ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 355 дата 24
февруари 2020 год.
град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти
състав,
в закрито заседание на 24 февруари
2020 год., в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: ……………….
Прокурор: ………………
разгледа адм. дело № 308 по описа за 2020 година,
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 161 от АПК.
Образувано
е по молба на М.Г.Я. ***, за възстановяване на срока за съдебно обжалване на
Решение № 1040-02-169/18.12.2019г. на директора на ТП на НОИ Бургас.
Жалбоподателката
посочва, че административният акт не й е бил връчен лично, а на нейния баща,
който в деня на връчването – 08.01.2020г. е бил на гости в дома й, но не живее
в него в едно домакинство и не го е упълномощавала да получава пратки и писма.
По – късно, на 25.01.2020г., когато отново й гостувал, случайно от дрехата му
изпаднал плика, който той преди това забравил да й предаде и според
жалбоподателката, на тази дата тя е узнала за решението на административния
орган. На тези фактически основания се иска възстановяването на срока за
обжалване.
Ответникът
е взел становище за неоснователност на искането за възстановяване на срока,
като счита, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, а също така
оспорва и твърдението, че жалбоподателката и нейния баща не живеят на един и
същ адрес.
Съдът,
след като прецени наличните по делото доказателства, както и след като извърши
служебна справка за адресите на двете лица, както и изхождайки от сочените
фактически основания, с които се обосновава молбата за възстановяване на срока
за обжалване на административния акт, счете същата за неоснователна, поради
следните мотиви:
Съгласно
разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне
на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на
администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Следователно, за да се
възстанови пропуснат срок следва да се докаже наличието на една от двете
алтернативни хипотези за пропускането му.
Заблуждението по смисъла на закона е налице, когато действията на
администрацията създават у оспорващия невярна представа за срока на обжалване.
В тези случаи пропускането на срока се дължи на поведението на администрацията,
което е в пряка причинна връзка с пропускането на срока за оспорване. Тази
хипотеза в случая не е налице. За особени непредвидени обстоятелства следва да
се считат обстоятелства, които имат чрезвичаен характер и след като са
настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме
дължимото процесуално действие.
В случая,
искането за възстановяване на срока се обосновава с възражение за връчването на
съобщението за издадения административен акт на лице, което не живее на адреса,
с твърдение, че е гостувало в дома на жалбоподателката и поради забравяне не е
предало съобщението, а узнаването за него е настъпило случайно на по-късна
дата.
Така сочените
обстоятелства не попадат в нормативната хипотеза на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.161 от АПК.
Такива са тези, които не могат да бъдат предвидени с оглед внезапния им
характер на възникване и страната да не е в състояние да ги преодолее, за да
извърши съответното процесуално действие.
Изложените доводи на страната касаят по същество редовността на
връчването, което е неотносимо към производството по чл.161 от АПК и в този смисъл
то има значение само за броенето на срока, но не за неговото възстановяване. В
тази връзка съдът не констатира и нередовност на връчването. Не се оспорва, че
съобщението за доставяне е било връчено на нейния баща Г.А.Я. на дата
08.01.2020г. в 13,20ч, видно от изрядно оформената обратна разписка.
Съобщението е изпратено именно на адреса на жалбоподателката и се е намерило
лице, което е съгласно да го получи (арг. от чл.18а, ал.9 от АПК, към който
препраща чл.61 от с.к.). След извършената служебна справка се установи, че и
бащата на жалбоподателката е адресно регистриран на същия адрес – с.Рудник,
ул.“Лиляна Димитрова“ № 30, който е негов постоянен и настоящ адрес, което
опровергава твърдението за случайно гостуване в деня на връчването. А предвид
обстоятелството, че се е съгласил да приеме съобщението, без правно значение е
дали е бил упълномощен за това или не, респ. законът не поставя такова
изискване за връчването на физическите лица.
Изложените мотиви налагат извода, че не са налице обстоятелства, представляващи основание за възстановяване на
срока по чл.161, ал.1 от АПК, поради което молбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. Съобразно този правен резултат, жалбата следва да се остави
без разглеждане поради подаването й на 28.01.2020г., т.е. извън 14-дневния
срок, изтекъл на 22.01.2020г.
Мотивиран от
горното и на основание чл.161, ал.3 и чл.159, т.5 от АПК, Бургаският административен
съд, ІХ-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на М.Г.Я.
*** за възстановяване на срока за съдебно обжалване на Решение №
1040-02-169/18.12.2019г. на директора на ТП на НОИ Бургас.
ОСТАВЯ
без разглеждане жалбата на М.Г.Я. *** против Решение № 1040-02-169/18.12.2019г.
на директора на ТП на НОИ Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 308/2020г. на Административен съд Бургас.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: