Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 13.10.2020г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, ХII – ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Светослав Петров
При
Секретаря: Валентина Спирова
Като
разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 667
по описа за 2020 година на
КРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
А.А.Т. с ЕГН **********, с адрес *** обжалва наказателно
постановление № 30-0000094/18.03.2020г., издадено от Директор
на РД“АА“ гр. София, с което на Т., на
осн. чл.178в, ал.5 от ЗАвтПр е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл.8, ал.1, пр.2 от наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ,
във вр. с ал.2 от същата наредба.
Иска се
отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на
процесуалните правила и недоказаност на
нарушенията. Твърди се неправилно прилагане на материалния закон и
при условие на алтернативност се излагат доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган не
изпраща представител в съдебно заседание и не е изразено становище по делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното: на 10.02.2020 г. в около 10:05 ч. в гр. Кюстендил на път Е-871 при бензиностанция „ЮГ ОЙЛ“ в посока към с. Жиленци
жалбоподателят управлявал товарен автомобил – влекач
„ДАФ ФТ ХФ 105.410“ с рег.№*** от кат. 04, собственост на „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ“ ООД, със
седалище гр. Любимец, ул. „Републиканска“ № 24, вх. Б, ет. 4, ап.12, като извършвал
обществен превоз на товари по маршрут от Р. Турция за Р. България, видно от CMR товарителница
с дата 07.02.2020г. и със заверено копие към лиценз на Общността с №
*********/21.06.2016г. При извършената проверка от свид. И. и Г. се констатирало, че водачът не
притежава удостоверение за психологическа годност.
Свид. И. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение. Констатираното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 8,
ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
посочените в него фактически констатации. Описаните действия били квалифицирани
като нарушение на чл. 8, ал.1 пр.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТИТС,
като на основание чл. 178в ал.5 от ЗДвП е било административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 500 лева.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И. и Г.,
чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
както и със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка
и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган -
Директора на РД“АА“ гр. София, в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването
на жалба до въззивната инстанция. Изложеното, че е
допусната грешка с добавянето на една
буква в повече при изписването адреса на нарушителя и че липсва в АУАН не
отразено на бащиното име на нарушителя, са несъществени нарушения допуснати от
страна АНО и съдът не счита, че съставляват съществени процесуални нарушения
доколкото собственото, фамилното име и ЕГН са изписани напълно коректно в
съставения АУАН. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В
тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съгласно константната съдебна практика /Решение №164 от 05.07.2018г. по
КАНД № 139/2018г. и Решение № 167 от 12.06.2019г. по КАНД № 73/2019г./ на
Административен съд – Кюстендил при идентични казуси е възприето, че съгласно
нормата на чл. 178в ал.5 от ЗДвП се наказва с глоба в размер
500. 00 лева водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г.
/същата е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – § 2 от
Преходните и заключителни разпоредби на наредбата/ регламентира едно от
изискванията за извършване на дейността на водачите на таксиметрови автомобили,
на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател
на изпитна комисия, а именно – представянето на удостоверение за психологическа
годност, а правилото на ал. 2 въвежда валидност на удостоверението за срок от 3
години от датата на издаване със съответните изключения. По начин на
законодателна техника нормата на чл. 8 не въвежда забрана за водачите да не
извършват превозите без валидно удостоверение. Тази нормативна забрана е
предмет на законодателна регламентация в санкционната норма на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП. В случая санкционната норма съдържа едновременно и правилото за
поведение. В този смисъл при издаването на процесното НП е допуснато нарушение
на материалния закон във връзка с правната квалификация на нарушеното правило
за поведение, като е посочено чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г., но това
нарушение не е съществено. Същото не е довело до нарушаване на правото на
защита на наказаното лице или до неясно обвинение. Фактическите обстоятелства
по обвинението в обстоятелствената част на наказателното постановление са ясно
посочени и същите съответстват на обективните признаци на деянието по
приложимия санкционен състав. Правната квалификация на нарушеното правило за
поведение има подчинено значение спрямо фактическите обстоятелства по
обвинението. Наказаното лице е запознато с обвинението в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП и своевременно е организирало защитата си
срещу него. Следователно правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като водач, извършващ обществен превоз на товари. Наложеното
наказание е в абсолютния размер, посочен от законодателя.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за
маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗАП, независимо
от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност
на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други
подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с
него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение
не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената санкция,
административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното.
Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни
целите на чл. 12 от ЗАНН.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 30-0000094/18.03.2020г., издадено от
Директор на РД“АА“ гр. София, с което
на А.А.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл.178в, ал.5 от ЗАвтПр
е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.8, ал.1,
пр.2 от наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, във вр. с ал.2 от същата наредба.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: