г. подс. Н.К. се явил в РУ на МВР -Хасково и признал пред полицейските служители - свид. К.С.К. и свид. А.Н.О., че бил участвал в телефонни измами в град Хасково. Подсъдимият Н.К. изявил желание пред органите на ДП да покаже мястото, откъдето бил получил неправомерно паричната сума от 3850 лева, но не знаел адреса. След като органите на МВР извършили справки за последно подадени сигнали за извършени телефонни измами в град Хасково, със служебния автомобил, подсъдимият бил откаран на няколко адреса в града, за които имало сигнали, че са предавани суми и по този начин стигнали до този на пострадалата Ф.А.И. ***. Когато стигнали на адреса пострадалата, Ф.И. била на двора и като я видял подс. Н.К. я разпознал и заявил: „Ето тази баба ми даде парите - 3850 лева“. От своя страна Ф.А.И. се приближила към подс. К. и заявила пред полицейските служители в лицето на свидетелите К.С.К. и А.Н.О.: „Категорична съм, че това е момчето, на което дадох парите за закупуване на машина на внука ми, който живее в гр. Пловдив...“.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия Н.С.К. относно фактите, свързани със семейното му и имуществено положение: че живеел към инкриминирания период с майка си в с. ****, общ. ****, обл. ***** и че бил трайно безработен, а оттам бил изпаднал и имуществено затруднение, но си търсел работа, както и за начина, по който възникнали и се развили отношенията му с лицето, което играело ролята на съучастник в престъпната схема, за начина и средствата на комуникация между тях, конкретната роля на всеки един при осъществяване на отделните действия около извършване на процесното деяние и за последващото поведение на подсъдимия. В този смисъл следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. Н.С.К. в основната им част относно осъществените в действителност събития и в основна степен относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на изследване по делото, като вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, що се касае до инкриминирания период. В това число и относно детайли за предмета на престъпление и конкретния механизъм на извършване на деянието, като тук е мястото да се посочи и факта, че всъщност именно конкретно предприети процесуални постъпки от подсъдимия са довели до голяма степен и до разкриване на обективната истина по делото – в това число и до установяване, а след това и до разпознаване на пострадалото лице от подсъдимия и обратно. Освен, че се явяват основен източник на информация за фактите от значение по делото, обясненията на подсъдимия могат да се определят и като достоверен такъв предвид съответствието им и с останалите гласни доказателствени източници, кредитирани от съда с доверие – показанията на частния обвинител и граждански ищец Ф.А.И. относно предмета на престъпление и механизма на въвеждането й в заблуждение. Тя има преки и непосредствени впечатления за случилото се и ги пресъздава в детайли пред съда, както и опосредено възприети като факти от С.Ю.О., З.Ю.Ч. и С.В.Ч., чиито показания, съдът също приема за достоверни относно начина на добиване на впечатления за случилото и за самия факт на осъществяване на деяние по отношение на пострадала Ф.А.И.. Изцяло за правдиви бяха възприети, от настоящия съдебен състав, и показанията на служителите на МВР  - К.С.К. и А.Н.О. относно поведението на подсъдимия и предприетите от тях действия по установяване на факти и обстоятелства, от значение за разкриване на обективната истина, потвърждаващи истинността на обясненията на подсъдимия. Същите, както вече бе посочено се възприемат като достоверна  основа за изграждане на фактическите изводи на съда изцяло, с изключение на един единствен момент – този за произхода на сумата, предадена с цитирания протокол за доброволно предаване от 16.03.2016 г., съставен в град Русе при задържането му от органите на МВР. На това място следва да се отбележи, първо че е налице разминаване в изявленията на подсъдимия, отразени в самия протокол, приобщен като писмено доказателство и тези, направени в съдебно заседание, че част от сумата е процесната, предадена от пострадалата по делото в град Хасково, а след това и с логиката, при която следва да протичат разсъжденията. А именно, че е невъзможно, след като е установено по категоричен и несъмнен начин, че деянието, макар и на неустановена дата, е извършено именно през месец февруари 2016 г. и веднага след предаване на процесната сума пари от пострадалата в град Хасково, подсъдимият е пристигнал в град Ямбол, където посетил адрес и същият ден се върнал до град Стара Загора, откъдето хванал влак за град Русе, да е пристигнал в град Русе едва на 16 март 2016г., тоест поне 16 дни по - късно, когато е бил задържан. Оттук следва и извод, че очевидно задържането от органите на МВР на подсъдимия на гарата в град Русе, когато са предени от него доброволно вещи и пари и е съставен цитираният протокол, е било при последващо негово пътуване с парична сума, предадена му от пострадали лице в случаи, различни от настоящия, изясняването на които предстои в производство, образувано по внесен в РС – Ямбол обвинителен акт, като по внесеното досъдебно производство са приложени и изпратените от ОД на МВР – Русе веществени доказателства, вписани в протокола за доброволно предаване.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Н. Христов К. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на неустановена дата през месец февруари 2016 г. в град ****, в съучастие като съизвършител с неизвестно лице, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ф.А.И. с ЕГН: ********** *** относно основанието за предаване на парична сума, а именно: че сумата ще послужи за покупка на машини за нейния внук и с това й причинил имотна вреда в размер на 3850 /три хиляди осемстотин и петдесет/ лева.

