№ 1541
гр. С., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110144348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът Ж. М. М. е предявил срещу ответника „Б.Б.“ ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното му наказание
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; и
2) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за
оставането му без работа за срок от шест месеца за период от 01.07.2021г. до 01.01.2022г. в
размер на 10200лв., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1000лв. По твърдения на
ищеца същото възлиза на сумата от 10 200лв. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност „Експерт обща и електро
поддръжка” в „У.Б.“ АД – гр. С., Фасилити мениджмънт – технически еких, Отдел
Строителен и фасилити мениджмънт, Управление Сграден фонд и логистика, Дирекция
Глобално банково обслужване. Заявява, че със Заповед №3/29.06.2021г. е уволнен
дисциплинарно за това, че се е явявал на работа в състояние което да не му позволява
изпълнява възложените му задачи ида не употребява през работното време алкохол или
друго упойващо вещество, не спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд
и неизпълнение на други трудови задължения, както и злоупотреба с доверието на
работодателя. Твърди, че процесната Заповед е издадена в нарушение на чл.193,ал.1 КТ и е
материално незаконосъобразна, тъй като ищецът не е извършил вменените му нарушения на
трудовата дисциплина, като подробно аргументира становището си в подкрепа на
изложеното.
Ответникът „Б.Б.“ ЕООД дава становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение е спазена законовата процедура и уволнението
на ищеца е законосъобразно. Заявява, че изложената в исковата молба фактическа
обстановка не отговаря на действителната такава.
Производството по делото е прекратено в частта му по първоначално предявения иск
с правно основание чл.224 КТ.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени, гласни
1
доказателства и веществените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
I. От фактическа страна:
Между страните не се спори, че са се намирали в трудово правоотношение по силата
на трудов договор №21/12.10.2020г. като той заемал длъжността „Експерт обща и електро
поддръжка“ с място на работа „У.Б.“ЕАД -гр.С., Фасилити мениджмънт, Технически екип,
Отдел Строителен и фасилити мениджмънт, Управление сграден фонд и логистика,
Дирекция Глобално банково обслужване.
Не се оспорва между страните, че със Заповед №3/29.06.2021г. връчена на ищеца на
30.06.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати
системни нарушения на трудовата дисциплина – да се явява в състояние, което му позволява
да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол или друго упойващо вещество;
да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както и неизпълнение на
други трудови задължения, включително злоупотреба с доверието на работодателя.
Установява се от приетите по делото писмени обяснения, че такива са поискани от
ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание.
Като писмени доказателства по делото са приети Длъжностна характеристика на
ищеца, както и подписани от него Декларация за конфликт на интереси и поверителност на
информацията, Декларация за опазване на банковата, търговска тайна и доверителност.
Като писмено доказателство е приет Акт за установяване на дисциплинарно
нарушение, съгласно който са установени следните нарушения на трудовата дисциплина
през месец май 2021г. за системно явяване на работа във видимо нетрезво и продиктувано
от това неадекватно състояние и неприемлив външен вид, в разрез с правилата на работното
място; системно позвъняване по телефона след употреба на алкохол в късните часове на
денонощието на колеги от екипа в опит да дискутира теми, с уклон към уронване престижа
на банката като използва обидни епитети и квалификации, като така уронва доброто име на
работодателя си, липса на конфиденциалонст – прави директни коментари пред колеги за
това какво трудово възнаграждение получава и какво според него би следвало да получава.
Представени като писмено доказателство са три броя констативни протоколи от
05.05.2021г., 21.05.2021г. и 16.06.2021г. съгласно които ищецът в рамките на установеното
работно време е във видимо нетрезво състояние, лъхащ на алкохол, което е рисково и
опасно за изпълнение на трудовите му задължения.
Установява се от приетия като писмено доказателство фиш за изплатено трудово
възнаграждение, че последното получено от ищеца, за пълен отработен месец е в размер на
1700,39лв., което обстоятелство е обявено за безспорно между страните.
Приет като писмено доказателство е и заверен препис от трудовата книжка на ищеца.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има
доказателствено значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите отразени в нея - арг. чл. 347
КТ.
Не се оспорва обстоятелството, че длъжностната характеристика е подписана от
ищеца, поради което, съдът счита, че ищецът е бил запознат с правата и задълженията,
произтичащи от длъжността, която е заемал - арг. чл. 180 ГПК.
От представения и неоспорен правилник за вътрешния трудов ред се установява, че
вменените на ищеца нарушения са приети за дисциплинарни такива от работодателя.
По делото са разпитани свидетелите К.Г., И.Г.Б., Д.Б.Ц., Г.С.С., В.Г.М., М. С. ХР. и
Б.Й.Х.
Свидетелят К.Г. заявява, че познава ищеца, тъй като последният е работил под негово
ръководство в „У.Б.“АД, която използва персонал на ответното дружество „Б.Б.“ЕООД.
Твърди, че той е изготвил Акт за установяване на дисциплинарно нарушение от 31.05.2021г.,
2
находящ се на л.61 от делото, както и в представените констативни пртоколи като
потвърждава изложената в него фактическа обстановка. Сочи, че е установявал, че ищецът е
миришел на алкохол и е имал поведение на човек, който е употребил алкохол. Горното е
констатирал 4-5 пъти през месец май. Твърди, че разговор с ищеца е провеждан, но той не е
променил нищо в посока на това да престане да се явява на работа в такова състояние. Сочи,
че И.Б. му е споделил за проведен разговор с ищеца в който той се е обръщал към него с
нелицеприятни и цветущи изрази към него, като „цялата ви организация е пълен шийт“,
„нищо не става от вас“, „тази работа така не може да продължава“, „аз, за тази заплата,
която получавам няма как да го работя това нещо“ „това е много опасно, вие нищо не
разбирате“, „не сте наясно с това, което се случва“, „изобщо нямате представа от процеса на
работа“., „банката е една организация, която не струва“, „не може така да се работи,“ „вие
сте абсолютни профани“. Сочи, че и други колеги се оплаквали, че им е звънял извън
работно време, като от разговорите с него оставали с впечатление, че той е в нетрезво
състояние. В хода на разговорите той споделял, че работата им не била добре
структурирана, оплаквал се че не се отнасят към него с нужното уважение, както и
получаваното възнаграждение е ниско. Свидетелят сочи, че при влизане в сградата се
извършва проверка на служителите, но при нея няма как да се установи дали някой е
употребил алкохол или не. Сочи конкретно, че на 16.06.2020г. при проведена среща ищецът
бил видимо употребил алкохол, поради което свидетелят извикал М.Х.. Свидетелят е
категоричен в твърденията си, че ищецът се е явявал на работа употребил алкохол.
Свидетелят И.Б. твърди, че в началото е имал съвсем нормални впечатления от начало
от ищеца. Твърди, че е провел с него разговор на 20.05.2020г. вечерта, в който разговор той
е изразил недоволството си от работата в „У.Б.“АД. Казал „цялата работа ви работа е шийт,
това не е начина, по който трябва да се работи, това са пълни глупости, безобразие“ и ред
други неща.“. Свидетелят заявява, че му се е сторило, че ищецът е бил употребил алкохол.
Сочи, че на 16.06.2021г. била проведена среща с ищеца, който бил във видимо нетрезво
състояние, лъхащ на алкохол, със забавени движения, зле изглеждащ. Свидетелят заявява, че
вярва в професионалните знания и умения на ищеца, но това което е констатирал /има в
предвид употреба на алкохол/ представлява риск за изпълнението на тази професия.
Свидетелят Д.П. заявява, че е работил заедно с ищеца. Твърди, че го е виждал на работа
употребил алкохол много пъти. Постоянно в следствие на неговата неадекватност сутрин се
случвали много проблеми в работната среда. Сочи, че според него той е управлявал
служебния автомобил под въздействие на алкохол.
Свидетелката М.Х. заявява, че работи в банка У.Б. АД на длъжност Директор
„Сграден фонд и логистика“ и познава ищеца.Заявява че е била извикана на 16.06.2021г. е
била извикана от колегите си на среща на която е присъствал и ищеца, като впечатлението й
е било, че той е в неадекватно състояние.
Свидетелят Б.Х. заявява, че познава ищеца, тъй като е работил с него.Твърди, че се е
случвало да идва на работа чорлав, лъхащ на човек, употребил алкохол. Държал се
неадекватно. Твърди, че също е получавал обаждания от ищеца в късните часове на деня.
Свидетелят Г.С. заявява, че познава ищеца, тъй като е работил заедно с него в
„У.Б.“АД. Твърди, че го е виждал ежедневно, тъй като са работили в една стая. Отрича да е
виждал ищеца в нетрезво състояние. Сочи, че ищецът е човек със собствено мнение, много
добър електроспецилист и не може да направи компромис по отношение на принципите си.
Заявява, че му е известно, че Ж.М. е имал проблеми с човек от неговия екип, породени от
различния им стил на работа. Свидетелят заявява, че през месец май 2021г. е забелязал
промяна в поведението на ищеца – същият бил в лошо настроение, угнетен. Свидетелят
разбрал, че предлагали на ищеца да напусне работа по взаимно съгласие.
Свидетелката В.М. – съпруга на ищеца, заявява, че не и е било известно той да е имал
конфликти с мениджърите в „У.Б.“АД. Твърди, че той е имал проблем единствено с Д.Ц., за
който проблем той е уведомил прекият си ръководител К.Г.. Потвърждава, че на 20.05.2021г.
е в късните часове на вечерта е провеждан разговор между съпруга й и И.Б.. На следващия
3
ден след работа, съпругът й споделил, че са поискали от него да напусне работа по взаимно
съгласие, но той отказал. Твърди, че той след това е излязъл в отпуск, през време на който е
получавал обаждания от К.Г. с искания да напусне работа, тъй като И.Б. него харесвал.
Свидетелката потвърждава, че и е известно за проведена среща със съпруга и на 16.06.2021г.
на която било поискано от него да си подаде оставката, но той отказал и бил заплашен с
дисциплинарно наказание. Свидетелката отрича ищецът и да употребява алкохол, като
твърди, че той води децата им сутрин на училище с автомобил. Твърди, че той употребява
алкохол, но не прекалява.
Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като същите са
последователни, логични, като не са налице противоречия помежду им. Независимо от
факта, че свидетелите се намират в трудово правоотношение с „У.Б.“АД, където ответника,
не може изначално да се приеме, че те не дават достоверни показания. Горното
обстоятелство би могло да бъде индиция съдът да подходи при преценката им със завишена
доза критичност, но по делото липсват данни за каквато и да е недобросъвестност или
интерес у свидетелите да изопачават обстоятелствата, за които свидетелстват.
Съдът счита, че по отношение на показанията на свидетелката В.М., следва да се
съобрази обстоятелството, че същата е съпруга на ищеца и у нея е налице интерес от
евентуален позитивен за него резултат на делото, поради което показанията й следва да
бъдат преценявани в тази светлина.
II. От правна страна:
Съгласно разпоредбата на дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от
тези реквизити /с изключение на правната квалификация на нарушението/ нарушава правото
на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката
на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Особено
съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с
всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на
обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
Заповед №3/29.06.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение» е
издадена и подписана от управителя на дружеството - работодател. Той е органът /субектът
на дисциплинарна власт, който имат право да налага дисциплинарни наказания.
В процесната заповед деянията, вменени на служителя, са описани съобразно
изискванията на за достатъчна индивидуализация на нарушението по начин, позволяващ
както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да
извърши съдът. Съобразно работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита,
че се подвеждат описаните нарушения, но евентуалното несъответствие между последните и
правната им квалификация само по себе си не води до незаконност на уволнението, а е от
значение дали описаните деяния принципно представляват нарушения на трудовата
дисциплина, обосноваващи дисциплинарно наказание. Ето защо, съдът намира, че при
налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати твърдените от ищеца нарушения на
установената в КТ процедура.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
- арг. чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание - дисциплинарно уволнение, е предпоставена от спазването на
определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
4
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание. Тези изисквания са налице когато - в искането за даване на
обяснения и в заповедта за налагане на наказание - нарушението е посочено по разбираем за
работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е
наложено наказанието. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя
въпроси по повод на дисциплинарното нарушение и дадените от работника или служителя
отговори по чл. 193 КТ. Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника
(по връченото му искане за даване на обяснения), когато в искането - нарушението на
трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да
установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му. - така напр. Решение № 7
от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 66 от 25.03.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 3298/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 388 от 4.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 205/2012 г., IV г. о., ГК. В случая с оглед изложеното в писмените обяснения на ищеца,
съдът намира, че същият е признал извън съдебно, че е бил запознат с обстоятелствата за
които ответника-работодател е изискал писмени обяснения, поради което същото следва да
бъде ценено като извънсъдебно признание на факти, което е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действително фактически и правно
положение между страните - арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Процесната заповед за уволнение е издадена и връчена в сроковете по чл. 194, ал. 1
КТ, като липсват и доводи в противна насока.
