Решение по дело №2016/2016 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 673
Дата: 12 октомври 2016 г. (в сила от 21 март 2017 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20164110102016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2016 г.

Съдържание на акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. Велико Търново , 12.10.2016  г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми  състав, в  публично заседание на 29.09.2016  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                     

          при участието на секретаря Д.Б. , като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 2016  по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производство  по   иск  с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК и иск по чл.149 от СК

          Ищцата П.И.С.  твърди, че  от съвместното и съжителство с ответника е родено  детето М.. Ответникът работел като международен шофьор, отсъствал по три месеца, поради което тя се грижела изцяло за сина им и за домакинството. Твърди, че синът им не познава добре баща си и няма изградена емоционална връзка с него. Отношенията между страните се влошили и през м.юни 2016 година тя, заедно с детето се изнесла от дома им. Излага обстоятелства относно финансовите ангажименти на ответника към семейството и твърди, че основните грижи са полагани от нея. Заявява, че доходите на ответника надвишават многократно нейните.   Моли съда да постанови решение , с което да и присъди упражняването на родителските права върху малолетното дете ; да определи на ответника описания в молбата режим на лични контакти с детето; да го осъди да и заплаща ежемесечна издръжка по 350 лева месечно, считано  от датата на съдебното решение до настъпване на  законоустановени причини за изменяването или прекратяването и. Претендира издръжка за минал период -една година преди завеждане на иска в размер на 4200 лева. Претендира разноски.    В съдебно заседание редовно призована се явява лично и с адв. Н.Н. от ВТАК. Поддържа предявените искове.

       Ответникът Д.Г.Д. редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв. С.К. от ВТАК.  Поддържа отговора на исковата молба, в който твърди, че  ищцата не се е грижила добре за сина им, имала е връзки с други мъже, но въпреки това той винаги се е грижил за семейството си. Твърди, че ищцата е разполагала с негова банкова карта, от която е теглила ежемесечно суми.  Съгласен е родителските права да бъдат предоставени на майката, при определяне на режим на лични контакти със сина му. Оспорва изцяло иска за издръжка за минал период. Оспорва размера на ежемесечната издръжка, претендиран от ищцата и предлага да плаща по 105 лева месечно.

           Съдът , като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателствата, намира за установено следното:

    Страните са родители на малолетното дете М. Д. Д., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0433 от 21.07.2011 година  на Община Велико Търново. От приетия по делото социален доклад, изготвен от  Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане"  Велико Търново се установява, че след раздялата на страните през м. юни 2016 година , детето живее заедно с майката , към която е силно емоционално привързано. По твърдения  на ищцата между детето и бащата няма изградена емоционална връзка. От раздялата им бащата не е предоставял финансови  средства за сина си, тя се грижи изцяло с него с подкрепата на родителите си. По твърдения  на бащата, след раздялата им той не е давал пари , но е завел детето на море, купувал му е лакомства и дрехи. Преди раздялата им е предоставил виза карта на ищцата, от която тя е теглила пари за задоволяване на нуждите им. Според събраните данни от социалните работници  двамата родители живеят в жилища, които предоставят всичко необходимо за отглеждане на детето. Двамата родители работят. От извършеното проучване е установено, че за детето се полагат всички необходими грижи, задоволени са основните му потребности , не са констатирани рискови фактори за развитието му в средата, в която се отглежда. По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел майката на ищцата твърди, че ответникът е предоставил карта на дъщеря си,  от която при неговите пътувания в чужбина тя е имала право да тегли само за комуналните разходи, при това , след предварителното му разрешение. От тези пари дъщеря и е плащала за пчелните кошери на неговия баща, водила е родителите му на лекари, когато са били болни. Св. С. заявява, че тя и съпругът и подпомагат финансово дъщеря им, тъй като нейната заплата не стига, за да издържа себе си и детето. Твърди още, че с парите от картата П. е плащала мобилните  телефони-неговия и нейния, и всичко това, след предварителното му съгласие. Не знае бащата да е давал пари за детето. Св. М. е приятелка на ищцата. Знае, че ответникът е международен шофьор , поради което отсъства през повечето време от страната. Грижите за сина им са поети изцяло от ищцата, не само лични, но и финансови, тъй като ответникът и предоставил карта, от която ищцата теглела пари само за разходи, сметки и ангажименти свързани с пчелните кошери на  бащата на ответника.  Свидетелката също така заяви, че ищцата е покрила всички разходи за  рождения ден на детето , за който бащата не е дал никакви пари. Платила е със свои пари и голяма сума месечна сметка за мобилните телефони, тъй като картите били на нейно име. Свидетелката твърди, че ищцата и е искала пари назаем, тъй като не е можела да изкара месеца със заплатата си. Св. Б. е сестра на ответника. Според нея, брат и винаги се е  грижил за семейството си и  много обича сина си. През м.август е завел детето на море .Твърди, че не е спирал да дава пари за детето и че неговата карта е предоставена на ищцата, за да може тя да тегли пари , колкото са и необходими. Счита, че  ако брат и не е давал пари на ищцата , същата не би могла да се издържа себе си и детето с нейната заплата. От приетите като доказателства по делото платежни нареждания за кредитен превод от "У. се установява, че на ответника са превеждани суми  от "С." ЕООД , както следва: за м. декември 2015 година- 2. евро; за м. януари 2016 г.- 8. евро; за м. април 2016 г.-  общо 1. евро; за м. април 2015 г.-  3. евро; за м.юли 2016 г. от "Е." ООД- 1697 евро. От приетата информация за сметка за период 5.06.2015 г. - 30.06.2016 г. се установява, че от картата на ответника през м. юни 2015 г. са изтеглени 7. лева; за м юли 2015 г. - 5. лева; за м. август 2015 г.- 2. лева; за м. септември 2015 г.- 6. лева; за м. октомври 2015 г.- 7. лева; за м. ноември 2015 г. - 5. лева; за м. декември 2015 г.- 1. лева; за м. януари 2016 г.-1. лева; за м. февруари 2016 г.- 890 лева; за м. март 2016 г.- 1410 лева; за м. април 2016 г.- 2920 лева; за м.май 2016 г.- 570 лева ; за м. юни 2016 г.- 150 лева.   В съдебно заседание ответникът заяви, че не оспорва иска за предоставяне на родителските права върху сина им на майката. Съгласен е да му се определи режим на лични отношения с детето всяка събота и неделя с преспиване от 10 часа в събота до 19 часа в неделя; по 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Коледните празници през четните години детето да бъде с майката, а през нечетните- с бащата.  Новогодишните празници през четните години детето да бъде с бащата, а през нечетните години -с майката. За Великденските празници- детето да бъде през четните години с майката, а на  нечетните- с него. Да има право да  присъства на рождения ден на сина си и да го взема след съгласие на майката и по предварителна уговорка и по време извън уговорения по-горе режим.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл.127,ал.2 от СК е допустим. Тъй като не е постигнато  предварително съгласие между родителите следва съдът да уреди отношенията между тях по повод роденото малолетно дете , като определи упражняването на родителските права и местоживеенето  и личните  контакти с другия  родител, както и издръжката на детето. В съдебно заседание страните се съгласиха родителските права върху детето М. да бъдат предоставени за упражняване на неговата майка , от което следва , че и местоживеенето на детето следва да бъде определено по местоживеенето на ищцата, в качеството и на майка и законен представител. В интерес на детето е да контактува и с двамата си родители, поради което съдът намира за подходящ предложеният от ищцата и приет от ответника режим на лични отношения, както следва: всяка събота и неделя с преспиване от 10 часа в събота до 19 часа в неделя; по 20 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници през четните години детето да бъде с майката, а през нечетните- с бащата.  Новогодишните празници през четните години детето да бъде с бащата, а през нечетните години -с майката. За Великденските празници- детето да бъде през четните години с майката, а на  нечетните- с бащата. Да   присъства на рождения ден на детето , както и да го взема при себе си извън посочения режим, след предварителна уговорка и постигнато съгласие с майката. Ищцата  претендира да бъде осъден ответникът , като баща да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на по 350 лева, считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до окончателното изплащане.  Ответникът от своя страна заявява, че е съгласен да заплаща издръжка в размер на по 105 лева месечно. Изтъква, че не знае докога ще получава високо трудово възнаграждение. По отношение на размера на  издръжката  съдът намира, че е  завишен. Ищцата претендира ответникът да и заплаща издръжка в размер на по 350 лева месечно / включително и за иска по чл. 149 от СК/ , като обосновава претенцията си с това, че детето се нуждае от сума  в размер на 600-650 лева на месец. Заявява, че освен ежедневните си нужди М.  