          За да бъде осъществен състава на това престъпление, е необходимо деецът да е възбудил у едно лице заблуждение или да поддържа възбуденото такова, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат, на който за последния да настъпи имуществена вреда. В случая, след направения анализ на фактическата обстановка, следва да се приеме, че обстоятелства, отразени и в обстоятелствената част на обвинителния акт се свързват с конкретно поведение на подсъдимия. Установи се по безспорен начин, че действително основна роля във въвеждането на пострадалата Ф.А.И. в заблуждение е имал останалият неразкрит /според съда единствено поради липсата на съответна процесуална активност и настойчивост от страна на органите на досъдебното производство/ съучастник на подсъдимия Н.К., който с обаждане по телефон е създал невярна представа за съществуването на основание за предаване на парична сума в полза на нейния внук чрез лице с име „*****“, а самият подсъдим при посещение на адреса на свой ред е създал невярната представа, че именно той е това лице, представяйки се за „****“. Оттам и за това, че именно на него следва да бъде предадена процесната сума пари и в двата отделни акта, поддържайки същевременно и вече създадената от неговия съучастник невярна представа относно основанието за предаване на тази парична сума – плащане на капаро за машини в полза внука на пострадалата. Това възбуждане на заблуждение от страна на подсъдимия и поддържане на вече възбуденото у пострадалата от неустановения по делото съучастник, съизвършител е съставомерно, защото няма друга цел, освен визираната престъпна такава по чл. 209, ал. 1 НК, а именно да набави за себе си имотна облага и то е осъществено с конкретни действия, описани по – горе при изложение на осъществената фактическа обстановка. Като резултат е довело до възбуждане на заблуждение у пострадалата Ф.А. Иванов и впоследствие поддържано у нея относно основанието за предаване на паричната сума и действителната самоличност на лицето, което я е получило. Поведението на подс. Н.К. обективно е довело и до престъпния резултат, обосноваващ съставомерност по чл. 209, ал. 1 НК. Визираният престъпен резултат се изразява в акт на разпореждане от страна на пострадалата, мотивиран единствено от създадената  у нея и впоследствие поддържана невярна представа за основанието и лицето, в чиято полза го прави, довело до довършване на престъплението. Актът на имуществено разпореждане – фактическо разпореждане, чрез предаване на два пъти на парични суми във фактическата власт на подсъдимия, който, както бе вече посочено, стои в основата на престъпния състав по основния текст на престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК, е обективен и за неговото осъществяване са събрани достатъчно и убедителни гласни доказателства.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието,  механизма на осъществяването му, както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият Н.С.К. е извършил същото, макар и не единствен и не самостоятелно. Обстоятелство, което се оспорва от него и неговия защитник, не поради липса на измама, а поради липса на установеност на субективния елемент, но тези възражения се оказват изцяло несъстоятелни, вследствие направения анализ на събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.