При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът следва да извежда
вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите
на заповедта за уволнение и да преценява дали събраните по делото доказателства
установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.
ГПК урежда доказването на фактите и обстоятелствата, които пораждат, променят или
прекратяват граждански субективни права чрез различни доказателствени средства. Такива
са свидетелските показания, обясненията на страните, писмените доказателства,
заключенията на вещи лица, огледът и освидетелстването. Ограничения в начина на
доказване са уредени единствено по отношение на свидетелските показания. Те са
лимитативно посочени и сред тях няма правило, ограничаващо начините на доказване на
извършването но нарушение на трудовата дисциплина.потребата на алкохол и степента на
повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в
т.ч. признания на страните и свидетелски показания.
Нарушенията на трудовата дисциплина на ищеца са установени с Акт за установяване
на дисциплинарно нарушение от 31.05.2021 г„ съставен от К.Г. - Фасилити мениджмънт -
Технически екип към У.Б. АД, като в проведеното съдебно заседание К.Г. изрично потвърди
изложените в акта фактически обстоятелства. Извършените дисциплинарни нарушения се
установяват и с приложените към отговора на исковата молба Констативен протокол от
05.05.2021 г. и Констативен протокол от 21.05.2021 г. Авторството и съдържанието им е
потвърдено от подписалите ги и разпитани от съда свидетели К.Г., Б.Х., И.Б. и Д.Ц..
Наистина, констативни протоколи по своята правна същност представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи свидетелски показания в писмена форма, които
сами по себе си не са годни доказателствени средства в гражданския процес, поради което
не притежават материална доказателствена сила и съдът не може да формира своето
вътрешно убеждение само въз основа на удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства. Но те не са лишени от доказателствена стойност, а трябва да се преценяват с
оглед на всички събрани по делото доказателства - арг. чл. 235, ал. 2 ГПК.
В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 49 от 5.03.2012 г. на ВКС
5
по гр. д. № 584/2011 г., III г. о., ГК.В решение № 177/ 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/ 2011 г.
на ВКС, Четвърто отделение се приема, че при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т.
3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189 КТ съобразно изричната
разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Работодателят трябва винаги конкретно да съобрази, което
от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения.
Ищецът е наказан за следните нарушения: системно явяване на работа във видимо
нетрезво и породено от това неадекватно състояние и неприемлив външен вид; системно
прозвъняване на колеги в извънработно време в опит да се дискутират теми, свързани с
уронването престижа на банката, използвайки обидни епитети и квалификации; системно
нарушаване на конфиденциалностт чрез разкриване на трудовото възнаграждение пред
колеги в разговорите през месец май 2021 г и че на 20.05.2021 г. в рамките на работното
време на на ищеца е направена забележка за неправилната му професионална намеса по
реакция на заявен инцидент за решаване на възникнал проблем с електричеството. В
резултат на това в края на деня след 21.30 часа, в нетрезво състояние Ж. М. М. е позвънил
по телефона на И.Б. - Старши мениджър Отдел строителен и фасилити мениджмънт в У.Б.
АД (банката) и е отправил реплики и квалификации, които уронват доброто име на банката,
както и разпространяване на поверителни сведения.
Всяко едно от посочените нарушения е включено в чл.48 от правилника за
вътрешния ред, приложен като писмено доказателство по делото. Всички останали
нарушения извън първото съдът приема, макар и за установени, доколкото от събраните от
делото доказателства се установи, че са извършени, не са в достатъчна степен сериозни за да
обосноват дисциплинарно уволнение на ищеца. Но разгледани в тяхната съвкупност и
съпоставени с първото по делото нарушение, обосновават законността на извършеното
нарушение. Първото нарушение за което му е наложено дисциплинарното наказание, а
именно системно явяване на работа в нетрезво състояние е основание ищецът да бъде
дисциплинарно уволнен.В решение № 52/ 06.03.2019 г. по гр.д. № 3636/ 2019 г. ВКС,
Четвърто ГО се приема, че явяването на работа в състояние след употреба на алкохол е
всякога тежко нарушение на трудовата дисциплина. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност „Експерт обща и електро поддръжка“ е
длъжност, която е с повишен риск поради което явяването в такова състояние е по-силно
укоримо. В неговата длъжностна характеристика са включени следните задължения са
включени „упражнява ежедневен контрол и поддръжка на изправността на електрическата
инсталация и оборудване;
„отговаря за превенция на неизправности и/или в случай на възникване на такава
осигурява тяхното своевременно и качествено отстраняване (вкл. за изгорели ел.
уреди)“;
„да извършва ремонтни работи в рамките на своята компетенция и/или осигурява
сервизен ремонт“;
„да отговаря за безопасна експлоатация на ел. уреди (вкл. асансьорите) и тяхната
техническа изправност“;
„да използва техническите средства целесъобразно и ефективно“.
В цитираното по-горе решение Върховният съд приема, че отговорността на
работодателя за обезщетяване на вреди от трудова злополука е обективна, затова интересът
му от предотвратяване на всяка евентуална опасност от настъпване на такава не е
пренебрежим. Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без
оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
Съдът, при извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че работодателят е провел пълно и главно доказване, че твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина е действително извършено, което е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелят Д.Ц., Б.Х. К.Г. заявяват,
че ищецът е идвал на работа в неадекватно състояние, миришещ на алхокол, като не за
всички негови явявания са съставяни констативни протоколи. Предвид това, съдът приема,
че по несъмнен начин е установено, че ищецът е извършил деянието описано и
6
квалифицирано в уволнителна заповед като тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Действително събраните по делото свидетелски показания са от служители на дружеството,
в което ищецът е полага труд, но те са логични, взаимносвързани и непротиворечиви.
От приетите и неоспорени писмени доказателства - Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“., длъжностна характеристика, правилник за
вътрешния трудов ред, се изяснява, че безспорно че ищецът е бил наясно кои нарушения се
приемат за такива, обосноваващи налагане на дисциплинарна отговорност.
Съгласно правилото на чл. 126, т. 5, т. 6 и т. 10 КТ, при изпълнение на работата, за
която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва техническите и
технологическите правила; да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на
труд; да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите
работници и служители да изпълняват трудовите си задължения. В случая съдът намира, че
безспорно нарушението извършено от ищеца е противоправно, тъй като е налице
разминаване между фактическото поведение на последния и правно дължимото поведение.
Неизпълнението на установените правила и норми в предприятието, създадени във връзка с
изискванията към работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, само
по себе си, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, което в хипотезата на
чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, законодателят е посочил като основание за налагане на дисциплинарно
уволнение. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя, която в случая
се основава на констатираните системни нарушения на трудовата дисциплина и възможните
неблагоприятни последици както за работника, така и за работодателя при полагане на труд
в предприятието - така Решение № 44 от 22.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2017 г., IV г.
о., ГК.
При констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има
право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служителя или
не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а
именно тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото задължение
и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника
или служителя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на
извършеното нарушение - така Решение № 117 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2011
г., IV г. о., ГК. В случая безспорно за работодателят е от значение обстоятелството, че
вследствие на осъщественото от ищеца деяние нарушаващо утвърдените в предприятието-
работодател правила макар и да не са настъпили вредни последици, е можело да настъпят
много по-сериозни вреди. Следователно, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С оглед обусловения му характер, като неоснователен следва да се отхвърли иска за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ:
Основателността на така предявените иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал.
1 КТ е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като неоснователен е обуславящият иск,
то такъв се явява и обусловения иск.
III. По отношение на разноските
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Ответникът претенидра разноски в размер на 2400лв. – заплатен адвокатски хонорар
като за исковете по чл344,ал.1,т.1 и т.2 е посочен размер от 840лв. с ДДС, по чл.344,ал.1,т.3
– 1200лв. с ДДС и по чл.224 КТ 360лв. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По отношение на първите два иска адвокатстоко
възнаграждение не е прекомерно. По отношение на искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3
7
ГПК съдът следва да намали същото по аргумент от ТР 6/2012г. и то да бъде в размер на
780лв. с ДДС. По отношение на иска по чл.224 КТ адвокатско възнаграждение се дължи на
основание чл.78,ал-4 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. М. М., с ЕГН **********, предявени срещу
„Б.Б."ЕООД, ЕИК ***, , както следва: за признаване на уволнението, извършено със Заповед
№3/29.06.2021г. незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в размер на 10200 лв. за периода 01.07.2021г. - 01.01.2022г.
ОСЪЖДА Ж. М. М., с ЕГН ********** да заплати на на основание чл.78, ал.3 и
чл.78, ал.4 ГПК от ГПК сумата от 1980,00 лева - съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8