има студови и слънчеви алергии, които изискват закупуване на специална козметика. От  друга страна доходите на ответника са около 3500 лева на месец и той е напълно в състояние да осигури заплащането на тази сума , а нейните доходи са  около 400 лева месечно и са крайно недостатъчни, за да се справи с нуждите на детето. Не се спори, че ответникът , като баща е задължен с издръжка към малолетното си дете. При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да съобрази нуждите на детето и възможностите на родителите. Съдът приема за доказано, че ответникът реализира в пъти по- висок  месечен доход от ищцата, средно около 3500 лева / вземайки предвид приложените банкови документи за преведените  му суми от работодатели/, при средномесечен доход на ищцата около 400 лева . Ответникът не дължи издръжка на други лица, живее в собствено жилище, а възражението му, че няма да работи цял живот на длъжността "международен шофьор" при такъв размер на трудовото възнаграждение  е ирелевантно за предмета на спора към този момент.  Относно другата предпоставка при определяне размера на издръжката съдът счита, че ищцата не доказа  нужди на детето, обуславящи претендираната сума.  Детето е на пет години и освен, че посещава детско заведение , не се доказа да има други извънкласни занимания, изискващи парични средства. Не се доказа и твърдението за закупуване на скъпа  козметика поради наличие на алергии у детето, нито други специални потребности, изискващи разходване на допълнителни финансови средства, извън обичайните за храна, облекло, учебни пособия, игри. При минимален установен от закона размер на месечна издръжка към момента в размер на 105 лева,  като отчете изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът счита, че нуждите на петгодишното дете към момента биха се покривали с месечна издръжка от 300 лева, от които ответникът като баща следва да заплаща по 200 лева месечно, а останалата необходима част, освен личните грижи следва да бъде поета от майката, която също е задължена за издръжка към малолетното си дете. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК    при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. С оглед горното,  съдът намира, че  иска е основателен и доказан до този размер. Следва да се  осъди ответникът да заплаща на ищцата в качеството и на майка и законен представител на малолетното  дете М. ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева, считано от завеждане на иска- 28.07.2016 година, до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от просрочието до окончателното изплащане.  За  разликата от 150 лева до пълния предявен размер от 350 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.149 от СК  за присъждане на издръжка за минал период-една година преди завеждане на иска, в общ размер от 4200 лева съдът намира, че същият е частично основателен. Оспорвайки изцяло този иск като неоснователен, ответникът  изтъква, че е предоставил своята карта, от която ищцата е теглила пари за нуждите на домакинството. Твърди, че е нормално да и задава въпроси  за размера на месечните сметки, но отрича да я е ограничавал да тегли суми за покриване на нуждите и, напротив, насърчавал я е да тегли пари за каквото е необходимо. Не оспорва, че от фактическата им раздяла през м. юни 2016 години не е предоставял пари за сина си, но го е водил на море през           м. август. Неговите обяснения се потвърждават от разпита на св.Б., негова сестра. Същата не може да съобщи точни параметри на сумите, които брат и е давал за издръжка на сина си, но твърди, че с работната заплата на ищцата тя не би могла да го издържа сама, нито да издържа  себе си и да заплаща разходите по домакинството. От друга страна разпитаните свидетели на ищцата-нейната майка и приятелката и заявяват, че ищцата в действителност е разполагала с банкова карта на ответника, от която е имала право да тегли пари само за консумативи и разходи свързани с неговите родители, или други негови нужди, при това, след предварителното му одобрение. Ответникът не давал пари за сина си, поради което майката се принуждавала да взема назаем от приятелката    си , била подпомагана и от родителите си.  От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата не доказа по безспорен начин претенциите си за заплащане на  издръжка за минал период, за една година преди завеждане на иска.  Съдът счита, че иска по чл.149 от СК следва  да бъде уважен за периода от фактическата раздяла на страните през м. юни 2016 г. до завеждане на иска.  Не е спорно, че ответникът е предоставил банкова карта на ищцата, не е спорно и това, че тя е теглела пари от нея. Ищцата заявява   и водените от нея свидетели подкрепят твърденията и, че изтеглените от нея средства са служили само за заплащане на консумативи и нужди на ответника и неговия баща, не и за издръжка на сина им. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки относно това, че и двете са помагали при нужди на ищцата- приятелката под формата на заем, родителите-безвъзмездно. От друга страна, не се доказа от ищцата, че само тя е издържала детето М.. Съдът не кредитира показанията на двете свидетелки в тази им част, тъй като нито една от двете не можа да заяви конкретни финансови параметри, нито на месечните нужди на детето, нито на паричните средства, които са давани от ищцата само за него. Няма доказателства, че детето е издържано единствено от финансовите постъпления на майката и помощта на родителите и.   Освен полагането на лични грижи, ищцата също е задължена с парични средства за издръжка на детето. Освен това, от предоставената информация за сметка от "У. се установява, че ежемесечно са теглени парични суми от картата на ответника. Каква част от тези суми са служили за заплащане на консумативи, от които безспорно се е ползвало и малолетното дете на страните и каква част са били за закупуването на храна и други нужди за детето и за майката, или за нужди на ответника и неговия баща, не може да бъде установено. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ищцата не успя да проведе пълно и главно доказване на фактическите си твърдения  досежно предоставяната единствено от нея издръжка за сина и. Поради горното съдът намира , че иска по чл.149 от СК следва да бъде уважен частично, за периода от фактическата раздяла на страните през м. юни 2016 година,   до предявяване на иска. По отношение претендирания размер и за този иск важат изложените по-горе съображения. Следва да се присъди издръжка за миналия период в размер на по 200 лева месечно, или общо сума в размер на 368 лева , за периода  м. юни- 26.07.2016 година. За разликата от 3832 лева до пълния предявен размер от 4200 лева и за периода от 28.07.2015 година до 31.05.2016 година иска по чл.149 от СК следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.  

При този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50 лева по иска с правно основание чл.149 от СК  на основание чл.1 от  Тарифа за ДТ , които се присъждат  от съдилищата по ГПК;  ДТ върху размера на издръжката по чл.143 от СК в размер на 288 лева на основание чл. 69,ал.1,т.7 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК / 4% върху сбора от тригодишните платежи/ , или общо 338 лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото  разноски за заплатена ДТ и възнаграждение за един адвокат,  съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 179 лева . Ответникът не е претендирал разноски нито в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, няма и представен списък по чл.80 от ГПК , поради което разноски не следва да му се присъждат.  

 

           Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от  съвместното съжителство между П.И.С.  с ЕГН ********** *** и Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***   малолетно дете М. Д. Д. с ЕГН **********  на  П.И.С.  с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на детето  и определя местоживеенето на малолетното дете по местоживеене на майката.

 

              ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д.Г.Д. с ЕГН **********   и малолетното дете М. Д. Д. с ЕГН **********  , както следва: всяка събота и неделя с преспиване от 10 часа в събота до 19 часа в неделя; по 20 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск; Коледните празници през четните години детето да бъде с майката, а през нечетните- с бащата.  Новогодишните празници през четните години детето да бъде с бащата, а през нечетните години -с майката. За Великденските празници- детето да бъде през четните години с майката, а на  нечетните- с бащата. Да   присъства на рождения ден на детето , както и да го взема при себе си извън посочения режим, след предварителна уговорка и постигнато съгласие с майката.

 

        ОСЪЖДА  Д.Г.Д. с ЕГН **********   ДА ЗАПЛАЩА на П.И.С.  с ЕГН **********    в качеството и на майка и законен представител на малолетно дете М. Д. Д. с ЕГН **********    ежемесечна  издръжка в размер на по 200 /двеста /лева ,  считано от подаване на исковата молба -28.07.2016 година ,  до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , от просрочието до  окончателното й изплащане, като за разликата от 150 / сто и петдесет / лева до пълния предявен размер от 350 /триста и петдесет/ лева ОТХВЪРЛЯ  иска, като неоснователен и недоказан. 

 

       ОСЪЖДА  Д.Г.Д. с ЕГН **********   ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С.  с ЕГН **********    в качеството и на майка и законен представител на малолетно дете М. Д. Д. с ЕГН ********** издръжка за минал период  от време, за периода  м. юли 2016 г. - до 26.07.2016 година , по 200 лева месечно или в  общ размер от 368 / триста шестдесет и осем/ лева,  като за разликата от 3832 /три хиляди осемстотин тридесет и два/ лева до пълния предявен размер от 4200 /четири хиляди и двеста/ лева и за периода от 28.07.2015 година до 31.05.2016 година ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

 

        ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС  сумата от 338  /триста тридесет и осем лева/ държавна такса върху присъдената  издръжка, както и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********   да заплати на П.И.С. с ЕГН **********      направените по делото разноски възлизащи на 179 /сто седемдесет и девет лева/,  представляващи  ДТ и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.   

                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………