           От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Н.С.К. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си въвежда в заблуждение и поддържа такова у пострадалата Ф.А.И. с цел последващо разпореждане от нейна страна и целял настъпване на съставомерния резултат, воден от подбудите за извличане по този начин на материална облага, каквато не му се следва – нему и за другиго - на неизвестния по делото съучастник, съизвършител, като е налице и съзнаване на неговия умисъл и специална користна цел. Това характеризира деянието, като извършено при общност на умисъла от двамата, с обща користна цел, което прави предложената от прокурора квалификация по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК обоснована и дадена в съответствие с материалния закон.

          При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението, както и степента на самото му участие в съвместната инкриминирана деятелност. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият следва да се приеме, че към датата на извършване на деянието е с обременено съдебно минало, т.е. осъждан е. За него обаче са събрани данни, характеризиращи личността му в не дотам негативен план, но в никакъв случай не могат да се определят и като положителни. Тези факти са отчетени от съда, наред с данните за съдимостта, които определят подсъдимия като лице, осъждано към периода на извършване на престъплението, за влияещи на личностната му характеристика и следва да се третират като компонент от фактически данни, принципно водещ до отегчаване на отговорността, заедно със сравнително високата обща стойност на предмета на престъпление. От друга страна, изключително положителното процесуално поведение на подсъдимия в съдебна фаза – въпреки, че първоначално не се признава за виновен по повдигнатите му обвинение, същият дава подробни обяснения по случая, а след това проявява искрено разкаяение, но най – вече поведението му на досъдебна фаза, насочено изцяло към разкриване на деянието откъм всички негови белези и спомогнало в изключителна степен за това, не само е възможно, но в конкретната хипотеза, предвид спецификите на случая, следва да бъде обсъдено в светлината на изключително смекчаващо вината обстоятелства, имащо определящо значение, наред с изразеното искрено съжаление за случилото, заа преценката на съда. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Н.С.К. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс и индивидуализирано под установения в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК минимум, а именно на „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца.  За постигане целите на наказанието обаче, освен заради липсата на формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намери, че отлагане на изтърпяване на наложеното наказание не следва да бъде постановявано. Преценката в тази насока е обоснована изцяло от необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието, с оглед необходимото по – сериозно въздействие по отношение на подсъдимия, насочено към неговото превъзпитание и поправяне, очевидно необходими поради не само поради липсата на възстановяване на причинените имуществени вреди, но и поради упоритостта и целенасочеността за извършване на деянието, както и на други такива, предмет на отделни производства. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, преценката за което се прави на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, каквато хипотеза в случая безспорно е налице.

          По отношение на предявения граждански иск:

          Предявеният от Ф.А.И. *** против подс. Н.С. *** граждански иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство, за сумата в размер на 3850.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Установен е и размерът на причинените от деянието имуществени вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка от извършеното престъпление. В резултат на осъществените актове на имуществено разпореждане от страна на пострадалата Ф.А.И., сумата в посочения размер е получена от подсъдимия Н.С.К. без правно основание и същият се разпоредил с тях в свой личен и на своя съучастник интерес и за задоволяване на собствените си потребности. Предвид на това, установена, освен надлежна активна процесуалноправна легитимация, е и активната материалноправна легитимация на гражданския ищец да претендира и получи обезщетение. По тези съображения по отношение на подсъдимия Н.С.К. ще следва, освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната му отговорност, изразяваща се в необходимост да възстанови причинените на пострадалото лице имуществени вреди и то изцяло, предвид формата и степента на участие в извършеното деяние, като заплати процесната сума в размер общо на 3850 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2016 г. до окончателното й изплащане.

          Относно разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимия Н.С.К. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,  в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 154.00 лева - държавна такса, съобразно уважения размер на предявения граждански иск.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. 

                                               Председател:   /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.