МОТИВИ към Присъда № … от 09.12.2019
г. по НОХД № 235/ 2019 г.
по описа на Районен съд – Луковит
Районна прокуратура - Луковит е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Б.П.Ш.,
за това, че на неустановена дата през месец януари 2018 г. или месец февруари
2018 г. в с.Д., област Ловеч, като непълнолетен, но можейки да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната Е.М.А., родена на *** ***,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК –
престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия Ш., без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по
делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Ш. да бъде признат за
виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание
при условията на чл. 54 от НК в размер на четири месец и 15 дни лишаване от
свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с една трети
и наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият да бъде в размер на три
месеца лишаване от свобода. Счита, че приложение следва да намери институтът на
условното осъждане, като изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от две
години.
Подсъдимият Б.П.Ш. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за
стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в
обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника
си, а в дадената му последна дума моли да му бъде наложено наказание пробация.
Служебният му защитник - адв. С.А., пледира за налагане на минимално
наказание лишаване от свобода. Алтернативно прави искане за налагане на
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация.
Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат становище относно
направените по делото разноски.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият Б.П.Ш. е роден на *** ***, община Луковит, ул. „О.“ № **,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН **********.
Свидетелката Е.М.А. е родена на *** г. и живее в с.Д.. През 2016 г. свид.
А. се отглеждала от дядо си и баба си, тъй като родителите й били разделени, а
по това време баща й бил в затвора. Същата учила в училището в с.Д. до 13 годишна
възраст, където завършила 6-ти клас. В същото училище ученик бил и подсъдимият Б.П.Ш..
Двамата се запознали в училище и станали близки приятели. В края на 2016 г. подсъдимият
Ш. и свид. А. станали гаджета и решили да заживеят заедно. Поискали разрешение
от бащата, дядо и баба на свид. А., както и от родителите подс. Ш., които се съгласили
младите да заживеят заедно. На неустановена дата през 2017 г. подс. Ш. и свид. А.
заживеели в неговия дом находящ се в с.Д., ул. О. № **. Една вечер, на
неустановена дата през месец януари 2018 г. или месец февруари 2018 г. подс. Ш.
попитал свид. А. дали иска да правят секс заедно. Последната не се възпротивила
и подс. Ш. осъществил полов акт с нея, която тогава била на 13 годишна възраст.
Половият акт се осъществил с нейно съгласие, без подс.Ш. да я принуждавал със
сила или заплашване. Месец по-късно свид. А. се усъмнила, че е бременна, тъй
като закъснял месечния й цикъл. Посетила лекар, който потвърдил бременността й.
На 19.10.2018 г. в гр. Плевен свид. Е.М.А. родила момиче - А.Б.П., което дете
подс. Ш. припознал. След изписването от болницата, бебето и майка му се
прибрали в дома на подс. Ш., където то се отглеждало, заедно от двамата. В отглеждането
на детето помагали и родителите на подсъдимия.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно-психиатрично-психологическа експертиза на подс. Ш.. От заключението на
вещите лица се установява, че същият не страда от психично заболяване и не се
води на отчет към психиатричните служби. Към монета на извършване на деянието
подс. Ш. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, макар и като непълнолетен. Може да възприема и възпроизвежда
фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Може да
участва пълноценно в наказателното производство.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото гласни доказателства – от показанията на
свидетелите Е.М.А., А.Б.И., А.А. Р., П.Б.Д., К.Н.Т.и Д.Н.Ш., депозирани в хода
на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по
делото. Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното
от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от
предмета на доказване в събраните гласни доказателства – свидетелски показания,
не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрично-психологическа
експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, която според
преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 283 от НПК – Писмо от Дирекция „Социално
подпомагане“ (стр.10 от ДП), материали от прокурорска преписка №01376/2018 г.
на РП Луковит (стр.13-26 от ДП); Удостоверение за раждане на А.Б.П. (стр.30 от
ДП); Удостоверение за раждане на Е.М.А. (стр.33 от ДП); Характеристична справка
на Б.П.Ш. (стр.35 от ДП); Писмо от Център за спешна медицинска помощ гр. Ловеч
(стр.38 от ДП); Справка от ФСМП Луковит (стр.39 от ДП); Писмо с изх.
№260/10.05.2019 г. на „МБАЛ-Луковит“ ЕООД (стр.42 от ДП); Протокол за
доброволно предаване (стр.43 от ДП), Амбулаторен лист (стр.44 от ДП); Съдебно
психиатрично- психологична експертиза (л.47-50 от ДП); Протоколи за разпит на
свидетел (стр.67-77 от ДП); Автобиография от Б.П.Ш. (стр.75 от ДП); Декларация
за семейно и материално положени и имотно състояние (стр.76 от ДП);
Постановление за привличане на обвиняем (стр.77 от ДП); Протокол за разпит на
обвиняем (стр.78 от ДП); Справка за съдимост (стр.83 от ДП).
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият Б.П.Ш. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 151,
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на неустановена дата през
месец януари 2018 г. или месец февруари 2018 г. в с.Д., област Ловеч, като
непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст -
малолетната Е.М.А., родена на *** ***, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното
престъпление, тъй като на неустановена дата през месец януари 2018 г. или месец
февруари 2018 г. в с.Д., област Ловеч, като непълнолетен, но можейки да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с
лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната Е.М.А., родена на *** ***.
Извършеното от него не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, доколкото
съвкуплението е било със съгласието на свидетелката Е.М.А..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, тоест, че това, което върши е противоправно
и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Той е знаел, че свид. Е.М.А. към момента на съвкуплението е била на 13
години, тоест ненавършила 14 годишна възраст, но въпреки това се е съвкупил с
нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е
противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за
малозначително, предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК тъй като е
общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Касае
се за увреждане на важни обществени отношения, свързани с половата
неприкосновеност на малолетно дете, като деянието е със сериозна социална
нетърпимост. Посоченото определя обществената опасност на извършеното деяние,
която очевидно е налице и не е явно незначителна.
При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия Б.П.Ш.
и определената правна квалификация на деянието – по чл. 151, ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва
да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, което ограничение е наложено от нормата
на чл. 373, ал. 2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което
беше проведено съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371,
т. 2 от НПК.
Предвиденото от законодателя наказание за престъплението по чл. 151, ал.
1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години. Тъй като инкриминираното
деянието е извършено и подсъдимия като непълнолетен, то приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно която законова норма
за непълнолетните предвидените в особената част на Наказателния кодекс
наказания лишаване от свобода за повече от пет години се заменят с лишаване от
свобода до три години. Като се отчетоха наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
признание на вината, изразено съжаление и критично отношение към извършеното,
младата възраст на подсъдимия, полаганите от него грижи за семейството и
роденото дете, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав прие, че наказанието, което следва да определи и
наложи на извършителя Ш. следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, което приложение
на чл. 55 от НК се явява възможно съобразно нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК и е
по-благоприятно за дееца от възможността за определяне на наказанието само
съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав, като съобрази разпоредбите на чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. “б”, вр. чл. 57, ал.1 от НК, осъди подсъдимия на пробация. В тази
връзка следва да се посочи, че при определяне на вида и размера на наказанието
на непълнолетния съдът следва да има предвид разпоредбата на чл. 60 от НК,
според която наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да
бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. Това означава, че
основната цел на наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като
съзнателни и трудолюбиви членове на обществото. За постигане целите на
наказанието съдът зае становище, че най-подходящото по вид наказание от
алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е
наказанието пробация.
Ето защо съдът наложи на подсъдимия Ш. наказание пробация, при следната
съвкупност от пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
вр. чл. 42б, ал. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок
от шест месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице, при периодичност два пъти
седмично и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 42б, ал. 2
от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
За да определи пробацията в минимален размер съдебният състав отчете
посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност на
извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така
също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б.П.Ш. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД МВР - Ловеч сумата от 286.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за експертиза.
По делото няма приложени веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: